-
1 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
2 cordé,
e adj. (lat. cor, cordis "cњur") сърцеобразен, сърцевиден; feuille cordé,e сърцевидно листо. Ќ Hom. cordée, corder, cordés. -
3 cordée
f. (de corde) 1. вързоп, сноп, товар, който се връзва с въже; 2. група алпинисти, завързани с въже; 3. корда с кукички на въдица. Ќ Hom. cordé. -
4 cordelier,
ère m., f. (de cordelle "petite corde", de corde) ист. корделиер (монах от францисканския орден, носещ вместо колан въженце с три възела). Ќ Club des Cordeliers политически клуб, основан от Марат, Дантон и Демулен по време на Френската революция в манастира на корделиерите в Париж. -
5 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
6 affaler
v.tr. (néerl. afhalen) 1. мор. изтласквам, избутвам; le vent nous affale вятърът ни избласква към брега; 2. спускам; affaler une corde спускам въже; 3. s'affaler v. pron. мор. изтласквам към брега; спускам се (по въже); отпускам се, грохвам, строполявам се; il s'est affalé dans un fauteuil той се отпусна върху един фотьойл. -
7 ardillon
m. (de hard "lien, corde") езиче на тока. -
8 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
9 bander
v.tr. (de bande) 1. връзвам, превързвам, завързвам; bander une plaie превързвам рана; 2. обтягам; bander la corde d'un arc обтягам тетивата на лък; 3. прен., ост. изпъвам, стягам; bander ses muscles изпъвам мускулите си; 4. слагам превръзка на очите; 5. v.intr. изпъвам се, обтягам се; разг. в ерекция съм; se bander превързвам се; обтягам се. Ќ se bander les yeux затварям си очите (правя се, че не виждам). Ќ Ant. détendre, relâcher. -
10 bouline
f. (angl. bowline "corde de proue") мор. въже за опъване на корабни платна. -
11 boyau
m. (lat. botellus "petite saucisse") 1. черво (на животно); les petits boyaux тънките черва; 2. маркуч; 3. тесен вход, пасаж на улица; 4. дълга тясна улица; 5. гума за състезателен велосипед. Ќ corde а boyau струна от черво; boyau de chat мед. хирургически конец. -
12 cabestan
m. (provenç. cabestan, de cabestre "corde") мор. кабестан, рудан, лебедка за навиване на въже при издигане на котва, тежести и др. -
13 clavicorde
m. (lat. clavis "clé" et cordium "corde") муз. клавикорд (вид пиано от XVI в.). -
14 cordage
m. (de corde) 1. въжета на кораб; 2. дебело въже; 3. измерване на количество дърва с помощта на въже; 4. наплитане на кордаж на ракета за тенис; 5. кордаж на ракета за тенис. -
15 cordeau
m. (de corde) 1. връв, канап (за теглене на права линия, за изравняване); 2. фитил (за възпламеняване на мина); 3. дънна въдица за речен риболов; Ќ au cordeau равно, равномерно и точно, като по конец; cordeau Bickford бикфордов шнур. -
16 cordelle
f. (de corde et -elle) въже за теглене на кораб покрай брега. -
17 corder
v.tr. (de corde) 1. усуквам във вид на въже; увивам; 2. стягам с въже; 3. меря дърва с въже; corder du bois меря, замервам дърва с въже; 4. наплитам кордаж на тенис-ракета. -
18 cordés
m. pl. (de corde) зоол. хордови животни. -
19 cordier,
ère m. et adj. (de corde) 1. въжарски; industrie cordier,ère въжарска индустрия; 2. m. въжар; 3. гриф ( на цигулка). -
20 cordite
f. (mot angl., de cord "corde") кордит ( вид силен експлозив).
См. также в других словарях:
corde — [ kɔrd ] n. f. • v. 1135; corda Xe; lat. chorda, gr. khordê « boyau » I ♦ A ♦ (Sens génér.) 1 ♦ Lien formé par un assemblage de fils tordus ou tressés, relativement serrés et assez résistants (contrairement à la ficelle). ⇒ cordage, cordon. Corde … Encyclopédie Universelle
cordé — corde [ kɔrd ] n. f. • v. 1135; corda Xe; lat. chorda, gr. khordê « boyau » I ♦ A ♦ (Sens génér.) 1 ♦ Lien formé par un assemblage de fils tordus ou tressés, relativement serrés et assez résistants (contrairement à la ficelle). ⇒ … Encyclopédie Universelle
corde — CORDE. s. f. Tortis fait ordinairement de chanvre, et quelquefois de coton, de laine, de soie, d écorce d arbres, de poil, de crin, de jonc, et d autres matières pliantes et flexibles. Grosse corde. Petite corde. Corde menue. Corde déliée. Longue … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
corde — CORDE. s. f. Tortis ordinairement de chanvre. On en fait aussi de cotton, de laine, de soye, d escorce d arbres, de poil, de jonc, de boyaux & autres matieres ployantes & flexibles. Grosse corde. petite corde. corde menuë. corde deliée. longue… … Dictionnaire de l'Académie française
Corde De Guitare — Une corde de guitare est l élément vibrant (c est à dire celui qui produit le son) de la guitare. Le nombre de cordes par instrument varie en général de 4 (voire 5) pour la basse, à 6 pour la guitare classique ou électrique, voire 7, et… … Wikipédia en Français
Corde (Physique) — Pour les articles homonymes, voir corde. Article principal : Théorie des cordes. En physique théorique, les cordes sont les objets principaux étudiés dans la théorie des cordes. Une corde est un objet unidimensionnel. Avec la théorie des… … Wikipédia en Français
Corde Vibrante — Pour les articles homonymes, voir corde. Cordes vibrantes harmoniques Le phénomène physique de la corde … Wikipédia en Français
Corde fermée — Corde (physique) Pour les articles homonymes, voir corde. Article principal : Théorie des cordes. En physique théorique, les cordes sont les objets principaux étudiés dans la théorie des cordes. Une corde est un objet unidimensionnel. Avec… … Wikipédia en Français
Corde ouverte — Corde (physique) Pour les articles homonymes, voir corde. Article principal : Théorie des cordes. En physique théorique, les cordes sont les objets principaux étudiés dans la théorie des cordes. Une corde est un objet unidimensionnel. Avec… … Wikipédia en Français
Corde a sauter — Corde à sauter Une représentation de saut à la corde (1800) La corde à sauter ou corde à danser (québécisme) sert au jeu de saut à la corde, généralement pratiqué par un ou plusieurs enfants dans les cours de récréation sautant au dessus d une… … Wikipédia en Français
Corde À Sauter — Une représentation de saut à la corde (1800) La corde à sauter ou corde à danser (québécisme) sert au jeu de saut à la corde, généralement pratiqué par un ou plusieurs enfants dans les cours de récréation sautant au dessus d une corde en rotation … Wikipédia en Français
