-
1 roman-fleuve
m. вж. roman1. -
2 roman-photo
m. вж. roman1. -
3 roman,
e adj. (de roman1) 1. романски; който се отнася до романски език; 2. m. романски (за архитектурен стил); 3. m. романски стил в Средновековна Европа; 4. който принадлежи към литературното течение на неокласицизма. -
4 gallo-roman
m. (de gallo- et roman) романски език, който произлиза от късния латински, говорен в Галия. -
5 rhéto-roman,
e adj. (de rhétique, de Rhétie et roman) реторомански ( който се отнася до романските диалекти в източна Швейцария). -
6 accoucher
v.tr. (de a- et coucher) 1. v.tr.ind. accoucher de раждам (дете); accoucher d'un garçon раждам момче; 2. v.tr.dir. акуширам на родилка; 3. v.tr.indir. разг. изработвам, създавам мъчително; accoucher d'un mauvais roman създавам лош роман; 4. нар. изказвам се, обяснявам се, говоря. -
7 allégorique
adj. (de allégorie) алегоричен, алегорически, иносказателен; roman allégorique алегоричен роман. Ќ Ant. littéral, réaliste. -
8 boucher2,
ère m., f. (p.-к. du gallo-roman °buccus "bouc", le boucher étant а l'origine chargé d'abattre les boucs) 1. месар, касапин; acheter de la viande chez le boucher2, купувам месо от месаря; 2. разг. несръчен хирург; 3. палач (за офицер, който не щади хората си в боя); 4. adj. la lucilie boucher2,ère зоол. зелена месна муха. -
9 brouiller
v.tr. (gallo-roman °brodiculare, de °brodicare, du germ. °brod "brouet") 1. обърквам; 2. разбърквам, бъркам, смесвам, размесвам; brouiller les cartes размесвам картите (за игра); brouiller des њufs бъркам яйца; 3. скарвам; 4. прен. замъглявам, размътвам; yeux brouillés par des larmes очи, замъглени от сълзи; 5. смущавам (за радиопредавател); brouiller une émission de radio смущавам радиопредаване; se brouiller 1. разбърквам се, обърквам се; 2. скарвам се; se brouiller avec qqn. скарвам се с някого; 3. заоблачавам се, замъглявам се. Ќ Ant. classer, débrouiller, démêler; clarifier, éclaircir; raccomoder, réconcilier. -
10 cape
f. (it. cappa; a remplacé chape) 1. наметало, пелерина; 2. мор. ход на платноход, който свива платна и намалява скоростта си, за да промени посоката си; 3. тънък тютюнев лист, който служи за обвивка на пури; 4. мор., ост. платно на голяма мачта. Ќ rire sous cape разг. смея се под мустак; roman de cape et d'épée авантюристичен рицарски роман. Ќ Hom. cap. -
11 cinéroman
m. (de ciné- et roman) кинороман (през 1920 - 1930 г.). -
12 construction
f. (lat. constructio, de construere "construire") 1. строене, построяване, строителство, съграждане, изграждане, строеж, градеж; construction d'habitations жилищно строителство; en construction в строеж; construction matériaux de construction строителни материали; en éléments préfabriqués панелно строителство; 2. сграда, здание, постройка; fondations d'une construction основи на постройка; 3. грам. конструкция, строеж, структура, словоред; construction directe прав словоред; construction indirecte (inverse) обратен словоред; construction d'un roman структура на роман; 4. чертане, начертаване (на геометрична фигура); 5. ез. синтагма, израз. Ќ construction en série серийно производство; construction mécanique машиностроене; jeu de construction конструктор ( детска игра). Ќ Ant. destruction, démolition; déconstruction. -
13 construire
v.tr. (lat. construere, de struere "disposer, ranger") 1. строя, построявам, градя, изграждам; construire une route строя път; permis de construire разрешително за строеж; 2. геом. чертая, начертавам, построявам (геометрична фигура); construire un rectangle начертавам, построявам правоъгълник; 3. разполагам, нареждам, съставям, съчинявам; construire une phrase съставям изречение; construire un roman съставям роман; se construire строя се (си), съграждам се (си), съставям се (си). Ant. détruire, démolir, abattre, renverser, défaire; déconstruire. -
14 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
15 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
16 épouvante
f. (de épouvanter) ужас, силно изплашване, внезапен страх. Ќ film, roman d'épouvante филм, роман на ужасите. -
17 espiègle
adj. (all. Eulenspiegel personnage bouffon d'un roman) 1. хитър, дяволит; палав, закачлив; un air espiègle закачлив, весел вид; 2. m.,f. хитрец, палавник. -
18 feuilleton
m. (de feuillet) 1. фейлетон, подлистник; roman-feuilleton роман с продължение във вестник; 2. прен. невероятна, измислена история. -
19 gaber
v.tr. (terme pan-roman °gaba "gorge") ост. подигравам; se gaber подигравам се, шегувам се. -
20 gaillard1,
e adj. et n. (du gallo-roman °galia, de la rac. celt. gal- "force") 1. весел, жив, бодър, жизнерадостен; frais et gaillard1, свеж и бодър; humeur gaillard1,e жизнерадостно настроение; 2. прекалено свободен, волен; 3. смел, юначен; 4. m. здрав и жив човек, здравеняк, юнак; 5. f. жена без срам, със свободно поведение; 6. m. разг. младеж, момче. Ќ Ant. faible; fatigué, triste.
См. также в других словарях:
ROMAN — QUAND un genre littéraire, depuis plus de deux mille ans, produit par milliers des œuvres de qualité, et ce dans la plupart des grandes littératures – c’est le cas de ce qu’on appelle aujourd’hui en français le roman – qui, sans ridicule,… … Encyclopédie Universelle
Roman law — is the legal system of ancient Rome. As used in the West the term commonly refers to legal developments prior to the Roman/Byzantine state s adopting Greek as its official language in the 7th century. As such the development of Roman law covers… … Wikipedia
Roman infantry tactics — refers to the theoretical and historical deployment, formation and maneuvers of the Roman infantry from the start of the Roman Republic to the fall of the Western Roman Empire. The article first presents a short overview of Roman training. Roman… … Wikipedia
Roman (litterature) — Roman (littérature) Pour les articles homonymes, voir Roman. Le roman est un genre littéraire aux contours flous caractérisé pour l essentiel par une narration fictionnelle plus ou moins longue, ce qui le distingue de la nouvelle. La place… … Wikipédia en Français
Roman d'amour anglo-saxon — Le roman d amour anglo saxon (« romance novel ») est la forme du roman d amour développée dans certains pays anglophones, tels que les États Unis, le Canada, le Royaume Uni et l Australie. Considéré en France comme un genre mineur, sans … Wikipédia en Français
Roman numerals — are a numeral system originating in ancient Rome, adapted from Etruscan numerals. The system used in classical antiquity was slightly modified in the Middle Ages to produce a system used today. It is based on certain letters which are given… … Wikipedia
Roman roads in Britain — Roman roads, together with Roman aqueducts and the vast standing Roman Army (in the 2nd century, c. 28 legions plus auxiliary units, totalling c. 400,000 troops, of which c. 50,000 deployed in Britain), constituted the three most impressive… … Wikipedia
Roman technology — is the engineering practice which supported Roman civilization and made the expansion of Roman commerce and Roman military possible over nearly a thousand years. The Roman Empire had the most advanced set of technology of their time, some of… … Wikipedia
Roman glass — objects have been recovered across the Roman Empire in domestic, industrial and funerary contexts. Glass was used primarily for the production of vessels, although mosaic tiles and window glass were also produced. Roman glass production developed … Wikipedia
Roman Polański — Roman Polanski Pour les articles homonymes, voir Polanski. Roman Polański … Wikipédia en Français
Roman d'aventure — Roman d aventures Le roman d’aventures est un type de roman populaire qui met particulièrement l accent sur l action en multipliant les péripéties plutôt violentes, dans lequel le lecteur, plutôt masculin et jeune, s identifie à des héros, en… … Wikipédia en Français
