-
1 ownership
{'ounəʃip}
1. собственост, притежание, владение
2. право на собственост* * *{'ounъship} n 1. собственост, притежание; владение; 2. право* * *собственост; притежание; владеене;* * *1. право на собственост 2. собственост, притежание, владение* * *ownership[´ounəʃip] n 1. собственост, притежание, владение; 2. право на собственост. -
2 joint ownership
съсобственост; -
3 claim of ownership
• претенция за право на собстбеност• искане за признаване правото на владениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > claim of ownership
-
4 claims of ownership
• претенция за право на собстбеност• искане за признаване правото на владениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > claims of ownership
-
5 joint
{dʒɔint}
I. 1. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свързване
2. тех. чело, шев, спойка, шарнир (на връзка)
3. начин на свързване/сглобяване
4. анат. става
out of JOINT изкълчен, прен. объркан
to put one's knee out of JOINT изкълчвам коляното си
to come out of JOINT изкълчвам се, измествам се (за става)
5. голямо парче месо (бут, плешка и пр.)
6. бот. възел, основа (на разклонение)
зooл. членче
7. част от нещо сглобяемо, коляно
8. геол. разединителна пукнатина, линия на кливаж
9. печ. гръбче
10. sl. вертеп, свърталище, (долнопробно) заведение
eating JOINT гостилница, закусвалня
clip JOINT sl. Много скъп бар/кабаре
11. sl. цигара с марихуана
the JOINT in someone's armour слабото място/ахилесовата пета на някого
II. a общ, съвместен, (за) дружен, обединен
JOINT ownership/estate юр. съсобственост
JOINT heirs сънаследници
JOINT authors съавтори
JOINT committee обща комисия, комисия с представители на различии организации, междуведомствена комисия
JOINT traffic комбинирано движение по релсов и безрелсов път
III. 1. съединявам/свързвам/сглобявам съставни части/колена
2. разделям на части, разчленявам, разделям при ставите
3. стр. фугирам (при зидане)
4. рендосвам (ръб) преди сглобяване* * *{jъint} n 1. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свър(2) {jъint} а общ, съвместен; (за)дружен, обединен; joint owners{3} {jъint} v 1. съединявам/свързвам/сглобявам съставни част* * *челен; фугирам; фуга; съвместен; ставен; става; съвкупен; сплотен; съединение; съединен; свърталище; свързване; сглобявам; разчленявам; възел; обединен;* * *1. 1 sl. цигара с марихуана 2. clip joint sl. Много скъп бар/кабаре 3. eating joint гостилница, закусвалня 4. i. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свързване 5. ii. a общ, съвместен, (за) дружен, обединен 6. iii. съединявам/свързвам/сглобявам съставни части/колена 7. joint authors съавтори 8. joint committee обща комисия, комисия с представители на различии организации, междуведомствена комисия 9. joint heirs сънаследници 10. joint ownership/estate юр. съсобственост 11. joint traffic комбинирано движение по релсов и безрелсов път 12. out of joint изкълчен, прен. объркан 13. sl. вертеп, свърталище, (долнопробно) заведение 14. the joint in someone's armour слабото място/ахилесовата пета на някого 15. to come out of joint изкълчвам се, измествам се (за става) 16. to put one's knee out of joint изкълчвам коляното си 17. анат. става 18. бот. възел, основа (на разклонение) 19. геол. разединителна пукнатина, линия на кливаж 20. голямо парче месо (бут, плешка и пр.) 21. зooл. членче 22. начин на свързване/сглобяване 23. печ. гръбче 24. разделям на части, разчленявам, разделям при ставите 25. рендосвам (ръб) преди сглобяване 26. стр. фугирам (при зидане) 27. тех. чело, шев, спойка, шарнир (на връзка) 28. част от нещо сглобяемо, коляно* * *joint[dʒɔint] I. adj общ, съвместен, (за)дружен, обединен; \joint ownership съсобственост; \joint authors съавтори; \joint account обща банкова сметка; \joint committee обща комисия; комисия с представители на двете камари на парламента; \joint cost общ разход; \joint tenancy съвместно владение; \joint venture джойнт венчър, съвместно предприятие; \joint equity venture company смесена акционерна компания; FONT face=Times_Deutsch◊ adv jointly; II. n 1. място (точка, линия, плоскост) на съединение, контактна повърхност; съединение, свързване; тех. челно съединение, челна тъпа сглобка, джонт; чело; шев; фуга; шарнирна сглобка; 2. начин на свързване (сглобяване); инструмент за сглобяване; 3. анат. става; \joint complication ставно усложнение; out of \joint изкълчен; прен. объркан; to put s.o.'s nose out of \joint смачквам някому фасона (като го изместя); 4. голямо парче месо (бут, плешка и пр.); 5. бот. възел; основа (на разклонение); зоол. членче; 6. част от нещо; коляно; a three-\joint fishing rod въдица от три съединяващи се части; the \joint in s.o.'s armour слабото място, ахилесовата пета; 7. геол. цепнатина, пукнатина; 8. лента по дължината на подвързия, която съединява гърба с корицата; 9. sl вертеп, свърталище; къща; долнопробно заведение; an eating \joint гостилница, закусвалня; 10. sl трева, джойнт - цигара с марихуана; a hop \joint разг. пушалня за опиум; 11. sl грубо пенис; III. v 1. съединявам (свързвам, сглобявам) съставни части (колена); 2. разделям на части, разчленявам; разрязвам при ставите; 3. фугирам (при зидане); рендосвам ръб преди сглобяване. -
6 collective
{ka'lektiv}
I. 1. колективен, общ
COLLECTIVE bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор
COLLECTIVE ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), COLLECTIVE security пол. колективна безопасност
2. г/яии. събирателен (за съществително)
II. 1. група, колектив
2. collective farm* * *{ka'lektiv} а 1. колективен, общ; collective bargaining ик. прогово(2) n 1. група, колектив; 2. = collective farm.* * *събирателен; съвкупен; общ; колективен; колектив;* * *1. collective bargaining ик. проговори за сключване на колективен трудов договор 2. collective farm 3. collective ownership ик. колективна собственост (на земята, оръдията за производство и пр.), collective security пол. колективна безопасност 4. i. колективен, общ 5. ii. група, колектив 6. г/яии. събирателен (за съществително)* * *collective[kə´lektiv] I. adj колективен, съвкупен, общ, събирателен; кооперативен; \collective bargaining преговори между работодатели и профсъюзи за сключване на колективен трудов договор; \collective noun ез. събирателно съществително; \collective term сборен (общ) термин; \collective opinion общо мнение; \collective security колективна безопасност; FONT face=Times_Deutsch◊ adv collectively; II. n колектив. -
7 public
{'pʌblik}
I. 1. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен
PUBLIC act държавен акт
PUBLIC assistance обществено подпомагане
PUBLIC baths градска/обществена баня
PUBLIC company борс. публична компания
PUBLIC debt национален дълг
PUBLIC gardens градска градина
PUBLIC health народно здраве
PUBLIC holiday официален празник
PUBLIC kitchen обществена трапезария за безработни
PUBLIC library градска/обществена библиотека
PUBLIC official/functionary/servant държавен чиновник/служител
PUBLIC ownership обществена собственост
PUBLIC relations отношения между организация/власт и частни лица, отдел за реклама/информация (в предприятие и пр.)
PUBLIC road държавно шосе
PUBLIC spirit обществено съзнание
PUBLIC spending държавни разходи за обществени нужди
in the PUBLIC eye много рекламиран, за който много се пище
2. публичен, открит, общоизвестен
to make PUBLIC правя обществено достояние, давам гласност на
(matter of) PUBLIC knowledge нещо всеизвестно/общоизвестно
to go PUBLIC ик. предлагам акциите си на борсата (за предприятие и пр.)
II. 1. публика, общество, общност
the general/great/wide PUBLIC широката публика, масите
the reading PUBLIC читателите
in PUBLIC публично, пред хората
2. разг. кръчма, хан* * *{'p^blik} a 1. публичен, обществен, общодостъпен; народен, нац(2) {'p^blik} n 1. публика; общество, общност; the general/ gr* * *общество; открит; обществен; общност; общодостъпен; прочут; публика; публичен; държавен; национален; народeн;* * *1. (matter of) public knowledge нещо всеизвестно/общоизвестно 2. i. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен 3. ii. публика, общество, общност 4. in public публично, пред хората 5. in the public eye много рекламиран, за който много се пище 6. public act държавен акт 7. public assistance обществено подпомагане 8. public baths градска/обществена баня 9. public company борс. публична компания 10. public debt национален дълг 11. public gardens градска градина 12. public health народно здраве 13. public holiday официален празник 14. public kitchen обществена трапезария за безработни 15. public library градска/обществена библиотека 16. public official/functionary/servant държавен чиновник/служител 17. public ownership обществена собственост 18. public relations отношения между организация/власт и частни лица, отдел за реклама/информация (в предприятие и пр.) 19. public road държавно шосе 20. public spending държавни разходи за обществени нужди 21. public spirit обществено съзнание 22. the general/great/wide public широката публика, масите 23. the reading public читателите 24. to go public ик. предлагам акциите си на борсата (за предприятие и пр.) 25. to make public правя обществено достояние, давам гласност на 26. публичен, открит, общоизвестен 27. разг. кръчма, хан* * *public[´pʌblik] I. adj 1. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен; \public act държавен акт; \public funds държавни средства; \public gardens градска градина; \public kitchen обществена трапезария за безработни; \public man общественик; \public official ( functionary) държавен чиновник; \public servant държавен служител; \public relations отношения между организация (власт) и частни лица; \public road държавно шосе, ост. царски път; to go \public бивам разпродаден (за компания, на фондовата борса); to be in the \public eye в центъра на общественото внимание съм; 2. публичен, открит, всеизвестен, прочут; to make \public правя обществено достояние, давам гласност на, разгласявам; • \public law международно право; FONT face=Times_Deutsch◊ adv publicly; II. n 1. публика, общество, общност; the general ( great, wide) \public широката публика, масата; the reading \public читателите; to appeal to the \public обръщам се към обществото; in \public публично, пред хората; 2. разг. кръчма, пивница, гостилница, хан. -
8 dual
{'dju:əl}
a двоен, двойствен (и грам.), състоящ се от две части
DUAL carriageway шосе с две платна
DUAL control общ/съвместен контрол/управление
attr авт. с двойно управление (от инструктора и от този, който се учи да шофира)* * *{'dju:ъl} а двоен; двойствен (и грам.); състоящ се от две части;* * *двойствен; двоен;* * *1. a двоен, двойствен (и грам.), състоящ се от две части 2. attr авт. с двойно управление (от инструктора и от този, който се учи да шофира) 3. dual carriageway шосе с две платна 4. dual control общ/съвместен контрол/управление* * * -
9 leasehold
{'li:should}
1. вземане под наем, недвижим имот, взет под наем
2. attr под наем* * *{'li:should} n 1. вземане под наем; недвижим имот, взет под* * *1. attr под наем 2. вземане под наем, недвижим имот, взет под наем* * * -
10 outright
{'autrait}
I. 1. съвършен, пълен, категоричен (за отказ), безрезервен
2. искрен, прям, откровен
3. явен, безспорен
OUTRIGHT rogue явен/пълен мошеник
II. 1. открито, направо, прямо, без заобикалки
2. наведнъж, напълно, изцяло, без колебание
to kill someone OUTRIGHT убивам някого на място (с един удар)
3. окончателно, завинаги* * *{'autrait} а 1. съвършен, пълен; категоричен (за отказ); без(2) {aut'rait} adv 1. открито, направо, прямо, без заобикалк* * *съвършен; откровен; окончателно; открит; открито; пълен; прям; прямо; завинаги; изцяло; напълно; направо;* * *1. i. съвършен, пълен, категоричен (за отказ), безрезервен 2. ii. открито, направо, прямо, без заобикалки 3. outright rogue явен/пълен мошеник 4. to kill someone outright убивам някого на място (с един удар) 5. искрен, прям, откровен 6. наведнъж, напълно, изцяло, без колебание 7. окончателно, завинаги 8. явен, безспорен* * *outright[¸aut´rait] I. adv 1. открито, направо, прямо, без заобикалки; прен. в очите; 2. наведнъж, напълно; до край; безвъзвратно, изцяло; без колебание; to kill s.o. \outright убивам някого на място (с един удар); 3. окончателно, завинаги; 4. ост. право напред; II.[´aut¸rait] adj 1. съвършен, пълен; an \outright lie безочлива лъжа; an \outright ownership безусловно владение; 2. искрен, прям, откровен, открит.
См. также в других словарях:
ownership — own‧er‧ship [ˈəʊnəʆɪp ǁ ˈoʊnər ] noun [uncountable] COMMERCE the state of owning something: • Car ownership by teenagers tripled during the decade. • Home ownership is more common in Britain than in Europe generally. • Limited partnerships give… … Financial and business terms
ownership — own·er·ship n: the state, relation, or fact of being an owner; also: the rights or interests of an owner reduced their ownership by one third absolute ownership: ownership esp. by a single person that is free of any encumbrances or limitations… … Law dictionary
Ownership society — is a slogan for a model of society promoted by former United States President George W. Bush. It takes as lead values personal responsibility, economic liberty, and the owning of property. The ownership society discussed by Bush also extends to… … Wikipedia
OWNERSHIP — (Heb. בַּעֲלות, ba alut). As a proprietary right, ownership is the most important of all rights in property, all other rights being inferior to it. The distinction between ownership and other proprietary rights is apparent not only in matters of… … Encyclopedia of Judaism
ownership in common — Right of ownership shared by two or more people, where at the death of one owner his or her interest in the property passes to his or her heirs. This is in contrast to joint ownership, where that interest would pass to the remaining owner or… … Law dictionary
ownership in common — UK US noun [U] ► PROPERTY COMMON OWNERSHIP(Cf. ↑common ownership) … Financial and business terms
ownership in indivision — see ownership Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
ownership — (n.) 1580s, from owner (see OWN (Cf. own) (v.)) + SHIP (Cf. ship). Ownership society (2003) was popularized by U.S. president George W. Bush … Etymology dictionary
Ownership — Own er*ship, n. The state of being an owner; the right to own; exclusive right of possession; legal or just claim or title; proprietorship. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
ownership — [n] possession of property buying, claim, control, cut, deed, dominion, end, hand, having, holding, occupancy, partnership, piece, possessorship, property, proprietary rights, proprietorship, purchase, purchasing, residence, slice, takeover,… … New thesaurus
ownership — [ōn′ər ship΄] n. 1. the state or fact of being an owner 2. legal right of possession; lawful title (to something); proprietorship … English World dictionary
