-
1 crédit-bail
m. (de crédit et bail) (pl. crédits-bails) икон. договор за лизинг; acheter un avion en crédit-bail купувам самолет на лизинг. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 accorder
v.tr. (lat. pop. accordare) 1. спогодявам, помирявам; 2. ост. сгодявам; 3. рядко съюзявам, свързвам; 4. съгласувам, хармонизирам; 5. муз., ост. свиря; акордирам; 6. настройвам радио на определена честота; 7. грам. съгласувам; 8. s'accorder достигам до съгласие, помирявам се; 9. признавам, приемам, съгласявам се; je vous accorde que j'ai eu tort признавам ви, че се излъгах; 10. отпускам, позволявам; accorder un crédit отпускам кредит; 11. приписвам, признавам; on lui accorde beaucoup d'esprit признават, че той е много духовит. Ќ Ant. désaccorder; brouiller; opposer; nier, refuser; rejeter; contraster, détonner, jurer. -
4 accréditer
v.tr. (de а et crédit) 1. дипл. акредитирам, упълномощавам някого (да представя държавата си в чужбина); 2. търг. давам, отпускам кредит; être accrédité auprès d'un banquier имам кредит при банкер; 3. accréditer qqch. правя вероятно, карам да се повтаря; accréditer un bruit разпространявам слух; потвърждавам слух; 4. ост. давам, създавам доверие, препоръчвам; accréditer qqn. препоръчвам някого; 5. s'accréditer разпространявам се ( за слух). -
5 acheter
v.tr. (lat. pop. °accaptare, de captare "chercher а prendre") 1. купувам; acheter en gros купувам на едро; acheter en détail купувам на дребно; 2. изкупувам, откупувам, закупувам; acheter un brevet d'invention откупувам патент за правоползване на изобретение; acheter а crédit купувам на кредит. Ќ Ant. vendre. -
6 atteinte
f. (de atteindre) 1. нараняване; 2. нападение, посегателство; 3. повреда; 4. мед. пристъп; une atteinte de la maladie пристъп на болестта. Ќ porter atteinte а l'honneur de qqn. накърнявам честта на някого; porter atteinte au crédit de qqn. излъгвам доверието на някого; porter atteinte aux droits de qqn. накърнявам правата на някого. -
7 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
8 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
9 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
10 créditer
v.tr. (de crédit) търг. 1. кредитирам, отпускам заем; 2. заверявам сметка с определена сума (в търговски книги); 3. créditer qqn. de qqch. прен. признавам заслугите на някого за нещо. Ќ Ant. débiter. -
11 créditeur,
trice m., f. (de crédit) търг. 1. кредитор; 2. adj. кредиторски. Ќ Ant. débiteur. -
12 débit
m. (de débiter) 1. продажба, разпродажба; продаване, разпродаване; 2. продажба на дребно; débit de tabac продажба на тютюн на дребно; 3. магазин за продажба на дребно; débit de boissons място, където се продават питиета за консумация на място; 4. търг. дебит, дълг, задължение; лява страница в счетоводни книги за вписване на задълженията; 5. физ. дебит (количество течност, газ, електричество и под., доставено от източник в единица време); 6. прен. начин на изказ, на изразяване; говор; avoir le débit facile говоря гладко, изразявам се лесно; 7. разрязвам на парчета (дърво, материя и др.). Ќ Ant. crédit; avoir. -
13 découvert,
e adj. (de découvrir) 1. открит, разкрит; 2. loc. adv. а découvert, на открито, под открито небе; 3. m. търг. открит кредит по текуща сметка; combler un découvert, покривам дефицит; consentir un découvert, отпускам краткосрочен кредит при недостиг на суми по чекова книжка или кредитна карта. Ќ achats а découvert, покупки без пари, на кредит; crédit а découvert, търг. кредит на открито (суми, отпуснати предварително без да бъдат обезпечени); être а découvert, нямам никаква гаранция за авансирани суми на някого; vendre а découvert, продавам ценни книжа, които не притежавам в момента на продажбата. -
14 décréditer
v.tr. (de dé- et crédit) 1. ост. отнемам кредита на някого; 2. прен. отнемам доверието, доброто име, реномето на някого; se décréditer 1. загубвам кредита си; 2. изгубвам доброто си име, реномето си. Ќ Ant. accréditer. -
15 dette
f. (lat. debita) дълг (паричен); задължение; payer (acquitter) des dettes изплащам дългове; contracter des dettes правя дългове. Ќ dette active, dette passive търг. суми, дадени в дълг, суми, взети в дълг (към баланса приход - разход); dette claire (liquide) признат дълг; dette consolidée утвърден дълг; dette d'honneur паричен дълг (на игра на комар); dette publique държавни дългове; dettes criardes дребни задължения, които предстоят да бъдат заплатени; être criblé (perdu) de dettes потънал съм в дългове; payer sa dette а la nature умирам. Ќ Ant. créance, crédit, actif, avoir. -
16 différé,
e adj. (de différer) отложен. Ќ crédit différé, отсрочен крeдит; émission différé,e de télévision непряко излъчване на телевизионно предаване. -
17 discrédit
m. (it. discredito) 1. намаляване стойността на ценни книжа, акции и др.; 2. изгубване на влияние, доверие; jeter le discrédit sur qqn. подкопавам влиянието на някого; tomber en discrédit изгубвам влиянието си. Ќ Ant. crédit, considération, faveur. -
18 ducroire
m. (de du et croire "vendre а crédit") делкредере. -
19 encadrement
m. (de encadrer) 1. поставяне в рамка; 2. рамка (на врата, прозорец); l'encadrement d'une porte рамка на врата; 3. воен. команден състав, кадър на военно отделение; 4. икон. encadrement du crédit ограничаване на кредитите, отпускани от банките за предприятия. -
20 eurocrédit
m. (de euro- et crédit) кредит в евровалута.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
CRÉDIT — Le mot crédit est en usage dans des domaines très divers: commerce, comptabilité, banque, législations financière, fiscale et pénale, droit des affaires, sciences morales, politiques et économiques. Toutes les acceptions, cependant, restent… … Encyclopédie Universelle
Credit — Crédit Pour le credits qui recense les participants d une œuvre, voir générique de cinéma. Un crédit est une créance pour un prêt ou plus généralement une ressource pour l entreprise. Le sens étymologique de crédit est la confiance accordée … Wikipédia en Français
credit — cred·it 1 n 1: recognition see also full faith and credit 2 a: the balance in an account which may be drawn upon and repaid later compare loan … Law dictionary
crédit — CRÉDIT. s. m. Réputation où l on est d être solvable et de bien payer, qui est cause qu on trouve aisément à emprunter. Bon crédit. Grand crédit. Il a crédit, bon crédit chez les Marchands, sur la place. S il avoit besoin de cent mille écus, il… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
credit — Credit. s. m. Reputation où l on est de bien payer, & qui est cause qu on trouve aisément à emprunter. Bon credit, grand credit. il a credit, bon credit chez les Marchands, sur la place. s il avoit besoin de cent mille escus il les trouveroit sur … Dictionnaire de l'Académie française
credit — CRÉDIT, credite, s.n. 1. Relaţie (economică) bănească ce se stabileşte între o persoană fizică sau juridică (creditor), care acordă un împrumut de bani sau care vinde mărfuri sau servicii pe datorie, şi o altă persoană fizică sau juridică… … Dicționar Român
Credit — Cred it (kr[e^]d [i^]t), n. [F. cr[ e]dit (cf. It. credito), L. creditum loan, prop. neut. of creditus, p. p. of credere to trust, loan, believe. See {Creed}.] 1. Reliance on the truth of something said or done; belief; faith; trust; confidence.… … The Collaborative International Dictionary of English
credit — [kred′it] n. [Fr crédit < It credito < L creditus, pp. of credere: see CREED] 1. belief or trust; confidence; faith 2. Rare the quality of being credible or trustworthy 3. a) the favorable estimate of a person s character; reputation; good… … English World dictionary
Credit — may refer to: Debits and credits, a type of book keeping entry Credit (creative arts), acknowledging the ideas or other work of writers and contributors Course credit, a system of measuring academic coursework Credit (finance), the granting of a… … Wikipedia
Credit — Cred it (kr[e^]d [i^]t), v. t. [imp. & p. p. {Credited}; p. pr. & vb. n. {Crediting}.] 1. To confide in the truth of; to give credence to; to put trust in; to believe. [1913 Webster] How shall they credit A poor unlearned virgin? Shak. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
credit — ► NOUN 1) the facility of being able to obtain goods or services before payment, based on the trust that payment will be made in the future. 2) an entry in an account recording a sum received. 3) public acknowledgement or praise given for an… … English terms dictionary
