-
1 chapeau
m. (lat. pop. capellus, de cappa "chape") (pl. chapeaux) 1. шапка; chapeau mou мека шапка; chapeau de paille сламена шапка; 2. бот. шапчица, гугла (на гъби); 3. похлупак; предпазител; 4. кардиналски сан; prendre le chapeau ставам кардинал ; 5. муз. chapeau chinois вид музикален инструмент със звънчета; 6. loc.adv. chapeau bas със свалена шапка; гологлав; chapeau bas! шапки долу!; 7. подзаглавие на вестникарска статия. Ќ coup de chapeau сваляне на шапки; поздрав със сваляне на шапка; mettre (porter) la main au chapeau докосвам шапката си с ръка за поздрав; mettre son chapeau de travers накривявам шапка; вземам заплашителен вид; porter le chapeau арго отговорен съм за някаква грешка; chapeau de chemineé капак на комин. -
2 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
3 biscornu,
e adj. (de bis- et cornu) 1. двурог; двувърх; chapeau biscornu, двувърха шапка; 2. с неправилна форма; 3. прен., разг. странен, чудноват; idée biscornu,e чудновата, странна идея. -
4 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
5 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
6 camper
v. (de camp) I. v.tr. 1. настанявам, разполагам на лагер; camper son armée разполагам войската си на лагер; 2. разг. поставям решително; camper son chapeau поставям решително шапката си; II. v.intr. 1. живея на лагер, лагерувам, бивакувам; 2. пребивавам за кратко време на лагер; 3. къмпингувам; 4. прен. пребивавам временно някъде; se camper настанявам се на лагер; разг. заемам предизвикателно положение. Ќ camper un soufflet а qqn. лепвам плесница на някого; camper sur ses positions не отстъпвам; camper un personnage описвам живо човек; Ќ Ant. décamper. -
7 capeline
f. (anc. provenç. capelina "chapeau de fer") 1. ост. дамска качулка, забрадка; 2. дамска шапка с гъвкава широка периферия. -
8 chapeauter
v.tr. (de chapeau) 1. поставям шапка на някого; 2. прен. осъществявам контрол над някого или нещо. -
9 chapelier,
ère adj. et n. (de chapel "chapeau") 1. шапкарски; 2. m., f. шапкар. -
10 chapellerie
f. (de chapel chapeau) 1. шапкарница; 2. шапкарство. -
11 chapka
f. (mot russe, p.-к. du fr. chapel "chapeau") ушанка. -
12 cloche1
f. (bas lat. clocca, mot celt. d'Irlande) 1. камбана; 2. звънец; 3. стъклен похлупак; cloche1 а fromage похлупак за сирене; cloche1 de métal метален похлупак за запазване на ястие топло; 4. разг., ост. глава. Ќ déménager а la cloche1 de bois разг. изнасям се тихомълком, без да платя наема; qui n'entend qu'une cloche1 m'entend qu'un son погов. не трябва да се слуша само едната страна; sonner les cloche1s а qqn. мъмря строго някого; cloche1 а plongeur водолазен звънец; кесон под налягане; chapeau cloche1 дамска шапка с форма на камбана, без периферия; jupe cloche1 клош-пола; paletot cloche1 палто клош, което не е стеснено в талията; se taper la cloche1 ям добре. -
13 coiffer
v. tr. (de coiffe) 1. вчесвам, причесвам; 2. забраждам, слагам шапка; 3. прилягам, приличам (за шапка); 4. ост. съблазнявам някого; 5. изпреварвам с малко (в състезание); 6. оглавявам, ръководя (организация); 7. покривам; la neige coiffe les collines снегът покрива хълмовете; se coiffer 1. забраждам се, слагам си шапка; se coiffer d'un chapeau слагам си шапка; 2. оправям си косата; 3. se coiffer de влюбвам се в, пристрастявам се към. Ќ coiffer sainte Catherine оставам стара мома; se faire coiffer au poteau оставям се да бъда изпреварен в последния момент. Ќ Ant. décoiffer, découvrir. -
14 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
15 emplumer
v.tr. (de emplumé) накичвам с пера; emplumer un chapeau накичвам шапка с пера; s'emplumer накичвам се с пера. Ќ Ant. déplumer. -
16 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
17 melon
m. (lat. melo, onis) 1. пъпеш; 2. разг., неодобр. арабин. Ќ chapeau melon бомбе; melon d'eau диня. -
18 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
19 occuper
v.tr. (lat. occupare) 1. заемам, запълвам; une activité qui occupe une bonne part de mon temps дейност, която запълва голяма част от времето ми; 2. обитавам, заемам, държа; occuper une pièce заемам, държа стая; 3. употребявам, използвам; occuper ses loisirs а jouer au bridge използвам свободното си време за игра на бридж; 4. давам работа, заангажирам, държа ( на работа), заемам; 5. занимавам; заангажирам; occuper qqn. de qqch. занимавам някого с нещо; 6. воен. окупирам, владея, държа; юр. occuper pour qqn. използва се за адвокат, който защитава интересите на клиента си; s'occuper 1. занимавам се, работя в областта на; s'occuper de politique занимавам се с политика; 2. грижа се; s'occuper de qqn. грижа се за някого; 3. занимавам се, използвам времето си; il s'occupe има си занимание, работа. Ќ t'occupe pas du chapeau de la gamine! occupe-toi de tes fesses (de ton cul); t'occupe! гледай си работата, не се меси в чужди работи. -
20 ôter
v.tr. (lat. obstare "faire obstacle", bas lat. "enlever") 1. вземам, махам, отнасям, вдигам; разтребвам; ôter les assiettes en desservant разтребвам чиниите от масата; 2. събувам; събличам, снемам, свалям; ôter son chapeau свалям шапката си; 3. премахвам; ôter un passage d'un ouvrage премахвам даден пасаж от произведение; 4. отнемам, лишавам от; ôter la vie отнемам живота; 5. прен. отнемам, лишавам; ôter les illusions отнемам илюзиите на някого; s'ôter разг. махам се; ôte-toi de là que je m'y mette погов. стани, свате, да седне кумът.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
chapeau — [ ʃapo ] n. m. • déb. XIIIe; chapel fin XIe; lat. pop. capellus, de cappa → chape I ♦ Coiffure de forme le plus souvent rigide (opposé à bonnet, coiffe).⇒ coiffure … Encyclopédie Universelle
chapeau — CHAPEAU. sub. mas. Coiffure des hommes, qui est ordinairement d étoffe foulée, de laine ou de poil, et qui a une forme avec des bords. La forme d un chapeau. Les bords d un chapeau. Un chapeau noir. Un chapeau gris. Un ohapeau à grands bords, à… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chapeau — CHAPEAU. s. m. Coiffure, habillement de teste pour homme, qui a une forme & des bords. Autrefois on les faisoit de drap ou d estoffe de soye, maintenant on les fait de laine ou de poil que l on foule. Chapeau royal, autour duquel les Rois… … Dictionnaire de l'Académie française
Châpeau — Chapeau (homonymie) Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
chapeau — Chapeau. Un chapeau ou bonnet à couvrir la teste, Pileus, vel Pileum, Petasus. Les Normans dient Capel, qui vient de Cap, et Cap de Caput. Un chapeau contre le hasle du Soleil, Causia, Vmbella. Un chapeau fait d espis de bled, Corona spicea. Un… … Thresor de la langue françoyse
Chapeau! — [ʃaˈpoː] ist ein auch im deutschen Sprachkreis verwendeter Ausruf der Anerkennung. Er stammt aus der französischen Sprache und ist eine Interjektion. Inhaltsverzeichnis 1 Bedeutung 2 Beispiele 3 Literatur … Deutsch Wikipedia
Chapeau — (frz. für Hut) bezeichnet: als Ausruf Chapeau! eine Respektsbezeugung im Sinne von Hut ab! eine französische Gemeinde, siehe Chapeau (Allier) ChaPeau, einen deutschen Zauberkünstler Siehe auch: Chapeau Claque (Hut) … Deutsch Wikipedia
Chapeau — Cha peau , n.; pl. {Chapeux}. [F., fr. OF. chapel hat. See {Chaplet}.] 1. A hat or covering for the head. [1913 Webster] 2. (Her.) A cap of maintenance. See {Maintenance}. [1913 Webster] {Chapeau bras}[F. chapeau hat + bras arm], a hat so made… … The Collaborative International Dictionary of English
Chapeau — País … Wikipedia Español
Chapeau — (fr., spr. Schapoh), 1) Hut; daher Chapeau bas (spr. Schapohbah), Bogenhut, meist von schwarzem, seidenem Zeuge, ganz flach, so daß er nicht auf den Kopf gesetzt, sondern nur unter dem Arm getragen werden konnte; bei vornehmen Personen, später… … Pierer's Universal-Lexikon
chapeau — 1520s, from Fr. chapeau (O.Fr. capel, 12c.) hat, from L.L. capellum (Cf. It. cappello, Sp. capelo, Port. chapeo), dim. of cappa (see CAP (Cf. cap)) … Etymology dictionary
