-
1 expenditure
{iks'penditʃə}
1. разход, разноски
2. харчене, изразходване* * *{iks'penditshъ} n 1. разход, разноски; 2. харчене, изразхо* * *харчене; харч; разход; разноски;* * *1. разход, разноски 2. харчене, изразходване* * *expenditure[iks´penditʃə] n 1. разход, разноски; 2. изразходване, харчене. -
2 amount of expenditure
• сума на разходиEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > amount of expenditure
-
3 amounts of expenditure
• сума на разходиEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > amounts of expenditure
-
4 capital
{'kæpitl}
I. 1. главен, най-голям. най-важен. основен, капитален
CAPITAL goods средства за производство
CAPITAL stock основен капитал
CAPITAL amount основна сума
CAPITAL expenditure изразходване на капитал
CAPITAL letter главна буква
CAPITAL city столица
2. углавен, наказуем със смърт
CAPITAL offence/crime углавно престъпление
CAPITAL sentence смъртна присъда
CAPITAL punishment смъртно наказание
3. разг. прекрасен, превъзходен
II. 1. столица
2. главна буква
in CAPITALs, разг. in caps с главни букви
3. капитал, състояние
to make CAPITAL out of something npeн. правя капитал от нещо
III. n арх. капител* * *{'kapitl} а 1. главен, най-голям. най-важен. основен, капитал(2) n 1. столица; 2. главна буква; in capitals, разг. in caps с {3} n арх. капител.* * *столичен; столица; углавен; основен; главен; капител; капитал; капитален;* * *1. capital amount основна сума 2. capital city столица 3. capital expenditure изразходване на капитал 4. capital goods средства за производство 5. capital letter главна буква 6. capital offence/crime углавно престъпление 7. capital punishment смъртно наказание 8. capital sentence смъртна присъда 9. capital stock основен капитал 10. i. главен, най-голям. най-важен. основен, капитален 11. ii. столица 12. iii. n арх. капител 13. in capitals, разг. in caps с главни букви 14. to make capital out of something npeн. правя капитал от нещо 15. главна буква 16. капитал, състояние 17. разг. прекрасен, превъзходен 18. углавен, наказуем със смърт* * *capital[´kæpitl] I. n 1. капитал, състояние; big \capital едрият капитал; fixed \capital машини; floating (circulating \capital) оборотен капитал (стоки, пари); joint stock \capital акционерен капитал; monopoly \capital монополен капитал; watered \capital разводнен капитал чрез даване на акции без еквивалент; to make \capital out of s.th. прен. правя капитал от нещо; 2. столица; 3. главна буква; in \capitals ( in caps) с главни букви; 4. фин. главница; II. adj 1. главен, капитален, основен; \capital assets капиталови активи; \capital goods средства за производство; \capital stock основен капитал; \capital gains печалба (от надценка); \capital expenditure изразходване на капитал; \capital city столица; 2. углавен, наказуем със смърт; смъртен (за присъда); \capital offence (\capital crime) углавно престъпление; 3. разг. превъзходен, прекрасен; \capital speech прекрасна реч. III n архит. капител. -
5 lash
{'læʃ}
I. 1. шибам, бия (с камшик)
замахвам (at)
удрям (се) в (за дъжд, град) (и с against), удрям, разбивам се о (за вълни), шибам, разпенвам (вода) (за вятър)
2. силно възбуждам
разгневявам, разярявам, вбесявам (to, into)
to LASH oneself into a fury/rage разярявам се
3. махам, замахвам (с опашка-за животно, с камшик, тояга-за човек), мятам се, движа се нервно
ритам (за кон) (out)
4. прен. остро критикувам, порицавам, бичувам
5. свързвам, завързвам към нещо (down, on, together, to)
6. свързвам, завързвам (неща) (together)
връзвам, привързвам (to, down, on)
lash about търся отчаяно, лутам се (да намеря)
lash down завързвам, пристягам (с въже и пр.), изливам се като из ведро
lash on бия (животно) с камшик, за да върви
lash out внезапно почвам да ритам/да хвърлям къч (за кон)
to LASH out against/at нахвърлям се върху, нападам остро (и прен.)
to LASH out into expenditure харча безразсъдно, пилея пари
II. 1. (пресукан) камшик, бич
to he under the LASH подложен съм на телесно наказание, прен. подложен съм на остра/унищожителна критика
2. удар на камшик, шибане, блъскане (за вятър, дъжд)
3. остра критика, язвителна забележка
4. принуда
5. мигла, клепка* * *{'lash} v 1. шибам, бия (с камшик); замахвам (at); удрям (се) в ((2) {'lash} n 1. (пресукан) камшик, бич; to he under the lash подлож* * *шибам; разярявам; бия; бич; бичувам; дразня; замахвам; камшик; клепка;* * *1. i. шибам, бия (с камшик) 2. ii. (пресукан) камшик, бич 3. lash about търся отчаяно, лутам се (да намеря) 4. lash down завързвам, пристягам (с въже и пр.), изливам се като из ведро 5. lash on бия (животно) с камшик, за да върви 6. lash out внезапно почвам да ритам/да хвърлям къч (за кон) 7. to he under the lash подложен съм на телесно наказание, прен. подложен съм на остра/унищожителна критика 8. to lash oneself into a fury/rage разярявам се 9. to lash out against/at нахвърлям се върху, нападам остро (и прен.) 10. to lash out into expenditure харча безразсъдно, пилея пари 11. връзвам, привързвам (to, down, on) 12. замахвам (at) 13. махам, замахвам (с опашка-за животно, с камшик, тояга-за човек), мятам се, движа се нервно 14. мигла, клепка 15. остра критика, язвителна забележка 16. прен. остро критикувам, порицавам, бичувам 17. принуда 18. разгневявам, разярявам, вбесявам (to, into) 19. ритам (за кон) (out) 20. свързвам, завързвам (неща) (together) 21. свързвам, завързвам към нещо (down, on, together, to) 22. силно възбуждам 23. удар на камшик, шибане, блъскане (за вятър, дъжд) 24. удрям (се) в (за дъжд, град) (и с against), удрям, разбивам се о (за вълни), шибам, разпенвам (вода) (за вятър)* * *lash[læʃ] I. v 1. шибвам, бия (с камшик); замахвам (at); удрям се в, шибам (за дъжд, град) (и с against); шибам, разпенвам ( вода) (за вятър); удрям, разбивам се о (брега - за вълни); 2. силно възбуждам, дразня, разярявам, разядосвам, вбесявам (to, into); to \lash o.s. into a rage разярявам се; 3. въртя, движа ( опашка) бързо, ядосано (за животно); мятам се, движа се бързо, нервно, шибам (за опашката на животно); 4. прен. остро критикувам, порицавам, бичувам, скастрям; подигравам; 5. свързвам, завързвам ( together); връзвам за (to, down, on); 6. мор. закрепвам (части на кораб в очакване на лошо време); II. n 1. (пресукан) камшик, бич; 2. удар на камшик; прен. остра критика; to be under the \lash подложен съм на остра (унищожителна) критика; 3. мигла, клепка (и eye-\lash).
См. также в других словарях:
expenditure — ex‧pen‧di‧ture [ɪkˈspendɪtʆə ǁ ər] noun [countable, uncountable] the total amount of money that a government, organization, or person spends during a particular period of time: • An advertiser rarely knows what its return on investment in… … Financial and business terms
expenditure — ex·pen·di·ture /ik spen di chər, ˌchu̇r/ n 1: the act or process of paying out 2: something paid out see also capital expenditure Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
Expenditure — Ex*pend iture, n. 1. The act of expending; a laying out, as of money; disbursement. [1913 Webster] Our expenditure purchased commerce and conquest. Burke. [1913 Webster] 2. That which is expended or paid out; expense. [1913 Webster] The receipts… … The Collaborative International Dictionary of English
expenditure — 1769, from M.L. expenditus, irregular pp. of expendere (see EXPEND (Cf. expend)) + URE (Cf. ure). Related: Expenditures … Etymology dictionary
expenditure — [n] payment amount, application, bottom line*, cash on barrelhead*, charge, come to*, consumption, cost, disbursement, dissipation, expense, figure, investment, kickback*, outgo, outlay, output, payoff, price, rate, setback*, spending, splurge,… … New thesaurus
expenditure — ► NOUN 1) the action of spending funds. 2) the amount of money spent … English terms dictionary
expenditure — [ek spen′di chər, ikspen′də chər] n. [< ML expenditus, irreg. pp. for L expendere + URE] 1. the act of expending; a spending or using up of money, time, etc. 2. the amount of money, time, etc. expended; expense … English World dictionary
expenditure — noun ADJECTIVE ▪ considerable, great, heavy, high, huge, large, major, massive, significant ▪ The group is calling for higher … Collocations dictionary
expenditure */*/ — UK [ɪkˈspendɪtʃə(r)] / US [ɪkˈspendɪtʃər] noun [countable/uncountable] Word forms expenditure : singular expenditure plural expenditures formal 1) money spent by a government, organization, or person Expenditure should ideally not exceed income.… … English dictionary
expenditure — ex|pen|di|ture W2 [ıkˈspendıtʃə US ər] n 1.) [U and C] the total amount of money that a government, organization, or person spends during a particular period of time →↑income expenditure on ▪ expenditure on research and development ▪ huge cuts in … Dictionary of contemporary English
expenditure — ex|pen|di|ture [ ık spendıtʃər ] noun FORMAL ** 1. ) count or uncount money spent by a government, organization, or person: SPENDING: Expenditure should ideally not exceed income. government/public expenditure capital expenditure expenditure on:… … Usage of the words and phrases in modern English
