-
1 figurative
{'figjurətiv}
1. преносен (за значение, употреба на дума и пр.)
2. метафоричен, символичен, образен (за стил), изпълнен с метафори
FIGURATIVE writer писател, който обича метафорите
3. изобразяващ символично/метафорично
4. изобразителен, пластичен* * *{'figjurъtiv} а 1. преносен (за значение, употреба на дума* * *фигуративен; преносен; изобразителен;* * *1. figurative writer писател, който обича метафорите 2. изобразителен, пластичен 3. изобразяващ символично/метафорично 4. метафоричен, символичен, образен (за стил), изпълнен с метафори 5. преносен (за значение, употреба на дума и пр.)* * *figurative[´figjurətiv] adj 1. ез. фигуративен, образен, преносен; 2. метафоричен, символичен; изпълнен с метафори; a \figurative writer писател, който обича метафорите; 3. който изобразява символично (метафорично); FONT face=Times_Deutsch◊ adv figuratively; 4. изобразителен, пластичен; \figurative art изобразително изкуство. -
2 figurative constant
• фигуративна константаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > figurative constant
-
3 figurative constants
• фигуративна константаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > figurative constants
-
4 sense
{sens}
I. 1. сетиво
SENSE of smell/hearing/touch обоняние/слух/осезание
pleasures of SENSE сетивни удоволствия/наслади
2. чувство, усещане, усет
SENSE of duty/humour/responsibility чувство за дълг/хумор/отговорност
SENSE of direction/locality чувство за ориентация
3. (здрав) разум, здрава преценка
man of SENSE разумен човек
to talk SENSE говоря смислено/разумно
what is the SENSE of talking like that? какъв смисъл има да се говори така
4. значение, смисъл
to make SENSE of разбирам, проумявам
his words don't make SENSE думите му ca безсмислени/неразбираеми
the decision makes SENSE решението e разумно
in a SENSE в известен смисъл
in the strict/literal/figurative/full/best SENSE в строгия/буквалния/преносния/пълния/най-добрия смисъл (на думата)
5. рl ум, разум, разсъдък
to be in one's (right) SENSEs с ума си/нормален съм
to be out of one's SENSEs луд/ненормален съм
to bring someone to his SENSEs вкарвам ума в главата на някого, вразумявам някого
to come to one's SENSEs вразумявам се, идвам на себе си
any man in his SENSEs вcеки разумен човек
to take leave of one's SENSE s полудявам, държа се неразумно/глупаво
to frighten/scare someone out of his SENSEs подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого
6. (общо) настроение/отношение, насока
to take the SENSE of a meeting мъча се да доловя настроението на събрание (чрез въпроси и пр.)
7. геом. посока
8. attr сетивен
SENSE organs сетивни органи
II. 1. усещам, долавям, чувствувам, предчувствувам
2. схващам, разбирам* * *{sens} n 1. сетиво; sense of smell/hearing/touch обоняние/слух/осез(2) {sens} v 1. усещам, долавям, чувствувам; предчувствувам; 2.* * *чувство; смисъл; усет; усещам; долавям;* * *1. (здрав) разум, здрава преценка 2. (общо) настроение/отношение, насока 3. any man in his senses вcеки разумен човек 4. attr сетивен 5. his words don't make sense думите му ca безсмислени/неразбираеми 6. i. сетиво 7. ii. усещам, долавям, чувствувам, предчувствувам 8. in a sense в известен смисъл 9. in the strict/literal/figurative/full/best sense в строгия/буквалния/преносния/пълния/най-добрия смисъл (на думата) 10. man of sense разумен човек 11. pleasures of sense сетивни удоволствия/наслади 12. sense of direction/locality чувство за ориентация 13. sense of duty/humour/responsibility чувство за дълг/хумор/отговорност 14. sense of smell/hearing/touch обоняние/слух/осезание 15. sense organs сетивни органи 16. the decision makes sense решението e разумно 17. to be in one's (right) senses с ума си/нормален съм 18. to be out of one's senses луд/ненормален съм 19. to bring someone to his senses вкарвам ума в главата на някого, вразумявам някого 20. to come to one's senses вразумявам се, идвам на себе си 21. to frighten/scare someone out of his senses подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого 22. to make sense of разбирам, проумявам 23. to take leave of one's sense s полудявам, държа се неразумно/глупаво 24. to take the sense of a meeting мъча се да доловя настроението на събрание (чрез въпроси и пр.) 25. to talk sense говоря смислено/разумно 26. what is the sense of talking like that? какъв смисъл има да се говори така 27. геом. посока 28. значение, смисъл 29. рl ум, разум, разсъдък 30. схващам, разбирам 31. чувство, усещане, усет* * *sense [sens] I. n 1. чувство; възприятие, усещане; усет; colour \sense цветоусещане; a \sense of duty ( humour, responsibility) чувство на дълг (на отговорност, за хумор); 2. сетиво; \sense of smell (hearing etc.) обоняние (слух и пр.); \sense organs сетивни органи; sixth \sense "шесто чувство"; 3. pl ум; to be in o.'s right \senses с ума си съм; to bring s.o. to his \senses вкарвам ума в главата на някого, вразумявам го; to come to o.'s \senses идвам на себе си, вразумявам се; any man in his \senses всеки разумен (нормален) човек; to frighten ( scare) s.o. out of his \senses подлудявам някого от страх, изкарвам ума на някого; 4. (здрав) разум; a man of \sense разумен човек; to talk \sense говоря смислено; 5. значение, смисъл; to make \sense of разбирам, разумявам; these words don't make \sense тези думи са неразбираеми (безсмислени); in a \sense до известна степен; 6. (общо) настроение, отношение; a \sense of occasion приповдигнато настроение; II. v 1. усещам, чувствам; предчувствам; 2. ам. схващам, разбирам. -
5 figured
фигурален; щампован;* * *figured[´figəd] adj 1. десениран, с фигури (шарки), щампован; 2. = figurative; 3. муз. украсен; цифрован; 4. хералд. с изображение на човешко лице (за герб).
См. также в других словарях:
Figurative — Fig ur*a*tive, a. [L. figurativus: cf. F. figuratif. See {Figurative}.] 1. Representing by a figure, or by resemblance; typical; representative. [1913 Webster] This, they will say, was figurative, and served, by God s appointment, but for a time … The Collaborative International Dictionary of English
Figurative — may refer to:*Figurative art *Figurative language *Neofigurative Art … Wikipedia
figurative — [fig′yoor ə tiv΄, fig′yərə tiv] adj. [ME < OFr figuratif < LL figurativus < L figuratus, pp. of figurare, to form, fashion < figura, FIGURE] 1. representing by means of a figure, symbol, or likeness 2. having to do with figure drawing … English World dictionary
figurative — index representative Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
figurative — late 14c., from O.Fr. figuratif metaphorical, from L.L. figurativus, from figurat , pp. stem of figurare (see FIGURE (Cf. figure)). Of speech, language, etc., involving figures of speech, from 1845. Related: Figuratively … Etymology dictionary
figurative — [adj] not literal, but symbolic allegorical, denotative, descriptive, emblematic, emblematical, fanciful, florid, flowery, illustrative, metaphoric, metaphorical, ornate, pictorial, poetical, representative, signifying, typical; concepts 267,582… … New thesaurus
figurative — ► ADJECTIVE 1) not using words literally; metaphorical. 2) Art representing forms that are recognizably derived from life. DERIVATIVES figuratively adverb figurativeness noun … English terms dictionary
figurative — [[t]fɪ̱gərətɪv, AM gjər [/t]] 1) ADJ: usu ADJ n If you use a word or expression in a figurative sense, you use it with a more abstract or imaginative meaning than its ordinary literal one. ...an event that will change your route in both the… … English dictionary
figurative — Figurate Fig ur*ate, a. [L. figuratus, p. p. of figurare. See {Figure}.] 1. Of a definite form or figure. [1913 Webster] Plants are all figurate and determinate, which inanimate bodies are not. Bacon. [1913 Webster] 2. Figurative; metaphorical.… … The Collaborative International Dictionary of English
figurative — adjective Date: 14th century 1. a. representing by a figure or resemblance ; emblematic b. of or relating to representation of form or figure in art < figurative sculpture > 2. a. expressing one thing in terms normally denoting another with which … New Collegiate Dictionary
figurative — figuratively, adv. figurativeness, n. /fig yeuhr euh tiv/, adj. 1. of the nature of or involving a figure of speech, esp. a metaphor; metaphorical; not literal: a figurative expression. 2. metaphorically so called: His remark was a figurative… … Universalium
