-
41 chanter
v. (lat. cantare, fréquent. de canere) I. v.intr. 1. пея; chanter faux пея фалшиво; chanter en play-back пея на плейбек; le coq chante петелът пее; 2. усмихвам се, нравя се, приятно мие е; si cela vous chante ако това ви е приятно; si ça vous chante ако това ви допада; II. v.tr. 1. пея, изпявам; chanter une chanson изпявам песен; 2. поет. възпявам, възхвалявам, превъзнасям; chanterune victoire възпявам победа; chanter victoire обявявам победа. Ќ chanter la messe отслужвам литургия; faire chanter qqn. шантажирам някого, изтръгвам признание чрез насилие; faire chanter qqn. sur un autre ton накарвам някого да запее друга песен. -
42 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
43 combler
v.tr. (lat. cumulare "amonceler") 1. запълвам, попълвам; combler les ornières засипвам коловозите; combler un jour запушвам цепнатина; 2. препълвам; 3. покривам; combler un déficit покривам дефицит; combler un retard наваксвам закъснение; 4. прен. обсипвам; combler qqn. de compliments обсипвам някого с комплименти; 5. задоволявам, удовлетворявам; cela me comble de joie това ме изпълва с радост; combler qqn. удовлетворявам напълно някого. Ќ combler la mesure прехвърлям мярката, прекалявам; combler les vњux de qqn. изпълнявам желанията на някого. Ќ Ant. creuser, vider; nuire. -
44 comme
adv. et conj. (lat. quomodo "de quelle façon" auquel on a ajouté les sens de cum) 1. като; comme par miracle като по чудо; comme son frère като брат си; riche comme Crésus богат като Крез; 2. колко, до каква степен; comme il est beau колко е красив; 3. както; tout comme също както, точно както; j'oublierai cela comme le reste ще забравя това, както и останалото; 4. какъвто; riche comme il est какъвто е богат; 5. conj. понеже, тъй като; comme il est là тъй като той е тук; 6. conj. в момента, в който; nous arrivâmes comme il partait пристигнахме точно когато той тръгваше. Ќ c'est comme ça така е; comme ci comme ça горе-долу; comme on fait son lit, on se couche погов. каквото си постелеш, на такова ще легнеш; comme il faut както трябва; comme tout извънредно много; comme quoi така че, по начин че; il faut voir comme! и още как! Ќ Ant. contrairement; contre (par contre). -
45 commentaire
m. (de commenter) 1. тълкуване, коментар, обяснение, разискване; sans commentaire без коментар; cela se passe de commentaire това няма нужда от коментар; 2. пояснителна информация в компютърна програма. -
46 comprendre
v.tr. (lat. pop. °comprendere, class. comprehendere "saisir") 1. състоя се, обхващам, включвам, съдържам; le concours comprend trois épreuves конкурсът се състои от три изпита; 2. разбирам, схващам; comprendre le fonctionnement d'une machine разбирам, схващам функционирането на машина; chercher а comprendre qqch. опитвам се да разбера нещо; comprendre qqn. разбирам поведението, постъпките на някого; se comprendre знае се, разбира се; разбирам се, познавам се; cela se comprend това е очевидно, ясно. Ќ Ant. excepter, exclure, omettre; échapper, ignorer, méconnaître. -
47 concerner
v.tr. (lat. scolast. concernere, de cernere "considérer") отнасям се до, засягам; cela ne vous concerne pas това не ви засяга; en ce qui me concerne що се отнася до мен; je ne suis pas concerné това не ме засяга. -
48 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
49 convenir
v.tr.ind. (lat. convenire "venir avec") 1. convenir а (qqch.) подхождам, допадам; les vêtements conviennent а la circonstance дрехите подхождат на случая; chercher la phrase qui convient търся изречението, което подхожда; le mari qui lui convient мъжът, който Ј подхожда; cela me convient това ме устройва; 2. v.impers. il convient de (+ inf.) подхожда да, добре е да; il comient que (+ subj.) желателно е да; 3. convenir de (qqch.) (със спомагателния глагол être (littér.) или avoir) съгласявам се, споразумявам се; vous devrez en convenir вие трябва да се съгласите с това; elles ont convenu d'un lieu de rendez-vous те се споразумяха за мястото на срещата; 4. признавам, съгласявам се; je conviens que признавам, че; se convenir харесвам се взаимно, допадам си. Ќ il a été convenu que бе решено, че; comme convenu както бе решено. Ќ Ant. disconvenir, s'opposer. -
50 correspondre
v. (lat. scolast. correspondere, de respondere "répondre") I. v.intr. кореспондирам, намирам се в преписка; cesser de correspondre спирам да си пиша, преустановявам коореспонденцията; correspondre avec qqn. пиша си с някого; II. v.tr.ind. correspondre а съответствам на нещо, равностоен съм; cela correspond а ses désirs това съответства на желанията му (Ј); III. v.pron. съответствам си; ces deux pières se correspondent тези два документа си съответстват. Ќ les deux pièces correspondent ост. двете стаи имат общ вход. Ќ Ant. s'opposer. -
51 discutable
adj. (de discuter) спорен, оспорим, по който може да се разисква; cela n'est pas discutable по това не може да се разисква, да се спори; това е напълно сигурно. Ќ Ant. indiscutable, incontestable; évident. -
52 écarter1
v.tr. (lat. pop. °exquartare) 1. разкрачвам, разпервам, разтварям; écarter1 les jambes разкрачвам крака; écarter1 les doigts разтварям, разпервам пръсти; écarter1 la foule pour passer пробивам си път през тълпата, за да мина; 2. отстранявам, отдалечавам, отбивам, отклонявам; prenez ce chemin, cela ne vous écartera pas beaucoup поемете по този път, той няма да ви отклони много; 3. прен. пропъждам, разкъсвам, разсейвам; écarter1 les mauvaises pensées пропъждам лошите мисли; 4. отклонявам; изтръгвам; 5. (Канада) загубвам; écarter1 un livre загубвам книга; s'écarter1 dans une ville inconnue загубвам се в непознат град; s'écarter1 разкрачвам се; отстранявам се; отбивам се, отклонявам се. Ќ Ant. comprimer, presser, serrer. -
53 égal,
e, aux adj. (lat. њqualis) 1. равен; diviser un tout en parties égales разделям едно цяло на равни части; 2. еднакъв; 3. равномерен; un pouls égal, равномерен пулс; un pas égal, равномерна стъпка; 4. еднообразен; 5. прен. равен, равноправен; tous sont égal,aux всички са равни; 6. m.,f. човек, който е равнопоставен на друг; 7. loc. prép. а l'égal, de толкова колкото, наравно с, по подобие на. Ќ cela m'est égal, безразлично ми е, все ми е едно; c'est égal, безразлично, все едно. Ќ Ant. inégal; différent, irrégulier. -
54 ensuite
adv. (pour en suite) 1. после, сетне, след това; 2. loc.prép. ensuite de след; ensuite de cela след това; ensuite de quoi след което. Ќ Ant. d'abord, premièrement. -
55 fendre
v.tr. (lat. findere) 1. цепя, разцепвам, нацепвам; fendre du bois цепя дърва; 2. пуквам, спуквам, разпуквам, напуквам; 3. прен. пробивам си път, промъквам се през; 4. поря; fendre l'air поря въздуха; le navire fend les flots корабът цепи вълните; se fendre 1. цепя се, разцепвам се, нацепвам се; пукам се; 2. при фехтовка: изнасям силно напред десния си крак, за да засегна противника си, като левия оставям на място. Ќ cela me fend le cњur сърцето ми се къса (от състрадание, от милост); fendre un cheveu en quatre цепя косъма на две; il gèle а pierre fendre дърво и камък се пукат от студ; se fendre d'une tournée нар. решавам се да платя една поръчка (при почерпка); se fendre la pipe смея се силно; se fendre de разг. купувам, подарявам нещо, похарчвам; il ne s'est pas fendu, ce cadeau n'a pas dû lui coûter cher не се е охарчил много, този подарък вероятно не струва скъпо. -
56 fil
m. (lat. filum) 1. конец, влакно; връв; фибра; fils а broder конци за бродиране; 2. жица; fil mérallique метална жица; 3. острие; fil d'un rasoir, d'une épée острие на бръснач, сабя; 4. течение; suivre le fil de l'eau следвам течението на водата (реката); 5. прен. нишка; perdre le fil de ses idées губя нишката на мислите си; 6. телефон; qui est au bout du fil? кой се обажда? passer, donner un coup de fil обаждам се по телефона на някого; 7. конец, фибра (обвивка на зеления боб и др.); 8. кухина, дефект в камък ( от който камъкът може да се сцепи). Ќ cela ne tiens qu'a un fil работата виси на косъм; cousu de fils blancs съшито с бели конци; de fil en aiguille от дума на дума; donner du fil а retordre а qqn. създавам неприятности някому; fil а plomb отвес; fil de fer тел; fil de fer barbelé бодлива тел; fil d'eau водна струя; fil de fer арго ракия; le fil d'Ariane пътеводна нишка; passer au fil de l'épée съсичам, посичам някого; raconter de fil en aiguille разказвам от игла до конец; reprendre le fil du discours (de la conversation) връщам се на мисълта си ( на въпроса). -
57 folichon,
ne adj. (de fol et suff. dimin.) 1. игрив, весел; 2. m., f. игрив, весел човек. Ќ cela n'a rien de folichon, никак не е весело, смешно. Ќ Ant. grave, sérieux. -
58 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
59 il
(pl. ils) pron. pers. (du lat. ille "celui-là") употребява се несамостоятелно: 1. с лични глаголи: той; il mange той яде; ils chantent те пеят; 2. (du lat. illud "cela") с безлични глаголи: il faut трябва; il pleut вали; 3. с някои глаголи, употребявани в безлична форма: il y a beaucoup de gens има много хора; il est vrai вярно е (това е вярно); il est possible възможно е (това е възможно); il fait chaud топло е; il fait frais хладно е; il fait mauvais времето е лошо; il était une fois имало едно време; il s'agit de отнася се до; il a été décidé que бе решено, че. -
60 impliquer
v.tr. (lat. implicare "plier dans, envelopper") 1. вплитам, замесвам; въвличам; impliquer dans un procès въвличам в процес; 2. включвам, съдържам в себе си, предполагам; cela implique que това предполага, че; s'impliquer dans son travail отдавам се на работата си.
Страницы
См. также в других словарях:
cela — cela … Dictionnaire des rimes
cela — [ s(ə)la ] pron. dém. • XIIIe; de 2. ce, et là 1 ♦ (Opposé à ceci) Désigne ce qui est plus éloigné; ce qui précède; ce qu on oppose à ceci. 2 ♦ Cette chose. ⇒ 1. ça(plus cour.). Buvez cela. Ne parlez pas de cela. Remplace ce … Encyclopédie Universelle
CELA (C. J.) — Le prix Nobel de littérature a été attribué en 1989 à Camilo José Cela. Après José Echegaray (1904, avec Frédéric Mistral), Jacinto Benavente (1922), Juan Ramón Jiménez (1956), Vicente Aleixandre (1977), C. J. Cela est le cinquième homme de… … Encyclopédie Universelle
cela — CELA. Pronom démonstratif, qui signifie, Cette chose là. Cela est bon. Cela est mauvais. Cela est fait. [b]f♛/b] Quand le pronom Cela est seul, et sans opposition au pronom Ceci, il se dit de même que Ceci, d Une chose qu on tient et qu on montre … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cela — Saltar a navegación, búsqueda Cela puede referirse a: Camilo José Cela Trulock, escritor español, ganador del Premio Nobel de Literatura. Camilo José Cela Conde, escritor y catedrático de Filosofía, hijo del anterior. CELA, acrónimo del Centro de … Wikipedia Español
Cela — steht für: Cela (Alcobaça), Gemeinde im Kreis Alcobaça, Portugal Cela (Chaves), ein Ort in Portugal Cela ist der Familienname folgender Personen: Camilo José Cela (1916–2002), spanischer Schriftsteller Siehe auch Cella … Deutsch Wikipedia
cela — CÉLA, CÉEA, ceia, celea. pron. dem., adj. dem. (postpus). 1. pron. dem. (pop.) (Indică o fiinţă sau un lucru mai depărtat, în spaţiu sau în timp, de subiectul vorbitor) Acela. ♢ expr. Toate cele(a) = totul, toate. Multe cele(a) = multe şi diverse … Dicționar Român
CELA — (Centre of Youth and Development and Adult Education) is a non governmental organization that is based in the Lugufu refugee camp in Tanzania. CELA’s current director, Atuu Waonaje, is a refugee himself who founded the organization formerly known … Wikipedia
cela — Cela, n. Est un pronom demonstratif tant de la seconde que de la troisieme personne, Istud illud, voyez Ce. Je suis en cela, Ibi nunc sum. Il n y a que cela, Tantum est. C est cela mesme que tu dis, Istud ipsum, Isthaec res est … Thresor de la langue françoyse
cela — Cela. Pronom demonstratif, qui se dit pour Cette chose là. Cela est bon. cela est mauvais. cela est fait … Dictionnaire de l'Académie française
cela — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. ż IIa {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} niewielkie pomieszczenie mieszkalne w więzieniu lub w klasztorze : {{/stl 7}}{{stl 10}}Prycze w więziennej celi. Cela śmierci. Cela klasztorna.… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
