-
81 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
82 combattre
v. (lat. pop. °combattere, bas lat. combattuere, de cum "avec" et battuere "battre") I. v.tr. 1. сражавам се с, бия се срещу; 2. боря се; combattre les difficultés боря се с трудностите; 3. воювам с; Napoléon combattit l'Europe Наполеон воюва с цяла Европа; 4. опитвам се да спра; combattre l'incendie опитвам се да спра пожар; II. v.intr. et v.tr.ind. (combattre avec, contre) боря се, сражавам се; combattre pour la paix боря се за мир; combattre contre l'ennemi, evac ses alliés сражавам се с неприятеля, редом със съюзниците си; combattre contre la faim боря се с глада. Ќ Ant. apaiser, concilier, pacifier; approuver, soutenir. -
83 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
84 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
85 compatir
v.tr.ind. (bas lat. compati "souffrir avec", d'apr. pâtir "souffrir") 1. compatir а съчувствам, състрадавам; compatir а la misère de qqn. съчувствам на нещастието на някого; 2. ост. схождам, съвпадам, еднакъв съм. -
86 compéter
а v.tr.ind. (lat. com et peter) ост. принадлежи на; компетентен съм по; от компетенцията съм на. -
87 complaire
v.tr.ind. (lat. complacere, d'apr. plaire) complaire а qqn. лит. харесвам се, нравя се на някого; se complaire приятно ми е, намирам удоволствие; se complaire а faire qqch. намирам удоволствие да правя нещо. Ќ Ant. choquer, blesser, déplaire, fâcher, heurter. -
88 conclure
v. (lat. concludere, de claudere "clore") I. v.tr. 1. сключвам, уреждам; завършвам; conclure un traité сключвам договор; conclure la paix сключвам мир; conclure un marché сключвам сделка; conclure un livre завършвам книга; 2. решавам; 3. заключавам, правя извод; II. v.tr.ind. 1. conclure а давам извод за, заключавам; conclure а l'assassinat давам мнение, че става дума за убийство; 2. conclure de решавам да; conclure de partir решавам да замина; III. v.intr., par ext. давам мнение, заключавам; le temoignage comlut contre lui свидетелството е в негова вреда. Ќ Ant. commencer, entreprendre; exposer, préfacer, presenter. -
89 concourir
v. (lat. concurrere, d'apr. courir) 1. v.tr.ind. concourir а съдействам, способствам, concourir au succès de qqch. съдействам за успеха на нещо; 2. геом. пресичам се в една обща точка (за прави); 3. v.intr. конкурирам, съпернича; 4. v.intr. юр. имам еднакви права. Ќ créanciers qui concourent кредитори, чиито полици имат падеж на една и съща дата. Ќ Ant. contrecarrer, s'opposer; diverger. -
90 condescendre
v.tr.ind. (bas lat. condescendere "descendre au même niveau") condescendre а склонявам, отстъпвам, съгласявам се ( от снизхождение), благоволявам; condescendre aux désirs de qqn. съгласявам се със желанията на някого. -
91 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
92 confiner
v.tr. (de confins) I. v.tr.ind. confiner а, avec граничЂ с, допирам се; II. v.tr. заточавам, затварям; se confiner уединявам се, оттеглям се; se confiner chez soi затварям се вкъщи. -
93 connaître
v.tr. (lat. cognoscere) 1. познавам, разпознавам; connaître de nom познавам по име; connaître de vue познавам по лице; 2. зная, владея; connaître une langue étrangère владея чужд език; connaître un mot зная дума; connaître qqch. par cњur знам нещо наизуст; 3. изпитвам, познавам; la Bourse connaît des moments critiques борсата познава критични моменти; 4. v.tr.ind. connaître de юр. имам компетентност да съдя (за съд); 5. connaître une femme познавам жена (библейски стил т. е. имам плътски отношения с нея); 6. ост. признавам (властта на някого); il ne connaît ni Dieu ni diable той не признава ни Господ, ни дявол; se connaître познавам се, разпознавам се; зная се. Ќ faire connaître показвам; оповестявам; ne pas s'y connaître не съм опитен, не разбирам; se faire connaître en qqch. опитен съм в нещо; connaître qqch. comme sa poche познавам много добре нещо; ne plus se connaître не мога да се овладея ( под напора на чувствата). Ќ Ant. douter, ignorer, méconnaître, renier; dédaigner, négliger. -
94 consentir
v. (lat. consentire) I. v.tr.ind. consentir а съгласявам се, скланям; II. v.tr.dir. 1. приемам, допускам; 2. отпускам; consentir qqch. а qqn. отпускам нещо на някого; consentir un prêt отпускам заем; III. v.intr. мор. извивам се, огъвам се (мачта); удължавам се ( корабно въже). Ќ Ant. empêcher, interdire, s'opposer, refuser. -
95 conspirer
v. (lat. conspirare "s'accorder") I. v.intr. съзаклятнича, заговорнича, конспирирам; II. v.tr.ind. conspirer а способствам, съдействам, спомагам; за; tout conspire conspirer а faire de moi un héros всичко способства за това да се превърна в герой; III. v.tr. ост. замислям, подготвям тайно; conspirer la mort de qqn. замислям гибелта на някого. -
96 continuer
v. (lat. continuare "joindre de manière а former un tout sans interruption") I. v.tr. продължавам, удължавам; continuer ses études продължавам следването си; II. v.intr. 1. продължавам, не спирам; la pluie continue дъждът продължава; 2. продължавам, упорствам; III. v.tr.ind. continuer а, de продължавам да; continuer а (de) parler продължавам да говоря; se continuer продължавам се. Ќ Ant. cesser, interrompre, discontinuer, arrêter, abandonner, suspendre. -
97 contrevenir
v.tr. ind. (lat. médiév. contrevenire, même o. que contravention) contrevenir а нарушавам, престъпвам; contrevenir а la loi нарушавам закона. Ќ Ant. se conformer, se plier. -
98 contribuer
v.tr.ind. (lat. contribuere "fournir pour sa part") 1. contribuerà допринасям, спомагам, съдействам; contribuer au succès d'une entreprise спомагам за успеха на начинание; 2. плащам своята част от общ разход; contribuer pour un quart плащам една четвърт. Ќ Ant. s'abstenir, contrarier. -
99 convenir
v.tr.ind. (lat. convenire "venir avec") 1. convenir а (qqch.) подхождам, допадам; les vêtements conviennent а la circonstance дрехите подхождат на случая; chercher la phrase qui convient търся изречението, което подхожда; le mari qui lui convient мъжът, който Ј подхожда; cela me convient това ме устройва; 2. v.impers. il convient de (+ inf.) подхожда да, добре е да; il comient que (+ subj.) желателно е да; 3. convenir de (qqch.) (със спомагателния глагол être (littér.) или avoir) съгласявам се, споразумявам се; vous devrez en convenir вие трябва да се съгласите с това; elles ont convenu d'un lieu de rendez-vous те се споразумяха за мястото на срещата; 4. признавам, съгласявам се; je conviens que признавам, че; se convenir харесвам се взаимно, допадам си. Ќ il a été convenu que бе решено, че; comme convenu както бе решено. Ќ Ant. disconvenir, s'opposer. -
100 coopérer
v.tr.ind. (bas lat. cooperari) coopérer а 1. сътруднича, съдействам, спомагам, допринасям (за, на); coopérer au succès de qqch. спомагам за успеха на нещо. 2. v.intr. сътруднича; je suis prêt а coopérer готов съм да сътруднича.
См. также в других словарях:
IND Concourse Line — The B train serves most of the IND Concourse Line rush hours only while the D train serves the entire line at all times. Overview Type … Wikipedia
Ind-Objekte und Pro-Objekte — sind in der Mathematik ein Ersatz für induktive bzw. projektive Limites, wenn diese in einer Kategorie nicht existieren. Inhaltsverzeichnis 1 Definition 2 Alternative Beschreibung 3 Bemerkungen … Deutsch Wikipedia
IND Crosstown Line — Streckenlänge: 11,42 km Spurweite: 1435 mm (Normalspur) Legende … Deutsch Wikipedia
Ind — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. IND, sigle composé des trois lettres I, N et D, est un code, qui signifie : Inde, selon la norme ISO 3166 1 alpha 3 (liste des codes pays) selon la… … Wikipédia en Français
ind — adv.; ind ad vinduet (jf. indad); ind efter avisen (jf. indefter); ind imellem træerne (jf. indimellem); ind over land (jf. indover); ind til bredden (jf. indtil) … Dansk ordbog
Ind — can refer to: * Indianapolis, Indiana * India, abbreviation *Immigration and Nationality Directorate UK Home Office *Iota Nu Delta, fraternity *Indianapolis International Airport *International Nurses Day *Investigational New Drug * IND , ISO 639 … Wikipedia
IND$FILE — is a file transfer program from IBM that was first released in 1983 to allow the transfer of files between an IBM PC running the IBM 3270 emulator (PC/3270) and a VSE, MVS or VM/CMS mainframe. IND$FILE originally worked only with the SEND and… … Wikipedia
indən — belə, indən sonra – bu andan etibarən, bundan sonra. İndən belə ayıq ol! – Yolun çox gözlədim, axır gəlmədin; Yoxdur indən belə etibar sənə. A. P.. // Daha, artıq. Yetişibsən, indən belə yaraşmaz; Yadlar ilə deyibdanışmaq sənə. Q. Z … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
IND — may be:* the IOC country code, and ISO 3166 1 alpha 3 code for IND, used by the Republic of India * An abbreviation for the Institute of Notre Dame, a high school in Baltimore, Maryland * IND, the Index control character in the C0 and C1 control… … Wikipedia
IND — steht als Abkürzung für: Indien, als Länderkürzel nach ISO 3166 Indus, ein Sternbild des Südhimmels Flughafen Indianapolis, als IATA Flughafencode Windungszahl, Umlaufzahl bzw. Index, Begriff aus der Funktionentheorie (Mathematik) Investigational … Deutsch Wikipedia
Ind. — Ind. 〈Abk. für〉 1. Indikativ 2. Industrie * * * Ind. = ↑ 1Indikativ. * * * Ind., Abkürzung für den Staat Indiana, USA. * * * Ind. = Indikativ … Universal-Lexikon
