-
1 excommunicate
{,ekskə'mjunikeit}
v отлъчвам от църквата* * *{,ekskъ'mjunikeit} v отлъчвам от църквата.* * *отлъчен;* * *v отлъчвам от църквата* * *excommunicate[¸ekskə´mju:ni¸keit] I.v отлъчвам от Църквата, екскомуникирам; II.[¸ekskə´mju:nikit] adj отлъчен (от Църквата); III. n човек, отлъчен от Църквата. -
2 exculpate
{'ekskʌlpeit}
v оправдавам, реабилитирам
to EXCULPATE someone from a charge оттеглям обвинението си срещу някого* * *{'eksk^lpeit} v оправдавам; реабилитирам; to exculpate s.o. from a* * *реабилитирам; оправдавам;* * *1. to exculpate someone from a charge оттеглям обвинението си срещу някого 2. v оправдавам, реабилитирам* * *exculpate[´ekskʌl¸peit] v оправдавам; реабилитирам. -
3 ex cathedra
{ekskə'θi:drə}
1. лат. adv авторитетно, с тежест
2. a авторитетен, окончателен, безапелационен* * *{ekskъ'di:drъ} лат. I. adv авторитетно, с тежест; II. а а* * *1. a авторитетен, окончателен, безапелационен 2. лат. adv авторитетно, с тежест* * *ex cathedra[¸ekskə´ui:drə] лат. I. adv авторитетно, с тежест; II. adj авторитетен; окончателен; безапелационен; an \ex cathedra pronouncement окончателно (неотменимо) решение. -
4 excavate
{'ekskəveit}
v копая, дълбая, разкопавам, правя разкопки, изкопавам, изривам (с машина)* * *{'ekskъveit} v копая, дълбая, разкопавам; правя разкопки; из* * *разкопавам; дълбая; изкопавам; изривам; копая;* * *v копая, дълбая, разкопавам, правя разкопки, изкопавам, изривам (с машина)* * * -
5 excavation
{,ekskə'veiʃn}
1. изкопаване
2. археол. разкопки
3. яма, трап, изкоп, изкопи, землени работи
4. кариера, открити минни работи* * *{,ekskъ'veishn} n 1. изкопаване; 2. археол. разкопки; 3. ям* * *яма; трап; ров; разкопки; кариера; изкоп; издълбаване; изкопаване; копане;* * *1. археол. разкопки 2. изкопаване 3. кариера, открити минни работи 4. яма, трап, изкоп, изкопи, землени работи* * *excavation[¸ekskə´veiʃən] n 1. изкопаване, копане; изриване; 2. строит. землени работи, изкопи; 3. археол. разкопки; 4. яма, ров, трап; изкоп; fill \excavation запълване на изкоп; rock \excavation скални изкопни работи; soft \excavation изкопни работи в мек земен пласт; 5. издълбаване; изземване; 6. мин. открита минна работа; кариера; прокарване на минна изработка. -
6 excavator
{'ekskəveitə}
1. тех. екскаватор, багер, земекопна машина, драга
2. копач, изкопчия* * *{'ekskъveitъ} n 1. тех. екскаватор, багер, земекопна машина* * *багер; екскаватор; земекоп; копач;* * *1. копач, изкопчия 2. тех. екскаватор, багер, земекопна машина, драга* * *excavator[´ekskə¸veitə] n 1. тех. екскаватор, багер, драга, земекопна машина; bucket \excavator кошов (кофъчен) багер; clamshell \excavator грайферен багер; wheel \excavator роторен багер; walking \excavator крачещ екскаватор (багер); 2. копач, земекоп; изкопчия. -
7 excommunication
excommunication[¸ekskə¸mju:ni´keiʃən] n отлъчване от Църквата, екскомуникация; major \excommunication пълно отлъчване (без право на причастие и общуване с останалите християни); minor \excommunication отлъчване, при което се отнема само правото на причастие. -
8 exculpation
См. также в других словарях:
ekskæreste — eks|kæ|re|ste sb., n, r, rne … Dansk ordbog
excavate — [ˈekskəˌveɪt] verb [I/T] to dig in the ground in order to find things from the past excavation [ˌekskəˈveɪʃ(ə)n] noun [C/U] … Dictionary for writing and speaking English
excavatory — ˈekskəvəˌtōrē, ekˈskavə ; |ekskə|vād.ərē adjective : concerned with excavation or its results excavatory archaeology … Useful english dictionary
excommunicable — |ekskə|myünə̇kəbəl, nēk adjective Etymology: excommunicate (I) + able : liable to or deserving excommunication … Useful english dictionary
excommunicative — ˌekskəˈmyünəˌkā]d.]iv, nə̇kə], nēkə], ]t], ]ēv also ]əv adjective : tending toward, decreeing, or favoring excommunication … Useful english dictionary
ex contractu — ˌekskənˈtrak(ˌ)t(y)ü Etymology: Latin : upon or from a contract used of legal actions or obligations … Useful english dictionary
quasi ex contractu — ˌekskən.ˈtrak(ˌ)t(y)ü adverb (or adjective) Etymology: Latin : as if from or by contract compare quasi contract … Useful english dictionary
excommunicate — UK [ˌekskəˈmjuːnɪˌkeɪt] / US [ˌekskəˈmjunɪˌkeɪt] verb [transitive] Word forms excommunicate : present tense I/you/we/they excommunicate he/she/it excommunicates present participle excommunicating past tense excommunicated past participle… … English dictionary
excavate — ex|ca|vate [ˈekskəveıt] v [I and T] [Date: 1500 1600; : Latin; Origin: , past participle of excavare, from cavus hollow ] 1.) if a scientist or archaeologist excavates an area of land, they dig carefully to find ancient objects, bones etc ▪… … Dictionary of contemporary English
excommunicate — ex|com|mu|ni|cate [ˌekskəˈmju:nıkeıt] v [T] [Date: 1400 1500; : Late Latin; Origin: , past participle of excommunicare, from communicare; COMMUNICATE] to punish someone by no longer allowing them to be a member of the Roman Catholic church… … Dictionary of contemporary English
exculpate — ex|cul|pate [ˈekskʌlpeıt] v [T] [Date: 1600 1700; : Medieval Latin; Origin: , past participle of exculpare, from Latin culpa blame ] formal to prove that someone is not guilty of something >exculpation [ˌekskʌlˈpeıʃən] n [U] … Dictionary of contemporary English
