-
21 gloire
f. (lat. gloria) 1. слава, знаменитост, чест; être avide de gloire жаден съм за слава; être au sommet de la gloire на върха на славата съм; 2. възхвала, хвала; faire la gloire de qqn. възхвалявам някого; poème а la gloire de qqn. поема във възхвала на някого; 3. сияние, ореол; 4. прочут човек, известна личност; 5. картина на небето с ангели и светци; 6. сноп от разделящи се лъчи от триъгълник, представляващ светата Троица. Ќ travailler pour la gloire ирон. работя на вятъра, за нищо; heure de gloire звезден час; ce n'est pas la gloire това е лошо; rendre gloire а une divinité отдавам почести на божество; la ville de gloire райските селения. Ќ Ant. déshonneur, infamie, honte, ignominie, flétrissure, humiliation, obscurité, opprobre, turpitude. -
22 grandement
adv. (de grand) 1. много, изобилно; в голяма степен; il s'est grandement trompé той се излъга много; il a grandement de quoi vivre той има достатъчно от всичко, необходимо му за живот; 2. величествено, благородно; 3. нашироко, луксозно. Ќ il est grandement l'heure отдавна е време. Ќ Ant. peu; а peine; mesquinement, petitement; bassement. -
23 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
24 inconscient,
e adj. et n. (de in- et conscient) 1. несъзнателен; geste inconscient, несъзнателен жест; 2. безразсъден; безсъвестен; 3. m., f. безсъвестен, безотговорен човек; 4. в безсъзнание; rester inconscient, une heure оставам един час в безсъзнание; 5. m. несъзнателно. Ќ Ant. conscient, volontaire; avoué. -
25 indiquer
v.tr. (lat. indicare) 1. означавам, определям; а l'heure indiquée в определения час; 2. показвам, соча, посочвам; l'horloge indique deux heures часовникът показва два часът; 3. прен. означавам, показвам; un dictionnaire qui indique tous les emplois d'un mot речник, който показва всички случаи на употреба на дума; 4. худ. леко скицирам. -
26 indu,
e adj. (de in- et dû) 1. необичаен, ненавременен, неуместен, неподходящ; 2. който не е дължим; somme indu,e сума, която не е дължима; 3. m. сума, която не е дължима; 4. необоснован. Ќ а une heure indu,e в много късен час. Ќ Ant. convenable, normal, régulier; dû. -
27 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
28 kilowattheure
m. (de kilowatt et heure) киловатчас. -
29 lors
adv. (lat. illa hora, ablatif "а cette heure-là") 1. ост. тогава; 2. loc. adv. pour lors тогава, за тогава; разг. в такъв случай; dès lors оттогава; depuis lors от този момент, от тогава насам; 3. loc. prép. lors de през време на; lors de ses études през време на следването му; 4. loc. conj. dès lors que щом като; lors même que дори когато, дори и когато. Ќ Hom. laure, lord. -
30 lurette
f. (dimin. de heure) в съчет. il y a belle lurette разг. много отдавна, отдавна. -
31 mal2,
e adj. (lat. malus "mauvais") 1. лош; 2. ост. мъртвешки, злокобен; а la mal2,e heure в часа на смъртта. Ќ bon an mal2, an компенсация, направена от добра и лоша година; bon gré mal2, gré волю-неволю, щеш не щеш. -
32 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
33 matinal,
e, aux adj. (de matin) 1. утринен; brise matinal,e утринен прохладен вятър; 2. ранобуден; а une heure matinal, рано сутрин. Ќ Ant. vespéral. -
34 meilleur,
e adj. (lat. melior) 1. по-добър; le meilleur,, la meilleur,e най-добрият, най-добрата; 2. m. най-хубавото нещо. Ќ meilleur, marché по-евтино; du meilleur,de l'âme от дълбочината на душата; pour le meilleur, et pour le pire за добро и лошо; être de meilleur,e humeur в прекрасно настроение съм; de meilleur,e heure по-рано; les meilleur,s de l'humanité елита, върхушката; le meilleur, de най-доброто от; avoir, prendre le meilleur, sur спорт спечелвам в спортно състезание; tu sais, tu connais (...) la meilleur, e? ирон. това ли е най-интересното, най-доброто? -
35 méridienne
f. (bas lat. meridiana (hora) "heure de midi") 1. линия на меридиан; 2. следобеден сън (в лежащ стол на следобедна почивка); 3. геол. триангулачна верига. -
36 montre1
f. (de montrer) часовник; montre1 а déclic хронометър, секундомер; montre1 de poche, de gousset джобен часовник; chaîne de montre1 часовникова верижка; remonter sa montre1, mettre sa montre1 а l'heure сверявам часовника си; course contre montre1 работа, която трябва да се свърши много бързо; montre1 en main много точно. Ќ faire montre1 de парадирам с нещо; мод. давам да се разбере, демонстрирам; faire montre1 de compréhension показвам разбиране. -
37 or1
conj. (lat. pop. hora pour hac hora "а cette heure") 1. и тъй, не щеш ли? 2. впрочем, следователно; 3. в съчет. or1 ça! хайде, какво пък! 4. adv. ост. сега; d'ores et déjà от сега нататък. -
38 pendule2
f. (lat. pendulus) стенен часовник с махало. Ќ en faire, en chier une pendule2 придавам голямо значение на нещо незначително; remettre les pendule2s а l'heure съгласявам се с всеобщото мнение в разговор, спор. -
39 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
40 pointe
f. (bas lat. puncta) 1. връх; острие; la pointe d'une aiguille връх на игла; 2. клечка, пирон, клин; 3. длето (на скулптор, гравьор); 4. геогр. ивица земя, вдадена в морето; нос; 5. триъгълно шалче; 6. парче плат, скроено във формата на триъгълник; 7. pointe sèche суха игла (вид гравюра); 8. в съчет. pointe du pied палец на крака; faire des pointes хореогр. танцувам на пръсти; marcher sur la pointe des pieds ходя на върха на пръстите; 9. прен. начало, проявление; много малко количество, мъничко; 10. loc. adv. en pointe с остър връх. Ќ heure pointe връхна точка на натоварване; poursuivre (pousser, suivre) sa pointe упорито продължавам започнатото; pointe de vitesse спорт. спринт.
См. также в других словарях:
heure — [ ɶr ] n. f. • 1080 ore, eure; lat. hora 1 ♦ Espace de temps égal à la vingt quatrième partie du jour (pratiquement, aujourd hui, du jour solaire moyen). Heure sidérale, heure solaire vraie, heure solaire moyenne. L heure est subdivisée en 60… … Encyclopédie Universelle
heure — HEURE. s. f. Certain espace de temps, qui fait la vingt quatriesme partie du jour naturel. Une heure. une heure & demie. un quart d heure. trois quarts d heure. une demie heure. l heure a sonné. l heure est sonnée. l horloge a sonné deux heures.… … Dictionnaire de l'Académie française
heure — Heure, Hora, l Espagnol et l Italien disent aussi Hora. Demie heure, Dimidiata hora. Une heure et demie, Sesquihora. D une heure, Qui dure l espace d une heure, Horarius. L heure s est passée cependant qu il disoit ceci, Dum haec dicit, abiit… … Thresor de la langue françoyse
Heure D'or — L heure d or (golden hour) est un concept de médecine d urgence. La plupart des blessés graves (polytraumatisé, ou bien victime d une hémorragie interne) décèdent dans les premières heures. On a donc un taux de survie optimal si la victime se… … Wikipédia en Français
HEURE — s. f. Espace de temps qui fait la vingt quatrième partie du jour naturel. On divise ordinairement le jour en deux parties, de douze heures chacune, la première commençant à minuit, et la seconde à midi. Une heure. Une heure et demie. Un quart d… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HEURE — n. f. Espace de temps qui fait la vingt quatrième partie du jour naturel. On divisait généralement le jour en deux parties, de douze heures chacune, la première commençant à minuit, et la seconde à midi. L’usage tend à s’introduire de numéroter… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
heure — (eu r ) s. f. 1° La vingt quatrième partie du jour, c est à dire d une révolution complète de la terre sur elle même. L heure se divise en soixante minutes. Les vingt quatre heures du jour. Douze heures de jour et douze heures de nuit. • Il y … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Heure — Pour les articles homonymes, voir Heure (homonymie). Heure courante 09:39:32 (UTC) L’heure est une unité de mesure du temps. Le mot désigne aussi la grandeur elle même, l’instant (l’« heure qu’il est »), y compris en sciences… … Wikipédia en Français
heure — nf. aara (Aillon Vieux, Bellecombe Bauges 153, Compôte Bauges, Montagny Bozel 026), euha (Macôt Plagne, Peisey), eû a (St Pancrace), EURA (Aix 017, Albanais 001c, Annecy 003c, Billième, Bonneville 043, Chambéry, Cordon 083b, Megève 201b,… … Dictionnaire Français-Savoyard
heure — n.f. À l heure qu il est, maintenant, à notre époque. / L heure H, le moment de la décision. / L heure du berger, le moment propice à l amour. / Les ouvriers de la onzième heure, personnes toujours en retard. / Bouillon d onze heures, poison. /… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Héuré — Arrec Héuré Caractéristiques Longueur 12,9 km Bassin ? Bassin collecteur Adour … Wikipédia en Français
