-
61 Swiss Guards (A corps for protection of the Pope's person instituted by Julius II and consisting of Swiss citizens)
Религия: швейцарские гвардейцыУниверсальный англо-русский словарь > Swiss Guards (A corps for protection of the Pope's person instituted by Julius II and consisting of Swiss citizens)
-
62 it was an anachronism to say Julius Caesar looked at his watch
Универсальный англо-русский словарь > it was an anachronism to say Julius Caesar looked at his watch
-
63 Kahn, Julius
(1861-1924) Кан, ДжулиусПолитический деятель, член Палаты представителей [ House of Representatives] в 1899-1903, 1905-24, активно выступал за укрепление армии и военно-морского флота США и повышение их боеготовностиEnglish-Russian dictionary of regional studies > Kahn, Julius
-
64 Marx, Groucho (Julius)
English-Russian dictionary of regional studies > Marx, Groucho (Julius)
-
65 Morton, Julius Sterling
(1832-1902) Мортон, Джулиус СтерлингГосударственный деятель, энтузиаст посадки лесов и пропагандист передовых методов в сельском хозяйстве. С детства жил в г. Небраска-Сити, шт. Небраска, был активным членом Демократической партии на Территории Небраска, исполнял обязанности ее губернатора. В 1893-97 министр сельского хозяйства [ Secretary of Agriculture] в администрации Г. Кливленда [ Cleveland, (Stephen) Grover]. На своих землях создал показательное хозяйство. В 1868-72 выступал за учреждение Дня посадки деревьев. Через сто лет, в апреле 1972, этот праздник впервые появился в календаре штата Небраска, а с 1985 для него была установлена точная дата - 22 апреля, день рождения Мортона. Сегодня День древонасаждения [ Arbor Day] отмечается по всей странеEnglish-Russian dictionary of regional studies > Morton, Julius Sterling
-
66 Erving, Julius
США. Лингвострановедческий англо-русский словарь > Erving, Julius
-
67 Katchen, Julius
[ˊkætʃǝn] Катчен, Джулиус (1926—69), пианист. Получил особую известность как интерпретатор произведений БрамсаСША. Лингвострановедческий англо-русский словарь > Katchen, Julius
-
68 AGHAHOWA Julius /NGA, нападающий/
Страна: Nigeria Номер: 17 День рождения: 12.02.1982 Рост: 178 см. Вес: 77 кг. Позиция: нападающий Текущий клуб: Shakhtar Donetsk (UKR) Голы за сборную: 11 (27 Мая 2002) Провел матчей за сборную: 17 (27 Мая 2002) 1-ый матч за сборную: Morocco (нет данных)English-Russian FIFA World Cup 2002 dictionary > AGHAHOWA Julius /NGA, нападающий/
-
69 Albert, Wilhelm August Julius
SUBJECT AREA: Mining and extraction technology[br]b. 24 January 1787 Hannover, Germanyd. 4 July 1846 Clausthal, Harz, Germany[br]German mining official, successful applier of wire cable.[br]After studying law at the University of Göttingen, Albert turned to the mining industry and in 1806 started his career in mining administration in the Harz district, where he became Chief Inspector of mines thirty years later. His influence on the organization of the mining industry was considerable and he contributed valuable ideas for the development of mining technology. For example, he initiated experiments with Reichenbach's water-column pump in Harz when it had been working successfully in the transportation of brine in Bavaria, and he encouraged Dörell to work on his miner's elevator.The increasing depths of shafts in the Harz district brought problems with hoisting as the ropes became too heavy and tended to break. At the beginning of the nineteenth century, iron link chains replaced the hempen ropes which were expensive and wore out too quickly, especially in the wet conditions in the shafts. After he had experimented for six years using counterbalancing iron link chains, which broke too easily, in 1834 he conceived the idea of producing stranded cables from iron wires. Their breaking strength and flexibility depended greatly on the softness of the iron and the way of laying the strands. Albert produced the cable by attaching the wires to strings which he turned evenly; this method became known as "Albert lay". He was not the first to conceive the idea of metal cables: there exists evidence for such cables as far back as Pompeii; Leonardo da Vinci made sketches of cables made from brass wires; and in 1780 the French engineer Reignier applied iron cables for lightning conductors. The idea also developed in various other mining areas, but Albert cables were the first to gain rapidly direct common usage worldwide.[br]Bibliography1835, "Die Anfertigung von Treibseilen aus geflochtenem Eisendraht", Karstens Archiv 8: 418–28.Further ReadingK.Karmarsch, "W.A.J.Albert", Allgemeine deutsche Biographie 1:212–3.W.Bornhardt, 1934, W.A.J.Albert und die Erfindung der Eisendrahtseile, Berlin (a detailed description of his inventions, based on source material).C.Bartels, 1992, Vom frühneuzeitlichen Montangewerbe zur Bergbauindustrie, Bochum: Deut sches Bergbau-Museum (evaluates his achievements within the framework of technological development in the Harz mining industry).WKBiographical history of technology > Albert, Wilhelm August Julius
-
70 Oberth, Hermann Julius
SUBJECT AREA: Aerospace[br]b. 25 June 1894 Nagyszeben, Transylvania (now Sibiu, Romania)d. 29 December 1989 Nuremberg, Germany[br]Austro-Hungarian lecturer who is usually regarded, with Robert Goddard, as one of the "fathers" of modern astronautics.[br]The son of a physician, Oberth originally studied medicine in Munich, but his education was interrupted by the First World War and service in the Austro-Hungarian Army. Wounded, he passed the time by studying astronautics. He apparently simulated weightlessness and worked out the design for a long-range liquid-propelled rocket, but his ideas were rejected by the War Office; after the war he submitted them as a dissertation for a PhD at Heidelberg University, but this was also rejected. Consequently, in 1923, whilst still an unknown mathematics teacher, he published his ideas at his own expense in the book The Rocket into Interplanetary Space. These included a description of how rockets could achieve a sufficient velocity to escape the gravitational field of the earth. As a result he gained international prestige almost overnight and learned of the work of Robert Goddard and Konstantin Tsiolkovsky. After correspondence with the Goddard and Tsiolkovsky, Oberth published a further work in 1929, The Road to Space Travel, in which he acknowledged the priority of Goddard's and Tsiolkovski's calculations relating to space travel; he went on to anticipate by more than thirty years the development of electric and ionic propulsion and to propose the use of giant mirrors to control the weather. For this he was awarded the annual Hirsch Prize of 10,000 francs. From 1925 to 1938 he taught at a college in Mediasch, Transylvania, where he carried out experiments with petroleum and liquid-air rockets. He then obtained a lecturing post at Vienna Technical University, moving two years later to Dresden University and becoming a German citizen. In 1941 he became assistant to the German rocket engineer Werner von Braun at the rocket development centre at Peenemünde, and in 1943 he began work on solid propellants. After the Second World War he spent a year in Switzerland as a consultant, then in 1950 he moved to Italy to develop solid-propellant anti-aircraft rockets for the Italian Navy. Five years later he moved to the USA to carry out advanced rocket research for the US Army at Huntsville, Alabama, and in 1958 he retired to Feucht, near Nuremberg, Germany, where he wrote his autobiography.[br]Principal Honours and DistinctionsFrench Astronautical Society REP-Hirsch Prize 1929. German Society for Space Research Medal 1950. Diesel German Inventors Medal 1954. American Astronautical Society Award 1955. German Federal Republic Award 1961. Institute of Aviation and Astronautics Medal 1969.Bibliography1923, Die Rakete zu den Planetenraumen; repub. 1934 as The Rocket into Interplanetary Space (autobiography).1929, Wege zur Raumschiffahrt [Road to Space Travel].1959, Stoff und Leben [Material and Life].Further ReadingR.Spangenburg and D.Moser, 1990, Space People from A to Z, New York: Facts on File. H.Wulforst, 1991, The Rocketmakers: The Dreamers who made Spaceflight a Reality, New York: Crown Publishers.KF / IMcN -
71 джулиус
-
72 Nyerere
------------------------------------------------------------[English Word] Nyerere (Julius Nyerere was the first President of Tanzania)[Swahili Word] Nyerere[Part of Speech] noun------------------------------------------------------------[English Word] President Julius Nyerere[Swahili Word] Mwalimu[Part of Speech] noun[Class] 1[Derived Language] Arabic[Swahili Definition] Rais wa kwanza wa nchi ya Tanzania[Note] "Mwalimu" is the popular nickname often used to refer to Tanzania's first president, Julius Nyerere------------------------------------------------------------ -
73 dead
{ded}
I. 1. мъртъв, умрял
as DEAD as a dodo/a doornail/a herring/Julius Caesar/mutton мъртъв и студен
to strike DEAD убивам
strike me DEAD! да пукна, ако не е така! more DEAD than alive ни жив, ни умрял
2. загубил качествата/силата си, прен. мъртъв, изгорял, угаснал
DEAD lime гасена вар
DEAD steam отработена пара
DEAD volcano угаснал вулкан
DEAD wire жица, по която не тече ток
3. мъртъв, сух, извехнал (за растение), гол, пуст
4. неорганичен, неодушевен
DEAD fence стобор, дъсчена ограда
DEAD matter печ. негоден набор
5. измръзнал, изтръпнал
to go DEAD изтръпвам (за ръка и пр.)
6. безжизнен, бeздеен, изчерпан, инертен, непроизводителен, неподвижен, еднообразен
DEAD capital мъртъв капитал
DEAD lode мин. ялова жила
7. неизлъскан, матов
8. глух (за звук)
9. студен (за цвят)
10. остарял, излязъл от употреба (за език, закон и пр.)
11. сп. който не играе/не участвува, голф близо до дупката (за топка)
12. незаинтересован, безчувствен, неотзивчив (to)
DEAD to honour без всякакво чувство за чест
DEAD to reason глух за всякакви съвети
DEAD to the world дълбоко заспал, в безсъзнание, мъртво пиян
1. разг. капнал, пребит от умора
1. пълен, абсолютен, безусловен
in DEAD earnest твърдо решен, съвсем сериозно
DEAD failure пълен неуспех/провал
DEAD faint пълно загубване на съзнанието
DEAD loss чиста загуба
sl. човек, който за нищо не го бива
DEAD silence пълна/гробна тишина
DEAD secret пълна/дълбока тайна
DEAD sleep мъртвешки сън
DEAD above the ears/from the neck up тъп, глупав
DEAD and gone отдавна минал, излязъл от употреба
DEAD hours потайно време, глуха доба
to be DEAD with cold премръзнал съм
DEAD spit образ и подобие, точно подобие
to put the DEAD wood on sl. спечелвам предимство пред
II. adv напълно, безусловно, абсолютно, направо
DEAD against решително против, право в лицето (за вятър)
DEAD asleep заспал като мъртъв/заклан
DEAD drunk мъртво пиян
DEAD on time точно навреме/на минутата
DEAD set твърдо решен (on)
решително против (against)
DEAD south/north мор. направо на юг/север
DEAD tired капнал/пребит от умора, смъртно уморен
to stop DEAD спирам, заковавам се
III. n the DEAD мъртвите, умрелите
at/in the DEAD of night в потайно време, в глуха доба
in the DEAD of winter посред зима* * *{ded} a 1. мъртъв, умрял; as dead as a dodo/a doornail/a herring/Ju(2) {ded} adv напълно, безусловно, абсолютно; направо; dead against{3} {ded} n: the dead мъртвите, умрелите; at/in the dead of night в по* * *угаснал; увяхнал; умрял; безжизнен; безусловен; изтръпнал; изчерпан; инертен; измръзнал; мъртъв; матов; неодушевен;* * *1. 1 незаинтересован, безчувствен, неотзивчив (to) 2. 1 сп. който не играе/не участвува, голф близо до дупката (за топка) 3. as dead as a dodo/a doornail/a herring/julius caesar/mutton мъртъв и студен 4. at/in the dead of night в потайно време, в глуха доба 5. dead above the ears/from the neck up тъп, глупав 6. dead against решително против, право в лицето (за вятър) 7. dead and gone отдавна минал, излязъл от употреба 8. dead asleep заспал като мъртъв/заклан 9. dead capital мъртъв капитал 10. dead drunk мъртво пиян 11. dead failure пълен неуспех/провал 12. dead faint пълно загубване на съзнанието 13. dead fence стобор, дъсчена ограда 14. dead hours потайно време, глуха доба 15. dead lime гасена вар 16. dead lode мин. ялова жила 17. dead loss чиста загуба 18. dead matter печ. негоден набор 19. dead on time точно навреме/на минутата 20. dead secret пълна/дълбока тайна 21. dead set твърдо решен (on) 22. dead silence пълна/гробна тишина 23. dead sleep мъртвешки сън 24. dead south/north мор. направо на юг/север 25. dead spit образ и подобие, точно подобие 26. dead steam отработена пара 27. dead tired капнал/пребит от умора, смъртно уморен 28. dead to honour без всякакво чувство за чест 29. dead to reason глух за всякакви съвети 30. dead to the world дълбоко заспал, в безсъзнание, мъртво пиян 31. dead volcano угаснал вулкан 32. dead wire жица, по която не тече ток 33. i. мъртъв, умрял 34. ii. adv напълно, безусловно, абсолютно, направо 35. iii. n the dead мъртвите, умрелите 36. in dead earnest твърдо решен, съвсем сериозно 37. in the dead of winter посред зима 38. sl. човек, който за нищо не го бива 39. strike me dead! да пукна, ако не е така! more dead than alive ни жив, ни умрял 40. to be dead with cold премръзнал съм 41. to go dead изтръпвам (за ръка и пр.) 42. to put the dead wood on sl. спечелвам предимство пред 43. to stop dead спирам, заковавам се 44. to strike dead убивам 45. безжизнен, бeздеен, изчерпан, инертен, непроизводителен, неподвижен, еднообразен 46. глух (за звук) 47. загубил качествата/силата си, прен. мъртъв, изгорял, угаснал 48. измръзнал, изтръпнал 49. мъртъв, сух, извехнал (за растение), гол, пуст 50. неизлъскан, матов 51. неорганичен, неодушевен 52. остарял, излязъл от употреба (за език, закон и пр.) 53. пълен, абсолютен, безусловен 54. разг. капнал, пребит от умора 55. решително против (against) 56. студен (за цвят)* * *dead [ded] I. adj 1. мъртъв,умрял;as \dead as a doornail ( a herring) умрял,безникаквипризнацинаживот;stone-\dead мъртъв,умрял;\dead as a dodo отживял,излязълотупотреба;to strike \dead убивам;more \dead than alive нижив,ниумрял;2. загубилосновнитесикачества,силатаси;изгорял,угаснал;ел.безнапрежение,изключенотверига;\dead coal ( fire) угасналвъглен(огън);\dead wire проводникбезток;3. мъртъв,сух,увехнал(зарастение); 4. неодушевен;\dead matter неорганичнаматерия;печ.наборзаразпиляване;5. изтръпнал;измръзнал;to be \dead cold премръзвам;to go \dead изтръпвам;6. безжизнен,бездеен;изчерпан;непроизводителен;неподвижен;инертен;неактивен;еднообразен;\dead capital мъртъвкапитал;\dead hours потайнадоба;7. неизлъскан,матов;\dead white матовобяло;8. глух(зазвук); 9. студен(зацвят); 10. остарял,излязълотупотреба(зазаконипод.); 11. койтонеиграе,неучаствавигра;близододупката(затопка,вголфа); 12. загубилвсякакъвинтерескъм,незаинтересован,безчувствен,апатичен,неотзивчив(to); \dead to honour безникаквочувствозачест;\dead to reason глухзавсякаквисъвети;\dead to the world умрялзасвета;13. разг.капнал,изцеден,изтощен;14. пълен,абсолютен,безусловен,чист;in \dead earnest твърдорешен;напълносериозно;\dead faint пълназагубанасъзнание;\dead loss чистазагуба;\dead silence гробнатишина;\dead secret дълбокатайна;\dead sleep мъртвешкисън;15. точен,безпогрешен(заизстрел); • \dead above the ears ( from the neck up) sl глупав,тъп,безмозъчен;тъпкатогалош;\dead and gone отдавнаминал,излязълотупотреба;накоготоикоренътеизсъхнал,семетосеезатрило; to cut s.o. \dead разг.игнорирам,пренебрегвамнякого; I wouldn't be seen \dead in this hat занищонасветанебихсложилтазишапка;to be \dead in the water напълносъмсепровалил,изпадналсъмвбезнадеждноположение; to knock s.o. \dead впечатлявамнеимоверномного;to drop \dead разг.разкарвамсе,омитамсе,изчезвам;II. adv напълно,безусловно,абсолютно;направо;\dead set against решителнопротив;правовлицето(завятър); \dead asleep заспалкатозаклан;\dead on time точендоминута;\dead south мор.правонаюг;\dead tired капналотумора;\dead easy изключителнолесен;III. n: the \dead мъртвите; to rise ( come back) from the \dead възкръсвамотмъртвите;at ( in the) \dead of night потайнадоба,глуханощ;in the \dead of winter посредзима. -
74 Antony
n. Antony, mannelijke voornaam; familienaam; Mark Antony (83-30 vChr.), Marcus Antonius in het Latijns, Romeins politicus en generaal en vriend van Julius Caesar die de moordenaars van Julius Caesar overwon, lid van het tweede driemanschap -
75 Mark Antony
n. (83 - 30 vChr, Marcus Antonius in het Latijns), Romeinse politicus, generaal en vriend van Julius Caesar die de moordenaars van Julius Caesar versloeg, lid van het tweede triumviraat -
76 take in hand
1) (smth.) взять что-л. в свои руки; заняться чем-л., взяться, приняться за что-л...fortunately for me Golding Bright thought that my plays were marketable and took them in hand. (W. S. Maugham, ‘The Summing Up’, ch. 32) —...но, к счастью для меня, Голдинг Брайт решил, что мои пьесы будут иметь сбыт, и занялся ими.
She took the conversation in hand. (W. S. Maugham, ‘Complete Short Stories’, ‘Winter Cruise’) — Мисс Рейд сразу овладела разговором.
Montague promised that he would take the matter in hand and see what he could do. (U. Sinclair, ‘The Moneychangers’, ch. 11) — Монтегю обещал, что сам возьмется за это дело и посмотрит, сможет ли он чем-нибудь помочь.
I just feel you havent any right to try and take my welfare in hand without consulting me first about it... (J. Jones, ‘Some Came Running’, book II, ch. XX) — я считаю, что ты не имеешь никакого права брать на себя ответственность за мое благополучие, не посоветовавшись об этом со мной...
2) (smb.) взять на себя ответственность за кого-л.; взяться за кого-л.; прибрать к рукам, взять в руки кого-лHiggins: "...if we were to take this man in hand for three months, he could choose between a seat in the Cabinet and a popular pulpit in Wales." (B. Shaw, ‘Pygmalion’, act II) — Хиггинс: "...если б мы поработали над этим человеком три месяца, он мог бы выбирать между министерским креслом и кафедрой проповедника в Уэльсе."
Once she was married, Rachel was certain she would be able to take Julius in hand and improve him. (D. du Maurier, ‘The Progress of Julius’, ‘Manhood’) — Рэчел была уверена, что, если она станет женой Джулиуса, она сумеет взять его в руки и он будет другим человеком.
It was time he took MacGregor in hand because MacGregor would have to be straightened out by the time they reached Moscow. (J. Aldridge, ‘The Diplomat’, ch. 1) — Пора прибрать Мак-Грегора к рукам: когда они приедут в Москву, ему понадобится вышколенный Мак-Грегор.
-
77 Джулиус
-
78 Юлий
-
79 J.C.
-
80 cognomen
kɔɡˈnəumen
1. сущ.
1) фамилия
2) кличка, прозвание, прозвище Syn: nickname,. title
3) а) третье имя, родовое имя или фамилия римского гражданина (напр., Caesar - Цезарь в Caius Julius Caesar - Кай Юлий Цезарь) б) дополнительное имя или эпитет( присваивалось отдельной личности;
напр., Africanus - Африканец, Felix - Счастливый) Syn: agnomen
2. гл. давать прозвище Syn: nickname фамилия прозвище (историческое) патроним (родовое или фамильное имя римского гражданина) cognomen прозвище ~ фамилияБольшой англо-русский и русско-английский словарь > cognomen
См. также в других словарях:
Julius — (fem. Julia) is the nomen of the gens Julia, an important patrician family of ancient Rome supposed to have descended from Julus, and thus from the goddess Venus. ( See also: Julio Claudian dynasty Julia Caesaris). They apparently originated from … Wikipedia
Julius — ist ein männlicher Vorname. Inhaltsverzeichnis 1 Herkunft und Bedeutung des Namens 2 Namenstag 3 Varianten 4 Bekannte Namensträger … Deutsch Wikipedia
Julius II — Pope Julius II † Catholic Encyclopedia ► Pope Julius II (GIULIANO DELLA ROVERE). Born on 5 December, 1443, at Albissola near Savona; crowned on 28 November, 1503; died at Rome, in the night of 20 21 February, 1513. He was born of… … Catholic encyclopedia
Julius — ou Iulius est un nom de famille romain (nomen) devenu un prénom chrétien. Les Julius célèbres : Jules César, Caius Julius Cæsar ; Saint Julius, martyr britannique du IVe siècle, persécuté en même temps qu Aaron ; Julius,… … Wikipédia en Français
Julius — hace referencia a: Julius (programa), programa para reconocimiento del habla; Julius Wagner Jauregg, médico austríaco, premio Nobel de Medicina en 1927; Julius Wellhausen, teólogo protestante alemán; Esta página de desambiguación cataloga… … Wikipedia Español
Julius I — may refer to:*Pope Julius I *Prince Julius I of Pindus … Wikipedia
Julĭus [1] — Julĭus (v. lat., der Jugendliche). I. Römer: Die Julia gens war ein uraltes römisches Geschlecht, welches aus Alba Longa stammte, seinen Ursprung von Julus (s. Askanios) herleitete u. nach der Zerstörung Albas unter Tullus Hostilius nach Rom… … Pierer's Universal-Lexikon
Julius — m Roman family name, of obscure derivation, borne most notably by Gaius Julius Caesar (?102–44 BC). It was in use among the early Christians, and was the name of an early and influential pope (337–52), as well as of a later pope (1443–1513) who… … First names dictionary
Julius — Jūlius, des Julii, plur. car. der siebente Monath im Jahre, welcher seinen Nahmen von dem Julius Cäsar hat, da er vorher bey den Römern Quinctilis hieß, im Deutschen aber Heumonath genannt wird, S. dieses Wort … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Julius [1] — Julius, der 7. Monat des Jahres, dem Julius Cäsar zu Ehren so genannt (hieß im altröm. Kalender, da das Jahr mit dem März anfing, Quintilis, d.h. der 5. Monat) … Herders Conversations-Lexikon
Julĭus [2] — Julĭus, Nikolaus Heinrich, geb. 3. October 1783 in Altona, studirte seit 1807 Medicin in Heidelberg u. Würzburg, wurde 1809 Arzt in Hamburg, machte 1813 als Freiwilliger unter der Hanseatischen Legion den Feldzug gegen Frankreich mit u. war dann… … Pierer's Universal-Lexikon
