-
1 senior
{'si:niə}
1. a по-стар (to от), старши
John Smith SENIOR Джон Смит старши
SENIOR boys/girls ученици от по-горните класове
SENIOR partner шеф на фирма
SENIOR high school горните класове на средното училище
SENIOR citizen евф. пенсионер
the SENIOR service флотът
2. n по-стар, старши, ам. студент от най-горния курс
he is my SENIOR by five years той e пет години по-стар от мене
one'sSENIORs по-старите от мене* * *{'si:niъ} 1. а по-стар (to от); старши; John Smith S. Джон Сми* * *старши;* * *1. a по-стар (to от), старши 2. he is my senior by five years той e пет години по-стар от мене 3. john smith senior Джон Смит старши 4. n по-стар, старши, ам. студент от най-горния курс 5. one'sseniors по-старите от мене 6. senior boys/girls ученици от по-горните класове 7. senior citizen евф. пенсионер 8. senior high school горните класове на средното училище 9. senior partner шеф на фирма 10. the senior service флотът* * *senior[´si:njə] I. adj по-стар; старши; he is two years \senior to me той е с две години по-възрастен от мен; \senior in rank старши по чин; William Smith \senior Уйлям Смит баща; \senior boys ( girls) по-големи ученици, ученици от по-горните класове; \senior partner шеф на фирма; The S. Service флотът; II. n 1. по-стар, по-голям, старши; ученик от горните класове; ам. студент от горния курс; he is my \senior by two years той е две години по-голям от мен; to have respect for o.'s \seniors уважавам по-възрастните; 2. възрастен гражданин. -
2 class
{kla:s}
I. 1. социална група, класа
2. уч. клас, учебен час, курс (ло даден предмет)
to take/attend CLASSes in следвам/карам курс по
3. випуск, набор
4. биол. клас
5. вид, категория, класа, сорт, качество, уч. стелен на отличие
по CLASS разг. съвсем посредствен
in a CLASS of/on its/his own единствен по рода си, ненадминат
to take a first/second-CLASS degree получавам най-високо/високо отличие
6. изисканост, висока класа/качество
there's not much CLASS about her липсва и изисканост/финес
7. allr класов, класен, от (висока) класа (за игран и пр.)
II. 1. класифицйрам, категоризирам, сортирам
2. класирам (кандидати и пр.)* * *{kla:s} n 1. социална група, класа; 2. уч. клас; учебен час; ку(2) v 1. класифицйрам, категоризирам; сортирам; 2. класирам* * *съсловие; сортирам; вид; випуск; разред; клас; категория; класирам; класа; класифицирам; курс; набор;* * *1. allr класов, класен, от (висока) класа (за игран и пр.) 2. i. социална група, класа 3. ii. класифицйрам, категоризирам, сортирам 4. in a class of/on its/his own единствен по рода си, ненадминат 5. there's not much class about her липсва и изисканост/финес 6. to take a first/second-class degree получавам най-високо/високо отличие 7. to take/attend classes in следвам/карам курс по 8. биол. клас 9. вид, категория, класа, сорт, качество, уч. стелен на отличие 10. випуск, набор 11. изисканост, висока класа/качество 12. класирам (кандидати и пр.) 13. по class разг. съвсем посредствен 14. уч. клас, учебен час, курс (ло даден предмет)* * *class [kla:s] I. n 1. класа ( обществена), социално положение; the landed \classes земевладелците; the lower \classes пролетариатът; the middle \classes буржоазията; the upper \classes висшето общество, разг. the \classes; the better \classes богатите; 2. attr класов; \class struggle класова борба; 3. биол. клас; 4. уч. клас; учебен час; history \class час по история; to rank first/last in o.'s \class пръв (последен) ученик съм в класа; to take ( attend) \classes in следвам курс(ове) по; to take a \class in обучавам клас по; 5. вид, категория, класа, сорт; качество; уч. (категория на) отличие; in a \class by itself единствен (по рода си), ненадминат; to have \class разг. от класа съм, добър съм, бива ме; 6. ам. випуск; воен. набор; 7. класа (във влак и пр.); a first \class ticket билет първа класа; first ( second) \class първо(второ)класен, първо(второ)качествен; high ( low) \class високо(ниско)качествен; top \class athlete първокласен атлет; 8. attr от класа; a \class tennis player тенисист от (висока) класа; a \class act разг. първокласен изпълнител (спортист); II. v 1. класифицирам, категоризирам, сортирам; подреждам по вид (сорт, качество); определям вида (сорта, качеството) на; not to be able to \class a person не мога да определя какъв е един човек; 2. класирам ( кандидати); immigrant workers were \classed as resident aliens работниците емигранти бяха класифицирани като временно пребиваващи.
См. также в других словарях:
High school — is the name used in some parts of the world (in particular Scotland, North America and Australia) to describe an institution which provides all or part of secondary education. The term originates in Scotland and spread to the New World countries… … Wikipedia
rank — rank1 [raŋk] n. [MFr renc < OFr ranc, renc: see RANGE] 1. a row, line, or series 2. an orderly arrangement 3. a social division or class; stratum of society [people from all ranks of life] 4. a high position in society; high degree; eminence … English World dictionary
rank — [[t]ræ̱ŋk[/t]] ♦♦♦ ranks, ranking, ranked 1) N VAR: with supp Someone s rank is the position or grade that they have in an organization. He eventually rose to the rank of captain... The former head of counter intelligence had been stripped of his … English dictionary
rank — rank1 W3 [ræŋk] n ▬▬▬▬▬▬▬ 1¦(position in army/organization)¦ 2 the ranks 3 break ranks 4¦(line)¦ 5 pull rank (on somebody) 6¦(quality)¦ 7¦(social class)¦ 8¦(taxi)¦ ▬▬▬▬▬▬▬ [Date: 1300 1400; : Old French; … Dictionary of contemporary English
high — high1 W1S1 [haı] adj comparative higher superlative highest ↑high, ↑low ▬▬▬▬▬▬▬ 1¦(from bottom to top)¦ 2¦(above ground)¦ 3¦(large number)¦ 4¦(good standard)¦ 5¦(containing a lot)¦ 6¦(rank/position)¦ … Dictionary of contemporary English
rank — {{Roman}}I.{{/Roman}} noun 1 level of importance ADJECTIVE ▪ high, senior, superior, top, upper ▪ middle ▪ inferior, junior … Collocations dictionary
high — 1 /haI/ adjective MEASUREMENT/DISTANCE 1 FROM BOTTOM TO TOP something that is high measures a long distance from its bottom to its top: the highest mountain in Japan | a castle surrounded by high walls | 100 feet/30 metres etc high: a building 20 … Longman dictionary of contemporary English
high — high1 [ haı ] adjective *** ▸ 1 being a long way up ▸ 2 large in amount ▸ 3 very good/excellent ▸ 4 important ▸ 5 happy/excited ▸ 6 about sounds ▸ 7 winds: very strong ▸ 8 best/most extreme ▸ 9 far from equator ▸ 10 with strong flavor/smell ▸ +… … Usage of the words and phrases in modern English
high — I UK [haɪ] / US adjective Word forms high : adjective high comparative higher superlative highest *** Collocations: High is used for talking about things that are a long way from the ground, or about things whose top parts are a long way from the … English dictionary
high — adj., n., & adv. adj. 1 a of great vertical extent (a high building). b (predic.; often in comb.) of a specified height (one inch high; water was waist high). 2 a far above ground or sea level etc. (a high altitude). b inland, esp. when raised… … Useful english dictionary
rank — 1 noun 1 POSITION IN ARMY/ORGANIZATION (C, U) the position or level that someone holds in an organization, especially in the police or armed forces: promotion to the rank of General | high/senior/low/junior rank: Bates is very young to hold such… … Longman dictionary of contemporary English
