-
101 gota
f 1) капка; 2) прен. капчица, щипка, малко количество; 3) лекарство на капки; 4) мед. подагра; 5) pl малко ром или коняк в кафето; sudar la gota gorda прен. мъча се, давам си голям зор; gota coral (caduca) епилепсия; cuatro gotas прен. няколко капки, малко дъжд; gota a gota; gota por gota капка по капка, много бавно; ni gota нищо; no quedar a uno gota de sangre en el cuerpo (las venas) прен. кръвта се смръзва в жилите ми от страх, ужас; оставам без капка кръв (за лице); ser una cosa la última gota прен., разг. последната капка, която прелива чашата. -
102 gracia
f 1) милост; 2) прелест, грация, изящество; 3) миловидност; 4) грациозност, лекота; 5) дар; 6) остроумие; 7) благоволение, благоразположение; 8) помилване; 9) име (собствено); 10) pl мит. трите грации; Ў gracias! благодаря!; caer en gracia харесвам се, допадам; conceder una gracia оказвам милост; de gracia безплатно; una triste gracia неприятно нещо; gracias a благодарение на; dar las gracias благодаря; їcuàl es su gracia? как се казвате?; no estar para gracias не ми е до шеги; caer de la gracia de uno изгубвам благоволението, изпадам в немилост; dar uno en la gracia de decir o hacer una cosa разг. непрекъснато повтарям нещо; decir uno dos gracias a otro прен., разг. казвам някому някои истини; estar en gracia имам благоволението на овластените, на могъщите; golpe de gracia смъртоносен последен удар; прен. последното нещастие, което довършва някого; Ўgracias a Dios! Слава Богу!; gracia de Dios прен. въздух, слънце, хляб. -
103 grano
m 1) зърно, жито; 2) зърно; семе; 3) песъчинка; зрънце; 4) пришка, пъпка; 5) подутинка; 6) грапавинка; 7) фарм. тежест, равна на 50 мг; 8) pl зърнени храни; 9) гран (единица мярка = 48 мг); ir al grano прен. преминавам към същината; dar su grano de arena давам своя скромен принос; no es grano de anis прен. това не е дребна работа; apartar el grano de la paja прен., разг. отделям житото от плявата, същественото от несъщественото; con su grano de sal прен. благоразумно, мъдро; al grano по същество; sacar grano de una cosa прен., разг. извличам полза, изгода. -
104 grito
m 1) вик; a gritos, a grito herido (pelado) с пълен глас, с цяло гърло; asparse a gritos прен., разг. дера си гърлото, скъсвам се от викане; poner el grito en el cielo прен., разг. вдигам шум до Бога; ser una cosa el último grito (de la moda) прен. последна мода, последният вик на модата; 2) силен израз на чувство; 3) скърцане, пукане, пращене на ледовете. -
105 guedeja
f 1) лъвска грива; 2) дълга коса; tener una cosa por la guedeja прен. не изпускам възможността за нещо. -
106 gusto
m 1) вкус; 2) удоволствие; con mucho gusto с голямо удоволствие; 3) предпочитание; 4) желание, охота; избор; a su gusto по свое усмотрение, желание; 5) преценка, мнение за нещата; 6) начин на изживяване, приемане или сътворяване; 7) личен вкус; 8) каприз, прищявка; por gusto разг. ей така, от каприз; buen (mal) gusto добър (лош) вкус; al gusto на вкус, по вкуса на; de buen gusto изискан, изтънчен; de mal gusto а) с лош вкус; б) грубиянски, нецензурен (за израз, виц); despacharse uno a su gusto разг. правя или казвам направо това, което искам; estar (sentirse) a gusto разг. чувствам се добре, удобно; relamerse de gusto облизвам се, много ми е вкусно, намирам голямо удоволствие; sobre gustos no hay nada escrito за вкусовете няма предписания; tomar (coger) el gusto a una cosa прен. пристрастявам се към нещо. -
107 género
m 1) вид, род, сорт; 2) стока; 3) тъкан, плат; материя, материал; 4) грам. род; 5) група, категория, клас; 6) начин, маниер; 7) жив. жанр; género literario литературен вид, род (lírica, épica, dramàtica); géneros de vida начини на живот; ser una cosa del género tonto разг. нещо, което може да бъде направено или казано само от глупак. -
108 hallar
1. tr 1) намирам; 2) изнамирам, откривам, изобретявам; 3) виждам, забелязвам, отбелязвам; 4) срещам, попадам на някого или нещо; 5) откривам непозната земя; 2. prnl 1) намирам се; присъствам; 2) съм (в някакво състояние); hallarse bien добре съм; no hallarse uno чувствам се зле, притеснено; hallar menos разг. вж. echar de menos; hallarse con una cosa притежавам нещо; hallàrselo uno todo hecho прен. а) всичко му е наред, всичко си има; б) прен., разг. много бърз и експедитивен е. -
109 hartazgo
m 1) насищане; 2) пресищане; darse uno un hartazgo разг. ям до пръсване; darse uno un hartazgo de una cosa прен., разг. правя нещо до насита. -
110 hebilla
f тока, катарама; no faltar hebilla a uno o a una cosa прен., разг. нищо не му липсва, всичко си има. -
111 higo
m 1) смокиня; 2) израстък около ануса; 3) прен. нищожно нещо, дреболия; 4) прен., разг. грозно, сбръчкано нещо; higo chumbo кактусов плод; de higos a brevas adv разг. от време на време; estar algo hecho un higo разг. нещо е много повредено, развалено; en tiempo de higos no hay amigos proverb пази Боже сляпо да прогледа; no dàrsele a uno un higo; no dar un higo por una cosa прен. пет пари не давам за нещо. -
112 hilo
m 1) конец, нишка; 2) ленено влакно; 3) ленена тъкан или дреха; 4) прен. тънка струя; 5) жица, метална нишка; 6) копринена нишка, пашкул или паяжина; 7) прен. продължение, нишка (на мисъл, разказ и др.); colgar (pender) de un hilo прен., разг. в опасност съм, вися на косъм; hilo de la muerte прен. край на живота, смърт; hilo de la vida прен. нишката на живота; hilo de medianoche (mediodía) точно в полунощ (по пладне); hilo de voz тъничък, пресекващ глас; a hilo а) без прекъсване; б) по посока, успоредно; al hilo del viento по посока на вятъра; coger uno el hilo de algo прен., разг. хващам нишката, разбирам за какво става въпрос; cortar el hilo прен. прекъсвам разговора; cortar el hilo de la vida убивам; cortar el hilo del discurso сменям темата; говоря несвързано; de hilo направо, без бавене; estar cosida una cosa con hilo blanco прен., разг. съшито е с бели конци; hilo a hilo непрекъснато, малко по малко; irse al (tras el) hilo de la gente водя се по другите, правя нещо само защото и други го правят; màs tonto que un hilo de uvas кръгъл глупак; perder el hilo прен. забравям, губя си мисълта; por el hilo se saca el ovillo каквото началото, такъв и краят; денят се познава от сутринта; seguir el hilo продължавам (да говоря, да правя); tomar el hilo прен. подновявам разговор, реч; vivir al hilo del mundo прен., разг. оставям се на течението. -
113 hombro
m рамо; arrimar el hombro разг. помагам, сътруднича; hombro con hombro рамо до рамо; mirar por encima del hombro разг. презирам, гледам отвисоко даден човек; echar (echarse) al hombro una cosa прен. поемам отговорност за нещо; encoger uno los hombros прен. понасям търпеливо; encogerse de hombros а) свивам се (от страх); б) прен. свивам рамена в знак, че не знам, не мога да отговоря; в) прен. показвам безразличие към това, което чувам или виждам; hurtar el hombro прен. избягвам от задължение, оттеглям подкрепата си; meter el hombro прен., разг. М., Анд. вж. arrimar el hombro; sacar a hombros a uno а) вдигам някого на рамене (за почести); б) прен. нося на гръб някого, помагам му, спасявам го. -
114 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
115 huero,
a adj 1) запъртък (за яйце); 2) Амер. развален, вмирисан (за яйце); 3) прен. празен, нищожен, безсъдържателен; salir huero, una cosa прен., разг. излиза запъртък; проваля се, разваля се. -
116 hueso
m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет). -
117 hígado
1) черен дроб; 2) pl смелост, мъжество; 3) липса на скрупули (по-често pl); malos hígados прен. злонамереност, вредност; echar uno los hígados por una cosa прен., разг. настойчиво моля, давам мило и драго за нещо; quisiera comer los hígados a otro прен., разг. бих разкъсал някого на парчета; echar los hígados прен., разг. пресилвам се; hasta los hígados разг. от дън душа. -
118 importancia
f важност, значение, значителност, значимост; de poca importancia незначителен; darse uno importancia придавам си важност; ser una cosa de la importancia de alguno интересува ме нещо, придавам му значение; dar importancia отдавам значение; no tener importancia нямам значение, без значение съм. -
119 impresión
f 1) отпечатък; impresiónes digitales (dactilares) отпечатъци на пръстите; 2) щампосване; 3) отпечатване, печат, печатане; impresión en (dos) colores цветен (двуцветен) печат; impresión de libros книгопечатане; 4) запис на звук (фотоелектрически, магнитен); impresión fotofónica фотоелектрически звукозапис; 5) прен. впечатление; мнение; hacer (dejar) buena impresión правя добро впечатление; hacer (una) impresión desfavorable правя лошо впечатление; hacer impresión una cosa прен. впечатлява дълбоко, врязва се в паметта. -
120 infusión
f 1) вселяване, вдъхване, внушаване; 2) вкарване, вливане (кръв); 3) попарване, запарване (на чай); чай (напитка); 4) фарм. екстракт; 5) обливане с вода при кръщаване; estar uno en infusión para una cosa прен. готов съм за нещо.
См. также в других словарях:
Cosa Nostra — (ital. „unsere Sache“) ist eine sizilianische Mafia. Inhaltsverzeichnis 1 Die sizilianische Cosa Nostra 2 Begriff 3 Organisation 3.1 Struktur … Deutsch Wikipedia
cosa — (Del lat. causa). 1. f. Todo lo que tiene entidad, ya sea corporal o espiritual, natural o artificial, real o abstracta. 2. Objeto inanimado, por oposición a ser viviente. 3. nada. U. con neg. No valer cosa. 4. Asunto, tema o negocio. 5. Der. En… … Diccionario de la lengua española
Cosa Nostra — Pour les articles homonymes, voir Cosa Nostra (homonymie). Cosa nostra Date de fondation … Wikipédia en Français
cosa — sustantivo femenino 1. Todo aquello que tiene entidad, ya sea real o imaginario, concreto o abstracto: Es una cosa inmaterial que no puedes ver ni tocar. La libertad es una cosa que no se aprecia cuando se posee. La muerte es una cosa en la que… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Cosa Brava — performing at Jazzit in Salzburg, Austria, 5 April 2008. (© Markus Lackinger) Background information … Wikipedia
Cosa (Teruel) — Saltar a navegación, búsqueda Cosa Bandera … Wikipedia Español
cosa — / kɔsa/ [lat. causa causa , che ha sostituito il lat. class. res ]. ■ s.f. 1. a. (filos.) [tutto quanto esiste, nell immaginazione, di astratto o d ideale] ▶◀ entità, essenza, idea. b. [tutto quanto esiste, nella realtà, di concreto o di… … Enciclopedia Italiana
Cosa — Saltar a navegación, búsqueda Cosa puede referirse a: Una cosa en semántica, algo que puede ser objeto del pensamiento o acción; Una Cosa refiriéndose al objeto en una relación jurídica; La localidad española de Cosa en la provincia de Teruel; El … Wikipedia Español
Cosa (Südliches Anhalt) — Cosa Stadt Südliches Anhalt Koordinaten … Deutsch Wikipedia
Cosa — bezeichnet: antike Ortsnamen: Cosa (Ansedonia) zu Vulci gehörende römische Kolonie am Tyrrhenischen Meer Stadt in Lukanien, siehe Cosa (Lukanien), von Caesar belagert (Bürgerkrieg 3.22) Stadt in Gallien, heute Albias im Département Tarn et… … Deutsch Wikipedia
Cosa (semántica) — Saltar a navegación, búsqueda Para otros usos de este término, véase cosa. La palabra carente de contenido material equivalente a algo. Un concepto formal, que, sin embargo, quiere expresar lo concreto, individualizado, aunque no especificado, y… … Wikipedia Español
