-
1 verbal
{'və:bl}
I. 1. словесен, езиков
2. устен (за съобщение, договор, показания и пр.)
3. буквален, дословен (за превод и пр.)
4. глаголен, отглаголен
VERBAL noun отглаголно съществително
5. дипл. вербален (за нота)
II. 1. отглаголно съществително/прилагателно
2. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *{'vъ:bl} а 1. словесен, езиков; 2. устен (за съобщение, догово(2) {'vъ:bl} n 1. отглаголно съществително/прилагателно; 2. ус* * *словесен; отглаголен; буквален; вербален; глаголен; дословен; езиков;* * *1. i. словесен, езиков 2. ii. отглаголно съществително/прилагателно 3. verbal noun отглаголно съществително 4. буквален, дословен (за превод и пр.) 5. глаголен, отглаголен 6. дипл. вербален (за нота) 7. устен (за съобщение, договор, показания и пр.) 8. устно изявление/твърдение (особ. пред полицията)* * *verbal[´və:bl] I. adj 1. словесен, езиков; \verbal accuracy точен език; \verbal distinctions разграничения между отделни думи; \verbal error погрешна употреба на дума; a good \verbal memory памет за думи; \verbal subtleties езикови тънкости; \verbal communication ( contract, evidence) устно съобщение (договор, показания); 2. буквален, дословен; \verbal translation буквален превод; 3. глаголен, отглаголен; \verbal noun отглаголно съществително; 4. устен, словесен, вербален; \verbal note вербална нота; FONT face=Times_Deutsch◊ adv verbally; II. n 1. отглаголно производно; 2. ез. дума в глаголна употреба; 3. sl изтръгнато устно признание (при арест); III. v sl принуждавам някого да признае вина (при арестуване). -
2 verbal,
e, aux adj. (lat. verbalis, de verbus "verbe") 1. устен, словесен; promesse verbal,e устно обещание; 2. грам. глаголен; forme verbal,e глаголна форма; locution verbal,e глаголен израз; syntagme verbal, глаголна синтагма; 3. формален, повърхностен; explication verbal,e формално обяснение. Ќ note verbal,e дипл. вербална нота; procès verbal, протокол, акт; des paroles verbal,es устни твърдения или обещания без стойност. -
3 verbal
verbál adj с думи, словесен.* * *a 1. устен; 2. глаголен. -
4 verbal
adj 1) устен, словесен; 2) грам. глаголен; 3) дипл. вербален. -
5 verbal
вербален -
6 verbal
вербално -
7 verbal(l)hornen
tr поправяйки нщ, развалям го повече; изопачавам -
8 procès-verbal
m. (de procès et verbal) (pl. procès-verbaux) 1. акт; dresser un procès-verbal contre съставям акт; 2. протокол; le procès-verbal d'une séance протокол на заседание. -
9 process-verbal
process-verbal[prə´seivɛə´ba:l] n (pl - baux [-bɔ]) фр. протокол, акт. -
10 scharfer Angriff m gegen jdn./etw. [verbal]
остра нападка {ж} срещу нкг./ нщ. [вербално]Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > scharfer Angriff m gegen jdn./etw. [verbal]
-
11 compromiso
m 1) спогодба, споразумение; 2) компромис, отстъпка; 3) трудност, риск, затруднение; 4) арбитражно решение; 5) поето задължение, дадена дума; 6) годеж; compromiso verbal устна уговорка; estar (poner) en compromiso под съмнение съм, поставям под съмнение; poner a alguien en un compromiso а) компрометирам, поставям в затруднено положение; б) принуждавам да направи нещо; sin compromiso а) свободен, без задължение; б) без годеник (годеница); compromisos contractuales икон. договорни задължения. -
12 examen
m 1) преглед; 2) проучване, обсъждане; 3) изпит; 4) разпит; examen médico медицински преглед; examen anual годишен изпит; examen final заключителен изпит; examen de entrada (de ingreso, de admisión) приемен изпит; examen oral (verbal) устен изпит; examen (por) escrito писмен изпит; someterse (exponerse) a un examen; sufrir (verificar) un examen подлагам се на изпит; quedar suspendido en un examen скъсан съм на изпит; salir bien de un examen вземам успешно изпит; examen de balance балансов анализ. -
13 modo
m 1) способ, маниер, начин; a (al) modo de като, по начин, подобно на; de modo que така че; de un modo o de otro така или иначе; del mismo modo по същия начин, също така; de cualquier modo както и да е, по всякакъв начин; de ningún modo по никакъв начин; de todos modos въпреки всичко, във всеки случай; en cierto modo в известна степен; ni modo М. по никакъв начин; sobre modo крайно, извънмерно, извънредно; 2) ред, форма; 3) умереност, въздържаност (в говор, постъпка); 4) вежливост, възпитание; malos modos лоши маниери, неучтивост; 5) грам. наклонение; 6) муз. строй, тоналност; modo imperativo заповедно наклонение; modo indicativo изявително наклонение; modo infinitivo инфинитив; modo subjuntivo условно наклонение; modo verbal грам. глаголно наклонение; a mi (tu, su, nuestro, vuestro) modo според мен (теб, него, нас, вас); cada uno tuene su modo de matar pulgas proverb всеки си е бамбашка; така знае баба, така бае. -
14 predicado
m 1) грам. сказуемо; 2) предикат; познание, понятие за признак или свойство; predicado nominal група от съществително, прилагателно, един от глаголите ser или estar и номинална синтагма; predicado verbal глагол, който сам или с допълнение, се свързва с подлога. -
15 proceso
m 1) процес; 2) развитие; 3) съдебно дело, съдебен процес; 4) придвижване; 5) процедура, съдопроизводство; 6) хим., мед. процес; proceso verbal протокол; proceso de datos информ. компютърна операция. -
16 avoyer
v. tr. (de a-, voie et suff. verbal) правя чапраз ( на трион). -
17 constater
v.tr. (lat. constat "il est certain", de constare) констатирам, установявам, заключвам; constater le décès de qqn. констатирам смъртта на някого; constater par procès-verbal констатирам чрез протокол. Ќ Ant. négliger, omettre, oublier. -
18 débondonner
v.tr. (de dé, bondon et suff. verbal) отпушвам, махам запушалка. -
19 élonger
v.tr. (de й-, long et suff. verbal) 1. обтягам, удължавам; 2. мор. карам покрай бряг (за кораб); 3. мед. разтягам нерв. -
20 embastionner
v.tr. (de en-, bastion et suff. verbal) обграждам с укрепления.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
verbal — verbal, ale, aux [ vɛrbal, o ] adj. • 1337, attesté par l adv. verbalement; lat. verbalis, de verbum → verbe I ♦ 1 ♦ Qui se fait de vive voix (opposé à écrit). ⇒ oral. Promesse verbale. Ordres, rapports verbaux. Convention verbale. Location… … Encyclopédie Universelle
verbal — verbal, ale (vèr bal, ba l ) adj. 1° Qui n est que de vive voix et non par écrit. Des ordres verbaux. • Il n y a point de promesse de mariage verbale ni par écrit, PATRU Plaidoyer 11. • On a prétendu que le connétable de Montmorency fut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Verbal — Ver bal, a. [F., fr. L. verbalis. See {Verb}.] 1. Expressed in words, whether spoken or written, but commonly in spoken words; hence, spoken; oral; not written; as, a verbal contract; verbal testimony. [1913 Webster] Made she no verbal question?… … The Collaborative International Dictionary of English
verbal — VERBÁL, Ă, verbali, e, adj. 1. Care se face, se transmite, se comunică prin viu grai, din gură în gură; care caracterizează graiul viu, vorbirea; oral. 2. Care aparţine verbului (1), privitor la verb, de verb. ♢ Flexiune verbală = conjugare (2).… … Dicționar Român
verbal — (Del lat. verbālis). 1. adj. Que se refiere a la palabra, o se sirve de ella. Memoria verbal. [m6]Expresión verbal. 2. Que se hace o estipula solo de palabra, y no por escrito. Injuria, contrato verbal. 3. Gram. Perteneciente o relativo al verbo … Diccionario de la lengua española
verbal — verb‧al [ˈvɜːbl ǁ ˈvɜːr ] adjective a verbal contract, agreement etc is one that is spoken rather than written: • The bank manager gave verbal assurances of the security of the investments. * * * verbal UK US /ˈvɜːbəl/ adjective ► spoken rather… … Financial and business terms
verbal — has four meanings, all close enough to cause possible confusion: (1) ‘having the nature of a verb’ (verbal noun), (2) involving words rather than actual things • (Opposition between these two modes of speaking is rather verbal than real B. Jowett … Modern English usage
verbal — Verbal, [verb]ale. Qui vient du verbe. Adjectif verbal. Substantif verbal. Verbal, signifie aussi, Qui n est que de vive voix, & non par escrit. Promesse verbale. requeste verbale. On appelle, Procez verbal, Un rapport par escrit, fait par un… … Dictionnaire de l'Académie française
verbal — [vʉr′bəl] adj. [LME < MFr < LL verbalis, of a word < verbum: see VERB] 1. of, in, or by means of words [a verbal image] 2. concerned merely with words, as distinguished from facts, ideas, or actions 3. in speech; oral rather than written … English World dictionary
verbal — I adjective audible, expressed, nuncupative, oral, parole, pronounced, recited, spoken, stated, unwritten, uttered, verbum, voiced, vox associated concepts: Statute of Frauds, verbal acts, verbal agreements, verbal contracts, verbal gift, verbal… … Law dictionary
verbal — (adj.) late 15c., dealing with words (especially in contrast to things or realities), from L. verbalis consisting of words, relating to verbs, from verbum word (see VERB (Cf. verb)). Verbal conditioning is recorded from 1954. Colloquial verbal… … Etymology dictionary
