-
1 cosa
-
2 còsa
f 1) нещо, вещ, предмет: còsa importante важно нещо; 2) работа, дело: questa còsa non mi piace тая работа не ми харесва; come stanno le cose? как вървят делата?; Ќ còsa da niente дреболия; tante belle cose! всичко най-хубаво! -
3 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
4 servìre
1. v 1) служа: servìre la patria служа на родината; 2) обслужвам; сервирам, поднасям: servìre il pranzo поднасям обяда; il cameriere serve la frutta келнерът сервира плодовете; 3) служа за, изпълнявам: servìre da pretesto служа за претекст; servìre da lezione служа за урок; 4) служа, годен съм, ставам: questa cosa non serve a niente това нещо за нищо не става; a che cosa serve? за какво служи?; 5) имам нужда, трябва ми: che cosa ti serve? от какво имаш нужда?; non mi serve niente нямам нужда от нищо; mi servono soldi трябват ми пари; 2. v rifl servìresi 1) служа си, използвам: mi sono servito della tua macchina използвах твоята кола; 2) вземам си, сервирам си: ti servi da solo? сам ли ще се обслужиш?; prego, servitevi! заповядайте, моля!; si serva, prego! моля, обслужвайте се! -
5 fàre
1. v 1) правя, извършвам, направям: ho fatto un errore направих грешка; 2) готвя: devo fàre da mangiare трябва да сготвя; 3) изпълнявам: fàre il proprio dovere изпълнявам дълг; 4) уча, съм, работя: faccio il dentista аз съм зъболекар; faccio il terzo anno в трети курс съм; faccio un lavoro molto duro работя много тежка работа; 5) карам да: fàre lavorare карам да работи; fàre capire карам да разбере; 2. v rifl fàresi 1) ставам, променям се: si и fatto giorno настана утро, развидели се; tua sorella si и fatta bella сестра ти се е разхубавила; 2) правя си, създавам си: fàresi una posizione създавам си положение; Ќ far vedere показвам; avere da fàre имам работа; fàre fagotto обирам си крушите; fàre a meno di una cosa мога да мина и без; cosa vuoi fàre какво да правиш; che tampo fa? какво е времето?; fa caldo (freddo) топло е (студено е); fa male боли; fàre un numero di telefono набирам телефонен номер; fàre casino вдигам врява, правя скандал. -
6 nàscere
v раждам се: quando sei nato? кога си роден?; Ќ nàscere con la camicia раждам се с късмет; da cosa nasce cosa от нищо нещо; non sono mica nato ieri! да не съм вчерашен, я! -
7 prèndere
1. v 1) вземам: prèndere una decisione вземам решение; prèndere in prestito вземам назаем; prèndere lezioni private вземам частни уроци; 2) хващам, улавям; арестувам: prèndere per il bavero хващам някого за яката; 3) пия, вземам: cosa prendiamo per aperitivo? какво ще пием за аперитив?; ricordati di prèndere lo sciroppo да не забравиш да си вземеш сиропа; 4) хващам, прихващам болест: ho preso il raffreddore хванах настинка; 2. v rifl prènderesi вземам си; Ќ prèndere sonno заспивам; prèndere fuoco запалвам се; prèndere marito омъжвам се; prèndere aria fresca дишам чист въздух; prèndere atto взимам бележка, отбелязвам си; prèndere delle misure вземам мерки; cosa ti prende? какво те прихваща?; prèndere il sole пека се на слънце; prèndere tempo печеля време. -
8 rìdere1
v смея се: lui ride di cuore той се смее от сърце; che cosa c'и da rìdere1? какво смешно има?; rìdere1 alle spalle di qualcuno надсмивам се някому; Ќ rìdere1 dietro подигравам се; fare una cosa per rìdere1 правя нещо на шега. -
9 riguardàre
1. v отнася се за, засяга: и una cosa che riguarda soltanto te! това е нещо, което засяга само теб!; la cosa non mi riguarda minimamente! това изобщо не ме засяга!; 2. v rifl riguardàresi пазя се, предпазвам се: riguardati dal freddo! пази се от студа! -
10 sòle
m слънце: giornata di sòle слънчев ден; occhiali da sòle слънчеви очила; tramonto del sòle слънчев залез; Ќ mettere una cosa al sòle показвам нещо; fare una cosa alla luce del sòle върша нещо открито, легално. -
11 succèdere
v 1) наследявам; 2) следвам; 3) случва се, става: succede una cosa strana става нещо странно; che succede? какво става?; che cosa и successo? какво се е случило? -
12 niente
niente [ˈniɛnte]I. pron нищоdi niente! моля!, няма защо!III. avv никакniente affatto никак, съвсем не -
13 accadère
v cлучва се, бива: и accaduta una cosa molto triste случи се нещо много тъжно. -
14 bisògno
m 1) нужда, необходимост: ho bisògno di riposare имам нужда да си почина; di che cosa hai bisògno? от какво имаш нужда?; 2) нищета, бедност. -
15 bùio
1. agg тъмен, мрачен; 2. m тъмнина, мрак: al bùio на тъмно; Ќ fuori и bùio pesto навън е тъмно като в рог; essere al bùio di una cosa в неведение съм. -
16 càpo
m 1) анат. глава: scuotere il càpo поклащам глава; a càpo scoperto гологлав; 2) край, връх, начало: in càpo al mondo на края на света; càpo d'anno Нова година; da càpo отначало; 3) началник, шеф, глава: càpo di Stato държавен глава; 4) парче (един брой); pl парчета (много на брой): comprare molti capi di abbigliamento купувам голямо количество дрехи; 5) глава добитък; 6) геогр. нос; Ќ da càpo a fondo основно, щателно; levarsi una cosa dal càpo избивам си нещо от главата; il pesce comincia a puzzare dal càpo рибата се вмирисва от главата. -
17 cénno
m 1) знак: aspetto il tuo cénno очаквам твоя знак; 2) споменаване, намек: far cénno di una cosa споменавам за нещо, намеквам; 3) признак. -
18 chièdere
v 1) питам, попитам: vorrei chièdere una cosa бих искал да попитам нещо; il bambino chiede sempre della mamma детето винаги пита за майка си; 2) искам, моля: chièdere scusa искам извинение; chièdere una cortesia моля за една услуга; chièdere il conto искам сметката; Ќ chièdere di uno питам за някого. -
19 colaziòne
f 1) закуска: cosa vuoi per colaziòne? какво искаш за закуска?; 2): colaziòne di lavoro служебна закуска. -
20 combinàre
v 1) комбинирам, съчетавам; 2) уреждам, организирам: combinàre un incontro (una visita) уреждам среща (посещение); 3) прен. разг. надробявам, свършвам: fammi vedere che cosa hai combinato дай да видя какви си ги надробил.
См. также в других словарях:
cosa — (Del lat. causa). 1. f. Todo lo que tiene entidad, ya sea corporal o espiritual, natural o artificial, real o abstracta. 2. Objeto inanimado, por oposición a ser viviente. 3. nada. U. con neg. No valer cosa. 4. Asunto, tema o negocio. 5. Der. En… … Diccionario de la lengua española
cosa — sustantivo femenino 1. Todo aquello que tiene entidad, ya sea real o imaginario, concreto o abstracto: Es una cosa inmaterial que no puedes ver ni tocar. La libertad es una cosa que no se aprecia cuando se posee. La muerte es una cosa en la que… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
cosa — / kɔsa/ [lat. causa causa , che ha sostituito il lat. class. res ]. ■ s.f. 1. a. (filos.) [tutto quanto esiste, nell immaginazione, di astratto o d ideale] ▶◀ entità, essenza, idea. b. [tutto quanto esiste, nella realtà, di concreto o di… … Enciclopedia Italiana
Cosa — Saltar a navegación, búsqueda Cosa puede referirse a: Una cosa en semántica, algo que puede ser objeto del pensamiento o acción; Una Cosa refiriéndose al objeto en una relación jurídica; La localidad española de Cosa en la provincia de Teruel; El … Wikipedia Español
Cosa — bezeichnet: antike Ortsnamen: Cosa (Ansedonia) zu Vulci gehörende römische Kolonie am Tyrrhenischen Meer Stadt in Lukanien, siehe Cosa (Lukanien), von Caesar belagert (Bürgerkrieg 3.22) Stadt in Gallien, heute Albias im Département Tarn et… … Deutsch Wikipedia
cosă — CÓSĂ, cose, s.f. Obiect protector din tablă care se introduce in interiorul unei bucle formate la capătul unui cablu. – Din fr. cose. Trimis de IoanSoleriu, 02.05.2004. Sursa: DEX 98 cósă s. f., g. d. art. cósei; pl. cóse Trimis de siveco,… … Dicționar Român
Cosa — Données générales Pays … Wikipédia en Français
Cosa [2] — Cosa (ital.), 1) die Sache, Hauptsache; 2) (Math.), bei den alten italienischen Algebraisten so v.w. Größe od. Wurzel einer Gleichung, daher die Algebra bei ihnen Arte della cosa, bei den deutschen Mathematikern Coß od. Regel Coß u. Cossist so… … Pierer's Universal-Lexikon
Cosa [1] — Cosa (ital., »Sache, Ding«), in der Algebra früher Bezeichnung der unbekannten, zu findenden Größe, daher der Ausdruck regola della cosa, »Regel Coß«, für Algebra, und cossisch für algebraisch, Cossisten für Algebraiker im 15., 16. und teilweise… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Cosa — (ital.), Sache, Ding; bei den alten ital. Algebraisten unbekannte Größe oder Wurzel einer Gleichung; daher Regŏla della cosa, bei den deutschen Mathematikern Coß oder Regel Coß, s.v.w. Algebra, Cossisten, Algebraisten, Cossische Zahlen, Potenzen… … Kleines Konversations-Lexikon
Cosa [1] — Cosa (a. Geogr.), 1) Vorgebirg (j. Monte Argentaro) u. 2) Stadt der Volscienter in Etrurien, an demselben u. am Berg Argentarius, früher auf einem Hügel, später am Fuße desselben (daher Succosa); ihr guter Hafen, Portus Herculis (j. Porto d… … Pierer's Universal-Lexikon
