-
61 gingerbread-nut
{'dʒindʒəbred'nʌt}
n курабийка с джинджифил* * *{'jinjъbred'n^t} n курабийка с джинджифил.* * *n курабийка с джинджифил -
62 service industry
{'sə:vis,indəstri}
n предприятия за услуги* * *{'sъ:vis,indъstri} n предприятия за услуги.* * *n предприятия за услуги -
63 aboutir
v. (de а et bout) I. v.tr.ind. 1. достигам до, завършвам с; le chemin aboutit а un bouquet d'arbres пътят завършва пред няколко дървета; le couloir aboutit а une chambre в края на коридора има стая; 2. прен. водя до, завършвам с; ces mesures n'aboutissent pas а grand-chose тези мерки не водят до нещо значимо; II. v.intr. 1. достигам до резултат, успявам; les recherches ont abouti изследванията имаха резултат; 2. мед. гноя, загноявам; la tumeur aboutit отокът гнои. Ќ Ant. commencer, partir (de); échouer, rater. -
64 abuser
v.tr. (de abus) 1. v.tr.ind. злоупотребявам, използвам извънмерно; abuser de son pouvoir злоупотребявам с властта си; abuser d'une femme опозорявам, изнасилвам жена; 2. v.tr.dir. мамя, измамвам, възползвайки се от доверчивостта на някого, прелъстявам; la ressemblance vous abuse приликата ви заблуждава; s'abuser заблуждавам се, лъжа се. Ќ Ant. détromper. -
65 accéder
v.tr.ind. (lat. accedere) 1. стигам, достигам, влизам, имам достъп до; accéder au corps principal de l'école par 10 marches влизам в главния корпус на училището по 10 стъпала; 2. ост. присъединявам се ( към), съгласявам се, изпълнявам; accéder а un traité присъединявам се към договор; accéder aux prières de qqn. изпълнявам молбата на някого. -
66 accoucher
v.tr. (de a- et coucher) 1. v.tr.ind. accoucher de раждам (дете); accoucher d'un garçon раждам момче; 2. v.tr.dir. акуширам на родилка; 3. v.tr.indir. разг. изработвам, създавам мъчително; accoucher d'un mauvais roman създавам лош роман; 4. нар. изказвам се, обяснявам се, говоря. -
67 accroître
v.tr. (de lat. crescere "croître") 1. уголемявам, нараствам, увеличавам; accroître la production увеличавам производството; 2. v.tr.ind. връщам се в полза на някого, падам се в полза на някого; la part de leur cousin est accrue а sa soeur частта на братовчед им (от наследството) се пада на сестра му. Ќ Ant. amoindrir, diminuer, réduire, restreindre. -
68 adhérer
v.tr.ind. (lat. adhaerere, de haerere "être fixé") 1. прилепвам, слепвам; l'écorce adhère au bois кората прилепва към стъблото; 2. мед. сраствам; 3. прен. присъединявам се, членувам; adhérer au parti libéral членувам в либералната партия. Ќ Ant. se détacher, rejeter; démissionner. -
69 agréer
v. (de gré) I. v.tr.dir. 1. приемам благосклонно; veuillez agréer l'assurance de ma considération благоволете да приемете моите почитания (учтива форма в официални писма); 2. юр. упълномощавам; II. v.tr.ind. нравя се, харесвам се. Ќ Ant. récuser, refuser, rejeter. -
70 aider
(lat. adjutare) I. v.tr.dir. помагам, подпомагам; aider ses amis помагам на приятелите си; II. v.tr.ind. aider а помагам, спомагам, допринасям; aider au succès d'une entreprise допринасям за успеха на някакво начинание; s'aider помагам си, служа си; помагаме си. Ќ Ant. abandonner, contrarier, desservir, gêner, nuire. -
71 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
72 bénéficier
v.tr.ind. (lat. médiév. beneficiare) bénéficier de извличам полза, печалба, ползвам се, възползвам се, използвам; bénéficier des allocations familiales възползвам се от семейни надбавки; bénéficier а донасям полза на. Ќ bénéficier d'une pension получавам пенсия. -
73 causer2
v.intr. (lat. causari "faire un procès", "plaider, alléguer") 1. разговарям, беседвам; causer2 avec qqn. разговарям с някого; 2. бъбря, бърборя много, злословя; 3. v.tr.ind. causer2 de qqch. говоря за нещо; causer2 chiffons разг. говоря за дрехи. Ќ cause toujours! разг. говори си, аз не те слушам; je te cause! нар. би могъл да ме слушаш като ти говоря. Ќ Ant. se taire. -
74 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter. -
75 cesser
v. (lat. cessare, fréquent. de cedere "tarder") I. v.intr. спирам, преставам, прекратявам, прекъсвам; le vent a cessé вятърът спря; II. v.tr. спирам, прекъсвам, прекратявам, преустановявам; cesser le travail преустановявам работа; III. v.tr.ind. cesser de (+ inf.) спирам, прекратявам; cesser de parler спирам да говоря; ne pas cesser de продължавам да; je n'ai pas cessé de l'aimer продължавам да го обичам. Ќ Ant. continuer, durer, persister; poursuivre, prolonger, reprendre. -
76 changer
v. (bas lat. cambiare, lat. imp. cambire, probablt. d'orig. celtique) I. v.tr. 1. меня, изменям, променям, разменям, сменям, заменям; changer une chose pour (contre) une autre заменям едно нещо за друго; changer de l'argent сменям пари; changer la roue d'une voiture сменям колело на кола; changer sa voix променям гласа си (за да не бъда разпознат); changer qqn. променям някого; changer qqch. en bien променям нещо към по-добро; ne changer rien а ses habitudes не променям нищо от навиците си. 2. превръщам; le froid change l'eau en glace студът превръща водата в лед; changer un métal en or превръщам метал в злато; 3. сменям бельо; changer un malade, un enfant сменям бельото на болен, на дете; II. v.intr. изменям се, променям се, меня се; le temps change времето се променя; III. v.tr.ind. changer de; changer de logement променям жилището си; changer de vie променям начина на живот; changer de direction обръщам посоката; changer de vitesse сменям скоростта на автомобил; changer de chaîne сменям телевизионния канал; changer d'avis променям мнението си; changer de visage изменям изражението си (поради смущение); se changer изменям се, променям се; se changer en превръщам се в; преобличам се; se changer pour dîner преобличам се за вечеря. Ќ Ant. maintenir, perpétuer, persévérer, conserver, garder, persister; demeurer, durer, subsister. -
77 chevir
v.tr.ind. (lat. capere "prendre") ост. chevir de достигам до, разполагам. -
78 chicaner
v. (o. i.) I. v.intr. служа си с извъртания при дело; II. v.tr.ind. chicaner sur 1. карам се за дреболии, имам необосновани искания; 2. v.tr. дразня, карам се; 3. (Канада) досаждам на някого; se chicaner критикуваме се, караме се взаимно. Ќ Ant. accepter; céder. -
79 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
80 collaborer
v.tr.ind. (bas lat. collaborare, de co "avec" et laborare "travailler") collaborer а сътруднича; работя съвместно по нещо; collaborer а un projet работя по проект (в сътрудничество); collaborer avec qqn. сътруднича с някого.
См. также в других словарях:
IND Concourse Line — The B train serves most of the IND Concourse Line rush hours only while the D train serves the entire line at all times. Overview Type … Wikipedia
Ind-Objekte und Pro-Objekte — sind in der Mathematik ein Ersatz für induktive bzw. projektive Limites, wenn diese in einer Kategorie nicht existieren. Inhaltsverzeichnis 1 Definition 2 Alternative Beschreibung 3 Bemerkungen … Deutsch Wikipedia
IND Crosstown Line — Streckenlänge: 11,42 km Spurweite: 1435 mm (Normalspur) Legende … Deutsch Wikipedia
Ind — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. IND, sigle composé des trois lettres I, N et D, est un code, qui signifie : Inde, selon la norme ISO 3166 1 alpha 3 (liste des codes pays) selon la… … Wikipédia en Français
ind — adv.; ind ad vinduet (jf. indad); ind efter avisen (jf. indefter); ind imellem træerne (jf. indimellem); ind over land (jf. indover); ind til bredden (jf. indtil) … Dansk ordbog
Ind — can refer to: * Indianapolis, Indiana * India, abbreviation *Immigration and Nationality Directorate UK Home Office *Iota Nu Delta, fraternity *Indianapolis International Airport *International Nurses Day *Investigational New Drug * IND , ISO 639 … Wikipedia
IND$FILE — is a file transfer program from IBM that was first released in 1983 to allow the transfer of files between an IBM PC running the IBM 3270 emulator (PC/3270) and a VSE, MVS or VM/CMS mainframe. IND$FILE originally worked only with the SEND and… … Wikipedia
indən — belə, indən sonra – bu andan etibarən, bundan sonra. İndən belə ayıq ol! – Yolun çox gözlədim, axır gəlmədin; Yoxdur indən belə etibar sənə. A. P.. // Daha, artıq. Yetişibsən, indən belə yaraşmaz; Yadlar ilə deyibdanışmaq sənə. Q. Z … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
IND — may be:* the IOC country code, and ISO 3166 1 alpha 3 code for IND, used by the Republic of India * An abbreviation for the Institute of Notre Dame, a high school in Baltimore, Maryland * IND, the Index control character in the C0 and C1 control… … Wikipedia
IND — steht als Abkürzung für: Indien, als Länderkürzel nach ISO 3166 Indus, ein Sternbild des Südhimmels Flughafen Indianapolis, als IATA Flughafencode Windungszahl, Umlaufzahl bzw. Index, Begriff aus der Funktionentheorie (Mathematik) Investigational … Deutsch Wikipedia
Ind. — Ind. 〈Abk. für〉 1. Indikativ 2. Industrie * * * Ind. = ↑ 1Indikativ. * * * Ind., Abkürzung für den Staat Indiana, USA. * * * Ind. = Indikativ … Universal-Lexikon
