-
1 colle
f. (lat. pop. °colla, gr. kolla) 1. лепило, клей; кола; colle forte туткал; 2. уч. арго труден, заплетен въпрос; poser une colle а un candidat задавам труден въпрос на кандидат (на изпит); 3. подготвителни упражнения за изпит; 4. наказание на ученик, състоящо се в оставането му в училище след часовете. Ќ chier dans la colle преувеличавам; pot de colle човек, от който не можем да се отървем; vivre а la colle живея на съпружески начала без брак; c'est de la colle, ton riz твоят ориз се е разварил, слепнал се е; peinture а la colle темпера. Ќ Hom. col. -
2 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
3 col
m. (lat. collum "cou") 1. яка; col de chemise яка на риза; 2. гърло (на шише); 3. проход, клисура, теснина; 4. ост. врат, шия; 5. анат. стеснена част на орган, шийка; col de l'utérus шийка на матката; 6. най-тясна част на някои кости. Ќ col-bleu разг. моряк от френската марина; col blanc служещ, чиновник; se pousser (se hausser) du col придавам си важен вид; un demi sans faux col половинка (250 милилитра) бира без пяна. Ќ Hom. colle. -
4 collagène
m. (de colle et -gène) биохим. колаген. -
5 collodion
m. (gr. kollodês "collant", de kolla "colle") хим. колодиум. -
6 colloïde
m. (gr. kolla "colle" et -oid) хим. колоид. -
7 encoller
v.tr. (de en- et colle) 1. намазвам с клей, с лепило; 2. импрегнирам, гумирам. -
8 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
9 glycocolle
m. (de glyco- et colle) биохим., ост. глицин ( аминокиселина).
См. также в других словарях:
colle — [ kɔl ] n. f. • cole 1268; lat. pop. °colla, gr. kolla 1 ♦ Substance gluante utilisée pour assembler durablement deux surfaces. ⇒ empois, glu, poix. Pot, stick, bâton, tube de colle. Pinceau à colle. Enduire de colle. ⇒ encoller. Couche de colle … Encyclopédie Universelle
Colle — (ital „Hügel“) ist Namensbestandteil mehrerer italienischer Orte: Colle, ein Ortsteil von Bettona in der Provinz Perugia (Umbrien) Colle d’Anchise in der Provinz Campobasso (Molise) Colle Brianza in der Provinz Lecco (Lombardei) Colle San Magno… … Deutsch Wikipedia
collé — collé, ée (ko lé, lée) part. passé. 1° Joint par de la colle. Le papier collé sur le mur. Par extension. Les cheveux étaient collés sur la plaie. Papier collé, papier qui a reçu un apprêt permettant qu on écrive dessus. Fig. • Faire… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
colle — COLLE. s. f. Matière gluante et tenace, dont on se sert pour joindre deux choses, et pour faire qu elles tiennent ensemble. Colle de farine. Colle d amidon. Colle forte. Colle de poisson. Colle à châssis. Faire de la colle. Fondre de la colle.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
colle — COLLE. s. f. Matiere gluante & tenace, propre pour joindre & faire tenir deux choses ensemble. Colle de farine. colle d amidon. colle forte. colle de poisson. colle à chassis. faire de la colle. fondre de la colle. chauffer de la colle. faire… … Dictionnaire de l'Académie française
collé — Collé, [coll]ée. part. Il a les significations de son verbe. On dit fig. d Un habit bien fait, & qui est juste à la mesure du corps, qu Il est collé, qu il semble qu il soit collé sur le corps. On dit aussi, d Un homme qui est ferme & droit à… … Dictionnaire de l'Académie française
colle (1) — {{hw}}{{colle (1)}{{/hw}}s. m. Valico in una catena montuosa: Col di Tenda. colle (2) {{hw}}{{colle (2)}{{/hw}}s. m. Piccola elevazione di terreno, per lo più coperta di vegetazione; SIN. Altura, collina. colle (3) {{hw}}{{colle (3)}{{/hw}}prep.… … Enciclopedia di italiano
colle — Colle, Colla, collae, Gluten, Glutinum, Il vient de {{t=g}}kolla.{{/t}} Colle à bouche, Ichthyocolla. Colle à menuisier, Fabrile glutinum. Colle à or, Chrysocolla, Santerna … Thresor de la langue françoyse
Collé [2] — Collé (spr. Kolleh), 1) Charles, geb. 1709 in Paris, schrieb Anfangs kleine Stücke für das Theater des Herzogs von Orleans, später auch größere Lustspiele. Er verfiel durch den Tod seiner Gattin in Melancholie u. tödtete sich selbst 1783. Er schr … Pierer's Universal-Lexikon
Collé [1] — Collé (franz., »angeleimt«), dicht anliegend, besonders von einem Billardball gebraucht, der nahe an der Bande steht; daher Colléstoß, ein Stoß von der Bande weg. Höchster Grad: presse collé (vgl. Billard, S. 877) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Colle — Fréquent dans les Vosges et la Haute Saône, c est un hypocoristique de Nicolas, formé par aphérèse. Le sens est le même pour Collé, Collet … Noms de famille
