-
1 clergy
{'kla:}
n духовенство, духовници* * *{'kla:(^i} n духовенство, духовници.* * *духовенство; клир;* * *n духовенство, духовници* * *clergy[´klə:dʒi] n 1. рел. духовенство; клир; regular \clergy черно духовенство; монашество; secular \clergy бяло духовенство; свещеничество; benefit of \clergy ист. право на духовни лица (или на грамотни) да бъдат съдени само от духовен съд; to live ( take up) with s.o. without benefit of \clergy съжителствам незаконно с някого; 2. ост. знания, познания. -
2 benefit of clergy
{'benifitəv,klə:dʒi}
n помощ/разрешение/благословия на църквата
without BENEFIT OF CLERGY шег. без официален брак и пр* * *{'benifitъv,klъ:ji} n помощ/разрешение/благослов* * *1. n помощ/разрешение/благословия на църквата 2. without benefit of clergy шег. без официален брак и пр -
3 benefit
{'benifit}
I. 1. облага, полза, изгода, печалба, помощ
to give someone the BENEFIT of the doubt оправдавам някого поради липса на доказателства за вината му
for the BENEFIT of заради, за доброто на (обик. ирон.)
2. предимство, привилегия
BENEFIT of clergy ист. неподсъдност на духовенството от граждански съд
3. издръжка/парична помощ от фонд обществено осигуряване и пр
4. бенефис
5. представление и пр. с благотворителна цел
II. 1. помагам. облагодетелствувам
2. имам/извличам полза, спечелвам (by, from от)* * *{'benifit} n 1. облага, полза, изгода; печалба, помощ; to giv(2) v 1. помагам. облагодетелствувам; 2. имам/ извличам по* * *облага; помагам; помощ; благодетелствам; бенефис; изгодност;* * *1. benefit of clergy ист. неподсъдност на духовенството от граждански съд 2. for the benefit of заради, за доброто на (обик. ирон.) 3. i. облага, полза, изгода, печалба, помощ 4. ii. помагам. облагодетелствувам 5. to give someone the benefit of the doubt оправдавам някого поради липса на доказателства за вината му 6. бенефис 7. издръжка/парична помощ от фонд обществено осигуряване и пр 8. имам/извличам полза, спечелвам (by, from от) 9. предимство, привилегия 10. представление и пр. с благотворителна цел* * *benefit[´benifit] I. n 1. облага, полза, преимущество, печалба, изгода; for the \benefit of заради; to be denied the \benefits не се ползвам от преимуществата (привилегиите); to derive \benefit from извличам полза от; to give one the \benefit of the doubt юрид. и прен. оправдавам поради липса на доказателства; \benefit of clergy ист. неподсъдност на духовенството на гражданските съдилища; 2. печалба, доход, актив, добив; fringe \benefits парични и натурални надбавки (към заплата); 3. издръжка, подкрепа, прехрана, книж. алименти, помощ; maternity \benefit помощ за майчинство; disability \benefit заплащане при нетрудоспособност; unemployment \benefit помощ на безработен; \benefit society взаимоспомагателна каса; 4. театр. бенефис, представление с благотворителна цел; \benefit concert благотворителен концерт; • to take the \benefit ам. обявявам се за неплатежоспособен и се избавям; II. v 1. извличам полза, получавам, спечелвам (by); 2. помагам, благодетелствам; 3. ползвам, получавам облага; имам, владея, боравя. -
4 inferior
{in'fiəriə}
I. 1. долен (по място), разположен долу (и анат.)
2. печ. напечатан по-долу от реда (за буква, цифра)
3. прен. нисш, (по-) нискостоящ (по чин и пр.)
воен. подчинен, младши (to)
INFERIOR clerk дребен чиновник
the INFERIOR clergy нисшето духовенство
to be INFERIOR to someone не мога да се меря с/стоя по-долу от някого
to be in no way INFERIOR to someone с нищо не отстъпвам на някого
4. долнокачествен, лош, посредствен
goods INFERIOR to sample стоки, който не отговарят по качество на/са по-долнокачествени от мострата
INFERIOR minds хора с посредствен ум
5. астр. с орбита, по-малка от тази на земята (за планета)
II. 1. подчинен, подчинено лице, човек с по-малки способности
2. печ. напечатана под реда буква/цифра* * *{in'fiъriъ} I. a 1. долен (по място), разположен долу (и ана* * *посредствен; долнопробен; долнокачествен; долен; младши; низш; низшестоящ;* * *1. goods inferior to sample стоки, който не отговарят по качество на/са по-долнокачествени от мострата 2. i. долен (по място), разположен долу (и анат.) 3. ii. подчинен, подчинено лице, човек с по-малки способности 4. inferior clerk дребен чиновник 5. inferior minds хора с посредствен ум 6. the inferior clergy нисшето духовенство 7. to be in no way inferior to someone с нищо не отстъпвам на някого 8. to be inferior to someone не мога да се меря с/стоя по-долу от някого 9. астр. с орбита, по-малка от тази на земята (за планета) 10. воен. подчинен, младши (to) 11. долнокачествен, лош, посредствен 12. печ. напечатан по-долу от реда (за буква, цифра) 13. печ. напечатана под реда буква/цифра 14. прен. нисш, (по-) нискостоящ (по чин и пр.)* * *inferior[in´fiəriə] I. adj 1. долен (по място), разположен долу (и анат.); печ. напечатана по-долу (за буква); 2. прен. нисш, (по-)нискостоящ (по чин и пр.); воен. подчинен, младши (to); the \inferior status of women по-ниският статус на жените; \inferior clerk дребен чиновник; \inferior clergy нисшето духовенство; to be \inferior to s.o. не мога да се меря с някого, стоя по-долу; to be in no way \inferior to s.o. с нищо не отстъпвам на някого; 3. долнокачествен, нискокачествен, лош; посредствен; \inferior quality ниско (лошо) качество; \inferior minds хора с посредствен ум; • \inferior planet планета с орбита по-малка от тази на Земята; II. n подчинен, подчинено лице; човек с по-малки способности. -
5 rank
{ræŋk}
I. 1. ред (ица)
to fall into RANK строявам се, заставам в редица
to break RANKs излизам от/напускам строя, развалям строя, прен. обърквам се
the RANKs, the RANK and file воен. редниците и ефрейторите, членската маса, редовите членове (на партия и пр.), обикновените хора, масите
to rise from the RANKs воен. бивам повишен от редник/ефрейтор в офицерски чин, прен. издигам се от народа
to reduce to the RANKs воен. деградирам, разжалвам във войнишки чин
2. чин, ранг, сан, звание
3. класа, разред, категория
person of RANK аристократ
people of all RANKs хора от всякакви обществени слоеве
RANK and fashion висше общество
the lower RANKs of the clergy низшето духовенство
to pull RANK on sl. злоупотребявам с високото си положение
to take RANK as имам звание на, считам се за
of the first RANK първокласен, първоразряден
4. шах хоризонтални полета на шахматна дъска
5. пиаца за таксита, таксита на пиаца
II. 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се)
2. класифицирам, заемам/давам (дадено) място
to RANK first among пръв съм измежду
where/how do you RANK X.? в каква категория поставяш X.? to RANK among the failures числя се към неуспелите
to RANK someone's abilities high ценя/поставям високо способностите на някого
3. ам. заемам/имам по-високо положение/длъжност/чин от
III. 1. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност)
RANK with цял обрасъл с
2. тлъст, плодороден (за почва)
3. вонящ, смрадлив, гранясал, гранив, развален
4. прен. отвратителен, противен, просташки
5. отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, пълен, абсолютен* * *{rank} n 1. ред(ица); to fall into rank строявам се, заставам в ред(2) {rank} v 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строява{3} {rank} а 1. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност);* * *флагрантен; чин; явен; степен; редица; ред; сан; ранг; очевиден; отявлен; звание; класа; категория; класифицирам;* * *1. i. ред (ица) 2. ii. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се) 3. iii. буен, избуял, богат, изобилен (за растителност) 4. of the first rank първокласен, първоразряден 5. people of all ranks хора от всякакви обществени слоеве 6. person of rank аристократ 7. rank and fashion висше общество 8. rank with цял обрасъл с 9. the lower ranks of the clergy низшето духовенство 10. the ranks, the rank and file воен. редниците и ефрейторите, членската маса, редовите членове (на партия и пр.), обикновените хора, масите 11. to break ranks излизам от/напускам строя, развалям строя, прен. обърквам се 12. to fall into rank строявам се, заставам в редица 13. to pull rank on sl. злоупотребявам с високото си положение 14. to rank first among пръв съм измежду 15. to rank someone's abilities high ценя/поставям високо способностите на някого 16. to reduce to the ranks воен. деградирам, разжалвам във войнишки чин 17. to rise from the ranks воен. бивам повишен от редник/ефрейтор в офицерски чин, прен. издигам се от народа 18. to take rank as имам звание на, считам се за 19. where/how do you rank x.? в каква категория поставяш x.? to rank among the failures числя се към неуспелите 20. ам. заемам/имам по-високо положение/длъжност/чин от 21. вонящ, смрадлив, гранясал, гранив, развален 22. класа, разред, категория 23. класифицирам, заемам/давам (дадено) място 24. отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист, пълен, абсолютен 25. пиаца за таксита, таксита на пиаца 26. прен. отвратителен, противен, просташки 27. тлъст, плодороден (за почва) 28. чин, ранг, сан, звание 29. шах хоризонтални полета на шахматна дъска* * *rank[ræʃk] I. n 1. ред, редица; to close \ranks сплотявам се, обединявам се (за общи действия); to fall into \rank строявам се, заставам в редица; to break \ranks излизам от (напускам) строя; прен. обърквам се; the \ranks, the \rank and file 1) воен. редици; 2) членска маса, обикновени (редови) членове (на партия, дружество и пр.); 3) прен. обикновените хора; to rise from the \ranks воен. бивам повишен от войник в офицерски чин; прен. издигам се от народа; to reduce to the \ranks воен. деградирам (разжалвам) във войнишки чин; 2. чин, сан, ранг; звание; to pull \rank налага се поради по-високия си ранг; 3. класа, разред, категория; persons of \rank аристокрация; \rank and fashion висше общество; хайлайфът; the lower \ranks of the clergy низшето духовенство; низшият клир; writing of very first \rank първокласно писане; 4. хоризонтална редица квадрати от шахматната дъска; 5. стоянка за таксита (и taxi \rank); II. v 1. нареждам (се), построявам (се) в редица, строявам (се); 2. класифицирам; давам (заемам) място; he \ranks first among the lawyers той е пръв сред адвокатите (юристите); I \rank her abilities very high високо ценя способностите ѝ; 3. ам. заемам по-високо положение (длъжност) от; имам по-висок чин от; a major \ranks a lieutenant майорът има по-висок чин от лейтенанта; III. rank adj 1. буен; богат, изобилен (за растителност); тлъст, плодороден (за почва); 2. вонящ, смрадлив; гранясал, гранлив, развален; прен. отвратителен, противен; 3. отявлен, явен, очевиден, очебиещ, флагрантен; същински, същи; \rank outsider аутсайдер, човек (отбор) с минимални шансове за победа (в състезание); FONT face=Times_Deutsch◊ adv rankly. -
6 secular
{'sekjulə}
I. 1. светски, мирски, не църковен (за музика, изкуство)
SECULAR power държавна (не църковна) власт
държава, the SECULARarm ист. държавна власт, която привежда в изпълнение присъдите на църковен съд
2. вековен, дълговечен, (дълго) траен, постоянен
SECULAR change бавна, но трайна промяна
3. ставащ веднъж на 100 години
4. който не е положил монашески обет
SECULAR clergy свещеници, бяло духовенство
II. 1. свещеник
2. мирянин* * *{'sekjulъ} I. a 1. светски, мирски, не църковен (за музика, и* * *a светски, мирски;secular; I. a 1. светски, мирски, не църковен (за музика, изкуство); secular power държавна* * *1. i. светски, мирски, не църковен (за музика, изкуство) 2. ii. свещеник 3. secular change бавна, но трайна промяна 4. secular clergy свещеници, бяло духовенство 5. secular power държавна (не църковна) власт 6. вековен, дълговечен, (дълго) траен, постоянен 7. държава, the seculararm ист. държавна власт, която привежда в изпълнение присъдите на църковен съд 8. който не е положил монашески обет 9. мирянин 10. ставащ веднъж на 100 години* * *secular[´sekjulə] I. adj 1. светски, секуларен, мирянски, мирски; не религиозен; the \secular arm ист. гражданска власт, която привежда в изпълнение присъдите на църковен съд; \secular clergy бяло духовенство, свещеници; 2. вековен; дълготраен, постоянен (не периодичен); \secular tree вековно дърво; 3. който става веднъж на 100 години; \secular games ист. древноримски игри, които са ставали веднъж на 100 или 120 години; \secular hymn ( ode) поема, писана в чест на тези игри; \secular bird феникс; FONT face=Times_Deutsch◊ adv secularly; II. n 1. свещеник от бялото духовенство; неръкоположен църковен служител; 2. мирянин. -
7 regular
{'regjulə}
I. 1. правилен (и грам., мат.), симетричен
2. редовен (и воен.), постоянен
REGULAR way of life, REGULAR habits редовен живот
to keep REGULAR hours водя редовен живот
REGULAR army/soldiers редовна войска/войници
3. обичаен, приет, нормален, правилен, коректен, обикновен
REGULAR introduction официално запознанство
procedure that is not REGULAR неправилна процедура
REGULAR marriage законен брак
4. редовен, квалифициран, професионален, на постоянна служба
5. нормален, правилен (за пулc и пр.), равномерен
6. разг. симпатичен, чудесен
7. разг. същински, истински, цял
REGULAR rascal истински/цял мошеник
8. църк. монашески
REGULAR clergy черно духовенство
9. ам. пол. верен, стопроцентов (за привърженик)
II. 1. редовен войник, офицер от редовната армия
рl редовна войска
2. разг. редовен посетител/клиент
3. разг. човек на редовна/щатна работа
4. църк. член на монашески орден
5. ам. обикновен/среден размер (на облекло)
6. ам. пол. верен привърженик
III. 1. редовно, често
2. истински, не на шега* * *{'regjulъ} a 1. правилен (и грам.,мат.); симетричен; 2. редов(2) {'regjulъ} n 1. редовен войник; офицер от редовната армия{3} {'regjulъ} adv непр. 1. редовно; често; 2. истински, не н* * *редовен; постоянен; правилен; закономерен;* * *1. i. правилен (и грам., мат.), симетричен 2. ii. редовен войник, офицер от редовната армия 3. iii. редовно, често 4. procedure that is not regular неправилна процедура 5. regular army/soldiers редовна войска/войници 6. regular clergy черно духовенство 7. regular introduction официално запознанство 8. regular marriage законен брак 9. regular rascal истински/цял мошеник 10. regular way of life, regular habits редовен живот 11. to keep regular hours водя редовен живот 12. ам. обикновен/среден размер (на облекло) 13. ам. пол. верен привърженик 14. ам. пол. верен, стопроцентов (за привърженик) 15. истински, не на шега 16. нормален, правилен (за пулc и пр.), равномерен 17. обичаен, приет, нормален, правилен, коректен, обикновен 18. рl редовна войска 19. разг. редовен посетител/клиент 20. разг. симпатичен, чудесен 21. разг. същински, истински, цял 22. разг. човек на редовна/щатна работа 23. редовен (и воен.), постоянен 24. редовен, квалифициран, професионален, на постоянна служба 25. църк. монашески 26. църк. член на монашески орден* * *regular[´regjulə] I. adj 1. правилен (и ез., мат.); симетричен; at \regular intervals на равни интервали; 2. редовен; постоянен; регулярен; to keep \regular hours водя редовен живот; \regular army ( soldiers) редовна войска (войници); 3. обичаен, приет; нормален; рутинен; what is the \regular dress for such occasions? какво облекло е подходящо в такива случаи? procedure that is not \regular неправилна процедура; 4. редовен, напълно квалифициран (за лекар и пр.); 5. разг. истински, същински, цял; a \regular fool голям (абсолютен) глупак; he's a \regular fellow ( guy) той е прекрасен човек; 6. рел., ист. монашески (обр. secular); 7. кубичен (за кристал); II. adv грубо 1. редовно, често, постоянно; 2. истински, не на шега; III. n 1. рел., ист. член на орден; 2. редовен войник; офицер от редовната армия; pl редовна войска; 3. разг. редовен клиент (посетител); 4. разг. човек на редовна (щатна) работа. -
8 confine
{kən'fain}
I. 1. refl ограничавам се, придържам се (to към)
2. ограничавам (се) (to в)
3. държа в затвор, затварям
ограничавам (to в)
интернирам (to a place някъде)
to be CONFINEd to one's room/bed пазя стаята/леглото
to be CONFINEd (for space) живея натясно, притеснен съм
to CONFINE to barracks воен. лишавам от право на отпуск
4. ост. гранича (with, to, on с)
5. pass раждам
II. обик. pl граници, предели (и прен.), край
on/in the CONFINEs of the city накрай града, в покрайнините на града
the utmost CONFINEs of space най-далечното пространство* * *{kъn'fain} v 1. refl ограничавам се, придържам се (to към); 2(2) {'kъnfain} обик. pl граници, предели (и прен.); край; on/* * *придържам се; граница; затварям; заточавам; интернирам;* * *1. i. refl ограничавам се, придържам се (to към) 2. ii. обик. pl граници, предели (и прен.), край 3. on/in the confines of the city накрай града, в покрайнините на града 4. pass раждам 5. the utmost confines of space най-далечното пространство 6. to be confined (for space) живея натясно, притеснен съм 7. to be confined to one's room/bed пазя стаята/леглото 8. to confine to barracks воен. лишавам от право на отпуск 9. държа в затвор, затварям 10. интернирам (to a place някъде) 11. ограничавам (to в) 12. ограничавам (се) (to в) 13. ост. гранича (with, to, on с)* * *confine[kən´fain] I. v 1. refl ограничавам се, придържам се (to към); 2. ограничавам (се) (to в); in the Middle Ages education was largely \confineed to training the clergy през Средновековието образованието е привилегия на духовенството; 3. държа в затвор; затварям (in в); ограничавам някого (to в); to be \confined to o.'s room ( bed) пазя стаята (леглото); to \confine to barracks воен. наказвам с лишаване от право да напуска казармата (от право на отпуск); to be \confined ( for space) притеснен съм, живея натясно; 4. боледувам; I have been \confined for three weeks by gout три седмици лежах с подагра; 5. заточавам, интернирам; 6. ост. гранича ( with, to, on с); II.[´kɔnfain] n обикн. pl 1. граници, предели; край; най-отдалечен край; a sort of tragedy that lies within the \confines of farce трагедия, която прилича на фарс; at the extreme \confine of the earth в най-отдалечените краища на земята; the utmost \confine of space най-далечното пространство; 2. ограничения, рамка, граници; I can't stand the \confines of marriage не понасям ограниченията, които бракът налага.
См. также в других словарях:
Clergy — Cler gy, n. [OE. clergie, clergi, clerge, OF. clergie, F. clergie (fr. clerc clerc, fr. L. clericus priest) confused with OF. clergi[ e], F. clerg[ e], fr. LL. clericatus office of priest, monastic life, fr. L. clericus priest, LL. scholar, clerc … The Collaborative International Dictionary of English
clergy — n. Religious professionals; those ordained for the ministry. The Essential Law Dictionary. Sphinx Publishing, An imprint of Sourcebooks, Inc. Amy Hackney Blackwell. 2008 … Law dictionary
clergy — c.1200, clergie office or dignity of a clergyman, from two Old French words: 1. clergié clerics, learned men, from M.L. clericatus, from L.L. clericus (see CLERK (Cf. clerk)); 2. clergie learning, knowledge, erudition, from clerc, also from L.L.… … Etymology dictionary
clergy — [n] ministry of church canonicate, canonry, cardinalate, churchpersons, clerics, conclave, deaconry, diaconate, ecclesiastics, first estate, holy order, pastorate, prelacy, priesthood, rabbinate, the cloth, the desk, the pulpit; concept 369 … New thesaurus
clergy — ► NOUN (pl. clergies) (usu. treated as pl. ) ▪ the body of people ordained for religious duties in the Christian Church. ORIGIN Latin clericus cleric, clergyman … English terms dictionary
clergy — [klʉr′jē] n. pl. clergies [ME clergie, office or dignity of a clergyman < OFr < LL(Ec) clericus: see CLERK] persons ordained for religious service; ministers, priests, rabbis, etc., collectively … English World dictionary
Clergy — (left to right) George Carey, Archbishop of Canterbury (1991–2002), Jonathan Sacks, Chief Rabbi (UK), Mustafa Ceric, Grand Mufti of Bosnia, Jim Wallis, Sojourners, USA. 2009 World Economic Forum in Davos, Switzerland. Cleric redirects here. For… … Wikipedia
clergy — clergylike, adj. /klerr jee/, n., pl. clergies. the group or body of ordained persons in a religion, as distinguished from the laity. [1175 1225; ME clerge, clergie < OF clergé ( < LL clericatus office of a priest; see CLERIC, ATE3), clergie,… … Universalium
clergy — I (New American Roget s College Thesaurus) Religious personnel Nouns 1. (body of clergy) clergy, ministry, priesthood, rabbinate, abbacy, ulema, imamate; the cloth, Roman collar. See religion, worship. 2. (member of the clergy) clergyman or woman … English dictionary for students
Clergy — (Roget s Thesaurus) < N PARAG:Clergy >N GRP: N 1 Sgm: N 1 clergy clergy clericals ministry priesthood presbytery the cloth the desk GRP: N 2 Sgm: N 2 clergyman clergyman divine ecclesiastic church … English dictionary for students
clergy */*/ — UK [ˈklɜː(r)dʒɪ] / US [ˈklɜrdʒɪ] noun [plural] Word forms clergy : singular clergy plural clergies the people who lead religious services, especially Christian priests. A man who leads religious services is sometimes called a clergyman and a… … English dictionary
