-
1 fièvre
f. (lat. febris) 1. треска; avoir de la fièvre имам треска; 2. възбуждение, нервна възбуда. Ќ fièvre de cheval разг. много силна треска; fièvre éruptive обривна треска; fièvre typhoïde тифусна треска; fièvre de (+ inf.) силно желание за. -
2 être attaqué de la fièvre çàáîëÿâàì îò òðåñêà.
Ќ Ant. défendre, protéger, riposter.Dictionnaire français-bulgare > être attaqué de la fièvre çàáîëÿâàì îò òðåñêà.
-
3 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
4 algide
adj. (lat. algidus "froid") мед., в съчет. fièvre algide тр?ска, придружена със студени тръпки. -
5 amaril,
e adj. (esp. (febre) amarilla "fièvre jaune") мед. който се отнася до жълтата треска. -
6 amphibole2
adj. (gr. amphibolos "ambigu") мед. неясен, неустановен; stade amphibole2 d'une fièvre неясен стадий на треска. -
7 apyrétique
adj. (du gr. apuretos "sans fièvre") мед. апиретичен, който не е придружен от температура, който няма температура. -
8 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
9 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
10 brûlant,
e adj. (de brûler) 1. горещ, парещ, палещ; du café brûlant, много горещо кафе; des rayons brûlant,s палещи лъчи; brûlant, de fièvre изгарящ от температура; 2. прен. жив, пламенен; страстен. Ќ une question brûlant,e парлив (трънлив) въпрос; un terrain brûlant, деликатна тема, която е по-добре да се избегне. Ќ Ant. glacé, froid. -
11 carabiné,
e adj. (de carabine) разг. много силен, буен; fièvre carabiné,e силна треска; brise carabiné,e мор. внезапен силен вятър. Ќ Ant. doux, faible. -
12 cérébral,
e, aux adj. (lat. cerebrum) 1. анат. мозъчен; fièvre cérébral,e мозъчна треска (менингит); 2. m., f. човек, който живее разумно; 3. умствен, интелектуален; travail cérébral, умствен труд. -
13 chaleur
f. (lat. calos, accus. calorem) 1. топлина, жега, горещина; la chaleur brûle les plantes горещината изгаря растенията; les grandes chaleurs големите горещини; 2. повишена температура, огън; la chaleur de la fièvre огънят на треската; 3. прен. разгар; dans la chaleur de la querelle в разгара на скарването; 4. буйност; 5. жар, ревност; chaleur humaine симпатия. Ќ être en chaleur разгонвам се ( за женски животни). Ќ Ant. froid; froideur, indifférence. -
14 charbonneux,
se adj. (de charbon) 1. въглеподобен; 2. мед. който се отнася до антракса (синя пъпка); fièvre charbonneux,se антраксна треска; mouches charbonneux,ses мухи, които пренасят антракса. -
15 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
16 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
17 enfiévrer
v.tr. (de en- et fièvre) 1. ост. втрисам, докарвам треска; 2. прен. разпалвам, възбуждам, встрастявам; s'enfiévrer разпалвам се, възбуждам се, встрастявам се. Ќ Ant. apaiser. -
18 erratique
adj. (lat. erraticus "errant") 1. геол. ератичен, който е пренесен отдругаде, от далече; roche erratique скала, пренесена отдругаде; 2. мед. периодичен; fièvre erratique периодична треска. Ќ Ant. fixe, régulier. -
19 étique
adj. ("fièvre hectique" (qui amaigrit)) 1. мършав, слаб; 2. прен. сух; style étique сух стил. Ќ Ant. gras. Ќ Hom. éthnique. -
20 fébricitant,
e adj. (lat. febricitans "atteint de fièvre") ост. 1. мед., ост. който има треска, трескав; 2. m., f. лице с треска.
См. также в других словарях:
FIÈVRE — Augmentation de la température corporelle; elle apparaît dans de nombreuses manifestations pathologiques et doit être distinguée de l’élévation de la température due à l’effort, qui disparaît en quelques minutes. Le mécanisme de la fièvre, encore … Encyclopédie Universelle
Fievre — Fièvre On parle de fièvre lorsque la température corporelle atteint ou dépasse 38 °C. La fièvre est l élévation de la température corporelle chez un être à sang chaud par dérèglement du « thermostat » central. Il s agit… … Wikipédia en Français
fievre — FIEVRE. s. f. Maladie provenant d une intemperie de chaleur, qui se communique du coeur par tout le corps. Fievre continuë, intermittente, quotidienne, ephemere, tierce, quarte, double tierce, double quarte. fievre chaude, aiguë, lente, hetique.… … Dictionnaire de l'Académie française
Fievre Q — Fièvre Q La fièvre Q , ou coxiellose, est une maladie causée par la bactérie Coxiella burnetii. Ce micro organisme est répandu dans le monde entier, les réservoirs de l’agent pathogène sont nombreux chez les mammifères sauvages et… … Wikipédia en Français
Fievre — Fievre, Fièvre Surtout porté dans la Vendée (également 79, 37), le nom s est parfois écrit autrefois Le Fièvre (85), voire Lefiebvre (28). Ce devrait être une variante de Fèvre (= forgeron). Le rapport avec la fièvre semble à écarter … Noms de famille
Fièvre — Fievre, Fièvre Surtout porté dans la Vendée (également 79, 37), le nom s est parfois écrit autrefois Le Fièvre (85), voire Lefiebvre (28). Ce devrait être une variante de Fèvre (= forgeron). Le rapport avec la fièvre semble à écarter … Noms de famille
Fièvre Q — ● Fièvre Q maladie infectieuse peu fréquente, due à une bactérie de la famille des rickettsies, Coxiella burnetii … Encyclopédie Universelle
fièvre — FIÈVRE: Preuve de la force du sang. Est causée par les prunes, le melon, le soleil d avril, etc … Dictionnaire des idées reçues
fievre — Fievre, Cerchez Fiebvre … Thresor de la langue françoyse
fièvre — (fiè vr ) s. f. 1° État maladif caractérisé par l accélération du pouls et l augmentation de la chaleur du corps. Un accès de fièvre. La saison des fièvres. • Convertissez vous de bonne heure ; n attendez pas que la maladie vous donne ce… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FIÈVRE — s. f. Mouvement déréglé de la masse du sang, avec fréquence permanente du pouls, ordinairement accompagné de chaleur. Les différentes sortes de fièvres. Fièvre idiopathique. Fièvre symptomatique. Fièvre continue, intermittente, rémittente,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
