-
1 Dis
Dis n, - Mus ре диез. -
2 dis-
pref представка, която означава "отрицание, противоположност": disconforme; "разделение": distraer. -
3 Dis-Dur
Dis-Dur n Mus ре диез мажор. -
4 Dis-Moll
Dis-Moll n Mus ре диез минор. -
5 Distemper
{dis'tempə}
I. 1. разстройство, болеcт, неразположение
2. вет. куча чума, ост. безредици, вълнения
II. v (главно в рр) разстройвам, обърквам
DISTEMPERed mind душевно разстройство
DISTEMPERed fancy болно въображение
III. n туткална боя, темпера* * *{dis'tempъ} n 1. разстройство, болеcт, неразположение; 2. в(2) {dis'tempъ} v (главно в рр) разстройвам, обърквам; distempered {3} {dis'tempъ} n туткална боя; темпера.* * *темпера; безредици; разстройство; разбърквам; разстройвам;* * *1. distempered fancy болно въображение 2. distempered mind душевно разстройство 3. i. разстройство, болеcт, неразположение 4. ii. v (главно в рр) разстройвам, обърквам 5. iii. n туткална боя, темпера 6. вет. куча чума, ост. безредици, вълнения* * *Distemper[dis´tempə] I. n 1. разстройство, болест; 2. безредици, вълнения; 3. вет. куча чума (и canine \Distemper); II. v разстройвам, разбърквам; a \Distempered mind душевно разстройство; a \Distempered fancy болно въображение. III. n изк. туткална темпера; боя; II. v боядисвам, оцветявам (с туткална боя). -
6 discriminate
{dis'krimineit}
I. 1. различавам (from)
разграничавам, правя разлика (between), преценявам
2. отнасям се различно, правя разлика
to DISCRIMINATE in favour of покровителствувам
to DISCRIMINATE against отнасям се зле/несправедливо към
II. a разумен (за действие)* * *{dis'krimineit} v 1. различавам (from); разграничавам, п(2) {dis'kriminъt} а разумен (за действие).* * *отличавам; различавам; разграничавам; дискриминирам;* * *1. i. различавам (from) 2. ii. a разумен (за действие) 3. to discriminate against отнасям се зле/несправедливо към 4. to discriminate in favour of покровителствувам 5. отнасям се различно, правя разлика 6. разграничавам, правя разлика (between), преценявам* * *discriminate[dis´krimi¸neit] I.v 1. различавам, отличавам ( from); разграничавам (A from B; between), правя разлика ( between); 2. правя разлика, дискриминирам, отнасям се различно към; облагодетелствам, привилегировам, покровителствам някого за сметка на друг; to \discriminate in favour of s.o., against s.o. правя разлика в полза на някого, във вреда на някого; II.[dis´kriminit] adj разумен (за действие, поведение, и пр.); FONT face=Times_Deutsch◊ adv discriminately. -
7 disuse
{dis'ju:s}
I. 1. излизане от употреба
to come/fall into DISUSE излизам от употреба, бивам изоставен/бракуван
2. отвикване
II. v преставам да употребявам* * *{dis'ju:s} n 1. излизане от употреба; to come/fall into disuse изли(2) {dis'ju:z} v преставам да употребявам.* * *отвикване; неупотреба;* * *1. i. излизане от употреба 2. ii. v преставам да употребявам 3. to come/fall into disuse излизам от употреба, бивам изоставен/бракуван 4. отвикване* * *disuse [dis´ju:s] I. n 1. неупотреба; to fall into \disuse излизам от употреба (за дума, обичай и пр.); бивам изоставен (бракуван) (за предмет, машина); 2. отвикване; II.[dis´ju:z] v преставам да употребявам (ползвам). -
8 despite
{dis'pait}
I. prep въпреки
II. 1. презрение
2. злоба, злост, зложелателство
in DESPITE of въпреки, напук на
in one's own DESPITE в собствена вреда* * *{dis'pait} prep въпреки.(2) {dis'pait} n ост. 1. презрение; 2. злоба, злост, зложелат* * *въпреки;* * *1. i. prep въпреки 2. ii. презрение 3. in despite of въпреки, напук на 4. in one's own despite в собствена вреда 5. злоба, злост, зложелателство* * *despite[dis´pait] I. prep книж. въпреки; II. n ост. злоба, злост, зложелателство; in \despite of въпреки, макар и, напук на, противно на; in s.o.'s \despite напук на някого. -
9 despoilment
{dis'pɔilmənt}
n грабеж, разграбване, плячкосване, разхищение* * *{dis'pъilmъnt} n грабеж, разграбване, плячкосване; разхищ* * *разхищение; обир; разграбване; грабеж;* * *n грабеж, разграбване, плячкосване, разхищение* * *despoilment, despoliation[dis´pɔilmənt, dis¸pouli ´eiʃən] n грабеж, разграбване, плячкосване, обир; разхищение. -
10 despond
{dis'pɔnd}
I. v отчайвам се, губя надежда, падам духом, унивам
II. вж. despondency* * *{dis'pъnd} v отчайвам се, губя надежда, падам духом, унивам.(2) {dis'pъnd} = despondency.* * *унивам; отчайвам;* * *1. i. v отчайвам се, губя надежда, падам духом, унивам 2. ii. вж. despondency* * *despond[dis´pɔnd] v отчайвам се, губя надежда, падам духом, унивам. -
11 discountenance
{dis'kauntənəns}
I. 1. не одобрявам, обезсърчавам, не гледам благосклонно на
2. смущавам, засрамвам
II. n неодобрение* * *{dis'kauntъnъns} v 1. не одобрявам; обезсърчавам; не г(2) {dis'kauntъnъns} n неодобрение.* * *v не одобрявам; обезсърчавам;discountenance; v 1. не одобрявам; обезсърчавам; не гледам благосклонно на; 2.* * *1. i. не одобрявам, обезсърчавам, не гледам благосклонно на 2. ii. n неодобрение 3. смущавам, засрамвам* * *discountenance[dis´kauntinəns] I. v 1. не одобрявам; обезсърчавам; 2. не поддържам, гледам неблагосклонно на; 3. смущавам, засрамвам; II. n неодобрение. -
12 discredit
{dis'kredit}
I. 1. дискредитиране, загуба на доверие
to bring DISCREDIT on someone, to bring someone into DISCREDIT дискредитирам някого
2. съмнение
to throw DISCREDIT (on, upon) поставям под съмнение
to know something/nothing to someone's DISCREDIT знам нещо/не знам нищо лошо за някого/което говори зле за някого
II. 1. не вярвам, съмнявам се в, поставям под съмнение
2. злепоставям, компрометирам, дискредитирам, позоря* * *{dis'kredit} n 1. дискредитиране; загуба на доверие; to bri(2) {dis'kredit} v 1. не вярвам, съмнявам се в, поставям по* * *опорочавам; дискредитиране; дискредитирам; злепоставям; клеймя; компрометирам;* * *1. i. дискредитиране, загуба на доверие 2. ii. не вярвам, съмнявам се в, поставям под съмнение 3. to bring discredit on someone, to bring someone into discredit дискредитирам някого 4. to know something/nothing to someone's discredit знам нещо/не знам нищо лошо за някого/което говори зле за някого 5. to throw discredit (on, upon) поставям под съмнение 6. злепоставям, компрометирам, дискредитирам, позоря 7. съмнение* * *discredit[dis´kredit] I. n 1. дискредитиране, загуба на доверие; to bring \discredit on o.s., to fall into \discredit злепоставям се, излагам се, дискредитирам се, компрометирам се; 2. съмнение; to throw \discredit (up)on поставям под съмнение; II. v 1. не вярвам, съмнявам се в, поставям под съмнение; 2. дискредитирам, компрометирам, злепоставям; позоря. -
13 disdain
{dis'dein}
I. v презирам
считам под достойнството си (с ger или inf)
II. n презрение, пренебрежение, надменност* * *{dis'dein} v презирам; считам под достойнството си (с ger или(2) {dis'dein} n презрение; пренебрежение; надменност.* * *петня; пренебрежение; презрение; презирам; надменност;* * *1. i. v презирам 2. ii. n презрение, пренебрежение, надменност 3. считам под достойнството си (с ger или inf)* * *disdain[dis´dein] I. n презрение, пренебрежение; надменност; II. v презирам, считам под своето достойнство (с inf или ger). -
14 disfavour
{dis'feivə}
I. 1. немилост
to be in DISFAVOUR with someone в немилост съм пред/гледан съм зле от някого
2. неодобрение
II. v не одобрявам, гледам с лошо око на* * *{dis'feivъ} n 1. немилост; to be in disfavour with s.o. в немилост (2) {dis'feivъ} v не одобрявам, гледам с лошо око на.* * *немилост; неодобрение;* * *1. i. немилост 2. ii. v не одобрявам, гледам с лошо око на 3. to be in disfavour with someone в немилост съм пред/гледан съм зле от някого 4. неодобрение* * *disfavour[dis´feivə] I. n 1. немилост; to be in \disfavour with s.o., to incur s.o.'s \disfavour гледан съм зле от някого; 2. неодобрение (of); II. v не одобрявам, гледам с лошо око на. -
15 disgrace
{dis'greis}
I. 1. немилост
to fall into DISGRACE with someone изпадам в немилост пред някого
2. позор, безчестие, срам
to bring DISGRACE on опозорявам
II. 1. понижавам, унижавам, разжалвам, деградирам
2. позоря, опозорявам, безчестя, посрамявам* * *{dis'greis} n 1. немилост; to fall into disgrace with s.o. изпадам (2) {dis'greis} v 1. понижавам; унижавам; разжалвам, дегради* * *срам; срамота; унижавам; резил; опозорявам; посрамвам; понижавам; безчестя; безчестие; излагам се; немилост;* * *1. i. немилост 2. ii. понижавам, унижавам, разжалвам, деградирам 3. to bring disgrace on опозорявам 4. to fall into disgrace with someone изпадам в немилост пред някого 5. позор, безчестие, срам 6. позоря, опозорявам, безчестя, посрамявам* * *disgrace[dis´greis] I. n 1. немилост; to be in \disgrace в немилост съм; наказан съм (за дете); 2. позор, безчестие, срам; there is no \disgrace in doing that не е срамно да правиш това; to be a \disgrace to, to be the \disgrace of позор съм за; this rug is a \disgrace този килим е резил; II. v 1. понижавам; унижавам; лишавам от благоразположение, благосклонност; to \disgrace an officer разжалвам офицер; 2. позоря, опозорявам, безчестя, посрамвам, очерням; to \disgrace o.s. ставам за срам, излагам се, очерням се. -
16 disguise
{dis'gaiz}
I. 1. преобличам, дегизирам, маскирам
2. прикривам
there is no disguising the fact that не може да се прикрие фактът, че
II. 1. маскиране, дегизиране, дегизация
in DISGUISE предрешен, маскиран, дегизиран
2. маска (и прен.), преструване, преструвка* * *{dis'gaiz} v 1. преобличам, дегизирам, маскирам; 2. прикрива(2) {dis'gaiz} n 1. маскиране, дегизиране, дегизация; in disguise п* * *прикривам; преправям; преобличам; дегизирам; маскиране;* * *1. i. преобличам, дегизирам, маскирам 2. ii. маскиране, дегизиране, дегизация 3. in disguise предрешен, маскиран, дегизиран 4. there is no disguising the fact that не може да се прикрие фактът, че 5. маска (и прен.), преструване, преструвка 6. прикривам* * *disguise[dis´gaiz] I.v 1. преобличам; дегизирам, предрешавам, маскирам; 2. прикривам, преправям; there is no disguising the fact that не може да не се признае, че ...; II. n 1. дегизиране, маскиране; in \disguise предрешен, маскиран; дегизиран; in the \disguise of a clown преоблечен (маскиран) като клоун; 2. лъжлива външност, маска (и прен.); преструване; to throw off all \disguise прен. свалям маската си; показвам истинския си лик; under the \disguise of charity под маската на благотворителност; • a blessing in \disguise всяко зло за добро. -
17 disgust
{dis'gʌst}
I. n отвращение, възмущение
погнуса (at, for)
in DISGUST погнусен, отвратен, възмутен
to hold something in DISGUST отвращавам се от нещо
to my DISGUST за мое възмущение
II. v отвращавам, погнусявам, възмущавам, вдъхвам отвращение/погнуса
to be DISGUSTed at/with/by възмутен/отвратен съм от* * *{dis'g^st} n отвращение, възмущение; погнуса (at, for); in disgust (2) {dis'g^st} v отвращавам, погнусявам; възмущавам; вдъхвам* * *отвращение; отвращавам; възмущение; възмущавам; гнусота;* * *1. i. n отвращение, възмущение 2. ii. v отвращавам, погнусявам, възмущавам, вдъхвам отвращение/погнуса 3. in disgust погнусен, отвратен, възмутен 4. to be disgusted at/with/by възмутен/отвратен съм от 5. to hold something in disgust отвращавам се от нещо 6. to my disgust за мое възмущение 7. погнуса (at, for)* * *disgust[dis´gʌst] I. n 1. отвращение (at, for, towards, against), погнуса; to hold s.th. in \disgust нещо ми е противно, гадно, отвращавам се от нещо; 2. възмущение; II. v 1. отвращавам, вдъхвам отвращение; погнусявам; 2. възмущавам, отвращавам, противно ми е; to be \disgusted (at, with, by) отвратен, възмутен съм от. -
18 dishonour
{dis'ɔnə}
I. 1. безчестие, позор, срам
to bring DISHONOUR on опозорявам, петня, посрамявам
2. обида, афронт, търг. отказ да се плати (чек и пр.)
II. 1. безчестя, опозорявам
2. обиждам, унижавам, търг. не изплащам, отказвам плащане (на чек и пр.), не устоявам на (задължение)* * *{dis'ъnъ} n 1. безчестие, позор, срам; to bring dishonour on опозор(2) {dis'ъnъ} v 1. безчестя, опозорявам; 2. обиждам, унижав* * *обезчестявам; обидa; опозорявам; афронт; безчестие; безчестя; неакцептиране; непочтеност;* * *1. i. безчестие, позор, срам 2. ii. безчестя, опозорявам 3. to bring dishonour on опозорявам, петня, посрамявам 4. обида, афронт, търг. отказ да се плати (чек и пр.) 5. обиждам, унижавам, търг. не изплащам, отказвам плащане (на чек и пр.), не устоявам на (задължение)* * *dishonour[dis´ɔnə]I. v 1. безчестя,опозорявам;обезчестявам( жена); 2. обиждам,унижавам;3. неизплащам,отказвамплащанена(чекипр.); неустоявамна( задължение); to \dishonour o.'s word ( promise) неизпълнявамдаденадума(обещание);II. n 1. безчестие,позор,срам;2. обида,унижение,афронт;3. търг.неакцептиране,неплащане(начекипр.);. -
19 dislike
{dis'laik}
I. v не харесвам, не обичам (to do, doing да правя)
II. n неприязън, омраза, антипатия (to, of, for)
to take/conceive a DISLIKE to/for намразвам, става ми неприятен/антипатичен
to have a strong DISLIKE of не мога да търпя/понасям* * *{dis'laik} v не харесвам, не обичам (to do, doing да правя).(2) {dis'laik} n неприязън, омраза, антипатия (to, of, for);* * *харесвам; отвращение; антипатия; неприязън;* * *1. i. v не харесвам, не обичам (to do, doing да правя) 2. ii. n неприязън, омраза, антипатия (to, of, for) 3. to have a strong dislike of не мога да търпя/понасям 4. to take/conceive a dislike to/for намразвам, става ми неприятен/антипатичен* * * -
20 dismay
{'dis'mei}
I. v поразявам, смайвам, ужасявам, уплашвам, разтревожвам, обезсърчавам
II. n страх, тревога, смут, ужас
to strike someone with DISMAY поразявам/ужасявам някого
in DISMAY ужасен, втрещен* * *{'dis'mei} v поразявам, смайвам; ужасявам; уплашвам, разтревож(2) {'dis'mei} n страх, тревога, смут; ужас; to strike s.o. wi* * *смут; уплашвам; ужасявам; тревога; слисвам; поразявам; разтревожвам;* * *1. i. v поразявам, смайвам, ужасявам, уплашвам, разтревожвам, обезсърчавам 2. ii. n страх, тревога, смут, ужас 3. in dismay ужасен, втрещен 4. to strike someone with dismay поразявам/ужасявам някого* * *dismay[dis´mei] I. v поразявам, слисвам, потрисам, ужасявам ( with, at); уплашвам, разтревожвам, обезсърчавам; courage that nothing can \dismay смелост, която нищо не може да смути; II. n страх, тревога, смут; ужас; to strike s.o. with \dismay поразявам (уплашвам, ужасявам) някого, докарвам някого до ужас; in \dismay ужасен, втрещен.
См. также в других словарях:
dis — dis … Dictionnaire des rimes
dişəmə — «Dişəmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dişənmə — «Dişənmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dişərmə — «Dişərmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dişətmə — «Dişətmək»dən f. is … Azərbaycan dilinin izahlı lüğəti
dis — dis·accord; dis·advantage; dis·affect; dis·aggregate; dis·ap·pear; dis·array; dis·bar; dis·burse; dis·card; dis·charge; dis·ci·ple; dis·ci·pli·nar·i·an; dis·ci·pline; dis·claim; dis·close; dis·co; dis·co·glos·sid; dis·coid; dis·coi·dal;… … English syllables
DIS — Danish Institute for Study Abroad Established 1959 Director Anders Uhrskov Academic staff 120 Admin. staff 80 … Wikipedia
Dis — may refer to: Contents 1 Academic institutions 2 Companies 3 Computer topics … Wikipedia
DIS — (Danish Interpretation Systems) европейский производитель оборудования для аудиоконференций. С 1952 года компания разрабатывает и производит различные решения для конференц залов, включая: конференц системы и конгресс системы (системы для… … Википедия
Dis — steht für: in der Musik das um ein Halbton erhöhtes D, siehe Tonleiter Dis Dur, eine Tonart, siehe Es Dur den römischen Totengott Dis Pater ein Album von Jan Garbarek dis steht für: den über Dis gebildeten Moll Akkord dis Moll DIS ist die… … Deutsch Wikipedia
dis- — ♦ Élément, du lat. dis, indiquant la séparation, la différence, le défaut. ● dis Préfixe exprimant la séparation, la différence, la cessation ou le défaut : dissimilaire, dissymétrie, disgracieux. dis élément, du lat. dis, indiquant la séparation … Encyclopédie Universelle
