-
41 quatre-heures
m.inv. (de quatre et heure) разг. закуска в четири часа след обед. -
42 quel,
le adj.interr. et exclam. (lat. qualis) 1. кой, коя, кое; quel, le est cette fille кое е това момиче; quel, est le but de la vie каква е целта на живота; il vient d'on ne sait quel, pays той идва от неизвестно коя страна; de nous deux quel, est le plus beau от нас двамата кой е по-красив; 2. какъв, каква, какво; quel, crétin! какъв кретен; quel, le jolie maison каква красива къща, каква хубава къща; 3. колко; quel, le heure est-il? колко е часът? quel, âge avez-vous? на колко сте години? Ќ quel, (le) que soit какъвто и да е, каквото и да е; tel quel, без промяна; такъв, какъвто е. -
43 rouler
v. (du lat. rotella) I. v.tr. 1. търкалям, търкулвам; 2. влача; премествам нещо на колела; 3. свивам, навивам; rouler une mèche de cheveux sur un bigoudi навивам кичур коса на ролка; rouler une cigarette свивам си цигара; rouler un tapis навивам килим; 4. въртя; rouler la hanche en marchant въртя си задника докато вървя; 5. прен. обмислям, кроя; 6. разг. измамвам, надхитрявам, излъгвам; ограбвам; rouler qqn. dans la farine разг. излъгвам някого; vous vous êtes fait rouler излъгали са ви; 7. валирам, изравнявам с валяк; 8. овалвам (нещо в някаква материя); 9. вибрирам продължително (за произношение); 10. предизвиквам напукване (на стеблата на дървета); II. v.intr. 1. търкалям се, изтъркулвам се, падам; larme qui roule сълза, която се търкулва; 2. движа се, вървя, карам, возя; la voiture roule а 100 а l'heure колата върви със сто км./ч.; rouler vers Paris движа се към Париж (с автомобил); 3. пътувам, возя се; 4. прен. въртя се около дадена тема; ce motif roule dans ma tête този мотив се върти в главата ми; 5. еча, гърмя, тътна, ехтя; 6. бия, гърмя (за барабан); 7. обикалям много, скитам; 8. мор. клатушкам се (встрани, за кораб); se rouler 1. въртя се, обръщам се, търкалям се; se rouler dans l'herbe търкалям се в тревата; 2. свивам се (от болка); 3. увивам се в; 4. ставам на топка; 5. навивам се (за палатка, килим). Ќ rouler carosse имам собствена кола; живея разкошно; se les rouler нищо не правя, мързелувам. rouler sa bosse пътувам постоянно, разкарвам се; rouler sur l'or тъна в разкош, в злато; играя си с пари; se rouler les pouces безделнича, лентяйствам; ça roule! разг. нещата вървят!; rouler sur ост. облягам се, основавам се на; имам за тема, засягам. Ќ Ant. dérouler, étaler. -
44 serein1
m. (lat. serenus, avec infl. de serum "heure tardive") лит. вечерна роса, влага. -
45 sieste
f. (lat. sexta (hora) "sixième (heure), midi") лек, следобед сън, почивка; faire la sieste поспивам си следобед. -
46 tardif,
ve adj. (bas lat. tardivus, de tarde) 1. бавен, къснозреещ; fruit tardif, къснозреещ плод; 2. закъснял, късен; heure tardif,ve късен час. -
47 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
48 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
49 travail1
m. (de travailler) (pl. travaux) 1. работа, труд; travail1 manuel физически труд; travail1 а la chaîne работене на конвейер; travail1 а la tâche (а la pièce) работа на парче; travail1 par postes (par équipes, par relais) работа на смени; travail1 а mi-temps труд на половина работно време; travail1 payé а l'heure работа, платена на час; lieu de travail1 работно място; contrat de travail1 работен договор; travail1 au noir работа на черно; bourse du travail1 трудова борса; Ministère du Travail министерство на труда; 2. занимание; упражнения; travaux scolaires училищни занимания; travaux dirigés упражнения към лекция; l'assemblée poursuit ses travaux събранието продължава заниманията си; 3. качество на дадена работа; изработка; un beau travail1 добра изработка; c'est du travail1 d'amateur това е аматьорска работа; лоша изработка; 4. изделие, произведение; travaux d'art произведения на изкуството; 5. процес; le travail1 de la fermentation процесът на ферментация; 6. литературен, научен труд; 7. pl. работа, мероприятия; обработване; les travaux des champs обработване на земята; travaux domestiques домашна работа (за поддържане на дом); grands travaux работа по построяването на мостове, прелези и др., по прокарването на пътища; travaux publics обществени мероприятия (по поддръжката на градоустройствения план и др.); 8. функциониране, работа; travail1 d'une machine функциониране на машина; 9. ост. мъчителна дейност; 10. ост. умора; 11. раждане, последна фаза на раждане; femme en travail1 раждаща жена; salle de travail1 акушерска зала. Ќ maison de travail1 дом, където работят затворници, бежанци; travaux forcés каторжна работа, каторга. -
50 vérité
f. (lat. veritas, de verus "vrai") 1. истина; toutes vérités ne sont pas bonnes а dire посл. всяка истина не е за казване; chercher la vérité търся истината; c'est la pure vérité това е чистата истина; taire la vérité премълчавам истината; la vérité historique историческата истина; la vérité d'un principe истинност на принцип; vérité banale банална истина; dire ses quatre vérités а qqn. казвам неприятната истина в очите на някого; heure de vérité часът на истината; 2. loc. adv. en vérité наистина, в действителност; а la vérité наистина, да си кажа правото; 3. прилика, точност, вярно възпроизвеждане; la vérité d'un portrait приликата на портрет (с изобразения човек); 4. искреност, спонтанност, автентичен израз ( в изкуството). Ќ Ant. erreur, fausseté; illusion; ignorance; contrevérité, mensonge; absurdité; conte, invention; apparence, fiction. -
51 vitesse
f. (de vite) бързина, скорост; en grande vitesse с голяма бързина; en petite vitesse с малка бързина; faire de la vitesse развивам скорост; vitesse vertigineuse главозамайваща скорост; en vitesse с възможно най-голяма бързина; vitesse accélérée увеличена скорост; vitesse retardée намалена скорост; vitesse de croisière d'un avion крейсерска скорост на самолет; а toute vitesse с пълна скорост; boîte de vitesses скоростна кутия (на автомобил); vitesse initiale начална скорост (на снаряд); changement de vitesses смяна на скорости; vitesse а l'heure скорост в час; la vitesse de la lumière скоростта на светлината. Ќ en perte de vitesse прен. развивайки се безуспешно, със забавено развитие; compteur de vitesse скоростомер; а la vitesse grand V много бързо. -
52 wattheure
m. (de watt et heure) ват-час. -
53 zéro
m. (empr., pour remplacer l'a. fr. cifre "zéro", puis "chiffre", а l'it. zero, d'ab. zefiro, transcription de l'ar. sifr "vide") 1. нула; gagner par trois buts а zéro печеля с три на нула; zéro degré нула градуса (на термометър); zéro absolu абсолютна нула; zéro heure нула часът (полунощ); 2. прен. нула, нищожество; 3. оценка нула във френското училище, равна на абсолютна двойка в България. Ќ reduire а zéro разг. унищожавам, довеждам до нула; avoir la boule а zéro косите ми са късо подстригани; плешив съм; partir du zéro тръгвам от нула; remettre le compteur а zéro тъгвам от нула, от самото начало; les avoir а zéro нар. много ме е страх.
См. также в других словарях:
heure — [ ɶr ] n. f. • 1080 ore, eure; lat. hora 1 ♦ Espace de temps égal à la vingt quatrième partie du jour (pratiquement, aujourd hui, du jour solaire moyen). Heure sidérale, heure solaire vraie, heure solaire moyenne. L heure est subdivisée en 60… … Encyclopédie Universelle
heure — HEURE. s. f. Certain espace de temps, qui fait la vingt quatriesme partie du jour naturel. Une heure. une heure & demie. un quart d heure. trois quarts d heure. une demie heure. l heure a sonné. l heure est sonnée. l horloge a sonné deux heures.… … Dictionnaire de l'Académie française
heure — Heure, Hora, l Espagnol et l Italien disent aussi Hora. Demie heure, Dimidiata hora. Une heure et demie, Sesquihora. D une heure, Qui dure l espace d une heure, Horarius. L heure s est passée cependant qu il disoit ceci, Dum haec dicit, abiit… … Thresor de la langue françoyse
Heure D'or — L heure d or (golden hour) est un concept de médecine d urgence. La plupart des blessés graves (polytraumatisé, ou bien victime d une hémorragie interne) décèdent dans les premières heures. On a donc un taux de survie optimal si la victime se… … Wikipédia en Français
HEURE — s. f. Espace de temps qui fait la vingt quatrième partie du jour naturel. On divise ordinairement le jour en deux parties, de douze heures chacune, la première commençant à minuit, et la seconde à midi. Une heure. Une heure et demie. Un quart d… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HEURE — n. f. Espace de temps qui fait la vingt quatrième partie du jour naturel. On divisait généralement le jour en deux parties, de douze heures chacune, la première commençant à minuit, et la seconde à midi. L’usage tend à s’introduire de numéroter… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
heure — (eu r ) s. f. 1° La vingt quatrième partie du jour, c est à dire d une révolution complète de la terre sur elle même. L heure se divise en soixante minutes. Les vingt quatre heures du jour. Douze heures de jour et douze heures de nuit. • Il y … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Heure — Pour les articles homonymes, voir Heure (homonymie). Heure courante 09:39:32 (UTC) L’heure est une unité de mesure du temps. Le mot désigne aussi la grandeur elle même, l’instant (l’« heure qu’il est »), y compris en sciences… … Wikipédia en Français
heure — nf. aara (Aillon Vieux, Bellecombe Bauges 153, Compôte Bauges, Montagny Bozel 026), euha (Macôt Plagne, Peisey), eû a (St Pancrace), EURA (Aix 017, Albanais 001c, Annecy 003c, Billième, Bonneville 043, Chambéry, Cordon 083b, Megève 201b,… … Dictionnaire Français-Savoyard
heure — n.f. À l heure qu il est, maintenant, à notre époque. / L heure H, le moment de la décision. / L heure du berger, le moment propice à l amour. / Les ouvriers de la onzième heure, personnes toujours en retard. / Bouillon d onze heures, poison. /… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Héuré — Arrec Héuré Caractéristiques Longueur 12,9 km Bassin ? Bassin collecteur Adour … Wikipédia en Français
