-
61 indifférer
v.tr. (de indifférent) разг. безразличен съм към нещо; cela m'indiffère това ми е безразлично, не ме интересува. -
62 logique1
f. (lat. logica, gr. logikê, gr. logos "raison") 1. логика; cela manque de logique1 няма никаква логика в това; logique1 formelle формална логика; 2. трактат по логика. Ќ Ant. désordre, illogisme. -
63 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
64 mériter
v.tr. (de mérite) 1. заслужавам; имам заслуги; cela mérite réflexion това заслужава размисъл; 2. ост. струвам, заслужавам. Ќ Ant. démériter. -
65 notoriété
f. (du lat. notorius) явност, общоизвестност; слава, име, известност; cela est de notoriété, il est de notoriété publique que... общоизвестно е, че; notoriété publicitaire рекламна известност. -
66 pendre
(lat. pop. °pendere) I. v.tr. 1. окачвам, закачвам; 2. обесвам; II. v.intr. вися, увисвам; se pendre обесвам се; окачвам се. Ќ dire pis que pendre de (qqn.) говоря лошо за някого (повече от достатъчното, за да бъде обесен); pendre au nez заплашен, застрашен съм от нещо; il ne vaut pas la corde pour le pendre такъв негодник е, че никой не е в състояние до го оправи; être pendu aux lèvres de qqn. слушам някого с голямо внимание (не пропускам нито дума); cela lui pend sur la tête нещо го застрашава; se pendre au cou de qqn. увисвам на врата на някого. -
67 peut-être
adv. (ellipse de puet cel estre "cela peut être") 1. може би; ils ne viendront peut-être pas може би няма да дойдат; 2. m. inv. предложение. -
68 pouvoir1
v. (lat. pop. °potere) I. v.tr. 1. мога, в състояние съм; n'en pouvoir1 rien не мога нищо; 2. имам разрешение, право да върша нещо; 3. имам власт, сила, влияние да направя нещо; II. v.intr. може би, възможно е; je puis avoir des illusions възможно е да си правя илюзии; il peut arriver que възможно е да се случи така, че; se pouvoir1 impers. възможно е; cela ne se peut pas това е невъзможно. Ќ n'en pouvoir1 plus на края на силите си съм; не мога повече. -
69 près
adv. (bas lat. presse "en serrant") 1. близо, близко, наблизо; il habite tout près той живее съвсем наблизо; 2. loc. adv. de près отблизо; а cela près без да се спираме на това; а peu près приблизително, почти; 3. prép. за означаване близост по място: при, до; 4. loc. prép. près de до, близо до; скоро; почти; tout près de Paris съвсем близо до Париж; être près de la retraite наближавам пенсионна възраст. Ќ près а près последователно, близо; ni de près ni de loin в никакъв случай; suivre qqn. de près следя някого, не го оставям на мира. -
70 quant2
а loc. prép. (lat. quantum ad "autant que cela intéresse") що се отнася до, по отношение на; quant2 а son caractère колкото до характера му; quant2 а moi що се отнася до мен; quant2 au père de Jean що се отнася до бащата на Жан. Ќ Hom. camp, khan, quand. -
71 rapport
m. (de rapporter) 1. доход, приход; le rapport d'un capital доходът от капитал; 2. производителност; 3. рапорт, съобщение, доклад, отчет, протокол; rapport confidentiel поверителен доклад; 4. оценка, писмено заключение на експерт; 5. съответствие, съотношение, зависимост, връзка, близост; je ne vois pas le rapport не виждам каква е връзката; cela n'a aucun rapport това няма нищо общо; rapport de transmission предавателно съотношение (на автомобилна трансмисия); 6. отношение, връзка, взаимоотношение; entretenir de bons rapports avec qqn. поддържам добри отношения с някого; rapport sexuels сексуални отношения, връзки; 7. мат., грам. отношение; 8. loc. prép. par rapport а по отношение на, в сравнение с; sous le rapport de в отношение на, като се вземе предвид; rapport а нар. поради; по отношение на; rapport que (+ ind.) нар. защото; en rapport de, en rapport avec във връзка с. Ќ immeuble de rapport ост. жилище, което носи доходи от наеми на собственика си; terre de rapport пръст, пренесена от другаде. Ќ Ant. disproportion. -
72 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
73 remonter
v. (de re- et monter) I. v.intr. 1. издигам, повдигам, изкачвам отново; remonter dans sa chambre качвам се в стаята си; remonter а cheval качвам се отново на кон; 2. възвишавам се, простирам се (за път, гора); 3. прен. отново израствам, издигам се; 4. датирам от, водя своето начало от; cela remonte au déluge това датира от много отдавна; 5. цъфтя отново; 6. повишавам се отново (за температура); 7. вървя срещу течението; II. v.tr. 1. поставям, отнасям нагоре; качвам; 2. отново изкачвам; remonter l'escalier отново изкачвам стълбището; 3. вървя срещу течението; le bateau remonte la rivière корабът се изкачва по реката, движи се срещу течението; 4. издърпвам към себе си; 5. попълвам, снабдявам; 6. отново монтирам, сглобявам; 7. навивам (за часовник); 8. прен. увеличавам, засилвам, повдигам; remonter le courage de qqn. повдигам смелостта на някого; 9. попълвам отново с това, което е необходимо; 10. театр. поставям отново пиеса; 11. прен. стремя се към първоизточника, началото; 12. вкарвам във форма, правя по-енергичен; se remonter 1. навивам се отново (за механизъм); 2. разг. набирам сили, бодрост. Ќ remonter au vent мор. движа се срещу вятъра; remonter un adversaire спорт. наваксвам нещо, загубено срещу противник; remonter un mur издигам стена. Ќ Ant. descendre, dévaler, redescendre; déprimer; affaiblir; démonter, disloquer. -
74 renverser
v. (de re- et a. fr. enverser, de envers) I. v.tr. 1. събарям, прекатурвам, разливам; renverser un seau разливам, прекатурвам кофа; 2. прен. обърквам, разстройвам; обръщам в бягство, внасям смут в редовете на; cela me renverse това ме обърква; 3. променям мястото, посоката на, пускам, поставям в обратно направление, обръщам; renverser les termes d'une proposition обръщам реда на частите на изречение; 4. разг. поразявам, смайвам, обърквам; 5. събарям някого на земята; 6. свалям, събарям; renverser un ministre свалям министър; 7. навеждам, отмятам назад (за част от тялото); II. v.intr. мор. променям посоката (за морско течение, прилив или отлив); se renverser 1. обръщам се катурвам се, падам назад; 2. облягам се назад; 3. променяме си мястото или посоката на движение. Ќ Ant. redresser, rétablir; relever, édifier, fonder, instaurer; couronner. -
75 représenter
v. (lat. repræsentare "rendre présent", de præsens "présent") I. v.tr. 1. представям повторно; 2. показвам, представям; représenter qqn. comme aventurier показвам някого като авантюрист; 3. напомням; 4. изобразявам, възпроизвеждам; représenter une fonction par une courbe изобразявам математическа функция чрез крива; représenter fidèlement un objet възпроизвеждам вярно предмет; 5. театр. представям, давам (спектакъл); изпълнявам, играя ролята на; 6. представлявам; il représente tout ce que je déteste той представлява всичко това, което ненавиждам; cela représente plus d'un million това представлява повече от милион; 7. ост., лит. обръщам внимание на някого, правя забележка; 8. представлявам някого; représenter un gouvernement представлявам правителство; représenter en justice представлявам пред съда (за адвокат); II. v.intr. 1. имам хубав вид, представителен съм; 2. импонирам; водя живот, държа се, харча според ранга си, според своето обществено положение; se représenter 1. представям си; se représenter le visage de qqn. представям си лицето на някого; 2. явявам се отново (на изпит, на избори); 3. представям се отново ( за случай). -
76 rêveur,
euse adj. et n. (de rêver) 1. мечтателен; 2. замислен, разсеян; 3. m., f. мечтател; разсеян, постоянно замислен човек; 4. ост. който размишлява; философ; 5. m., f. човек, който сънува. Ќ cela me laisse rêveur, това ме оставя смаян. -
77 signifier
v.tr. (lat. significare) 1. знача, означавам; Qu'est-ce que cela signifie? Какво означава това? (за изразяване на недоволство); 2. обявявам, изявявам, съобщавам; 3. уведомявам чрез съда; оповестявам. -
78 simagrée
f. (l'a. fr. Si m'agrée "cela me plaît ainsi" est une source peu prob.) разг. превземане; превзетост, преструвка. -
79 soi
pron. pers. (du lat. se, en position accentuée) себе си, се; n'aimer que soi обичам само себе си. Ќ maîtrise de soi самообладание; revenir а soi идвам на себе си, свестявам се; être chez soi в къщи съм, у дома съм; il a de soi разбира се от само себе си; cela va de soi това се подразбира; de soi от само себе си; un autre soi-même интимният приятел. -
80 sorcellerie
f. (de sorcier) магьосничество, вълшебство, чародейство, магия. Ќ cela tient de la sorcellerie това е необикновено, необяснимо.
См. также в других словарях:
cela — cela … Dictionnaire des rimes
cela — [ s(ə)la ] pron. dém. • XIIIe; de 2. ce, et là 1 ♦ (Opposé à ceci) Désigne ce qui est plus éloigné; ce qui précède; ce qu on oppose à ceci. 2 ♦ Cette chose. ⇒ 1. ça(plus cour.). Buvez cela. Ne parlez pas de cela. Remplace ce … Encyclopédie Universelle
CELA (C. J.) — Le prix Nobel de littérature a été attribué en 1989 à Camilo José Cela. Après José Echegaray (1904, avec Frédéric Mistral), Jacinto Benavente (1922), Juan Ramón Jiménez (1956), Vicente Aleixandre (1977), C. J. Cela est le cinquième homme de… … Encyclopédie Universelle
cela — CELA. Pronom démonstratif, qui signifie, Cette chose là. Cela est bon. Cela est mauvais. Cela est fait. [b]f♛/b] Quand le pronom Cela est seul, et sans opposition au pronom Ceci, il se dit de même que Ceci, d Une chose qu on tient et qu on montre … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cela — Saltar a navegación, búsqueda Cela puede referirse a: Camilo José Cela Trulock, escritor español, ganador del Premio Nobel de Literatura. Camilo José Cela Conde, escritor y catedrático de Filosofía, hijo del anterior. CELA, acrónimo del Centro de … Wikipedia Español
Cela — steht für: Cela (Alcobaça), Gemeinde im Kreis Alcobaça, Portugal Cela (Chaves), ein Ort in Portugal Cela ist der Familienname folgender Personen: Camilo José Cela (1916–2002), spanischer Schriftsteller Siehe auch Cella … Deutsch Wikipedia
cela — CÉLA, CÉEA, ceia, celea. pron. dem., adj. dem. (postpus). 1. pron. dem. (pop.) (Indică o fiinţă sau un lucru mai depărtat, în spaţiu sau în timp, de subiectul vorbitor) Acela. ♢ expr. Toate cele(a) = totul, toate. Multe cele(a) = multe şi diverse … Dicționar Român
CELA — (Centre of Youth and Development and Adult Education) is a non governmental organization that is based in the Lugufu refugee camp in Tanzania. CELA’s current director, Atuu Waonaje, is a refugee himself who founded the organization formerly known … Wikipedia
cela — Cela, n. Est un pronom demonstratif tant de la seconde que de la troisieme personne, Istud illud, voyez Ce. Je suis en cela, Ibi nunc sum. Il n y a que cela, Tantum est. C est cela mesme que tu dis, Istud ipsum, Isthaec res est … Thresor de la langue françoyse
cela — Cela. Pronom demonstratif, qui se dit pour Cette chose là. Cela est bon. cela est mauvais. cela est fait … Dictionnaire de l'Académie française
cela — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. ż IIa {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} niewielkie pomieszczenie mieszkalne w więzieniu lub w klasztorze : {{/stl 7}}{{stl 10}}Prycze w więziennej celi. Cela śmierci. Cela klasztorna.… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
