-
21 concepìbile
agg понятен, разбираем: questa и una cosa concepìbile това е нещо разбираемо. -
22 concepìre
v 1) разбирам, схващам: и una cosa che non riesco a concepìre това е нещо, което не мога да разбера; 2) замислям, проектирам; 3) зачевам. -
23 conoscènza
f 1) знание, познание, познаване: conoscènza specifica специфично познание; 2) познанство, познат; връзка: avere tante conoscenze имам много познати, връзки; 3) съзнание: perdere la conoscènza изгубвам съзнание; Ќ venire a conoscènza di una cosa узнавам нещо; portare a conoscènza довеждам до знание. -
24 contràrio
1. agg 1) обратен, противен, несъгласен: lui и contràrio той не е съгласен; 2) неблагоприятен, насрещен: abbiamo il vento contràrio имаме неблагоприятен, насрещен вятър; 2. m обратното, противоположното; Ќ al contràrio напротив; proprio il contràrio тъкмо обратното; essere contràrio ad una cosa против нещо съм; nel caso contràrio в противен случай. -
25 destìno
m съдба, участ: cosa vuoi fare, destìno какво да правиш, съдба. -
26 difèsa
f защита, отбрана: cosa hai da dire in tua difèsa? какво имаш да кажеш в твоя защита?; Ќ prendere le difese di qualcuno застъпвам се за някого; in stato di difèsa в отбранителна позиция; legittima difèsa самозащита; in difèsa di в защита на. -
27 dimestichézza
f близост, усет; Ќ avere dimestichézza di una cosa имам усет, разбирам от нещо. -
28 dìre
v 1) казвам, говоря: ti voglio dìre una cosa искам да ти кажа нещо; dìre sul serio говоря сериозно; 2) подсказва: il mio sesto senso mi dice che моето шесто чувство ми подсказва, че; Ќ dìre chiaro e tondo казвам направо, без заобикалки; come sarebbe a dìre? това какво ще рече?; a dìre il vero в интерес на истината; dìre di sм потвърждавам; dìre di no отричам; si fa presto a dìre лесно е да се каже. -
29 discòlpa
f оправдание, извинение: cosa dirai in tua discòlpa? какво ще кажеш за свое оправдание? -
30 dovère
1. v 1) длъжен съм, трябва: cosa devo fare? какво трябва да направя?; 2) дължа: quanto Le devo per le pesche? колко Ви дължа за прасковите?; 2. m дълг, задължение: sento il dovère di dirvi считам за личен дълг да ви съобщя. -
31 emoziòne
f емоция, вълнение, тръпка: и una cosa che mi da una certa emoziòne това е нещо, което ми доставя известна тръпка. -
32 essenzialménte
avv главно, предимно. иssere1 v 1) съм, бъда: sono giа vecchio вече съм стар; sono cattivo лош съм; и indispensabile необходимо е; lui и di Milano той е от Милано; che ora и? колко е часът? non puт essenzialménte! не може да бъде; avere o essenzialménte? да имаш или да бъдеш?; 2) съществувам, живея: c'era una volta in America имало едно време в Америка; 3) ставам: quando sarai direttore, ne parleremo когато станеш директор, пак ще си говорим; 4) става, случва се: cosa c'и? какво става?, какво се е случило?; 5) има: nelle stanza c'и qualcuno в стаята има някой; 6) състои се: la soluzione del problema и in queste due cose решението на въпроса се състои в тези две неща; Ќ essenzialménte in colpa виновен съм; essenzialménte in errore греша; essenzialménte in pensiero загрижен съм; essenzialménte di parola държа на думата си; ci siamo готово. иssere2 m 1) същество: essenzialménte umano човешко същество; essenzialménte vivente живо същество; 2) съществуване, битие: l'essenzialménte e il nulla di J. P. Sartr "Битие и нищо" от Ж. П. Сартър. иssi pron те. -
33 fàccia
f 1) лице: la sua fàccia era irriconoscibile лицето му беше непознаваемо; 2) лицева страна; 3) аспект, лик, вид: dopo la tua dichiarazione la cosa cambia fàccia след твоето заявление нещата променят лика си; Ќ dire qualcosa in fàccia казвам нещо право в очите; alla fàccia tua! напук!; ridere in fàccia a qualcuno изсмивам се на някого в очите; fàccia tosta нахалник; fàccia a fàccia лице в лице. -
34 favolòso
agg приказен, баснословен: mi sono comprato una cosa favolosa купих си нещо приказно. -
35 galoppàre
v галопирам, препускам. gаmba f 1) крак (от коляното до глезена); mi fa male la galoppàre боли ме кракът; pl gambe крака: belle gambe хубави крака; gambe storte криви крака; 2) крак на мебел; Ќ разг. lui и un ragazzo in galoppàre той е печено момче, бива го; prendere una cosa sotto galoppàre подценявам нещо. -
36 gradiménto
m 1) задоволство: mi permetta di esprimere il mio gradiménto позволете ми да изразя задоволството си; 2) вкус: questa cosa non и di mio gradiménto това не ми е по вкуса. -
37 gràdo
m 1) степен, ниво, равнище: alto gràdo di pericolositа висока степен на опасност; gràdo di istruzione образователен ценз; gràdo di perfezione ниво, равнище на усъвършенстване; autore di primo gràdo първостепенен автор; 2) градус: questa grappa ha almeno quaranta gradi тази ракия е поне четирийсет градуса; fuori sono almeno due gradi sotto lo zero навън са поне два градуса под нулата; 3) чин, звание: и arrivato al gràdo di colonnello той стигна до чин полковник; 4) степен: cugina di secondo gràdo втора братовчедка; Ќ fare una cosa per gradi правя нещо постепенно; di gràdo in gràdo постепенно; essere in gràdo di fare qualcosa в състояние съм да направя нещо. -
38 guadagnàre
v печеля, спечелвам: cosa hai guadagnato ieri? колко спечели вчера?; guadagnàre terreno печеля терен; guadagnàre tempo печеля време; guadagnàre nuovi amici спечелвам нови приятели. -
39 guardàre
1. v 1) гледам: guardàre una persona (un quadro) гледам човек (картина); guardàre dall'alto гледам отвисоко; 2) внимавам: guarda di non cadere! внимавай да не паднеш!; 2. v rifl guardàresi 1) гледаме се (взаимно): ci guardiamo e non sappiamo cosa dirci гледаме се и не знаем какво да си кажем; 2) оглеждам се: mi guardo allo specchio оглеждам се в огледалото; 3) гледам наоколо, оглеждам се: mi guardo intorno оглеждам се наоколо; 4) пазя се: guardati dai nemici! пази се от неприятели!; Ќ Dio me ne guardi! опазил ме Бог!; guardàre in cagnesco гледам на кръв; non guardàre in faccia a nessuno от никой не ми пука; guardàre di buon occhio гледам с добро око. -
40 impedìto
agg 1) зает, възпрепятстван; 2) забранен; 3) мед. парализиран, неподвижен (и разг.): cosa guardi, fai qualcosa, non sei mica impedìto! какво гледаш, направи нещо, не стой така като изтукан!
См. также в других словарях:
cosa — (Del lat. causa). 1. f. Todo lo que tiene entidad, ya sea corporal o espiritual, natural o artificial, real o abstracta. 2. Objeto inanimado, por oposición a ser viviente. 3. nada. U. con neg. No valer cosa. 4. Asunto, tema o negocio. 5. Der. En… … Diccionario de la lengua española
cosa — sustantivo femenino 1. Todo aquello que tiene entidad, ya sea real o imaginario, concreto o abstracto: Es una cosa inmaterial que no puedes ver ni tocar. La libertad es una cosa que no se aprecia cuando se posee. La muerte es una cosa en la que… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
cosa — / kɔsa/ [lat. causa causa , che ha sostituito il lat. class. res ]. ■ s.f. 1. a. (filos.) [tutto quanto esiste, nell immaginazione, di astratto o d ideale] ▶◀ entità, essenza, idea. b. [tutto quanto esiste, nella realtà, di concreto o di… … Enciclopedia Italiana
Cosa — Saltar a navegación, búsqueda Cosa puede referirse a: Una cosa en semántica, algo que puede ser objeto del pensamiento o acción; Una Cosa refiriéndose al objeto en una relación jurídica; La localidad española de Cosa en la provincia de Teruel; El … Wikipedia Español
Cosa — bezeichnet: antike Ortsnamen: Cosa (Ansedonia) zu Vulci gehörende römische Kolonie am Tyrrhenischen Meer Stadt in Lukanien, siehe Cosa (Lukanien), von Caesar belagert (Bürgerkrieg 3.22) Stadt in Gallien, heute Albias im Département Tarn et… … Deutsch Wikipedia
cosă — CÓSĂ, cose, s.f. Obiect protector din tablă care se introduce in interiorul unei bucle formate la capătul unui cablu. – Din fr. cose. Trimis de IoanSoleriu, 02.05.2004. Sursa: DEX 98 cósă s. f., g. d. art. cósei; pl. cóse Trimis de siveco,… … Dicționar Român
Cosa — Données générales Pays … Wikipédia en Français
Cosa [2] — Cosa (ital.), 1) die Sache, Hauptsache; 2) (Math.), bei den alten italienischen Algebraisten so v.w. Größe od. Wurzel einer Gleichung, daher die Algebra bei ihnen Arte della cosa, bei den deutschen Mathematikern Coß od. Regel Coß u. Cossist so… … Pierer's Universal-Lexikon
Cosa [1] — Cosa (ital., »Sache, Ding«), in der Algebra früher Bezeichnung der unbekannten, zu findenden Größe, daher der Ausdruck regola della cosa, »Regel Coß«, für Algebra, und cossisch für algebraisch, Cossisten für Algebraiker im 15., 16. und teilweise… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Cosa — (ital.), Sache, Ding; bei den alten ital. Algebraisten unbekannte Größe oder Wurzel einer Gleichung; daher Regŏla della cosa, bei den deutschen Mathematikern Coß oder Regel Coß, s.v.w. Algebra, Cossisten, Algebraisten, Cossische Zahlen, Potenzen… … Kleines Konversations-Lexikon
Cosa [1] — Cosa (a. Geogr.), 1) Vorgebirg (j. Monte Argentaro) u. 2) Stadt der Volscienter in Etrurien, an demselben u. am Berg Argentarius, früher auf einem Hügel, später am Fuße desselben (daher Succosa); ihr guter Hafen, Portus Herculis (j. Porto d… … Pierer's Universal-Lexikon
