-
1 constitution
f. (lat. constitutio "institution") 1. конституция, държавно устройство; 2. състав; la constitution de l'eau състав на водата; 3. конструкция ( на тяло), структура; телосложение; un enfant de constitution délicate дете с крехко телосложение; 4. учредяване, образуване, установяване, назначаване, конституиране; constitution de partie civile конституиране на страна по дело като граждански ищец; la constitution d'un dossier съставяне на досие. Ќ Ant. annulation, décomposition, désorganisation, dissolution. -
2 cachexie
f. (lat. méd. cachexia, gr. kakhexia, de kakos "mauvais" et hexis "constitution") мед., ост. общо отслабване на организма, измършавялост ( поради недохранване). -
3 constitutionnel,
le adj. (de constitution) 1. конституционен; monarchie constitutionnel,le конституционна монархия; droit constitutionnel, конституционно право; 2. който се отнася до телосложението; 3. природен, вроден. Ќ clergé constitutionnel, ист. свещеници, които са положили клетва за лоялност към Френската република по време на Революцията (1790 г.). Ќ Ant. ancticonstitutionnel, absolu. -
4 démocratique
adj. (gr. dêmokratikos) демократичен, демократически; constitution démocratique демократична конституция. Ќ Ant. aristocratique, monarchique, oligarchique; antidémocratique; fasciste. -
5 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
6 texte
m. (lat. textus "enchaînement d'un récit, texte", proprem "tissu, trame", de texere "tisser") 1. текст; texte d'une loi, d'une constitution текст на закон, на конституция; le texte d'une chanson текст на песен; 2. печ. шрифт; gros texte шрифт текст; petit texte дребен гармонд; 3. литературно произведение; texte bien écrit добре написано литературно произведение; 4. тема; le texte d'un devoir тема на домашно; 5. част от произведение; textes choisis подбрани текстове (от произведенията на даден автор); 6. рел. пасаж от Светото писание ( върху който проповедника развива проповедта си). Ќ en prendre texte pour възползвам се от случая, за да; revenir а son texte връщам се към темата на разговора. -
7 violer
v.tr. (lat. violare) 1. нарушавам, престъпвам; violer la constitution нарушавам конституцията; violer un traité нарушавам договор; 2. насилвам, изнасилвам; 3. осквернявам; поругавам; violer une église поругавам църква. Ќ violer ses promesses не изпълнявам обещанията си; violer un secret издавам тайна. Ќ Ant. consacrer, observer, respecter; inviolé.
См. также в других словарях:
constitution — [ kɔ̃stitysjɔ̃ ] n. f. • constitucion « ordonnance, règlement » v. 1170; lat. constitutio « institution » I ♦ 1 ♦ Dr. Action d établir légalement. ⇒ établissement, institution. Constitution de rente, de pension. Constitution de partie civile :… … Encyclopédie Universelle
Constitution De L'an I — Droit constitutionnel | Constitutions françaises : Histoire constitutionnelle … de 1791 · texte · Monarchie co … Wikipédia en Français
Constitution de l'an i — Droit constitutionnel | Constitutions françaises : Histoire constitutionnelle … de 1791 · texte · Monarchie co … Wikipédia en Français
Constitution De L'an X — Constitutions Textes Régime politique Constitution de 1791 texte … Wikipédia en Français
Constitution de l'An X — Constitutions Textes Régime politique Constitution de 1791 texte … Wikipédia en Français
Constitution de l'an x — Constitutions Textes Régime politique Constitution de 1791 texte … Wikipédia en Français
Constitution de l’An X — Constitution de l an X Constitutions Textes Régime politique Constitution de 1791 texte … Wikipédia en Français
constitution — con·sti·tu·tion n [Latin constitutio system, fundamental principles (of an institution), from constituere to set up, establish] 1: the basic principles and laws of a nation, state, or social group that determine the powers and duties of the… … Law dictionary
constitution — con‧sti‧tu‧tion [ˌkɒnstˈtjuːʆn ǁ ˌkɑːnstˈtuː ] noun [countable] 1. LAW the system of basic laws and principles that a democratic country is governed by, which cannot easily be changed by the political party in power: • The First Amendment of… … Financial and business terms
constitution — CONSTITUTION. subs. f. Composition. La forme et la matière entrent dans la constitution du corps naturel. f♛/b] Il se dit aussi De l établissement, de la creation d une rente, d une pension; et les rentes mêmes s appellent des Constitutions. Un… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Constitution — Con sti*tu tion (k[o^]n st[ict]*t[=u] sh[u^]n), n. [F. constitution, L. constitutio.] 1. The act or process of constituting; the action of enacting, establishing, or appointing; enactment; establishment; formation. [1913 Webster] 2. The state of… … The Collaborative International Dictionary of English
