-
81 soucier
v. (du lat. sollicitare) I. v.tr. ост. създавам грижи, безпокоя; cela ne me souciait pas davantage това не ми създаваше допълнителни грижи; II. v. pron. безпокоя се, тревожа се, грижа се за, интересувам се; je ne m'en soucie guère не ме е грижа за това; elle se souciait de chanter et danser тя се интересуваше от пеене и танци; se soucier que (+ subj.) тревожа се за това, че; sans se soucier que son enfant souffre без да се интересува, че детето Ј страда. -
82 souffrir
v. (lat. pop. °sufferire, lat. class. sufferre, de ferre "porter") I. v.tr. 1. търпя, изтърпявам, понасям, издържам; ne pas pouvoir souffrir qqn. не понасям някого; souffrir le martyre понасям мъчение; 2. позволявам, допускам, съгласявам се; cela ne souffre plus aucun retard това не позволява повече отлагане; 3. отстоявам, допускам, издържам; II. v.intr. 1. страдам, търпя, пострадвам; souffrir en silence страдам мълчаливо; 2. изпитвам болка, страдам, боли ме; souffrir de rhumatismes страдам от ревматизъм; 3. измъчвам се; j'ai souffert pour lui expliquer son problème измъчих се, докато му обясня в какво се състои проблема му; se souffrir търпя се, понасям се, издържам се. Ќ Ant. jouir, bénéficier. -
83 suffire
v. (réfection de l'a. fr. d'apr. le lat. sufficere, intr. "supporter, résister") I. v.intr. стигам, достатъчен съм; cela ne suffit pas това не е достатъчно; II. v.imp. il suffit que стига само, достатъчно е само; il suffit ост. достатъчно е; il suffit de достатъчно да, стига да, нужно е само да; III. v.tr.ind. смогвам, в състояние съм да се справя с нещо; задоволявам; il pouvait désormais suffire а tous ses besoins той вече успяваше да задоволява всичките си нужди; se suffire не се нуждая от чужда помощ; достатъчни сме си един друг. -
84 surprendre
v.tr. (de sur- et prendre) 1. изненадвам; издебвам, хващам; surprendre un voleur хващам крадец; surprendre l'ennemi издебвам неприятеля; vous me surprenez, cela semble incroyable вие ме изненадвате, това изглежда невероятно; 2. ост. злоупотребявам, получавам чрез измама, излъгвам; surprendre la confiance de qqn. излъгвам доверието на някого; 3. откривам, разкривам; surprendre un secret разкривам тайна; 4. прен. долавям, забелязвам, схващам; il crut surprendre dans sa voix un léger trouble стори му се, че долови в гласа му леко смущение; se surprendre забелязвам, че върша нещо ( нередно). -
85 tablette
f. (de table) 1. дъсчица, полица (в шкаф); 2. връхна плоча на камина; 3. долна (подпорна) плоча на прозорец и др.; 4. таблетка, малко квадратно парче; tablette de chocolat таблетка шоколад; 5. ост. дъсчица за писане ( у древните). Ќ mettez cela sur vos tablettes вземете си добра бележка; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes водя си бележки, за да не забравям какво трябва да правя. -
86 te
pron. pers. (de l'accus. lat. te) 1. те; je te quitte напускам те; cela va te rendre malade това ще те разболее; 2. ти; je te donnerai quinze cents francs ще ти дам петнадесет хиляди франка; 3. се, си; tu t'en souviens спомняш ли си; tu te perdras ще се загубиш. -
87 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
88 tripette
f. (de tripe) чревцe. Ќ cela ne vaut pas tripette разг. това не струва счупена пара. -
89 trouver
v.tr. (lat. pop. °tropare "composer") 1. намирам; trouver son chemin намирам пътя си; trouver du travail намирам работа; aller trouver qqn. отивам да намеря някого (за да се срещна с него); 2. заварвам, сварвам, намирам; trouver la porte fermée намирам вратата заключена; trouver qqn. au lit сварвам някого в леглото; 3. прен. измислям, изнамирам, изобретявам, откривам; trouver la clef d'une énigme откривам ключа към дадена загадка; trouver un plan измислям план; 4. изпитвам, почувствам; trouver du plaisir а parler avec qqn. изпитвам удоволствие да разговарям с някого; 5. смятам, считам, намирам; trouver qqn. gentil намирам някого за мил; trouver bon, mauvais que... одобрявам, не одобрявам; trouver que считам, че; se trouver 1. намирам се, срещам се; les personnes qui se trouvaient là хората, които се намираха там; se trouver tête а tête avec qqn. срещам се очи в очи с някого; 2. смятам се; чувствам се; se trouver embarrassé чувствам се объркан; 3. фигурирам; son nom ne se trouve pas sur la liste името му не фигурира в списъка. Ќ il se trouve que излиза, че; оказа се, че; trouver son maître намирам си майстора; trouver grâce aux yeux (devant les yeux) de qqn. удостоявам се с благоволението на някого; trouver qqn. en chemin изпречва ми се някой на пътя; cela ne se trouve pas dans le pas d'un cheval разг. това не се намира на улицата; trouver la mort умирам. -
90 variété
f. (lat. varietas) 1. разнообразие; la variété des articles разнообразието от артикули; 2. различие, разновидност; 3. зоол., бот. подвид; 4. pl. разни, различни неща; от всичко по нещо; сборник с различни произведения; 5. ост. промяна, изменение. Ќ théвtre de variétés вариететен театър, естраден театър; cela manque de variété това е монотонно, еднообразно; émission de variétés вариететно предаване. Ќ Ant. monotonie, uniformité. -
91 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
92 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur.
Страницы
См. также в других словарях:
cela — cela … Dictionnaire des rimes
cela — [ s(ə)la ] pron. dém. • XIIIe; de 2. ce, et là 1 ♦ (Opposé à ceci) Désigne ce qui est plus éloigné; ce qui précède; ce qu on oppose à ceci. 2 ♦ Cette chose. ⇒ 1. ça(plus cour.). Buvez cela. Ne parlez pas de cela. Remplace ce … Encyclopédie Universelle
CELA (C. J.) — Le prix Nobel de littérature a été attribué en 1989 à Camilo José Cela. Après José Echegaray (1904, avec Frédéric Mistral), Jacinto Benavente (1922), Juan Ramón Jiménez (1956), Vicente Aleixandre (1977), C. J. Cela est le cinquième homme de… … Encyclopédie Universelle
cela — CELA. Pronom démonstratif, qui signifie, Cette chose là. Cela est bon. Cela est mauvais. Cela est fait. [b]f♛/b] Quand le pronom Cela est seul, et sans opposition au pronom Ceci, il se dit de même que Ceci, d Une chose qu on tient et qu on montre … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cela — Saltar a navegación, búsqueda Cela puede referirse a: Camilo José Cela Trulock, escritor español, ganador del Premio Nobel de Literatura. Camilo José Cela Conde, escritor y catedrático de Filosofía, hijo del anterior. CELA, acrónimo del Centro de … Wikipedia Español
Cela — steht für: Cela (Alcobaça), Gemeinde im Kreis Alcobaça, Portugal Cela (Chaves), ein Ort in Portugal Cela ist der Familienname folgender Personen: Camilo José Cela (1916–2002), spanischer Schriftsteller Siehe auch Cella … Deutsch Wikipedia
cela — CÉLA, CÉEA, ceia, celea. pron. dem., adj. dem. (postpus). 1. pron. dem. (pop.) (Indică o fiinţă sau un lucru mai depărtat, în spaţiu sau în timp, de subiectul vorbitor) Acela. ♢ expr. Toate cele(a) = totul, toate. Multe cele(a) = multe şi diverse … Dicționar Român
CELA — (Centre of Youth and Development and Adult Education) is a non governmental organization that is based in the Lugufu refugee camp in Tanzania. CELA’s current director, Atuu Waonaje, is a refugee himself who founded the organization formerly known … Wikipedia
cela — Cela, n. Est un pronom demonstratif tant de la seconde que de la troisieme personne, Istud illud, voyez Ce. Je suis en cela, Ibi nunc sum. Il n y a que cela, Tantum est. C est cela mesme que tu dis, Istud ipsum, Isthaec res est … Thresor de la langue françoyse
cela — Cela. Pronom demonstratif, qui se dit pour Cette chose là. Cela est bon. cela est mauvais. cela est fait … Dictionnaire de l'Académie française
cela — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. ż IIa {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} niewielkie pomieszczenie mieszkalne w więzieniu lub w klasztorze : {{/stl 7}}{{stl 10}}Prycze w więziennej celi. Cela śmierci. Cela klasztorna.… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
