-
1 ancien regime
ancien regime[´ɔnsiɔʃrei´ʒi:m] n фр. 1. социално-политическа система във Франция преди Революцията от 1789 г.; 2. прен. остаряла или реакционна система или възглед. -
2 ancien,
ne adj. (lat. tardif anteanus, de ante "avant") 1. стар, отдавнашен; 2. древен, старинен, стар; les ancien,s Grecs древните гърци; l'ancien, testament рел. Старият завет; 3. бивш, по-предишен, по-раншен; l'ancien, préfet бившият префект; 4. по-голям (на възраст); il est mon ancien, той е по-голям от мен. Ќ Ant. jeune, noubeau; récent, actuel, moderne. -
3 actuel,
le adj. (bas lat. actualis "agissant") актуален, сегашен, съвременен; а l'heure actuel,le днес, в този момент; le monde actuel, съвременният свят; énergie actuel,le кинетична енергия; question actuel,le актуален въпрос. Ќ Ant. potentiel, virtuel; ancien, passé; démodé. -
4 anciennement
adv. (de ancien) рядко преди, някога, едно време. Ќ Ant. récemment. -
5 ancienneté
f. (de ancien) 1. старинност; 2. старшинство; avancement а l'ancienneté прогресиране в службата по старшинство; selon l'ancienneté, par ancienneté по старшинство. Ќ de toute ancienneté от незапомнени времена. -
6 archives
f. pl. (bas. lat. archivum, gr. arkheion "ce qui est ancien") 1. архив; архиви; 2. отдел архив ( където се съхраняват архиви). -
7 bricoler
v. (de bricole) I. v.intr. 1. занимавам се с каквото ми попадне; 2. ост. рикоширам; лъкатуша, движа се зигзагообразно; 3. извършвам различни поправки; II. v.tr. 1. сам поправям, правя нещо в качеството си на аматьор; bricoler une douche правя сам душ; 2. поправям повърхностно и временно; 3. подправям с цел да излъжа, заблудя; ce meuble "ancien" a été bricolé тази "стара" мебел е била подправена, за да изглежда такава. -
8 calédonien,
ne adj. et n. (de Calédonie, ancien nom de l'Ecosse) 1. ост., поет. каледонски (старото име на Шотландия); 2. от Нова Каледония; m., f. жител на Нова Каледония. -
9 contemporain,
e adj. et n. (lat. contemporaneus; de tempus "temps") 1. съвременен; 2. m., f. съвременник; il est contemporain, de Van Gogh той е съвременник на Ван Гог. Ќ Ant. antérieur, postérieur; ancien. -
10 continent2
m. (lat. continens (terra), de continere "tenir ensemble") 1. континент, материк; 2. земята, която е в противовес на (за разлика от) остров; 3. Европа по отношение на Великобритания. Ќ l'Ancien Continent ост. Европа, Азия и Африка; le Nouveau Continent Северна и Южна Америка. -
11 jeune
adj. et n. (lat. juvenis) 1. млад; jeunes gens младежи; le jeune âge младостта; jeune fille девойка; mourir jeune умирам млад; faire plus jeune que son âge изглеждам по-млад от възрастта си; 2. младежки, свеж; s'habiller jeune обличам се младежки; 3. неопитен, твърде млад, незрял; être jeune dans le métier неопитен съм, нов съм в занаята; 4. m., f. юноша, девойка, младеж; 5. недостатъчен; c'est un peu jeune това не е съвсем достатъчно; 6. рядко малкото на животно; jeunes mariés младоженци. Ќ Ant. vieux, vieillard; âgé, doyen; caduc; aîné; ancien. -
12 marchander
v. (de marchand) I. v.tr. 1. пазаря, спазарявам; marchander un bibelot ancien пазаря старинен предмет; 2. прен. търгувам, спечелвам с пари, подкупвам; 3. скъпя се за нещо; II. v.intr. 1. пазаря се; payer sans marchander плащам без да се пазаря; 2. колебая се, шикалкавя. -
13 moderne
adj. (du lat. modo "récemment") 1. модерен, съвременен, нов, сегашен, скорошен; 2. реален (за гимназия); 3. m. съвременното; новото; 4. m. pl. съвременници, съвременни писатели, художници. Ќ Ant. ancien, antique. -
14 neuf2,
ve adj. (lat. novus) 1. нов; неизтъркан; пресен; 2. прен. неопитен; être neuf2, dans le métier неопитен съм в професията си; 3. m. ново, новост; новак. Ќ Ant. vieux, ancien, usé; banal, éculé. -
15 nouveau,
nouvelle adj. (lat. novellus) (nouvel пред думи, които почват с гласна или нямо h; nouvel an, nouvel habitat); 1. нов; un nouveau, modèle нов модел; 2. друг; 3. непознат; нов, който се е появил отскоро; 4. неопитен; je suis encore fort nouveau, dans mes affaires все още съм съвсем неопитен в работата си; 5. m., f. новоприет; 6. adv. скорошно, откоро; 7. loc. adv. de nouveau, отново, пак; а nouveau, наново. Ќ le nouveau, monde Америка; le nouveau, Testament Новият завет; rien de nouveau, sous le soleil нищо особено, нищо ново; tout nouveau,, tout beau погов. всичко ново е хубаво. Ќ Ant. vieux, ancien, antique; banal, expérimenté. -
16 récent,
e adj. (lat. recens, entis) неотдавнашен, нов; photo récent,e снимка, правена неотдавна. Ќ passé récent, близко минало време. Ќ Ant. ancien, vieux. -
17 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението. -
18 testament
m. (lat. ecclés. testamentum) 1. завещание; testament olographe завещание, собственоръчно написано от завещателя; testament public (authentique) завещание, написано пред нотариус и свидетели; 2. рел. завет; l'Ancien testament Старият завет; le Noveau testament Новият завет; 3. прен. последно произведение ( на артист), което се явява като върховен израз на неговите мисъл и творчество. -
19 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
20 vanel
m. (de vanne, sens ancien de "engin de pêche") риб. мрежа за ловене на пъстърва.
См. также в других словарях:
ancien — ancien, ienne [ ɑ̃sjɛ̃, jɛn ] adj. • XIe; lat. tardif anteanus (VIIIe), de ante « avant » 1 ♦ Qui existe depuis longtemps, qui date d une époque bien antérieure. ⇒ antique, vieux. Une coutume très ancienne. ⇒ séculaire. L Ancie … Encyclopédie Universelle
Ancien Français — Français Région France médiévale Typologie SVO Flexionnelle Syllabique Classification par famille * langues indo européennes langues italiques langues romanes langues gallo romanes … Wikipédia en Français
Ancien francais — Ancien français Français Région France médiévale Typologie SVO Flexionnelle Syllabique Classification par famille * langues indo européennes langues italiques langues romanes langues gallo romanes … Wikipédia en Français
ANCIEN RÉGIME — L’expression «Ancien Régime», dont le caractère dénigrant ne peut faire de doute, a été popularisée par le célèbre livre d’Alexis de Tocqueville, paru en 1856, L’Ancien Régime et la Révolution. Elle a cependant été utilisée telle quelle dès la… … Encyclopédie Universelle
ancien — ancien, ienne (an si in, si è n , ou an siin, siè n . Dans la poësie du XVIIe siècle, ancien est de trois syllabes ; aujourd hui on le fait souvent de deux. Au XVIe s. on prononçait an si an, PALSGR. p. 60) adj. 1° Qui existe depuis longtemps.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ancien testament — Cet article fait partie de la série Bible Contenus … Wikipédia en Français
Ancien provençal — Ancien occitan Ancien occitan Romanz, Lemosis, Proensals Parlée en Région Nombre de locuteurs Classement (pas de dénombrement officiel précis du nombre de locuteurs) Typologie Accentuelle,Flexionnelle,SVO … Wikipédia en Français
Ancien-Régime — Histoire de France Antiquité Gaule Francs Moyen Âge Mérov … Wikipédia en Français
Ancien Regime — Ancien Régime Histoire de France Antiquité Gaule Francs Moyen Âge Mérov … Wikipédia en Français
Ancien occitan — Romanz, Lemosis, Proensals Période 1000 à 1500 Langues filles occitan Typologie accentuelle flexionnelle SVO Classification par famille … Wikipédia en Français
Ancien régime — Histoire de France Antiquité Gaule Francs Moyen Âge Mérov … Wikipédia en Français
