-
1 cassé,
e adj. (de casser) 1. счупен, строшен, разбит; 2. прен. грохнал; 3. юр. касиран. Ќ voix cassé,e слаб, дрезгав, прегракнал глас; blanc cassé, бяло примесено със съвсем малко от някакъв цвят. -
2 casse-cœur
m. (de casser et cњur) (pl. casse-cњurs) разг. прелъстител, съблазнител. -
3 casse-cou
m. (de casser et cou) (pl. casse-cous) 1. опасно място (за падане); 2. m.,f разг. непредпазлив, неблагоразумен човек, луда глава; 3. adj.inv. опасен, непредпазлив. Ќ crier casse-cou а qqn. предупреждавам някого за опасност. -
4 casse-dalle
m. (de casser et dalle) (pl. casse-dalle, casse-dalles) разг. леко ядене, леко хапване; сандвич. -
5 casse-croûte
m. (de casser et croûte) (pl. casse-croûtes) 1. малка, лека закуска; 2. (Канада) кафене, в което може да се хапне. -
6 casse-gueule
m.inv. et adj.inv. (de casser et gueule) разг. рисковано начинание, операция, място, в което човек рискува да пропадне; aller au casse-gueule отивам на война; adj. рискован, опасен. -
7 casse-tête
m. (de casser et tête) (pl. casse-têtes); 1. боздуган; 2. (Канада) пъзел; 3. ост. уморителен, умствен труд; 4. много труден проблем; 5. кръстословица, главоблъсканица. -
8 casse-graine
m.inv. (de casser la graine) разг. леко хапване. -
9 casse-noisette
(s) m. (de casser et noisette) лешникотрошачка. -
10 casse-noix
m. inv. (de casser et noix) 1. орехотрошачка; 2. зоол. сокерица ( вид врана). -
11 casse-pattes
m. inv. (de casser et patte) разг., ост. силна ракия, скоросмъртница. -
12 casse-pieds
n.inv. et adj.inv. (de casser et pied) разг. досаден човек; adj. досаден, отегчителен. -
13 casse-pierres
m.inv. (de casser et pierre) техн. 1. каменотрошачка; 2. чук за разтрошаване на камъни; 3. бот. изправена лековита разваленка, Parietaria erecta. Ќ Syn. pariétaire. -
14 casse-pipe
m. inv. (de casser sa pipe) нар. война. -
15 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
16 casserole
f. (de casse) 1. тенджера с дълга дръжка; 2. лошо пиано. Ќ passer а la casserole в неприятно положение съм; faire un bruit de casserole издавам неприятен шум -
17 cruche
f. (frq. °kruka) 1. стомна; 2. прен., разг. глупак, простак; 3. съдържанието на стомна; 4. adj. глупав, прост. Ќ tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse погов. веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, накрая се счупила. -
18 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
19 moule1
m. (du lat. modulus) 1. излята форма, калъп, образец; 2. печ. матрица. Ќ être fait au moule1 добре сложен, изваян; moule1 а gaufres ругатня, обида; être coulé (jeté) dans le même moule1 много си приличат; le moule1 (en) est cassé (brisé) загубен е много ценен човек, незаменим в рода си. -
20 pot
m. (lat. pop. °pottus) 1. гърне; pot de grès глинено гърне; pot de chambre нощно гърне; 2. саксия; 3. тенджера (за готвене на месо); 4. ав. pot d'échappement гърне (на автомобил); 5. залог (при някои игри - покер и др.); 6. нар., вулг. задник; 7. разг. шанс, късмет. Ќ pot sans anses прен. мъчен човек; être bête comme un pot много съм глупав; être fait dans un pot а part на никого не приличам; être а pot et а rot разг. много съм интимен с някого; payer les pots cassés разг. нося последствията; pot au noir объркана, опасна работа; tourner autour du pot говоря със заобикалки, усуквам; faire son pot а part върша си сам работата; parler comme un pot cassé с прегракнал глас съм; découvrir le pot (aux roses) разкривам тайна; pot pourri смес от разнородни неща.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
casse- — ⇒CASSE , élément de compos. Premier élément de composés, formé sur le rad. de casser, servant à former des subst. masc., parfois empl. comme adj. en usage dans la lang. de la technol., princ. artis., dans la lang. pop. et en arg. A. [Le compl.… … Encyclopédie Universelle
casse — CASSE. sub. fém. On appelle ainsi La moelle qui est renfermée dans une gousse longue et boiseuse d un arbre qui vient en Égypte et dans les Indes. De la casse du Levant. Un bâton de casse. Se purger avec de la casse. Prendre de la casse. Prendre… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
cassé — cassé, ée (kâ sé, sée) part. passé. 1° Mis en deux ou plusieurs fragments. Un bras cassé. Le mât cassé par la violence du vent. • Cette nuit j ai songé de poissons morts et d oeufs cassés, et j ai appris du seigneur Anaxarque que les oeufs… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
casse — CASSE. s. f. Sorte de gomme purgative qui vient sur un arbre dans les Indes qui sert à purger doucement. Casse de Levant. baston de casse. prendre de la casse. bol de casse. prendre de la casse en bol, en morceaux, en baston. On dit fig. & par… … Dictionnaire de l'Académie française
cassé — Cassé. part. pass. Il a toutes les significations de son verbe; comme, Un verre cassé. un bras cassé. un Regiment cassé. un Arrest cassé. homme cassé. On dit simplement ce dernier, & on le dit aussi en adjoustant, de vieillesse. cassé de… … Dictionnaire de l'Académie française
Casse — ist der Familienname folgender Personen: Alessandro Casse, italienischer Geschwindigkeitsskifahrer Jean Baptiste du Casse (1646–1714), französischer Admiral und Bukanier Mattia Casse (* 1990), italienischer Skirennläufer Pierre Emanuel Albert Du… … Deutsch Wikipedia
casse-cœur — [kɑskœʀ] n. m. ÉTYM. V. 1900; de casse , et cœur. ❖ ♦ Fam. Séducteur, don Juan. ⇒ Brise cœur, tombeur (fam.). || Des casse cœurs. 0 Tu connais son genre. Un peu lourd, un peu brutal, avec des manières de casse cœur … Encyclopédie Universelle
Cassé — (fr., spr. Kasseh), zerschlagen, ermüdet; Cassé machen, Parforcehunde zum Gehorsam gewöhnen u. zu Athem bringen … Pierer's Universal-Lexikon
Casse [1] — Casse u. Zusammensetzungen, s. Kasse … Pierer's Universal-Lexikon
Casse [2] — Casse, Münze, so v.w. Cash … Pierer's Universal-Lexikon
cassé — concassé fracassé fricassé tracassé … Dictionnaire des rimes
