-
101 correspondre
v. (lat. scolast. correspondere, de respondere "répondre") I. v.intr. кореспондирам, намирам се в преписка; cesser de correspondre спирам да си пиша, преустановявам коореспонденцията; correspondre avec qqn. пиша си с някого; II. v.tr.ind. correspondre а съответствам на нещо, равностоен съм; cela correspond а ses désirs това съответства на желанията му (Ј); III. v.pron. съответствам си; ces deux pières se correspondent тези два документа си съответстват. Ќ les deux pièces correspondent ост. двете стаи имат общ вход. Ќ Ant. s'opposer. -
102 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
103 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари. -
104 croire
v. (lat. credere "confier", fig. "avoir confiance") I. v.tr.dir. мисля, вярвам, допускам, смятам, считам; croire qqn. вярвам на някого; je te crois вярвам ти; мисля като тебе, това е очевидно; je crois ce que vous me dites вярвам на това, което ми казвате; qui l'eût cru кой би си го помислил; ne pas en croire ses yeux не вярвам на очите си; on croît rêver сякаш това е сън; on l'a cru mort сметнаха го за мъртъв; II. v.tr.ind. croire а, en вярвам; croire au progrès вярвам в прогреса; croire а l'astrologie вярвам в астрологията; croire en Dieu вярвам в бога; croire en qqn. имам доверие в някого; III. v.intr. 1. вярвам, имам вяра в; 2. имам религиозна вяра; se croire смятам се, считам се; il se croit très malin той се смята за много хитър. Ќ а ce que je crois както ми се струва; а l'en croire според него (ако се вярва на това, което той казва); c'est а n'y pas croire това е просто невъзможно, недопустимо; faire croire а qqn. qqch. уверявам, убеждавам някого в нещо; je crois bien (je te crois) разг. естествено, разбира се; croire que c'est arrivé въобразявам си, че нещо се е случило; croire au Père Noël разг. много съм наивен. Ќ Ant. douter; contester; nier, protester. -
105 dédaigner
v. (de dé- et daigner) I. v.tr. 1. презирам; il ne faut dédaigner personne никой не трябва да бъде презиран; 2. пренебрегвам; il ne dédaigne pas un bon repas той не пренебрегва добрата храна; II. v.tr.ind. dédaigner de (+ inf.) не желая да направя нещо, противно ми е. Ќ Ant. admirer, désirer, considérer. -
106 déférer
v. (lat. deferre) I. v.tr. 1. отдавам, давам; 2. юр. предавам, привличам; déférer en justice привличам под отговорност; 3. ост. възлагам, поверявам; предлагам; II. v.tr.ind. отстъпвам, съгласявам се, уважавам. -
107 délibérer
v. (lat. deliberare) I. v.tr.ind. вземам решение, решавам чрез обсъждане; II. v.intr. 1. съвещавам се, консултирам се; 2. обмислям; il a longuement délibéré avant d'accepter той дълго обмисля преди да приеме. -
108 déplaire
v.tr.ind. (lat. pop. °displacere) 1. не се нравя, не съм приятен, не се харесвам; 2. досаждам, обиждам, сърдя; se déplaire отегчавам се, досажда ми; не ми се нрави. Ќ n'en déplaise а въпреки, щеш не щеш, напук на. -
109 dériver2
v. (lat. derivare) I. v.tr.dir. 1. отклонявам; dériver2 un cours d'eau отклонявам водна маса; 2. грам. произлизам; 3. прен. произлизам, произтичам; II. v.tr.ind. отклонен съм от естествената си посока. -
110 déroger
v.tr.ind. (lat. derogare) 1. нарушавам, не спазвам; déroger а une loi нарушавам, не спазвам закон; 2. лит. déroger а son rang не се държа съобразно ранга си. -
111 disputer
v. (lat. disputare) I. v.tr.ind. 1. ост. споря, препирам се; 2. карам се; disputer d'un (sur un) sujet avec qqn. карам се с някого по дадена тема; 3. съпернича на някого; II. v.tr. 1. състезавам се, боря се за, защищавам, оспорвам, браня; 2. разг. карам се на някого, хокам някого; se disputer карам се; оспорвам се, оспорваме си. Ќ disputer sur la pointe d'une aiguille препирам се за дребни работи. -
112 équipoller
v. (de équipollent) I. v.tr. ост. правя равностоен; II. v.tr.ind. équipoller а равностоен съм на, равнявам се на. -
113 équivaloir
(а) v.tr.ind. (lat. њquivalere "valoir autant") равностоен съм, имам еднаква стойност, отговарям напълно. -
114 fournir
v. (frq. °frumjan "exécuter") I. v.tr.dir. 1. снабдявам; доставям; 2. давам, предавам; fournir des renseignements а qqn. предавам сведения на някого; 3. извършвам; fournir un effort considérable извършвам значимо усилие; 4. произвеждам, създавам; école qui fournit des spécialistes училище, което създава специалисти; II. v.tr. ind. прен. притичвам се; fournir aux besoins de qqn. притичвам се на нуждите на някого; se fournir снабдявам се, доставям си. -
115 frapper
v. (probabl. du frq. °hrappan) I. v.tr. 1. удрям; бия, наранявам; frapper а mort наранявам смъртоносно; frapper а la porte удрям, блъскам по вратата; 2. засягам (за сетиво); frapper l'oreille засягам слуха; 3. учудвам, удивлявам; 4. постигам, засягам; il fut frappé d'apoplexie той бе засегнат от апоплексия; 5. сека; frapper de la monnaie сека пари; 6. замразявам, изстудявам; vin blanc frappé изстудено бяло вино; 7. фин. облагам; frapper une marchandis d'un impôt облагам стока с данък; 8. огласявам, цепя; 9. падам върху; la lueur du soleil couchant nous frappait en plein visage светлината на залязващото слънце падаше право върху лицата ни; II. v.tr.ind. бия, удрям (за часовник); se frapper удряме се, бием се. Ќ être frappé de постигнат съм от; frapper а toutes les portes хлопам, чукам на много врати ( за да моля за нещо). -
116 goûter1
v. (lat. gustare) I. v.tr. 1. вкусвам, опитвам (нещо); goûter1 un plat опитвам, вкусвам ядене; 2. прен. одобрявам, потвърждавам; goûter1 un projet одобрявам проект; 3. наслаждавам се; goûter1 la joie de lire наслаждавам се на удоволствието от четенето; 4. ценя, уважавам; je goûte la poésie ценя поезията; 5. (Белгия и Канада) имам вкус на (за ядене); II. v.tr.ind. 1. goûter1 de опитвам; goûter1 d'un métier опитвам занаят; 2. goûter1 а вкусвам, хапвам, ям по малко; 3. goûter1 de опитвам за първи път (ядене или пиене); 4. (Белгия и Канада) допада ми (за вкус, ядене); rien ne lui goûte той не обича нищо, нищо не му е по вкуса; III. v. intr. правя следобедна закуска. Ќ Hom. goutter. -
117 gravir
v. (probabl. frq. °krawjan "griffer, grimper en s'aidant des griffes") I. v.tr. 1. катеря се, изкачвам се; 2. прен. преодолявам, преминавам трудно; gravir les échelons de la hiérarchie преодолявам стъпалата на йерархията; II. v.tr.ind. ост. gravir sur, а изкачвам се, катеря се; добирам се; gravir sur les rochers катеря се по скалите; gravir jusqu'au sommet de la colline изкачвам се на върха на хълма. Ќ Ant. descendre. -
118 ignorer
v.tr. (lat. ignorare) 1. не зная, не познавам, не съм осведомен; j'ignore tout de cette affaire не зная нищо за тази работа; 2. не искам да зная, не зачитам; игнорирам; ignorer la peur пренебрегвам чувството на страх; ignorer que (+ ind. ou subj.) не съм в течение че, не знам че. -
119 importer2
v.intr. et v.tr.ind. (lat. importare "porter dans") само в inf. и 3 л. ед. и мн. ч. il importe (ils importent) 1. важи, има значение, важно е; il lui importe beaucoup много е важно за него; il importe que (+ subj.) важно е; qu'importe какво значение има? peu importe! няма значение, не е важно; il importe de (+ inf.) важно е да; 2. нужно е, трябва, следва; 3. в съчет. n'importe безразлично е; няма значение; n'importe quand безразлично кога, когато и да е; n'importe pourquoi за каквото и да било; n'importe comment независимо как; как да е; s'habiller n'importe comment обличам се как да е. Ќ Ant. indifférer. -
120 imposer
(de in- et poser, d'apr. lat. imponere) v.tr. 1. слагам, налагам данък, облагам с данък; imposer une entreprise облагам с данък предприятие; 2. възлагам, поставям; 3. внушавам, принуждавам, заставям, предписвам; imposer du silence налагам мълчание; imposer du respect внушавам почит; s'imposer qqch. налагам си нещо; 4. печ. сгъвам (кҐла); 5. imposer а ост. злоупотребявам, измамвам; 6. v.tr.ind. imposer а qqn. правя силно впечатление на някого, внушавам уважение; en imposerà qqn. впечатлявам някого; s'imposer 1. налагам си; 2. облагам се с данък; 3. налагам се; s'en imposer измамвам се, сгрешавам; imposer les mains ръкополагам ( свещеник). Ќ Ant. dispenser, épargner.
См. также в других словарях:
IND Concourse Line — The B train serves most of the IND Concourse Line rush hours only while the D train serves the entire line at all times. Overview Type … Wikipedia
Ind-Objekte und Pro-Objekte — sind in der Mathematik ein Ersatz für induktive bzw. projektive Limites, wenn diese in einer Kategorie nicht existieren. Inhaltsverzeichnis 1 Definition 2 Alternative Beschreibung 3 Bemerkungen … Deutsch Wikipedia
IND Crosstown Line — Streckenlänge: 11,42 km Spurweite: 1435 mm (Normalspur) Legende … Deutsch Wikipedia
Ind — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. IND, sigle composé des trois lettres I, N et D, est un code, qui signifie : Inde, selon la norme ISO 3166 1 alpha 3 (liste des codes pays) selon la… … Wikipédia en Français
ind — adv.; ind ad vinduet (jf. indad); ind efter avisen (jf. indefter); ind imellem træerne (jf. indimellem); ind over land (jf. indover); ind til bredden (jf. indtil) … Dansk ordbog
Ind — can refer to: * Indianapolis, Indiana * India, abbreviation *Immigration and Nationality Directorate UK Home Office *Iota Nu Delta, fraternity *Indianapolis International Airport *International Nurses Day *Investigational New Drug * IND , ISO 639 … Wikipedia
IND$FILE — is a file transfer program from IBM that was first released in 1983 to allow the transfer of files between an IBM PC running the IBM 3270 emulator (PC/3270) and a VSE, MVS or VM/CMS mainframe. IND$FILE originally worked only with the SEND and… … Wikipedia
indən — belə, indən sonra – bu andan etibarən, bundan sonra. İndən belə ayıq ol! – Yolun çox gözlədim, axır gəlmədin; Yoxdur indən belə etibar sənə. A. P.. // Daha, artıq. Yetişibsən, indən belə yaraşmaz; Yadlar ilə deyibdanışmaq sənə. Q. Z … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
IND — may be:* the IOC country code, and ISO 3166 1 alpha 3 code for IND, used by the Republic of India * An abbreviation for the Institute of Notre Dame, a high school in Baltimore, Maryland * IND, the Index control character in the C0 and C1 control… … Wikipedia
IND — steht als Abkürzung für: Indien, als Länderkürzel nach ISO 3166 Indus, ein Sternbild des Südhimmels Flughafen Indianapolis, als IATA Flughafencode Windungszahl, Umlaufzahl bzw. Index, Begriff aus der Funktionentheorie (Mathematik) Investigational … Deutsch Wikipedia
Ind. — Ind. 〈Abk. für〉 1. Indikativ 2. Industrie * * * Ind. = ↑ 1Indikativ. * * * Ind., Abkürzung für den Staat Indiana, USA. * * * Ind. = Indikativ … Universal-Lexikon
