-
1 courtesy title
{'kə:tisi'taitl}
n титла, която се дава по обичай (не по закон, наследство), титла, дадена от любезност* * *{'kъ:tisi'taitl} n титла, която се дава по обичай (не* * *n титла, която се дава по обичай (не по закон, наследство), титла, дадена от любезност -
2 courtesy
{'kə:tisi}
1. учтивост, вежливост, любезност, благовъзпитаност, (акт на) внимание
with scant COURTESY неучтиво, нелюбезно
2. благосклонно съгласие, благоволение, съдействие, разрешение
by COURTESY по благоволение (не по право)
by COURTESY of с (любезното) разрешение на
3. curtsy
4. юр. право на вдовец да ползува частна собственост, която е наследил от жена си* * *{'kъ:tisi} n 1. учтивост, вежливост, любезност; благовъзпита* * *учтивост; снизхождение; благовъзпитаност; галантност; вежливост; любезност;* * *1. by courtesy of с (любезното) разрешение на 2. by courtesy по благоволение (не по право) 3. curtsy 4. with scant courtesy неучтиво, нелюбезно 5. благосклонно съгласие, благоволение, съдействие, разрешение 6. учтивост, вежливост, любезност, благовъзпитаност, (акт на) внимание 7. юр. право на вдовец да ползува частна собственост, която е наследил от жена си* * *courtesy[´kə:tisi] I. n 1. учтивост, вежливост, любезност, благовъзпитаност; (акт на) внимание; they didn't have the \courtesy to apologize не бяха достатъчно благовъзпитани, за да се извинят; (by, through) \courtesy of 1) с благосклонното разрешение (съгласие) на; 2) благодарение на, поради (за причина); the air was fresh, \courtesy of the three holes in the roof въздухът беше свеж благодарение на трите дупки в покрива; \courtesy of the port освобождаване от митнически преглед; \courtesy title традиционно носена титла без легална стойност; 2. pl любезности, учтиви реплики; II. adj 1. безплатен; рекламен; 2. официален (за визита); направен в знак на уважение.
См. также в других словарях:
Courtesy title — Courtesy Cour te*sy (k?r t? s?), n.; pl. {Courtesies} ( s?z). [OE. cortaisie, corteisie, courtesie, OF. curteisie, cortoisie, OF. curteisie, cortoisie, F. courtoisie, fr. curteis, corteis. See {Courteous}.] 1. Politeness; civility; urbanity;… … The Collaborative International Dictionary of English
Courtesy title — In the context of nobility, a courtesy title is a title that is not a substantive title but rather is used through custom or courtesy.[1] In France, for example, cadet males of noble families, especially landed aristocracy, may assume a lower… … Wikipedia
courtesy title — noun 1. : a title granted by usage and in some cases royal permission to certain lineal relatives of British peers: as a. : a title in the style of a peerage borne by an heir in the direct line of a duke or marquess and by the eldest son of an… … Useful english dictionary
Courtesy title — The courtesy title, one step below that of the actual rank of an heir. For example, a duke s first son could style himself earl , unless the family actually possessed other titles, in which case he would use the lesser titles as his own … Medieval glossary
courtesy title — 1. a title applied or assumed through custom, courtesy, or association and without regard for its being officially merited. 2. a title allowed by custom, as to the children of dukes. [1860 65] * * * … Universalium
courtesy title — noun Date: 1865 1. a title (as “Lord” added to the Christian name of a peer s younger son) used in addressing certain lineal relatives of British peers 2. a title (as “Professor” for any teacher) taken by the user and commonly accepted without… … New Collegiate Dictionary
courtesy title — honorary title, title given for respectful reasons … English contemporary dictionary
courtesy title — noun a title given to someone, especially the son or daughter of a peer, that has no legal validity … English new terms dictionary
courtesy title — cour′tesy ti tle n. a title allowed by custom, as to the children of dukes • Etymology: 1860–65 … From formal English to slang
courtesy title — /ˈkɜtəsi taɪtl/ (say kertuhsee tuytl) noun a title allowed by custom to a person who has no legal claim to it …
Courtesy — Cour te*sy (k?r t? s?), n.; pl. {Courtesies} ( s?z). [OE. cortaisie, corteisie, courtesie, OF. curteisie, cortoisie, OF. curteisie, cortoisie, F. courtoisie, fr. curteis, corteis. See {Courteous}.] 1. Politeness; civility; urbanity; courtliness.… … The Collaborative International Dictionary of English
