-
1 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
2 langue-de-bœuf
f. (de langue et bњuf) (pl. langues-de-bњuf) лопатка за шпакловане; бот. кала. -
3 langue-d'agneau
f. (de langue et agneau) бот. живовляк. -
4 langue-de-carpe
f. (de langue et carpe) (pl. langues-de-carpe) хир. зъболекарско длето. -
5 langue-de-carpette
f. (de langue et carpette) (pl. langues-de-carpette) желязно кръгло длето. -
6 langue-de-chat
f. (de langue et chat) (pl. langues-de-chat) вид плоски бисквити. -
7 abaisse-langue
m.inv. (de abaisser et langue) уред за снишаване на езика при преглед на гърлото. -
8 tire-langue
m. (de tirer et langue) хир. уред за изтегляне на езика ( при контролиране на гърлото). -
9 avaler
v.tr. (de aval2) 1. гълтам, поглъщам; 2. прен., разг. глътвам, поглъщам; avaler sa langue глътвам си езика (от изненада, ужас); 3. прен. прикривам, преглъщам; avaler sa rage прикривам яда си; 4. разг. понасям (мъка и др.); dur а avaler труден, мъчен за понасяне. Ќ avaler la pillule безропотно се подчинявам на нещо, от което се отвращавам; avoir avalé sa langue упорито отказвам да говоря; avoir avalé sa canne, son parapluie държа се прекалено надуто, сякаш съм глътнал бастун; dur а avaler труден за изтърпяване, за понасяне. -
10 cible
f. (alémanique suisse schîbe, all. scheibe "disque, cible") 1. прицел, мишена; tirer а la cible стрелям в мишена; manquer la cible пропускам, не улучвам мишената; 2. прен. цел, предмет на реклама; 3. прен. обект на критика или подигравка; 4. в съчет. langue cible език, на който се превежда текст или реч от друг език (langue source). 5. в съчет. atome cible атом, който се бомбардира с частици; organe cible орган, който се облъчва с частици, за да се унищожи тумор. -
11 empâté,
e adj. (de empâter) 1. мед. обложен; langue empâté,e обложен език; 2. тлъст, натежал, подпухнал; 3. изцапан, намазан. Ќ avoir la langue empâté,e задебелял ми е езикът, затруднено говоря (за пиян, за болен). -
12 national,
e, aux adj. (de nation) национален, народен; държавен; fête national,e национален празник; langue national,e национален език (да не се смесва с langue officielle); assemblée national,e народно събрание; bibliothèque national,e или la national,e национална библиотека; route national,e (la Nationale 7) магистрала; obsèques national,es национален траур. -
13 aboma
m. (mot angl. empr. а une langue congolaise mboma "python") вид питон. -
14 affiler
v.tr. (lat. pop. °affilare, de filum "fil (de l'épée)") 1. изтънявам; 2. точа, наточвам (режещ инструмент); 3. прен., ост. в израза avoir la langue bien affilée имам остър, хаплив език. -
15 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
16 aztèque
adj. (mot mexicain) ацтекски; langue aztèque езикът на ацтеките. -
17 bain
m. (lat. de balneum) 1. къпане, измиване; bain de mer морска баня; par anal. bain de soleil слънчева баня; bain de boue кална баня; bain de bouche промивка на устата; prendre un bain къпя се, окъпвам се; 2. pl. ост. минерални бани; 3. вана; bain а remous джакузи; 4. баня, къпалня. Ќ bain intestinal клизма; envoyer qqn. au bain отпращам някого; être dans le bain замесен съм, участвам в нещо; être dans le même bain в еднаква ситуация сме; bain de foule смесване с тълпата (за известен човек); robe bain de soleil рокля без ръкави с гол гръб; bain de langue престой в чужда страна, за да се научи езика. -
18 banane
f. (du port., lui-même empr. а une langue bantou) 1. банан (плод); 2. разг. военно отличие, орден; голям двуроторен хеликоптер; мъжки жак (за свързване на електрическа верига); мъжка прическа с навит кичур коса над челото и намазан с брилянтин; чантичка за документи, която се носи пред корема. -
19 canot
m. (esp. canoa, d'une langue des Caraïbes) лодка, ладия; canot de sauvetage спасителна лодка; canot automobile моторна лодка; canot major лодка за офицерите на военните кораби; canot pneumatique надуваема лодка. -
20 caouane
f. (esp. caouana, d'une langue d'Amér. du Sud) зоол. обикновена карета, голяма морска костенурка.
См. также в других словарях:
langue — [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la langue… … Encyclopédie Universelle
langué — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
langue-de-bœuf — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
langue — LANGUE. s. f. Cette partie charnuë & mobile qui est dans la bouche de l animal, & qui est le principal organe du goust & de la parole. La langue d un homme, d un oiseau, d un cheval, d un poisson. grosse langue. langue espaisse. langue mince,… … Dictionnaire de l'Académie française
langue — Langue, f. penac. Proprement prins est l instrument ou membre que Dieu a formé tant en la bouche de l homme pour parler, chanter, gouster, lecher, attraire, ramonceler et mettre en bas la boisson et viande, et mondifier la bouche qui sont les… … Thresor de la langue françoyse
Langue — (frz.: langue = ‚Sprache (eines Volkes) ) ist in der Sprachwissenschaft, im Speziellen in der Allgemeinen Linguistik, ein von Ferdinand de Saussure eingeführter Fachbegriff und bezeichnet das (allgemeine, überindividuelle, soziale) Sprachsystem… … Deutsch Wikipedia
Langue — Municipio de Honduras Capital Langue Entidad Municipio • País … Wikipedia Español
Langue — 〈[lã:g] f.; ; unz.; Sprachw.〉 (nach Saussure) das grammat. u. lexikal. System der Sprache; Ggs Parole2 [frz., „Sprache“] * * * Lan|gue [ lã:gə], die; [frz. langue = Sprache; Zunge < lat. lingua] (Sprachwiss.): die Sprache als grammatisches u.… … Universal-Lexikon
langue — langue; langue·do·cian; langue·doc; … English syllables
Langue d'oc — [F., language of oc yes.] The dialect, closely akin to French, formerly spoken south of the Loire (in which the word for yes was oc); Proven[,c]al. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Langue d'oc — (spr. lang dock), im Mittelalter Bezeichnung der provenzal. Sprache (provenz. oc = ja); Gegensatz Langue d oïl, die nordfranz. Sprache (oïl = oui) … Kleines Konversations-Lexikon
