-
1 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава. -
2 ventre-saint-gris!
interj. (de ventre et saint Gris, nom fantaisiste de saint) ост. дявол да го вземе! (ругатня, използвана от Анри IV). -
3 bas-ventre
m. (de bas et ventre) (pl. bas-ventres) анат. долната част на корема. -
4 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
5 plat,
e adj. (lat. pop. °plattus) 1. равен, плосък, гладък; terrain plat, равен терен; bateau plat, кораб с плоско дъно; 2. мор. тих, спокоен; 3. прен. плитък, безизразен, прост, без никакви качества; 4. сплеснат, плосък; avoir le ventre plat, имам плосък корем; 5. подмазвачески, раболепен; 6. блудкав, изветрял (за питие); 7. m. плоска страна (на предмет); 8. loc. adv. а plat, по плоската, по широката страна. Ќ а plat, ventre по корем; battre а plat,es coutures нанасям съкрушителен бой; bourse plat,e празна кесия; faire du plat, разг. лаская; rimes plat,es рими, които се редуват две по две. -
6 bedaine
f. (var. de l'a. fr. boudine "nombril, ventre") разг. голям корем, шкембе, търбух. -
7 biche
f. (lat. pop. °bistia, pour bestia "bête") кошута, Cerva. Ќ ma biche скъпа моя; meuble а pieds de biche мебел с крака, леко изкривени навън; ventre de biche жълтеникавобял ( за цвят). -
8 bouder
v.intr. (o.i., probabl. d'un rad. expressif bod-, désignant qqch. d'enflé) 1. мръщя се, муся се, сърдя се; il boude муси се; сърди се; 2. v.tr. показвам неудовлетворение от някого, от нещо; le pays boude l'organisation internationale държавата не иска да бъде член на международна организация; bouder les distractions не се отдавам на забавления; bouder la société отхвърлям обществото; se bouder цупя се, сърдя се; deux amoureux se boudent двама влюбени се сърдят, са скарани. Ќ bouder contre son ventre разг. не ям от инат, от упорство. -
9 brosser
v.tr. (de brosse) 1. четкам, изчетквам; 2. рисувам набързо, скицирам, нахвърлям; 3. (Белгия) разг. бягам от час; 4. удрям топката фалцово (във футбола); 5. v.intr. лов. минавам направо през храсталака; se brosser 1. четкам се, изчетквам се; 2. разг. лишавам се от нещо. Ќ se brosser le ventre разг. лишен съм от ядене; brosser le tableau de la situation описвам най-общо ситуацията. -
10 buire
f. (frq. °buk "ventre", ou du bas frq. °buri "récipient") археол. висока кана или ваза във форма на стомна с дръжка. -
11 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
12 couteau
m. (lat. cultellus, de culter même o. que coutre) 1. нож; couteau suisse джобно ножче с много приспособления; couteau а légumes нож за белене на зеленчуци; planter un couteau dans le ventre забивам нож в корема; couteau а papier нож за разрязване на хартия; 2. рамо на кантар, на везни и др., върху което се движи кобилицата; 3. шпатулка на художник за нанасяне на боите; 4. зоол. дяволски нокът ( вид мида). Ќ avoir le couteau sur la gorge принуден съм, нямам друг изход; être а couteaux tirés avec qqn. на нож съм с някого; jouer du couteau браня се или нападам с нож; visage en lame de couteau много изпито лице; deuxième (second) couteau фигурант. -
13 creux,
se adj. et n. (lat. pop. °crossus, °crosus, d'o. gaul.) 1. кух; 2. вдлъбнат, издълбан; essiette creux,se дълбока чиния; 3. мършав, хлътнал; 4. прен. кух, празен, безсъдържателен; 5. m. вдлъбнатина, хлътналост, кухина; creux, d'un arbre кухина на дърво (хралупа); 6. m. период на намалена активност, на свободно време; 7. m. мор. височина на вълна; ниска част на вълна; 8. f. стрида с вдлъбната черупка; 9. adv. кухо, празно. Ќ avoir un bon creux, муз. имам силен басов глас; avoir le ventre (l'estomac) creux, гладен съм; heures creux,ses часове с най-малка консумация (на ток); le creux, de la main дланта; dent creux,se зъб, прояден от кариес; il n'y a pas de quoi se boucher une dent creux,se разг. няма почти нищо за ядене; avoir le nez creux, имам нюх, отгатвам, проницателен съм; tissu creux, отпусната плът; mer creux,se море, разлюляно от големи вълни; avoir un creux, гладен съм; être dans le creux, de la vague в криза съм, далеч от успеха съм; en creux, вдълбано; непряко, косвено. Ќ Ant. bombé, convexe, renflé, proéminent, saillant; plat; aspérité, bosse, relief, saillie. -
14 déboutonner
v.tr. (de dé- et boutonner) откопчавам, разкопчавам; se déboutonner 1. разкопчавам се, откопчавам се; 2. разг. говоря открито. Ќ manger (rire) а ventre déboutonné пукам се от ядене ( от смях). Ќ Ant. boutonner. -
15 épigastre
m. (gr. epigastrion, de épi- et gastrion "ventre") анат. епигастър, горна част на корема. -
16 éventrer
v.tr. (de й- et ventre) 1. разпарям, отварям корем, изтърбушвам; 2. разш. пробивам, продънвам, изтърбушвам; s'éventrer изтърбушвам се, пробивам се. -
17 gaster
m. (mot gr. "ventre, estomac") мед., ост. стомах, корем. -
18 godiveau
m. (d'un rad. god- "enflé" et beille "ventre", lat. botulus "boyau", d'apr. veau) 1. топче от месо в чорба; 2. яхния с кълцано месо. -
19 grenouille
f. (a. fr. reinoille, lat. pop. °ranucula, dimin. de rana "grenouile") 1. жаба, Rana; 2. нар. обществена каса, средства, фонд; 3. ост. касичка във форма на жаба. Ќ manger la grenouille открадвам, паричен фонд (за непочтен касиер); mare aux grenouilles среда на непочтени политически сделки; avoir des grenouilles dans le ventre имам газове в корема, коремът ми курка. -
20 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ventre — [ vɑ̃tr ] n. m. • 1080; lat. venter « estomac » I ♦ 1 ♦ (Chez l homme) Partie antérieure du tronc, au dessous de la taille, correspondant à la paroi abdominale et à une partie de la cavité de l abdomen. Le nombril est sur la ligne médiane du… … Encyclopédie Universelle
ventre — VENTRE. s. m. La capacité du corps de l animal, où sont enfermez les boyaux. On l appelle proprement, Le bas ventre. Avoir mal au ventre. avoir le ventre enflé, gonflé, tendu. avoir des vents dans le ventre. avoir le ventre libre, le ventre… … Dictionnaire de l'Académie française
ventre — vèntre m. ventre ; convexité ; saillie. expr. Aver lo ventre curat, aver lo ventre a l espanhòla, lo ventre darrier l esquina : avoir le ventre creux. Ventre prim : ventre plat. Faire un vèntre : manger copieusement > « De pàuri gènt que fan… … Diccionari Personau e Evolutiu
ventre-saint-gris — [ vɑ̃trəsɛ̃gri ] interj. • v. 1530; euphém. pour ventrebleu; de ventre et saint Gris, nom fantaisiste de saint ♦ Vx Juron (attribué à Henri IV). ⇒VENTRE SAINT GRIS, interj. [Juron fam. à Henri IV] Est ce que par aventure ma fille aimerait le… … Encyclopédie Universelle
ventre-de-biche — ● ventre de biche adjectif invariable Littéraire. D une couleur blanc roussâtre. ⇒VENTRE( )DE( )BICHE, (VENTRE DE BICHE, VENTRE DE BICHE)adj. inv. et interj. I. Adj. inv., rare. D une couleur brun clair tirant sur le roux ou le chamois. Un… … Encyclopédie Universelle
ventre de biche — ⇒VENTRE( )DE( )BICHE, (VENTRE DE BICHE, VENTRE DE BICHE)adj. inv. et interj. I. Adj. inv., rare. D une couleur brun clair tirant sur le roux ou le chamois. Un bataillon de Neufchâtel en habit ventre de biche (Maréchal DE CASTELLANE, Mém. ds… … Encyclopédie Universelle
ventre — s. m. 1. Cavidade do corpo onde estão o estômago e os intestinos. 2. Região do corpo onde está situada essa cavidade; barriga; abdômen. 3. [Acústica] A parte da corda vibrante compreendida entre dois nós. 4. [Tecnologia] A parte do buril que se … Dicionário da Língua Portuguesa
ventre — / vɛntre/ s.m. [lat. venter tris ]. 1. a. (anat.) [nell uomo e negli animali, cavità addominale contenente i visceri e la regione esterna corrispondente] ▶◀ addome, Ⓖ (pop.) buzzo, Ⓖ (ant., lett.) epa, Ⓖ (region.) ghirba, Ⓖ (fam.) pancia,… … Enciclopedia Italiana
Ventre avalé — ● Ventre avalé ventre volumineux et tendant à s abaisser … Encyclopédie Universelle
Ventre — Nom italien surtout porté en Campanie, ainsi que dans le sud de la Calabre (on le rencontre aussi dans le Piémont et le Lazio). C est apparemment le surnom de celui qui a du ventre ou d un gros mangeur … Noms de famille
ventre — /venˈtər/ an old form of ↑venture * * * ventre obs. f. venter1, venture, vintry … Useful english dictionary
