-
21 fléchissement
m. (de fléchir) 1. огъване, сгъване, прегъване, свиване, превиване; 2. наклоняване; 3. прен. умилостивяване, отстъпване; прекланяне; 4. fléchissement des cours en Bourse намаляване курса на борсата. -
22 fluctuation
f. (lat. fluctuatio) колебание, флуктуация; fluctuation du cours des changes колебание на курса ( на ценни книжа). Ќ fluctuations des effectifs промяна в личния състав. -
23 inférieur,
e adj. (lat. inferior, compar. de inferus "placé en dessous") 1. поставен по-долу, долен; la machoire inférieur,e долна челюст; cours inférieur, d'un fleuve долно течение на река; membres inférieur,s долни крайници, крака; 2. прен. низш; rang inférieur, низш чин; animal inférieur, низшо животно; 3. лошокачествен; 4. по-низкостоящ; 5. m., f. подчинен; 6. по-малък; 6 est inférieur, а 8 шест е по-малко число от осем. Ќ planètes inférieur,es планети, които са по-близо до Слънцето от Земята ( Меркурий и Венера). Ќ Ant. supérieur. -
24 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
25 long-courrier
adj. et m. (de long cours) за далечно плаване; кораб или самолет за далечно плаване или полети. -
26 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
27 navigation
f. (lat. navigatio) 1. навигация (наука); 2. плаване, корабоплаване; navigation côtière крайбрежно плаване; navigation fluviale речно корабоплаване; navigation au long cours презокеанско плаване; navigation aérienne въздухоплаване; navigation astronomique плаване в открито море; navigation spaciale, interplanétaire космическа навигация. -
28 ordinaire
adj. (lat. ordinarius) 1. обикновен, нормален, обичаен, който се среща често; le cours ordinaire des choses обичайният ход на нещата; 2. всекидневен, обикновен; 3. прост, посредствен; esprit ordinaire посредствен ум; 4. редовен; séance ordinaire редовно заседание; 5. m. навик, обичай; 6. m. воен. храна, всекидневно ядене; 7. loc. adv. а l'ordinaire както обикновено, както винаги; d'ordinaire, а l'ordinaire обикновено. Ќ Ant. anormal, étrange, exceptionnel, extraordinaire, original, rare, remarquable. -
29 ouvrir
v. (lat. class. aperire) I. v.tr. 1. отварям; ouvrir la porte отварям вратата; 2. разтварям; ouvrir les lèvres разтварям устни; 3. построявам; прокопавам; ouvrir un passage прокопавам проход; 4. разрязвам; chirurgien qui ouvre un abcès хирург, който разрязва абсцес; 5. започвам, водя, стоя начело на; ouvrir les hostilités започвам нападение срещу; 6. прен. откривам; ouvrir une session откривам заседание; ouvrir le score спорт. откривам резултата; ouvrir le feu откривам огъня, стрелбата; ouvrir la chasse откривам лова; ouvrir un compte а qqn. откривам текуща сметка на някого; 7. основавам; 8. правя, изказвам; II. v.intr. 1. отварям, отворен съм (за магазин, учреждение); отварям се; 2. водя; започвам; les cours ouvrent la semaine prochaine лекциите започват следващата седмица; s'ouvrir 1. отварям се, разтварям се; la fleur s'ouvre цветето се разтваря; 2. започвам; l'exposition qui allait s'ouvrir изложбата, която трябваше да започне. Ќ ne pas ouvrir la bouche дума не продумвам; ouvrir de grands yeux опулвам се, гледам с изненада, с любопитство; ouvrir les yeux de qqn. отварям очите на някого, давам му възможност по-добре да разбере; ouvrir l'њil разг. нащрек съм; ouvrir l'appétit отварям, възбуждам апетита; ouvrir sa bourse а qqn. предлагам някому пари; ouvrir sa maison а qqn. приемам някого като добре дошъл в къщата си; ouvrir son cњur а qqn. разкривам някому сърцето си; ouvrir une parenthèse (les guillemets) отварям скоба (кавички); s'ouvrir а qqn. разкривам се някому, споделям мислите си с някого; s'ouvrir un passage пробивам си път. Ќ Ant. fermer; boucher, clore; barrer, finir, terminer. -
30 procès
m. (lat. processus) съдебен процес, дело; procès en cours текущо дело; reviser un procès преразглеждам дело; procès civil гражданско дело; intenter un procès завеждам дело; gagner, perdre un procès печеля, губя дело. Ќ gagner (perdre) son procès печеля (губя, пропадам); faire le procès а qqn. обвинявам някого. -
31 professeur
m. (lat. professor) 1. учител, преподавател; 2. професор; professeur agrégé редовен професор; professeur chargé de cours извънреден (приходящ) професор; professeur titulaire титуляр на катедра. -
32 rapide
adj. et m. (lat. rapidus, de rapere "entraîner violemment") 1. бърз, бързоходен; mouvement rapide бързо движение; torrent rapide бърз поток; le cours rapide des heures бързият бяг на часовете; poison rapide бърза отрова; rythme rapide бърз ритъм; réponse rapide бърз отговор; acier а coupe rapide бързорежеща стомана; piste rapide бърза спортна писта; 2. стръмен (за склон); 3. m. експресен влак; 4. m. бързей, бързо течение на река. Ќ pellicule rapide чувствителна фотографска лента; ciment а prise rapide цимент, който бързо се втвърдява. Ќ Ant. lent. -
33 rebrousser
v.tr. (de rebrours) 1. чеша косъм или коси на обратна страна, роша; 2. rebrousser chemin връщам се по стъпките си. 3. трия кожа с инструмент, така че да я загладя и омекотя; se rebrousser огъвам се в обратна посока ( за косъм). Ќ rebrousser le cours d'un fleuve движа се срещу течението на река. -
34 sécher
v. (lat. siccare, de siccus "sec") I. v.tr. 1. суша; изсушавам; 2. пресушавам (за река, езеро); 3. sécher un cours, la classe уч. арго отсъствам от клас, избягвам от часовете; II. v.intr. 1. съхна, изсъхвам, пресъхвам; 2. прен. чезна (от мъка, скръб); 3. разг. не мога да отговоря, затруднен съм; se sécher суша се, изсушавам се. Ќ sécher sur pied изпитвам отчаяние, тормозя се. Ќ Ant. arroser, détromper, humecter, imbiber, inonder, mouiller. -
35 stabilité
f. (lat. stabilitas) стабилност, устойчивост, здравина, сигурност, трайност; stabilité des cours стабилност на курсовете; rétablir la stabilité възстановявам стабилността, стабилизирам. Ќ Ant. instabilité, fluctuation; déséquilibre. -
36 valeur
f. (lat. valor) 1. стойност, цена; valeur d'achat покупна цена; valeur nominale номинална стойност; valeur d'un terrain цена на парцел; objet de valeur предмет с голяма цена; mettre un capital en valeur правя така, че капиталът да носи доходи; valeur ajoutée принадена стойност; taxe а la valeur ajoutée данък добавена стойност; juger qqch. au-dessous de sa valeur подценявам нещо; les valeurs morales d'une société моралните ценности на общество; valeur déclarée обявена стойност; 2. скъпо нещо; 3. ценни книжа; valeur mobilières ценни книжа; cours d'une valeur курс на ценни книжа; portefeuille de valeurs инвестиционен портфейл (съставен от ценни книжа); 4. валута; valeurs disponibles ликвидности, пари в наличност; 5. прен. важност, значение, достойнство; porter un jugement de valeur sur qqch. изразявам високото си мнение за нещо; 6. лит. доблест, храброст, мъжество; 7. мат. стойност, величина; 8. зем. доходност (за земя); 9. муз. трайност; valeur d'une note трайността на нота; 10. изключителен човек, много ценен; 11. ефикасност; la valeur d'une méthode ефикасността на метода; 12. смисъл (на термин или дума); 13. худ. качество на по-наситена или по-бледа багра, цвят, използвани от художник. Ќ homme de valeur ценен човек; homme sans valeur човек без никаква стойност; de première valeur най-ценен; se mettre en valeur изтъквам се, показвам всичките си достойнства; valeur agréйe мор. фиксиране цената на кораб; échelle des valeurs скЂла на моралните ценности; valeur d'une carte стойност на карта за игра; valeurs incorporelles нематериални активи; valeurs corporelles материални активи. Ќ Ant. médiocrité, nullité; non-valeur, lâcheté.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
cours — [ kur ] n. m. • 1080; lat. cursus « course, cours » I ♦ 1 ♦ Écoulement continu de l eau (des fleuves, des rivières, des ruisseaux). Cours rapide, impétueux. ⇒ 2. courant. Arrêter, barrer, détourner le cours d une rivière. Descendre, remonter le… … Encyclopédie Universelle
cours — COURS. s. m. Flux, mouvement de quelque chose de liquide. Il se dit particulièrement De l eau des rivières et des ruisseaux. Cours rapide. Cours lent. Cours impétueux. Arrêter, empêcher, retarder, détourner, couper, rompre le cours. S opposer au… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
cours — Cours. s. m. Flux, mouvement de quelque chose liquide. Il se dit particulierement de l eau des rivieres & des ruisseaux. Cours rapide. cours lent. cours impetueux. arrester, empescher, retarder, destourner, couper, rompre le cours. s opposer au… … Dictionnaire de l'Académie française
cours — Cours, m. Ores est l action de celuy qui court, Cursus, Cursura, Plaut. Bacchid. Varro lib. 2. de re rust. c. 7. In cursu aut currendo cita agitatio. l Italien, Corso. Ores est le lieu où l on fait course à jeux de prix, soit hommes, femmes ou… … Thresor de la langue françoyse
Cours — is a French word that can refer to: Cours (TV production), a unit of production in Japanese TV programs equivalent to 13 episodes Places Cour is the name or part of the name of several communes in France: Cours, Lot, in the Lot department Cours,… … Wikipedia
Cours — ist die Bezeichnung mehrerer Gemeinden in Frankreich: Cours (Deux Sèvres), Gemeinde im Département Deux Sèvres Cours (Lot), Gemeinde im Département Lot Cours (Lot et Garonne), Gemeinde im Département Lot et Garonne mit Namenszusatz: Cours de… … Deutsch Wikipedia
Cours — Saltar a navegación, búsqueda Cours puede referirse a Cours, comuna francesa situada en Lot. Cours, comuna francesa situada en Lot y Garona. Cours, comuna francesa situada en Deux Sèvres. Obtenido de Cours Categoría: Wikipedia:Desambiguación … Wikipedia Español
cours|er — cours|er1 «KR suhr, KOHR », noun. 1. a person who practices the sport of coursing. 2. a dog for coursing. 3. Archaic. a) a swift horse: »Nor any coursers like a page of prancing poetry (Emily Dickinson). b) a large powerful horse ridden in battle … Useful english dictionary
Cours — (fr., spr. Kuhr, Curs, v. lat. Cursus), 1) Lauf, Gang, Weg; 2) (Seew.), der Weg eines Schiffs zur See, in Beziehung auf seine Richtung gegen die Himmelsgegend; er ist gesteuerter u. behaltener C.; erster wird durch die Abweichung der Magnetnadel… … Pierer's Universal-Lexikon
Cours [1] — Cours (franz., spr. kūr), s. Kurs … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Cours [2] — Cours (spr. kūr), Stadt im franz. Depart. Rhone, Arrond. Villefranche, 600 m ü. M., an der Lokalbahn St. Victor C., mit Fabriken für Baumwollenwaren, Decken etc. und (1901) 3481 (als Gemeinde 5493) Einw … Meyers Großes Konversations-Lexikon
