hacerse+una

f 1) идея; 2) мисъл; 3) образ, понятие, представа; 4) план, намерение; 5) мнение; 6) идея, замисъл; 7) разг. мания; 8) pl убеждения; idea(s) de bombero разг. налудничава идея; idea fija фикс идея, натрапчива мисъл; ideas universales универсални представи; mala idea лоша умисъл; remota idea далечна, неясна представа; con idea de разг. а) с намерение да; б) със задно намерение; dar (una) idea de cierta cosa а) давам представа за нещо; б) нахвърлям представата за нещо; formarse (hacerse) una idea de algo съставям си мнение, разбирам го; представям си го; hacerse a la idea de una cosa приемам идеята, представата за нещо, примирявам се с него; llevar idea de hacer una cosa имам намерение да извърша нещо; no tener ni la màs remota idea de algo нямам ни най-бегла представа за нещо, не го познавам; perseguir a alguien una idea преследва ме, не ми дава мира една мисъл; Ўvaya una idea! що за хрумване!

f желе; hacerse una jalea прен., разг. силно влюбен съм.

m 1) кок (коса); 2) панделка; 3) качулка (у птици); 4) pl фльонги, безвкусни украшения; 5) прен., разг. суетност, надутост; 6) Ч. кичур коса; 7) прен. Ч. връх; връх на нещо; estar uno hasta el moño de algo o alguien прен., разг. до гуша ми е дошло, не мога да го понасям повече; hacerse una el moño разг. вчесвам се; ponérse uno moños прен. приписвам си заслуги, надувам се; quitar moños a uno прен. натривам носа някому, смачквам му фасона.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

f 1) нощ, мрак, тъма; noche toledana прен., разг. безсънна нощ; noche cerrada дълбока нощ; media noche полунощ; a buenas noches прен., разг. а) без да виждам; б) без да разбирам, без да чувам, без да знам; в неведение (с гл. estar, dejar, quedarse); Noche Vieja новогодишна нощ; alta noche поет. полунощ; 2) прен. безутешност, тъма, непрогледност и т. н.; 3) вечер; bien entrada la noche късно вечерта; hacerse de noche свечерява се, стъмва се; Ўbuenas noches! а) добър вечер! б) лека нощ!; noche de perros прен., разг. кошмарна нощ (с гл. pasar, tener); noche de verbena нощно увеселение; noche intempesta поет. късна доба; primera noche ранните нощни часове; a buenas noches прен., разг. тайно, по тъмно; a la noche, chichirimoche, y a la mañana, chichirinada днес едно, утре друго; ayer noche вж. anoche; de la noche a la mañana прен. бързо, от днес за утре; de noche нощем, през нощта, нощно време; de noche todos los gatos son pardos прен., разг. нощем всички котки са сиви (нощем трудно може да се преценява); hacer noche en alguna parte пренощувам; hacerse noche una cosa а) прен. нещо изчезва от ръцете ми или го открадват; б) прен., разг. потъвам в забрава; noche y día прен. винаги, непрекъснато; денем и нощем; pasar la noche en claro (en blanco) прен. будувам, не спя нощем; temprano es noche прен., разг. преждевременно, рано ( когато се иска нещо).

a adj 1) което се губи лесно или съзнателно; 2) изплъзващ се ( за човек), неуловим; hacer perdidizo,a una cosa скривам нещо; hacerse uno el perdidizo, измъквам се тайно, изплъзвам се; hacerse perdidizo, съзнателно губя играта, отстъпвам пред противника.

f 1) сламка; 2) слама; 3) прен. дреболия, несъществено нещо; no pesar una paja разг. няма никакво значение; no importar una paja прен. нищо не струвам; color paja сламен, сламенорус, с цвят на узряло жито; paja de agua Кол., Гват. кран на чешма; paja larga прен. много висок и слаб човек; alzar uno las pajas con la cabeza прен., разг. падам по гръб; buscar uno la paja en el oído прен., разг. търся си претекст, за да се скарам; hacerse uno una paja вулг. маструбирам, правя си чикия; no dormirse uno en las pajas прен., разг. нащрек съм, гледам да използвам случая; Ў pajas! не падам по-долу от друг; por un quítame allà esas pajas прен., разг. за нищо, безпричинно; hacer buenas pajas con uno прен., разг. добре се разбирам с някого.

f 1) брашно; 2) прен. фин прах; harina en flor пресято, чисто брашно; harina integral непресято брашно; estar metido en harina а) разг. изцяло съм погълнат от някаква работа; б) прен. плувнал съм в тлъстина; hacer (hacerse) harina una cosa разг. разрушавам, ставам на прах; ser una cosa harina de otro costal прен. съвсем друга работа; съвършено друго нещо; hacer buena (mala) harina прен., разг. работя, действам добре (зле); donde no hay harina todo es mohina proverb гладът е и от чумата по-лош.

f 1) ръкав; en mangas de camisa по риза; 2) техн. шланг, ръкав; 3) вентилационна тръба; 4) сак; 5) въоръжен отряд; 6) конична платнена цедилка; 7) смерч; manga de viento вихър; 8) фунийка за гарниране със сметана; 9) наметало от груб плат; 10) разг. пиянство, пияница; 11) Анд., Амер. кошара за добитък; 12) Ц. Амер. грубо наметало; 13) спорт. спортен участък при автомобилни, мотоциклетни състезания; манш; 14) мор. най-голямата ширина на кораб; 15) лов. викач, който насочва плячката при лов; 16) pl надбавка, бакшиш; manga de agua проливен дъжд с вихрушка; echar de manga a uno прен. умело и прикрито се възползвам от някого; estar (ir, hacerse) de manga прен., разг. сдушили са се (с лоша цел); pegar mangas прен., разг. запретвам ръкави, готвя се за нещо; sacar(se) una cosa de la manga прен., разг. а) правя или казвам нещо без повод или без да знам защо; б) правя нещо набързо; в) изненадвам останалите с нещо; вадя изпод ръкава си; tirar la manga прен., разг. Арж. искам пари назаем; traer una cosa en la manga прен., разг. под ръка ми е; andar manga por hombro прен. сред голямо безредие съм (вкъщи и др.); tener manga ancha, ser de manga ancha прен. гледам на нещата през пръсти; hacer mangas y capirotes прен. действам самоволно, не се съобразявам с никого.

m 1) стопанин, собственик; 2) господар; dueño de sí mismo който се владее добре; cual dueño, tal el perro proverb какъвто е стопанинът, господарят, такива са и слугите му; hacerse uno dueño de una cosa а) познавам обстойно определен проблем; б) преодолявам трудност; в) придобивам способности и права.

1. adj 1) здрав, издръжлив, силен; 2) силен, твърд; 3) силен, наситен; 4) мъжествен; 5) обилен; 6) убедителен; 7) мъжки, силен (за пол); 8) прен. ужасен, ужасяващ; прекален; 9) прен. стабилен, здрав; 10) фон. силна (гласна) (а, е, о); 11) прен. силен, интензивен; vino (tabaco) fuerte силно вино (тютюн); sabor fuerte наситен вкус; azul fuerte наситено синьо; estar fuerte en matemàticas (literatura, etc.) начетен, познавач, силен съм по математика (литература и т. н.); 12) прен. неприличен, нецензурен; soltó una palabra fuerte каза една неприлична дума; 2. m 1) крепост, форт; 2) силна страна (с гл. ser); 3) прен. страст; 3. adv вж. fuertemente; almorzar fuerte закусвам обилно, с много напитки; hacerse fuerte а) укрепявам се някъде за защита; б) прен. не се съгласявам, упорствам за нещо.

f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

m 1) място; 2) местност; 3) селище; населено място; 4) пасаж, текст, израз, сентенция; място в произведение на автор; 5) време, възможност; 6) служба, длъжност; 7) повод, мотив, възможност, случай; 8) ред, място, серия; lugar común общ принцип; тривиален израз, уместен за случая; lugar sagrado свято място; dar lugar давам повод, предизвиквам нещо; despoblarse el lugar прен. обезлюдявам се (за селище); en lugar de вместо да; en primer lugar на първо място; Ўen su lugar, descanso! воен. свободно!; fuera de lugar неуместно, безсмислено; hacer lugar правя място, освобождавам място; hacerse uno lugar прен. правя си място, създавам си име; tener lugar разполагам с необходимото време за нещо; tener lugar una cosa случвам се, провеждам се, ставам.

a 1. adj 1) мъртъв; умрял; починал; hojas muerto,as окапали листа; naturaleza muerto, нежива природа; 2) разг. убит; 3) гасен (за вар); 4) потъмнял; помътнял (за цвят); 5) замрял, неактивен, бездействен; màs muerto, que vivo изплашен до смърт; ni vivo, ni muerto, ни жив, ни умрял; dinero muerto, мъртъв капитал; echar a uno el muerto, прен. приписвам някому вината; 2. m 1) мъртвец, покойник; 2) мор. шамандура, неподвижна котва; 3) прен. смърт; досадно, неприятно нещо; 4) жарг. угарка от трева; desenterrar los muerto,s прен., разг. повдигам костите на мъртвите, говоря за тях; espantóse la muerto,a de la degollada прен., разг. не виждам гредата в своите очи, а сламката в чуждите; estar uno muerto, прен., разг. трупясал съм, скапан съм от умора; estar uno muerto, por una persona o cosa прен., разг. умирам за нещо или някого; hacerse uno el muerto, прен. мълча, трая си, за да не ме забележат; medio muerto, прен. полумъртъв; много уморен, стреснат, впечатлен и т. н.; muerto, de hambre прен. изнемогващ, бедстващ; no tener uno dónde caerse muerto, прен., разг. беден съм, нищо си нямам.

m парче, къс; pedazo de bruto (de bestia) прен., разг. голямо говедо, тъпак; ser un pedazo de pan разг. добродушен човек; por un pedazo de pan разг. на безценица; caerse a pedazos разг. а) уморен съм, капнал съм; б) прен., разг. голям добряк съм; morirse por sus pedazos прен. силно влюбен съм; estar hecho pedazos разг. много съм уморен; hacerse pedazos счупвам се ( за предмет), ставам на парчета; pedazo del alma (de las entrañas, del corazón) прен., разг. много скъп, любим човек; a pedazos на части; caerse una cosa a pedazos прен., разг. много е старо нещо, разпада се.

f 1) круша (плод); pera de agua водна круша; pera temprana круша ранозрейка; 2) прен. синекура (спокойно доходно място); 3) копче на звънец, електрически ключ; 4) прен. остра, козя брадичка; 5) прен., разг. конте (и като adj); del año de la pera прен. допотопен, стар; pera en dulce прен. изключителен човек или нещо; como pera(s) en tabaque прен., разг. грижливо пазено нещо; hacerse uno una pera прен., вулг. маструбирам; ser algo (alguien) la pera прен., разг. необичаен съм (към по-добро или по-лошо); pedir peras al olmo погов. търся под вола теле, очаквам нещо невъзможно.

f 1) прорез, процеп, пукнатина; 2) треска; 3) резен (пъпеш, диня); sacar raja1 прен., разг. получавам своя дял, пай; hacer raja1s una cosa прен. разделям, разпределям нещо; hacerse uno raja1s прен., разг. ставам на парчета.