-
1 hurl
{hə:l}
I. 1. (за) хвърлям, запращам, мятам
to HURL oneself at/upon нахвърлям се върху
to HURL forces against хвърлям войски срещу
the tyrant was HURLed from his throne тиранинът бе свален от престола
to HURL abuse at сипя ругатни върху, обсипвам с ругатни
2. втурвам се, профучавам
3. играя на ирландски хокей
hurl back отблъсквам (неприятел), отвръщам (на обвинение)
hurl down повалям
II. n хвърляне, запращане, мятане* * *{hъ:l} v 1. (за)хвърлям, запращам, мятам; to hurl o.s. at/upon нахв(2) {hъ:l} n хвърляне, запращане, мятане.* * *хвърляне; хвърлям; запращане; запращам; захвърлям;* * *1. hurl back отблъсквам (неприятел), отвръщам (на обвинение) 2. hurl down повалям 3. i. (за) хвърлям, запращам, мятам 4. ii. n хвърляне, запращане, мятане 5. the tyrant was hurled from his throne тиранинът бе свален от престола 6. to hurl abuse at сипя ругатни върху, обсипвам с ругатни 7. to hurl forces against хвърлям войски срещу 8. to hurl oneself at/upon нахвърлям се върху 9. втурвам се, профучавам 10. играя на ирландски хокей* * *hurl[hə:l] I. v 1. (за)хвърлям, запращам, мятам; to \hurl o.s. upon нахвърлям се върху; to \hurl abuse at сипя ругатни върху, обсипвам с ругатни; 2. ост. свистя, фуча, профучавам; 3. играя на ирландски хокей; 4. шотл. возя, докарвам с кола; II. n хвърляне, запращане, мятане. -
2 hurl back
-
3 hurl down
-
4 bayonet
{'beiənit}
I. n воен. щик, нож на пушка, байонет
BAYONET catch/joint тех. байонетно/щиково съединение
II. v промушвам с щик/нож* * *{'beiъnit} n воен. щик, нож на пушка, байонет; bayonet catch/joint (2) v промушвам с щик/нож.* * *щик; байонет;* * *1. bayonet catch/joint тех. байонетно/щиково съединение 2. i. n воен. щик, нож на пушка, байонет 3. ii. v промушвам с щик/нож* * *bayonet[´beiənit] I. n воен. байонет, щик, нож; pl прен. пехота; to charge with the \bayonets атакувам на нож; \bayonet catch тех. байонетно (щиково) съединение; to fix \bayonets слагам нож (щикове); to hurl back the enemy at the point of the \bayonet отхвърлям неприятеля с бой на нож; II. v мушкам с щик (нож). -
5 defiance
n предизвикване, незачитане, открито неподчинение
in DEFIANCE of напук на
set at DEFIANCE не искам да зная* * *предизвикване; предизвикателство; пренебрежение; въпреки; незачитане;* * *1. in defiance of напук на 2. n предизвикване, незачитане, открито неподчинение 3. set at defiance не искам да зная* * *defiance[di´faiəns] n 1. предизвикателство; предизвикване, извикване (на спор, борба и пр.); to bid \defiance to s.o., to hurl \defiance at s.o. държа се предизвикателно към някого; 2. незачитане, непочитание, явно (открито) пренебрежение (неподчинение); to set s.o. at \defiance проявявам явно неподчинение към някого, вървя открито срещу нечии заповеди, не искам да знам за някого; to set the law at \defiance нарушавам грубо закона, явно не зачитам закона; in \defiance of 1) въпреки; напук на; 2) в разрез с, с явно пренебрежение към.
См. также в других словарях:
Hurl — Hurl, v. t. [imp. & p. p. {Hurled}; p. pr. & vb. n. {Hurling}.] [OE. hurlen, hourlen; prob. contracted fr. OE. hurtlen to hurtle, or probably akin to E. whirl. [root]16. See {Hurtle}.] 1. To send whirling or whizzing through the air; to throw… … The Collaborative International Dictionary of English
hurl — [hə:l US hə:rl] v [Date: 1100 1200; Origin: Probably copying the action] 1.) [T always + adverb/preposition] to throw something with a lot of force, especially because you are angry ▪ Demonstrators were hurling bricks through the windows. ▪ He… … Dictionary of contemporary English
hurl|y — hurl|y1 «HUR lee», noun, plural hurl|ies. commotion; hurly burly: »with the hurly, death itself awakes (Shakespeare). ╂[< hurl] hurl|y2 «HUR lee», noun, plural hurl|ie … Useful english dictionary
Hurl — Hurl, v. i. 1. To hurl one s self; to go quickly. [R.] [1913 Webster] 2. To perform the act of hurling something; to throw something (at another). [1913 Webster] God shall hurl at him and not spare. Job xxvii. 22 (Rev. Ver. ). [1913 Webster] 3.… … The Collaborative International Dictionary of English
hurl — hurl·bar·row; hurl·er; hurl·ey; hurl; … English syllables
hurl´er — hurl «hurl», verb, noun. –v.t. 1. to throw with much force; cast; fling: »The man hurled his spear at one bear, and the dogs hurled themselves at the other. 2. Figurative. to throw forth (words, cries, or shouts) v … Useful english dictionary
Hurl — Hurl, n. 1. The act of hurling or throwing with violence; a cast; a fling. Congreve. [1913 Webster] 2. Tumult; riot; hurly burly. [Obs.] Knolles. [1913 Webster] 3. (Hat Manuf.) A table on which fiber is stirred and mixed by beating with a… … The Collaborative International Dictionary of English
Hurl — may refer to:* Hurley (stick) * Slang for vomiting * Hurl!, a reality show airing on G4 … Wikipedia
hurl — (v.) early 13c., hurlen, to run against (each other), come into collision, later throw forcibly (c.1300); rush violently (late 14c.); perhaps related to Low Ger. hurreln to throw, to dash, and E.Fris. hurreln to roar, to bluster. OED suggests all … Etymology dictionary
hurl — [hʉrl] vt. [ME hurlen, prob. of ON echoic orig. as in Dan hurle, to whir, Norw hurla, to buzz] 1. to throw or fling with force or violence 2. to cast down; overthrow 3. to utter vehemently [to hurl insults ] ☆ 4. Baseball Informal to pitch vi … English World dictionary
hurl|ey — «HUR lee», noun, plural eys. 1. = hurling. (Cf. ↑hurling) 2. the stick or club used in hurling. ╂[< hurl] … Useful english dictionary
