-
1 seul,
e adj. (lat. solus) 1. сам; самотен; rester seul, оставам сам; il est seul, dans la vie той е самотен в живота; 2. единствен; il est seul, de son espèce той е единствен по рода си; 3. adj. seul,s doivent compter les faits positifs единствено положителните факти трябва да се отбележат; 4. m., f. един-единствен човек; le, la seul,(e) единственият човек; j'étais le seul, avec une blouse аз бях единственият човек с блуза. Ќ pas un seul, нито един; никой; seul, а seul, очи в очи. -
2 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
3 cavalier1,
ère m., f. (it. cavalliere) 1. конник, ездач, жокей; 2. m. воен. кавалерист; 3. кон (в игра на шах); 4. карта за таро (между дамата и валето); 5. кавалер; 6. укрепена позиция, разположена в дълбочина; 7. хартия с формат 0,46х0,62 м; 8. пирон с форма на буквата П. Ќ cavalier1,ère d'un danseur партньорка на танцьор; faire cavalier1, seul действам сам; изолирам се. -
4 coltiner
v.tr. (de collet) нося тежки товари на гръб или върху главата; se coltiner изпълнявам, извършвам; se coltiner ce travail tout seul извършвам тази работа съвсем сам. -
5 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
6 différent,
e adj. (lat. differens) 1. различен; complètement différent, съвсем различен; 2. pl. много, различни; différent,es personnes me l'ont dit много и различни хора ми го казаха. Ќ Ant. analogue, identique, même, pareil, semblable; un, seul. Ќ Hom. différant (p. pres. de différer), différend. -
7 esseulé,
e adj. (de й- et seul) усамотен, уединен. -
8 maître
m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж. -
9 malheur
m. (de mal2 et heur) 1. нещастие, беда, злополука; porter malheur нося нещастие; s'attirer un malheur навличам си беда; un malheur ne vient jamais seul погов. едно нещастие никога не идва само; 2. пакост, нещо лошо; 3. loc. adv. par malheur за нещастие, за зла участ; 4. loc. prép. pour le malheur de за нещастието на. Ќ а qqch. malheur est bon всяко зло за добро; malheur а vous! interj. тежко ви! горко ви! par malheur за нещастие; de malheur злощастен; avoir le malheur de имам нещастието да; faire le malheur de qqn. правя нещастен някого, правя живота му мъчен; jouer de malheur постоянно не ми върви; parle (parlez) pas de malheur в никакъв случай, съвсем не; le grand malheur ирон. голяма работа! Ќ Ant. bonheur, béatitude, heur. -
10 moine
m. (lat. ecclés. monachus, de monos "seul") 1. монах, калугер, инок; 2. зоол. вид тюлен; 3. грейка ( за легло). Ќ moine bourru дядо Турбалан (с който се плашат децата); gras comme un moine много дебел, тлъст човек; vivre comme un moine отшелнически, аскетичен живот. -
11 monarchie
f. (mot gr. "gouvernement d'un seul") монархия; monarchie absolue абсолютна монархия; monarchie constitutionnelle конституционна монархия; monarchie parlementaire парламентарна монархия. -
12 monarque
m. (gr. monarkhês, de monos "seul" et arkhein "commander") монарх, самодържец. -
13 monazite
f. (du gr. monazein "être seul, rare") минер. монацит. -
14 monisme
m. (du gr. monos "seul") филос. монизъм. -
15 moniste
adj. et n. (du gr. monos "seul") филос. монист. -
16 monistique
adj. (du gr. monos "seul") филос. монистически. -
17 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
18 redouter
v.tr. (de re- et douter "craindre") 1. боя се, опасявам се, страхувам се; redouter qqn. страхувам се от някого; 2. redouter de (+ inf.) страхувам се да; redouter de rester seul страхувам се да остана сам; redouter que (+ subj.) страхувам се да. Ќ Ant. souhaiter. -
19 répondre
v. (lat. respondere, d'abord "s'engager en retour") I. v.tr.dir. et indir. 1. отговарям; répondre а qqn. отговарям на някого; répondre d'un signe de la tête отговарям със знак с глава; répondre qqch. а sa mère отговарям нещо на майка си; répondre que (+ indic.) отговарям, че; 2. отговарям (за ехо); II. v.tr.ind. répondre а 1. отговарям, съответствам на; répondre а une attente отговарям на очакване; répondre а une description съответствам на описание; 2. реагирам, отвръщам; répondre а la force par la force отвръщам на силата със сила; 3. намирам се в хармонично или симетрично съответствие; 4. répondre de отговарям за някого; гарантирам за някого; je ne répond de rien не мога нищо да гарантирам, обещая; répondre de soi seul отговарям сам за себе си; se répondre 1. съответствам си; 2. отговарям си. Ќ répondre en Normand не казвам нито да, нито не; répondre au nom de казвам се. Ќ Ant. demander, interroger, questionner. -
20 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
seul — seul, seule [ sɶl ] adj. • fin XIIe; sul 1080; lat. solus I ♦ (Attribut) 1 ♦ Qui se trouve être sans compagnie, séparé des autres. ⇒ isolé, solitaire. Elle « ne désirait rien que se trouver seule, derrière une porte bien close, à l abri »… … Encyclopédie Universelle
seul — seul, eule (seul, seu l ; au pluriel, seuls précédant son substantif, l s se lie : les seul z hommes) adj. 1° Qui n est point avec d autres, qui est sans compagnie. Il est seul dans sa chambre. • Quand je suis seul, je fais au plus brave un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
seul — SEUL, [s]eule. adj. Qui est sans compagnie. Je l ay trouvé seul. vous voilà bien seul. il estoit tout seul. ils se trouverent seul à seul, eux seuls. Seul. signifie aussi, Unique. Un seul Dieu. un seul Roy. il n y a qu une seule personne qui vous … Dictionnaire de l'Académie française
Seul face à la nature — Logotype français tiré de l émission sur NT1. Titre original Man vs. Wild Ultimate Survival Genre Série documentaire T … Wikipédia en Français
seul — Seul, m. monosyll. Est celuy qui est sans compagnie, et vient du Latin Solus, l Espagnol et l Italien disent, Solo, on y adjouste quelquefois ceste diction Tout, disant, Tout seul, comme au fem. Toute seule, et quelque fois Tout fin seul, et,… … Thresor de la langue françoyse
Seul (homonymie) — Seul Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Seul, face à la nature — est une émission de télévision diffusée sur Discovery Channel aux États Unis, Channel 4 au Royaume Uni et NT1 en France dans laquelle l animateur/présentateur Bear Grylls est volontairement placé dans un environnement sauvage, et doit retrouver… … Wikipédia en Français
Seul dans berlin — Auteur Hans Fallada Genre récit/roman Version originale Titre original Jeder stirbt für sich allein Langue originale Allemand Pays d origine … Wikipédia en Français
Seul (disambiguation) — Seul can refer to :* Seoul, the capital and largest city of South Korea * Seul (album), a 2000 album by Canadian singer Garou * Seul (song), a 2000 song by Canadian singer GarouAlso :* Seul Choix Light, a lighthouse located in the northwest… … Wikipedia
Seul dans Berlin — Auteur Hans Fallada Genre récit/roman Version originale Titre original Jeder stirbt für sich allein Langue originale Allemand Pays d origine Al … Wikipédia en Français
Seul — ist der Familienname folgender Personen: Georg Seul (* 1963), deutscher Schachspieler Hermann Seul (1827–1912), preußischer Landrat, Versicherungsdirektor sowie Mitglied des Konstituierenden Reichstags des Norddeutschen Bundes Jürgen Seul (*… … Deutsch Wikipedia
