-
81 écrit2,
e adj. (de écrire) 1. написан; mal, bien écrit2, лошо, добре написан; 2. писмен; examen écrit2, писмен изпит; 3. предначертан, предречен, писан; il est écrit2, qu'on n'y arrivera jamais писано е, че няма да пристигнем никога; 4. изписан, написан; une feuille écrit2,e des deux côtés лист, изписан от двете страни. Ќ Ant. oral, parlé; blanc. -
82 éduqué,
e adj. (de éduquer) разг. възпитан; bien éduqué, добре възпитан. -
83 eh
interj. (onomat.) I. при израз на: 1. (изненада) ах; eh te voilà ах, ето те! 2. (възхищение) ах; eh que c'est joli ах, колко е красиво това; II. при повикване или въпрос: е, ей, хей; III. без особено значение във възклицателни или въпросителни изречения: eh je le vois souvent виждам го често; IV. loc. intej. eh bien е добре, добре де; eh donc хайде; eh quoi е какво, та какво. -
84 encadrer
v.tr. (de en- et cadre) 1. поставям в рамка; faire encadrer une gravure поставям рамка на гравюра; 2. обграждам; 3. воен. зачислявам в командния състав; 4. организирам, ръководя (за работа); une jeune équipe bien encadrée добре организиран млад работен екип. -
85 entretenu,
e (de entretenir) 1. adj. поддържан, издържан; une voiture bien entretenu,e добре поддържана кола; 2. m.,f. лице ( мъж или жена), поддържано, издържано от своя любовник; държанка, жиголо. -
86 envers1
prep. (de en- et vers) 1. към, спрямо, пред; il est bien disposé envers1 vous той е добре разположен спрямо вас; 2. въпреки всичко; envers1 et contre tous въпреки всички пречки. -
87 espérer
v. (lat. sperare) I. v.tr. очаквам; надявам се; espérer qqn. очаквам някого; espérer (+ inf.) надявам се да; j'espère réussir надявам се да успея; espérer que надявам се, че; j'espère qu'il viendra надявам се, че ще дойде; j'espère que tu vas bien надявам се, че си добре; II. v.intr. 1. надявам се; доверявам се; 2. разг. предполагам, считам. Ќ Ant. désespérer; appréhender, craindre. -
88 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
89 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
90 être2
m. (du v. être) 1. същество; 2. битие, живот, съществуване; 3. човек, личност. Ќ bien-être2 благосъстояние; l'être2 éternel (immortel, suprême) бог; le non être2 небитие. -
91 euphémisme
m. (gr. euphêmismos: de eu "bien" et phêmê "parole") лит. евфемизъм. -
92 euphuisme
m. (angl. euphuism, de "Euphues", du gr. euphuês "bien né"), nom du personnage du même livre du XVI-e au style précieux) лит. претенциозен и маниерен литературен стил на мода в Англия по време на Елизабет I. -
93 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
94 famé,
e adj. (du lat. fama "renommée") в съчет. mal famé, с лошо име; bien famé, с добро име. -
95 ficelé,
e adj. (de ficeler) 1. вързан с конец, с канап; 2. разг. облечен; нагласен, стегнат; mal ficelé, безвкусно, лошо облечен; 3. прен. un travail bien ficelé, добре свършена работа. -
96 fini,
e adj. (de finir) 1. ограничен, който има граници; univers fini, ограничено пространство; 2. голям, краен; 3. изхабен; un homme fini, изхабен човек; 4. завършен, приготвен изцяло, готов; produits fini,s готови продукти; produits semi-fini,s полуфабрикати; 5. добре изработен; vêtement bien fini, добре изработена дреха; 6. неодобр. пълен, изпечен; c'est un menteur fini, изпечен лъжец; 7. изминал, минал, отминал, изчезнал; c'est un monde fini, отминал свят; 8. m. съвършенство; ограниченото; le fini, et l'infini ограниченото и безграничното. -
97 fois
f. (lat. plur. vices "tour, succession") 1. път (само при броене); maintes fois, plus d'une fois, bien des fois много пъти, често; encore une fois още веднъж; 2. в съчет. une fois разг. веднъж, един път; une fois pour toutes веднъж завинаги; 3. едно време, някога; il était une fois имало едно време; 4. loc. adv. une fois que щом като; а la fois, tous а la fois едновременно, изведнъж; de fois а autre от време на време. Ќ des fois нар. понякога; toutes les fois que всеки път, когато; en plusieurs fois на няколко пъти; payer en une fois плащам наведнъж. -
98 former
v.tr. (lat. formare) 1. създавам, образувам, организирам; 2. прен. обмислям, храня; former des espérances храня надежди; 3. обучавам, възпитавам, дисциплинирам, формирам; 4. съставям; построявам; bien former ses phrases съставям добре, правилно изреченията си; parties qui forment un tout части, които съставят едно цяло; 5. воен. формирам, построявам, строявам; former une colonne построявам в колона; 6. очертавам, образувам; former des cercles образувам кръгове; se former 1. създавам се, организирам се; 2. образувам се; 3. обучавам се; формирам се; 4. строя се. Ќ Ant. déformer, détruire. -
99 fourni,
e adj. (de fournir) 1. гъст; barbe fourni,e гъста брада; 2. снабден; magasin bien fourni, добре снабден магазин. -
100 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter.
См. также в других словарях:
bien — 1. (biin ; l n ne se lie jamais : ce bien est à moi, dites : ce biin est à moi, en donnant à biin la nasalité qui est dans in digne, et non ce biin n est à moi) s. m. 1° Ce qui est juste, honnête. Le bien et le beau. Le bien et la justice… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Bien (economie) — Bien (économie) Pour les articles homonymes, voir Bien. Un bien est un objet quelconque (matériel ou immatériel) produit par intervention de l’homme ou disponible spontanément dans la nature et qui est approprié ou non par un individu. Cette… … Wikipédia en Français
Bien (Économie) — Pour les articles homonymes, voir Bien. Un bien est un objet quelconque (matériel ou immatériel) produit par intervention de l’homme ou disponible spontanément dans la nature et qui est approprié ou non par un individu. Cette première définition… … Wikipédia en Français
BIEN-ÊTRE (ÉCONOMIE DU) — L’économie du bien être jouit d’un statut ambigu au sein de la science économique: couronnement de l’analyse positive dont elle permettrait la traduction objective en termes normatifs, pour les uns, l’économie du bien être se voit refuser le… … Encyclopédie Universelle
bien — BIEN. s. mas. Ce qui est bon, utile, avantageux, convenable. Le souverain bien. Le bien public. Le vrai bien. Rendre le bien pour le mal. Il faut aller au bien de la chose. f♛/b] On dit proverbialement, Nul bien sans peine, pour dire, que Tout ce … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bien — sustantivo masculino 1. Aquello que constituye lo bueno o lo correcto según la ética: hacer el bien, distinguir el bien del mal. Antónimo: mal. 2. Utilidad, beneficio, bienestar: Te lo digo por tu bien. Hago las cosas por tu bien. 3. Cosa buena,… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Bien-etre animal — Bien être animal Le bien être animal est une notion associée au point de vue selon lequel toute souffrance animale inutile devrait être évitée. Ce point de vue concerne les animaux domestiques , qu ils soient exploités comme source de nourriture … Wikipédia en Français
Bien-être Animal — Le bien être animal est une notion associée au point de vue selon lequel toute souffrance animale inutile devrait être évitée. Ce point de vue concerne les animaux domestiques , qu ils soient exploités comme source de nourriture, comme force de… … Wikipédia en Français
Bien Public — Pour les articles homonymes, voir Bien public (homonymie). Ne doit pas être confondu avec Bien commun ou Bien de club. Un bien public est, en science économique, un bien ou un service dont l’utilisation est non rivale et … Wikipédia en Français
Bien etre animal — Bien être animal Le bien être animal est une notion associée au point de vue selon lequel toute souffrance animale inutile devrait être évitée. Ce point de vue concerne les animaux domestiques , qu ils soient exploités comme source de nourriture … Wikipédia en Français
Bien être animal — Le bien être animal est une notion associée au point de vue selon lequel toute souffrance animale inutile devrait être évitée. Ce point de vue concerne les animaux domestiques , qu ils soient exploités comme source de nourriture, comme force de… … Wikipédia en Français
