-
1 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
2 demander
{di'ma:ndə}
1. ик. купувач, консуматор
2. demandant* * *{di'ma:ndъ} n 1. ик. купувач, консуматор; 2. = demandant.* * *купувач; консуматор;* * *1. demandant 2. ик. купувач, консуматор* * * -
3 aide1
f. (de aider) 1. помощ, подкрепа, поддръжка; demander de l'aide1 искам, моля за помощ; aide1 sociale социална помощ; aide1 au retour съвкупност от средства за привличане на имигриращата работна ръка; 2. m.pl. ист. данъци, налози (във Франция преди 1789 г.); la cour des aide1s съд, който решавал спорове по данъци; 3. pl. съвкупност от помощни средства на ездача; 4. а l'aide1 de loc.prép. с помощта на. Ќ Ant. empêchement, gêne. -
4 aman
m. (mot arabe) милост, прошка; demander l'aman искам милост. Ќ Ant. amant. -
5 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
6 arriver
v.intr. (lat. pop. °arripare) 1. пристигам; arriver en France пристигам във Франция; 2. достигам до, постигам (до някого, до някакъв резултат); 3. прен. настъпвам; le printemps arrive пролетта настъпва; 4. успявам (+ inf.) il est arrivé а той успя да; 5. безл. случва се; il arrive que случва се да; 6. разш. достигам до някакъв размер, нараствам, пораствам; cet enfant m'arrive déjà а l'épaule това дете ми стига вече до рамото; 7. en arriver а стигам дотам, че; j'en étais arrivé а la fin de mon discours lorsque вече бях към края на речта си, когато; j'en arrive а me demander s'il a vraiement du cњur вече се питам дали той наистина има сърце. Ќ son heure est arrivée прен. часът му е настъпил; скоро ще умре. Ќ Ant. aller (s'en), éloigner (s'), partir; échouer, manquer. -
7 charité
f. (lat. ecclés. caritas de carus "cher") 1. рел. любов (към бога и към ближния); 2. милост, милосърдие, благотворителност; sњur de charité милосърдна сестра; établissement de charité благотворително заведение; 3. милостиня, подаяние; demander la charité искам милостиня; 4. доброжелателност, добрина; faites-moi la charité de m'écouter имайте добрината да ме изслушате. Ќ vente de charité благотворителна разпродажба. Ќ Ant. avarice, cupidité, dureté, égoïsme, misanthropie. -
8 ci2
pron. dém. (abrév. de ceci) използва се със ça в съчет. demander ci et ça питам за това и онова; comme ci comme ça горе-долу. -
9 congé
m. (lat. commeatus "action de s'en aller", de meare "circuler") 1. отпуск, отпуска; demander un congé искам отпуск; congé de convalescence отпуск за възстановяване след болест; congé payé платен отпуск; congé de maladie отпуск по болест; congé de maternité отпуск по майчинство; prendre une semaine de congé вземам една седмица отпуск; 2. ваканция; congé de semestre семестриална ваканция; 3. оставка, уволнение, уволняване; recevoir son congé уволнен съм; donner congé а qqn. уволнявам някого; prendre son congé излизам в оставка, уволнявам се; congé définitif (absolu) окончателно освобождаване от военна служба; congé de réforme (de renvoi) освобождаване от военна служба по здравословни причини; 4. сбогуване, прощаване; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; audience de congé прощална аудиенция; 5. ост. позволение, разрешение; 6. архит. полужлеб на колона; 7. акт, с който се прекратява договор; donner congé а un locataire прекратявам договор с наемател; 8. документ, с който се разрешава транспорта на стоки, за които се плащат акцизи и такси. Ќ Ant. occupation, travail. -
10 conseil
m. (lat. consilium "délibération, projet") 1. съвет; demander un conseil искам съвет; suivre les conseils de qqn. следвам съветите на някого; conseil d'ami приятелски съвет; 2. съвет, съвещание, заседание; assister au conseil присъствам на съвета; conseil suprême върховен съвет; tenir conseil заседавам; conseil municipal общински съвет; conseil d'Etat Държавен съвет; conseil des Ministres Министерски съвет; conseil d'administration управителен съвет в предприятие; conseil de sécurité съвет за сигурност (в ООН); conseil de surveillance надзорен съвет в предприятие; conseil des prud'hommes съд, който се занимава с въпросите от трудовото законодателство и трудовите спорове; 3. ост. обмислено решение; 4. pl. ост. ръководни принципи; 5. ост. съветник; conseil juridique юридически съветник. Ќ la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от вечерта. -
11 demande
f. (de demander) 1. искане; молба, желание; demande faite avec insistance настоятелна молба; 2. заявление, прошение; satisfaire une demande изпълнявам прошение; 3. ост. въпрос; leçon par demandes et réponses урок с въпроси и отговори; 4. икон. търсене; 5. юр. иск; demande reconventionnelle насрещен иск; 6. поръчка; livrer sur demande доставям по поръчка. Ќ Ant. réponse. -
12 demandeur,
euse m., f. (de demander) 1. юр. ищец; 2. човек, който пита нещо; 3. претендент за някакво право; demandeur, d'emploi безработен, който е записан на борса. Ќ а beau demandeur, beau défenseur каквото се провикнало, такова се обадило. Ќ Ant. défendeur, intimé. -
13 dû
m. (de devoir) дължимото, припадащото се; ne demander que son dû искам само дължимото ми, което ми се пада. -
14 garantie
f. (de garant) 1. гаранция, поръчителство; garantie d'un an едногодишна гаранция; demander des garanties pour l'avenir искам гаранции за бъдещето; 2. обезпечаване; 3. прен. залог. Ќ prendre des garanties вземам предпазни мерки. -
15 impossible
adj. et m. (lat. impossibilis) 1. невъзможен; немислим; 2. много труден, мъчен, невъзможен; il lui est impossible de se taire невъзможно му е да млъкне; 3. разг. абсурден, невероятен; titre impossible абсурдно заглявие; 4. непоносим (за човек) enfants impossibles непоносими деца; 5. m. невъзможното; demander l'impossible искам, стремя се към невъзможното; 6. loc.adv. par impossible поради невъзможност. Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска невъзможното; gagner l'impossible печеля извънредно много; а cњur vaillant rien d'impossible за смелото сърце няма нищо невъзможно; équation impossible нерешимо уравнение. Ќ Ant. possible, réalisable, acceptable, supportable. -
16 instance
f. (lat. instantia) 1. настоятелна, настойчива молба; настояване, настойчивост; demander avec instance моля настоятелно; céder aux instances de qqn. отстъпвам пред молбите на някого; 2. юр. прошение, искова молба; 3. юр. инстанция; tribunal de première instance съд от първа инстанция; 4. разш. трибунал, съд; институция; les instances internationales международните институции; 5. псих. всяка от различните части на психиката ( в психоанализата). Ќ en instance (de) текущ, който се намира в стадий на изпълнение; être en instance de divorce намирам се в развод; train en instance de départ влак, който потегля. -
17 justice
f. (de justitia) 1. справедливост, правда; la justice sociale социална справедливост; 2. правота; 3. правосъдие, съд; съдебно ведомство; юриспруденция; justice militaire военно съдебно ведомство; justice civile гражданска юриспруденция; déni de justice отказ от даване на правосъдие (от страна на съдия); être appelé en justice извикан съм пред съда. Ќ demander justice искам, търся правосъдие; basse justice ист. феодално право за разрешаване на малки дела; descente de justice обиск; faire justice а qqn. обезщетявам някого; признавам правото на някого; faire justice de qqn. саморазправям се с някого; отмъщавам си; faire justice d'une chose справям се сам с нещо; se faire justice отмъщавам си; убивам се; palais de justice съдебна палата; la Justisse Темида; raide comme la justice вцепенен, който не може да се отпусне, стегнат, вдървен. Ќ Ant. crime, iniquité, injustice. -
18 lard
m. (lat. lardum) 1. сланина; сало; gros lard, lard gras дебела сланина без месо; petit lard, lard maigre сланина с крехко месо; 2. мас; lard de baleine китова мас; 3. човешка мастна тъкан. Ќ gras а lard много мазен; se demander si c'est du lard ou du cochon не знам за какво става дума; se faire du lard дебелея; un gros lard нар. дебел и мазен човек. Ќ Hom. lare. -
19 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
20 merci
f. et m. (lat. merces, edes "prix, salaire, récompense" et en lat. tardif "faveur, grâce") 1. f. милост, пощада; demander merci, crier merci прося милост; être а la merci de qqn. съм под властта на някого; sans merci без пощада, безпощадно; 2. m. благодарност, мерси; 3. merci! interj. благодаря, мерси! Dieu merci! Слава богу!; а merci на воля, колкото искам; avoir qqn. а sa merci държа някого в своя власт.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
demander — [ d(ə)mɑ̃de ] v. tr. <conjug. : 1> • 1080; lat. demandare « confier », de mandare « mander, solliciter », en lat. pop.→ mander I ♦ 1 ♦ Faire connaître à qqn (ce qu on désire obtenir de lui); exprimer (un désir, un souhait) de manière à en… … Encyclopédie Universelle
demander — Demander, Deposcere, Petere, Procare, Rogare, Quaerere. Demander chose juste, honeste et convenante, Postulare, Poscere. Demander affectueusement, Contendere aliquid ab aliquo. Demander instamment, Exposcere. Il a ce qu il demande, Voti compos… … Thresor de la langue françoyse
demander — DEMANDER. v. a. Prier quelqu un d accorder quelque chose. Je vous demande votre amitié, votre secours, votre protection. Il lui a demandé la vie. Je vous demande au nom de Dieu... Je vous demande en grâce .. Demander audience, une audience.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
demander — Demander. v. act. Prier quelqu un d accorder quelque chose. Je vous demande vostre amitié, vostre secours, vostre protection. il luy a demandé la vie. je vous demande au nom de Dieu. je vous demande en grace. demander audience, une audience.… … Dictionnaire de l'Académie française
Demander — De*mand er, n. One who demands. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
demander — index extortionist Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
demander — (de man dé) v. a. 1° Exprimer à quelqu un qu on souhaite obtenir quelque chose de lui. Je vous demande votre appui. • Toutes les dignités que tu m as demandées, Je te les ai sur l heure et sans peine accordées, CORN. Cinna, V, 1. • Que vous … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DEMANDER — v. a. Exprimer à quelqu un le désir qu on a d obtenir quelque chose de lui. Je vous demande votre amitié, votre secours, votre protection. Demander de l argent. Demander du temps, un délai. Demander une permission, une autorisation. Demander une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DEMANDER — v. tr. Indiquer à quelqu’un par des paroles, par un écrit ou tout autre moyen ce qu’on désire obtenir de lui. Je vous demande votre amitié, votre secours, votre protection. Demander de l’argent. Demander du temps, un délai. Demander une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
demander — vt. ; exiger, réclamer, nécessiter ; solliciter : DeMANDÂ (Albanais 001b, Annecy 003b, Bellevaux, Bogève, Cordon, Morzine, Reyvroz 218b, Saxel 002b, Thônes, Villars Thônes | 002a, 218a, Attignat Oncin, Giettaz, Megève, St Nicolas Chablais, Table) … Dictionnaire Français-Savoyard
Demander quelqu'un , demander la main d'une jeune fille — ● Demander quelqu un , demander la main d une jeune fille exprimer le désir de l épouser … Encyclopédie Universelle
