-
1 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
2 roue
{'ru:ei}
n фр. развратник* * *{'ru:ei} n фр. развратник.* * *n фр. развратник* * *roue[´ru:ei] n фр. развратник. -
3 roué,
e adj. et n. (de rouer) 1. изтерзан, съсипан; roué, de coups съсипан от бой, пребит от бой; 2. ист. който е бил подложен на изтезание върху колело; 3. m., f. лит. безскрупулен човек; разш. безпринципен човек; голям хитрец. Ќ Ant. ingénu; droit. -
4 chasse-roue
m. (de chasser et roue) (pl. chasse-roues) камък или метално стълбче на ъгъла на врата или стена, за да ги предпазва от колелата на колите. -
5 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
6 bouteroue
f. (de bouter et roue) ост. каменно или желязно стълбче, което се поставя на ъгъла на сграда, врата или стена за предпазване от удар на коли. -
7 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
8 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
9 denté,
e adj. (de dent) 1. назъбен; feuille denté,e назъбен лист; 2. зъбчат; roue denté,e зъбчато колело. -
10 deux-roues
m. (de deux et roue) кола с две колелета (велосипеди, мотоциклети и др.). -
11 endenter
v.tr. (de en- et dent) техн. 1. назъбвам; endenter une roue назъбвам колело; 2. сглобявам чрез зъбци. -
12 enrayer1
v.tr. (de en- et rai) 1. техн. поставям спици; enrayer1 une roue поставям спици на колело; 2. задържам, забавям движението (чрез спирачка); 3. прен. спирам, прекратявам; s'enrayer1 правя засечка ( за огнестрелно оръжие). Ќ Ant. désenrayer, débloquer. -
13 frettage
m. (de fretter) стягане с обръч; le frettage d'une roue стягане колело с обръч. -
14 jumelé,
e adj. (de jumeler) 1. техн. удвоен, подсилен (с подобно парче); 2. чифтосан, двоен; roue jumelé,e колело с двойни гуми (на камион и автобус); 3. прен. съчетан. Ќ villes jumelé,és побратимени градове. -
15 monocycle
m. (de mono- et cycle "roue") велосипед с едно колело. -
16 rochet2
m. (du germ. rukka "quenouille") 1. къса цев, масур, макара за коприна; 2. в съчет. roue а rochet2 зъбчато колело с контра. -
17 rôlage
m. (lat. médiév. rotulus "parchemin roulé", de rota "roue") увиване на тютюневи листа ( за дъвчене). -
18 rôle
m. (lat. médiév. rotulus "parchemin roulé", de rota "roue") 1. списък, каталог, опис; 2. юр. списък, ред на съдебни дела; 3. театр. роля; 4. прен. роля; значение; мисия, задача; функция; avoir le beau rôle играя положителна роля в някаква ситуация; avoir un rôle important dans une affaire имам главна роля в сделка; jeu de rôle игра, в която играчите възприемат ролята на определен персонаж; le rôle du verbe dans la phrase функцията на глагола в изречението; 5. увити тютюневи листа за дъвчене; 6. данъчна книга, регистър; 7. юр. лист от присъда или нотариален акт. Ќ tour de rôle поред, всеки по реда си; rôle d'équipage списък с екипаж на кораб; rôle d'impôt списък на данъкоплатците от община с данъчното им задължение. -
19 rotary
m. (lat. rotarius, de rota "roue") 1. въртяща се сонда; 2. автоматична телефонна система. -
20 rote2
f. (lat. ecclés. rota "roue", par allusion а l'examen successit d'une cause par les sections de ce tribunal) рел. религиозно съдилище, което заседава в Рим.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
roue — [ ru ] n. f. • XIIIe; roe XIIe; a. fr. rode, refait sur rouer; lat. rota 1 ♦ Disque plein ou évidé, tournant sur un axe qui passe par son centre, et utilisé comme organe de déplacement. Essieu, moyeu, jante, rayons d une roue de véhicule. Les… … Encyclopédie Universelle
roué — roue [ ru ] n. f. • XIIIe; roe XIIe; a. fr. rode, refait sur rouer; lat. rota 1 ♦ Disque plein ou évidé, tournant sur un axe qui passe par son centre, et utilisé comme organe de déplacement. Essieu, moyeu, jante, rayons d une roue de véhicule.… … Encyclopédie Universelle
roue — (roue) s. f. 1° Machine de forme circulaire qui, en tournant sur son essieu, sert à mouvoir quelque chose. Carrosse à quatre roues. Les grandes roues, les petites roues. • D un carrosse, en tournant, il accroche une roue, Et du choc le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
roue — ROUE. s. f. Sorte de machine ronde & plate, qui en tournant sur son centre, sert au mouvement de quelque chose. Rouë de bois. rouë de fer. rouë de cuivre. roue dentellée. rouë crenelée. rouë de moulin. rouë d horloge. la rouë d une poulie. la… … Dictionnaire de l'Académie française
Roue a aubes — Roue à aubes La roue à aubes est une roue de construction particulière, munie de pales, permettant de créer ou de restituer un mouvement rotatif d axe au départ d un mouvement linéaire de fluide. Initialement simples et de construction très… … Wikipédia en Français
Roue hydraulique — Roue à aubes La roue à aubes est une roue de construction particulière, munie de pales, permettant de créer ou de restituer un mouvement rotatif d axe au départ d un mouvement linéaire de fluide. Initialement simples et de construction très… … Wikipédia en Français
Roue à aube — Roue à aubes La roue à aubes est une roue de construction particulière, munie de pales, permettant de créer ou de restituer un mouvement rotatif d axe au départ d un mouvement linéaire de fluide. Initialement simples et de construction très… … Wikipédia en Français
Roue dentee — Roue dentée La roue dentée est un des éléments qui compose un engrenage. La roue qui a le moins de dents est appelée pignon. D un point de vue du mouvement (cinématique), les deux caractéristiques importantes sont le nombre de dents z et le rayon … Wikipédia en Français
Roue de bicyclette de Marcel Duchamp — Roue de bicyclette Cet article concerne la sculpture de Marcel Duchamp. Pour la pièce mécanique, voir Roue de vélo. Roue de bicyclette, de Marcel Duchamp, 1913 … Wikipédia en Français
Roue a carillons — Roue à carillons La roue à carillons appelée aussi roue de guérison, roue de fortune ou roue de gloire est un instrument de musique de percussion, de type idiophone, d origine bretonne, généralement constitué d une douzaine de cloches produisant… … Wikipédia en Français
Roue de deming — Le cercle de base. La roue de Deming est une illustration de la méthode de gestion de la qualité PDCA (Plan Do Check Act). Son nom vient du statisticien William Edwards Deming. Ce dernier n a pas inventé le principe du PDCA, mais il l a… … Wikipédia en Français
