-
1 face
лице {ср} -
2 face [typeface]
шрифт {м} -
3 substantive
{'sʌbstəntiv}
I. 1. самостоятелен, независим
2. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване
the SUBSTANTIVE verb глаголът to be
noun SUBSTANTIVE съществително име
3. реален, веществен, траен, постоянен
4. съществен, важен
SUBSTANTIVE issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни)
SUBSTANTIVE provisions оперативна част (на документ и пр.)
SUBSTANTIVE rank действително звание/ранг (не почетно и пр.)
SUBSTANTIVE law юр. материално/имуществено право
SUBSTANTIVE right основно/човешко право
5. изричен
6. самобитен, индивидуален
II. n грaм. съществително име, субстантив* * *{'s^bstъntiv} a 1. самостоятелен, независим; 2. грам. отн(2) {'s^bstъntiv} n грaм. съществително име, субстантив.* * *съществително (име); съществен; самостоятелен; реален; самобитен; важен; веществен; независим;* * *1. i. самостоятелен, независим 2. ii. n грaм. съществително име, субстантив 3. noun substantive съществително име 4. substantive issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни) 5. substantive law юр. материално/имуществено право 6. substantive provisions оперативна част (на документ и пр.) 7. substantive rank действително звание/ранг (не почетно и пр.) 8. substantive right основно/човешко право 9. the substantive verb глаголът to be 10. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване 11. изричен 12. реален, веществен, траен, постоянен 13. самобитен, индивидуален 14. съществен, важен* * *substantive[´sʌbstəntiv, səb´stæntiv] I. adj 1. съществен, важен; 2. самостоятелен, независим; 3. ез. който се отнася до съществителното; \substantive verb глаголът to be; noun \substantive съществително име; 4. реален, веществен; 5. изричен; 6. самобитен, индивидуален; FONT face=Times_Deutsch◊ adv substantively; II. n 1. ез. съществително име; субстантив; 2. печ. съществена грешка (промяна, варианта). -
4 verbal
{'və:bl}
I. 1. словесен, езиков
2. устен (за съобщение, договор, показания и пр.)
3. буквален, дословен (за превод и пр.)
4. глаголен, отглаголен
VERBAL noun отглаголно съществително
5. дипл. вербален (за нота)
II. 1. отглаголно съществително/прилагателно
2. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *{'vъ:bl} а 1. словесен, езиков; 2. устен (за съобщение, догово(2) {'vъ:bl} n 1. отглаголно съществително/прилагателно; 2. ус* * *словесен; отглаголен; буквален; вербален; глаголен; дословен; езиков;* * *1. i. словесен, езиков 2. ii. отглаголно съществително/прилагателно 3. verbal noun отглаголно съществително 4. буквален, дословен (за превод и пр.) 5. глаголен, отглаголен 6. дипл. вербален (за нота) 7. устен (за съобщение, договор, показания и пр.) 8. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *verbal[´və:bl] I. adj 1. словесен, езиков; \verbal accuracy точен език; \verbal distinctions разграничения между отделни думи; \verbal error погрешна употреба на дума; a good \verbal memory памет за думи; \verbal subtleties езикови тънкости; \verbal communication ( contract, evidence) устно съобщение (договор, показания); 2. буквален, дословен; \verbal translation буквален превод; 3. глаголен, отглаголен; \verbal noun отглаголно съществително; 4. устен, словесен, вербален; \verbal note вербална нота; FONT face=Times_Deutsch◊ adv verbally; II. n 1. отглаголно производно; 2. ез. дума в глаголна употреба; 3. sl изтръгнато устно признание (при арест); III. v sl принуждавам някого да признае вина (при арестуване). -
5 collective
{ka'lektiv}
I. 1. колективен, общ
COLLECTIVE bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор
COLLECTIVE ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), COLLECTIVE security пол. колективна безопасност
2. г/яии. събирателен (за съществително)
II. 1. група, колектив
2. collective farm* * *{ka'lektiv} а 1. колективен, общ; collective bargaining ик. прогово(2) n 1. група, колектив; 2. = collective farm.* * *събирателен; съвкупен; общ; колективен; колектив;* * *1. collective bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор 2. collective farm 3. collective ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), collective security пол. колективна безопасност 4. i. колективен, общ 5. ii. група, колектив 6. г/яии. събирателен (за съществително)* * *collective[kə´lektiv] I. adj колективен, съвкупен, общ, събирателен; кооперативен; \collective bargaining преговори между работодатели и профсъюзи за сключване на колективен трудов договор; \collective noun ез. събирателно съществително; \collective term сборен (общ) термин; \collective opinion общо мнение; \collective security колективна безопасност; FONT face=Times_Deutsch◊ adv collectively; II. n колектив.
См. также в других словарях:
face — ► NOUN 1) the front part of a person s head from the forehead to the chin, or the corresponding part in an animal. 2) an expression on someone s face. 3) the surface of a thing, especially one presented to the view or with a particular function.… … English terms dictionary
face time — noun work time spent at the location of or in the presence of other people instead of working on the problem at home he devoted face time to it at the office • Hypernyms: ↑work time * * * noun 1. : the amount of time one spends appearing on… … Useful english dictionary
face card — noun one of the twelve cards in a deck bearing a picture of a face • Syn: ↑picture card, ↑court card • Hypernyms: ↑playing card • Hyponyms: ↑jack, ↑knave, ↑king, ↑ … Useful english dictionary
face cream — noun a cream used cosmetically (mostly by women) for softening and cleaning the skin • Syn: ↑cold cream, ↑coldcream, ↑vanishing cream • Hypernyms: ↑cream, ↑ointment, ↑emollient * * * face cream … Useful english dictionary
face pack — noun a cream that cleanses and tones the skin • Syn: ↑pack • Hypernyms: ↑corrective, ↑restorative * * * face pack noun A creamy cosmetic mixture put onto the face to cleanse and tone the complexion, and removed when dry • • • Main Entry: ↑ … Useful english dictionary
face value — noun 1. the value of a security that is set by the company issuing it; unrelated to market value • Syn: ↑par value, ↑nominal value • Hypernyms: ↑value 2. the apparent worth as opposed to the real worth • Hypernyms: ↑semblance, ↑ … Useful english dictionary
face flannel — noun Britain : washcloth * * * faceˈcloth or face flannel noun 1. A cloth used in washing the face 2. (facecloth) a cloth laid over the face of a corpse or living person • • • Main Entry: ↑face … Useful english dictionary
face-saver — ˈ ̷ ̷ˌ ̷ ̷ ̷ ̷ noun : something that saves face; usually : something that constitutes such grounds or justification as to permit compromise or compliance without jeopardizing the dignity or prestige of the compromising or complying parties * * *… … Useful english dictionary
face value — n: the value indicated on the face of something (as a stock certificate) Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. face value I … Law dictionary
face mask — noun mask that provides a protective covering for the face in such sports as baseball or football or hockey • Hypernyms: ↑mask • Hyponyms: ↑catcher s mask, ↑face guard, ↑fencing mask, ↑fencer s mask, ↑ski mask * * * face … Useful english dictionary
face paint — noun Paint used to decorate the face • • • Main Entry: ↑face * * * face paint UK US noun [countable/uncountable] [singular face paint plural face paints … Useful english dictionary
