-
21 cordon
m. (de corde) 1. ширит, шнур; гайтан; 2. лента; le grand cordon de la Légion d'honneur голямата лента на Почетния легион; 3. редица, върволица; кордон; cordon sanitaire санитарен кордон; 4. връв на францискански монах, с която се препасва през кръста; 5. ост. връвчица за отваряне на врата от портиер; 6. изпъкващо сухожилие; 7. бот. кордон; 8. леко изпъкнало декоративно украшение; 9. гурт на монета. Ќ cordons d'une bourse въженце за стягане на кесия с пари; cordons de souliers ост. връзки на обувки; cordon Bickford бикфордов шнур (запалителен фитил); cordon ombilical пъпна връв; couper le cordon ставам самостоятелен, възрастен; cordon littoral крайбрежна ивица. -
22 danseur,
euse m., f. (de danser) танцьор. Ќ danseur, de corde въжеиграч. -
23 échelle
f. (lat. scala) 1. стълба; échelle de corde въжена стълба; monter avec une échelle качвам се със стълба; 2. физ. стълбица; échelle du thermomètre стълбица на термометър; 3. знак, който посочва височината на водите над най-ниското ниво; 4. муз. тонова стълбица; 5. размер, мащаб (на карта); 6. прен. йерархия, стълбица, последователност; échelle des valeurs ценностна система. Ќ échelle logarithmique мат. логаритмична таблица; faire la courte échelle накачваме се един върху друг (за да направим стълба, по която да се изкачи някой); faire la courte échelle а qqn. помагам, съдействам на някого да постигне нещо; monter а l'échelle хващам се на шега, лъжа. -
24 encorder
(s') v.pr. (de en- et corde) s'encorder връзваме се един за друг с въже ( за алпинисти). -
25 ennéacorde
m. (du gr. ennea "neuf" et corde) деветострунна лира в Древна Гърция. -
26 enroulage
m. (de enrouler) навиване, намотаване; enroulage d'une corde навиване на въже. -
27 ficelle
f. (lat. pop. °funicella, de funicula, de funis "corde") 1. тънка връв, канап; défaire la ficelle d'un colis свалям връвта на колет; 2. прен. трик, хитрост; 3. арго нашивка, пагон; 4. разг. хитрец, измамник; 5. малка багетка (хляб); 6. adj. хитър, лукав. Ќ celui qui tire les ficelles прен. този, който дърпа конците. -
28 funiculaire
adj. (du lat. funiculus "petite corde") 1. въжен; chemin de fer funiculaire въжена железница; 2. m. фюникюлер ( въжена железница). -
29 gourdin
m. (it. cordino, de corda "corde") 1. къса дебела тояга; 2. бич. -
30 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо. -
31 grimper
v. (forme nasalisée de gripper) I. v.intr. 1. катеря се, пълзя нагоре, изкачвам се; grimper aux arbres (sur un arbre) катеря се по дърветата; grimper а la corde катеря се по въже; 2. издигам се, вия се, пълзя; vigne qui grimpe le long d'un mur лоза, която пълзи по стена; 3. прен., разг. издигам се с мъка; grimper au pouvoir с мъка идвам на власт; 4. изкачвам се стръмно нагоре; la route grimpe dur пътят се изкачва стръмно нагоре; 5. увеличавам се бързо; les prix grimpent цените се увеличават бързо; II. v.tr. изкачвам (стълба); катеря. Ќ grimper dans un taxi скачам, качвам се в такси. -
32 guiderope
m. (angl. guide-rope, du fr. guide et de l'angl. rope "corde") въже, което се влаче по земята при слизане на балон. -
33 ligne
f. (lat. linea "(corde) de lin") 1. линия, черта; tracer (tirer) une ligne начертавам линия; ligne droite права линия; en ligne directe в права линия; ligne de flottaison линията, докъдето параходът стои потопен във водата; ватерлиния; 2. ред, редица; la ligne нов ред (при писане); 3. въдица; pêcher а la ligne ловя риба с въдица; 4. отвес; ligne de maçon отвес на зидар; 5. линия (за съобщения); ligne de chemin de fer железопътна линия; ligne aérienne въздушна линия; 6. воен. линия, укрепена линия, преден ред; ост. пехота; ligne de défense отбранителна линия; ligne de mire мерна линия; bâtiment de ligne линеен кораб; 7. граница, предел; ligne de partage des eaux вододел; ligne de démarcation демаркационна линия; ligne de départ, ligne d'arrivée спорт. старт, финал; 8. екватор; passer la ligne преминавам екватора; 9. прен. линия (начертан път); родствена линия, потомци; ligne de conduite линия на поведение; ligne paternelle, maternelle бащина, майчина линия; en ligne directe преки потомци; 10. разг. линия, фигура (на човек); 11. контур, очертание; 12. стара мярка за дължина, 1/144 от стъпката (2,25 mm); 13. мярка за дължина в Канада, 1/8 от инча (3,175 mm). Ќ en première ligne на първо място (най-напред); hors (de) ligne извънреден, изключителен; garder sa ligne оставам слаб; ligne de produits търг. серия от продукти. -
34 octacorde
adj. (de octa- et corde) осмострунен; lyre octacorde осмострунна лира. -
35 pendre
(lat. pop. °pendere) I. v.tr. 1. окачвам, закачвам; 2. обесвам; II. v.intr. вися, увисвам; se pendre обесвам се; окачвам се. Ќ dire pis que pendre de (qqn.) говоря лошо за някого (повече от достатъчното, за да бъде обесен); pendre au nez заплашен, застрашен съм от нещо; il ne vaut pas la corde pour le pendre такъв негодник е, че никой не е в състояние до го оправи; être pendu aux lèvres de qqn. слушам някого с голямо внимание (не пропускам нито дума); cela lui pend sur la tête нещо го застрашава; se pendre au cou de qqn. увисвам на врата на някого. -
36 pendu,
e m., f. (de pendre) 1. обесен; 2. adj. обесен, окачен. Ќ avoir la langue bien pendu,e имам много дълъг език (приказвам много); avoir de la corde de pendu, успявам във всяко начинание; être sec comme un pendu,, roide comme un pendu, много съм слаб. -
37 pétauriste
m. (gr. petauristein "danser sur la corde") 1. ист. въжеиграч; 2. австралийска хвърката катеричка. -
38 rappeler
v.tr. (de re- et appeler) 1. отзовавам, повиквам отново някого; отзовавам; rappeler son chien en le sifflant извиквам кучето си като му свиркам; rappeler un ambassadeur отзовавам посланик; Dieu l'a rappelé а lui Господ го извика при себе си (той почина); 2. напомням, припомням; rappelez-moi votre nom припомнете ми името си; je te rappelle que напомням ти, че; 3. rappeler qqn. а възвръщам някого (към живот); 4. отново повиквам, позвънявам (по телефон); 5. връщам в начална позиция или към себе си; rappeler la corde издърпвам въжето към себе си; 6. v.intr. надавам вик (за птица, която призовава другите); se rappeler 1. спомням си, припомням си; se rappeler qqch. спомням си нещо; tu te rappelles de moi? спомняш ли си за мен?; se rappeler а qqn. спомням си за някого. 2. телефонираме си отново. Ќ Ant. bannir, chasser, exiler, oublier. -
39 remorquer
v.tr. (it. remorchiare, bas lat. remulcare, de remulcum "corde de halage") 1. тегля, влача (за параход, кола и др.); 2. разг. влача след себе си. -
40 réunir
v.tr. (de ré- et unir) 1. съединявам, свързвам; réunir par une corde свързвам с въже; 2. свързвам, обединявам; le travail nous réunissait работата ни обединяваше; 3. събирам; поставям под общо ръководство; 4. прен. събирам, трупам, групирам; обединявам; réunir une documentation събирам документация; réunir des preuves трупам доказателства; cette solution réunit tous les avantages това решение обединява всички предимства; 5. ост., лит. помирявам; 6. свиквам на събрание, заседание; каня; réunir des amis а une soirée каня приятели на вечеря; se réunir 1. обединяваме се; 2. събираме се; срещаме се; сливаме се (за реки); se réunir autour d'une table събираме се около маса; se réunir avec des amis срещам се с приятели. Ќ Ant. couper, désunir, disjoindre, dissocier, diviser, fractionner, partager, séparer; désunir.
См. также в других словарях:
corde — [ kɔrd ] n. f. • v. 1135; corda Xe; lat. chorda, gr. khordê « boyau » I ♦ A ♦ (Sens génér.) 1 ♦ Lien formé par un assemblage de fils tordus ou tressés, relativement serrés et assez résistants (contrairement à la ficelle). ⇒ cordage, cordon. Corde … Encyclopédie Universelle
cordé — corde [ kɔrd ] n. f. • v. 1135; corda Xe; lat. chorda, gr. khordê « boyau » I ♦ A ♦ (Sens génér.) 1 ♦ Lien formé par un assemblage de fils tordus ou tressés, relativement serrés et assez résistants (contrairement à la ficelle). ⇒ … Encyclopédie Universelle
corde — CORDE. s. f. Tortis fait ordinairement de chanvre, et quelquefois de coton, de laine, de soie, d écorce d arbres, de poil, de crin, de jonc, et d autres matières pliantes et flexibles. Grosse corde. Petite corde. Corde menue. Corde déliée. Longue … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
corde — CORDE. s. f. Tortis ordinairement de chanvre. On en fait aussi de cotton, de laine, de soye, d escorce d arbres, de poil, de jonc, de boyaux & autres matieres ployantes & flexibles. Grosse corde. petite corde. corde menuë. corde deliée. longue… … Dictionnaire de l'Académie française
Corde De Guitare — Une corde de guitare est l élément vibrant (c est à dire celui qui produit le son) de la guitare. Le nombre de cordes par instrument varie en général de 4 (voire 5) pour la basse, à 6 pour la guitare classique ou électrique, voire 7, et… … Wikipédia en Français
Corde (Physique) — Pour les articles homonymes, voir corde. Article principal : Théorie des cordes. En physique théorique, les cordes sont les objets principaux étudiés dans la théorie des cordes. Une corde est un objet unidimensionnel. Avec la théorie des… … Wikipédia en Français
Corde Vibrante — Pour les articles homonymes, voir corde. Cordes vibrantes harmoniques Le phénomène physique de la corde … Wikipédia en Français
Corde fermée — Corde (physique) Pour les articles homonymes, voir corde. Article principal : Théorie des cordes. En physique théorique, les cordes sont les objets principaux étudiés dans la théorie des cordes. Une corde est un objet unidimensionnel. Avec… … Wikipédia en Français
Corde ouverte — Corde (physique) Pour les articles homonymes, voir corde. Article principal : Théorie des cordes. En physique théorique, les cordes sont les objets principaux étudiés dans la théorie des cordes. Une corde est un objet unidimensionnel. Avec… … Wikipédia en Français
Corde a sauter — Corde à sauter Une représentation de saut à la corde (1800) La corde à sauter ou corde à danser (québécisme) sert au jeu de saut à la corde, généralement pratiqué par un ou plusieurs enfants dans les cours de récréation sautant au dessus d une… … Wikipédia en Français
Corde À Sauter — Une représentation de saut à la corde (1800) La corde à sauter ou corde à danser (québécisme) sert au jeu de saut à la corde, généralement pratiqué par un ou plusieurs enfants dans les cours de récréation sautant au dessus d une corde en rotation … Wikipédia en Français
