-
1 extraordinary
{iks'trɔ:dinəri}
1. необикновен, необичаен, изключителен, забележителен
2. удивителен, странен, чуден
3. извънреден (за посланник, преподавател), допълнителен* * *{iks'trъ:dinъri} а 1. необикновен, необичаен; изключите* * *удивителен; допълнителен; необичаен; необикновен;* * *1. извънреден (за посланник, преподавател), допълнителен 2. необикновен, необичаен, изключителен, забележителен 3. удивителен, странен, чуден* * *extraordinary[iks´trɔ:dnəri] I. adj 1. необикновен, необичаен, екстраординарен; изключителен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv extraordinarily; 2. разг. удивителен, чуден; странен; 3.[´ekstrə´ɔrdinəri] полит. извънреден (посланик и пр.); 4. допълнителен; извънреден, екстраординарен (преподавател, професор и пр.); II. n pl воен. допълнителни дажби. -
2 extraordinary ray
рад.• необикновен лъчEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > extraordinary ray
-
3 extraordinary rays
рад.• необикновен лъчEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > extraordinary rays
-
4 envoy extraordinary
посланик; -
5 envoy
{'envɔi}
I. 1. пратеник, агент, лице, натоварено със специална мисия
2. дипломатически представител/пратеник
Е. Extraordinary and Minister Plenipotentiary извънреден пратеник и пълномощен министър
II. n ост., лит. заключителна строфа* * *{'envъi} n 1. пратеник; агент, лице, натоварено със специална м(2) {'envъi} n ост., лит. заключителна строфа.* * *пратеник; агент;* * *1. i. пратеник, агент, лице, натоварено със специална мисия 2. ii. n ост., лит. заключителна строфа 3. Е. extraordinary and minister plenipotentiary извънреден пратеник и пълномощен министър 4. дипломатически представител/пратеник* * *envoy[´envɔi] I. n 1. пратеник; агент; лице, натоварено със специална мисия; 2. дипломатически пратеник. II. n лит., ост. заключителна строфа (особ. на балада). -
6 ambassador
{æm'bæsədə}
1. посланик (to в страна, ООН in в столица)
2. пратеник, вестител, посредник* * *{am'basъdъ} n 1. посланик (to в страна,ООН in в столица);* * *посланик; посредник; пратеник;* * *1. посланик (to в страна, ООН in в столица) 2. пратеник, вестител, посредник* * *ambassador[æm´bæsədə] n 1. посланик; амбасадор; легат; \ambassador extraordinary and plenipotentiary извънреден и пълномощен посланик; \ambassador at large който има неограничени пълномощия; 2. пратеник, представител, пълномощник; вестител; 3. посредник.
См. также в других словарях:
extraordinary — ex·tra·or·di·nary /ek stȯr də ˌner ē, ˌek strə ȯr / adj 1 a: going beyond what is usual, regular, or customary; specif: of, relating to, or having the nature of a proceeding or action not normally required by law or not prescribed for the… … Law dictionary
extraordinary — ex‧tra‧or‧di‧na‧ry [ɪkˈstrɔːdnri ǁ ɪkˈstrɔːrdn eri, ˌekstrəˈɔːr ] adjective [only before a noun] ACCOUNTING an extraordinary cost etc is one that does not happen regularly and is not related to a company s usual business activities; =… … Financial and business terms
Extraordinary — may refer to: * The Extraordinary, an Australian television documentary series * ExtraOrdinary (Mini Album), an EP by Nizlopi * Extraordinary (song), a song by Mandy Moore See also * Extraordinary Machine, an album by American singer songwriter… … Wikipedia
Extraordinary — Ex*traor di*na*ry, a. [L. extraordinarius; extra on the outside + ordinarius: cf. F. extraordinaire. See {Ordinary}.] 1. Beyond or out of the common order or method; not usual, customary, regular, or ordinary; as, extraordinary evils;… … The Collaborative International Dictionary of English
Extraordinary — Ex*traor di*na*ry, n.; pl. {Extraordinaries}. That which is extraordinary; used especially in the plural; as, extraordinaries excepted, there is nothing to prevent success. [1913 Webster] Their extraordinary did consist especially in the matter… … The Collaborative International Dictionary of English
extraordinary — [ek strôrd′ n er΄ē, ikstrôrd′ n er΄ē; ekstrôr′də ner΄ē, ikstrôr′də ner΄ē; ] also [ eks΄trə ôrd′ n er΄ē, eks΄trəôr′də ner΄ē] adj. [ME extraordinari < L extraordinarius < extra ordinem, out of the usual order < extra + acc. of ordo, ORDER] … English World dictionary
extraordinary — ► ADJECTIVE 1) very unusual or remarkable. 2) (of a meeting) specially convened rather than being one of a regular series. 3) (of an official) specially employed: Ambassador Extraordinary. DERIVATIVES extraordinarily adverb extraordinariness noun … English terms dictionary
extraordinary — early 15c., from L. extraordinarius out of the common order, from extra ordinem out of order, especially the usual order, from extra out (see EXTRA (Cf. extra )) + ordinem (nom. ordo) order (see ORDER (Cf. order)). Related: Extraordinar … Etymology dictionary
extraordinary — is normally pronounced ik straw di nǝ ri as five syllables, not six, the a being merged into the following or to form one syllable … Modern English usage
extraordinary — [adj] strange and wonderful amazing, bizarre, boss*, curious, exceptional, fab*, fantastic, flash*, gnarly*, heavy*, inconceivable, incredible, marvelous, odd, off beaten path*, out of the ordinary, outstanding, particular, peculiar, phenomenal,… … New thesaurus
extraordinary — Out of the ordinary; exceeding the usual, average, or normal measure or degree; beyond or out of the common order, method, or rule; not usual, regular, or of a customary kind; remarkable; uncommon; rare; employed for an exceptional purpose or on… … Black's law dictionary
