-
1 auteur
-
2 auteur
m. (lat. auctor) 1. творец, създател; 2. автор; писател; femme auteur писателка; 3. причинител, виновник. Ќ l'auteur de mes (ses) jours моят (неговият) баща. -
3 abstrait,
e adj. (lat. abstractus) 1. абстрактен, отвлечен; idée abstrait,e абстрактна идея; nombre abstrait, мат. отвлечено число; 2. трудно разбираем; un auteur trop abstrait, трудно разбираем автор; 3. худ. абстрактен, който не е фигуративен; art abstrait, абстрактно изкуство. Ќ Ant. concret, positif; figuratif. -
4 coauteur
m. (de co- et auteur) 1. съавтор (на книга и др.); 2. юр. съизвършител ( за престъпление). -
5 copier
v.tr. (de copie) 1. преписвам, плагиатствам; copier un auteur плагиатствам от автор; v.intr. copier sur qqn. преписвам от някого; 2. копирам; copier fidèlement un texte копирам точно текст; 3. подражавам; 4. правя копие на произведение на изкуството. Ќ Ant. créer, inventer. -
6 copiste
m., f. (de copier) 1. преписвач; 2. човек, който прави копия на произведения на изкуството. Ќ Ant. auteur, créateur. -
7 créature
f. (lat. creatura) 1. творение, създание, същество; créature humaine човешко същество; 2. прен. човек, който се ползва с покровителството на някого, протеже; 3. негат. жалко създание (за мъж); 4. ост., негат. жена с лошо поведение. Ќ une charmante créature прекрасна жена. Ќ Ant. auteur, créateur; dieu. -
8 favori,
te adj. (p. p. de l'a. v. favorir "favoriser") 1. любим, предпочитан; Balzac est son auteur favori, Балзак е любимият му писател; 2. m. любимец; 3. състезател, който има най-много изгледи да спечели в състезание; фаворит; 4. m. pl. бакенбарди; 5. f. фаворитка, любимка на крал. -
9 inconnu,
e adj. et n. (lat. incognitus) 1. неизвестен, незнаен, непознат; auteur inconnu, непознат, анонимен автор; le soldat inconnu, незнайният воин; mot inconnu, непозната дума; 2. неизпитан, непознат; un phénomène inconnu, de tous непознат за всички феномен; joie inconnu,e неизпитана радост; 3. m. непознатото, неизвестното; la peur de l'inconnu, страхът от непознатото; 4. f. мат. неизвестна величина, неизвестно; 5. m., f. непознат човек; неизвестен извършител. Ќ inconnu, au bataillon разг. напълно непознат човек. Ќ Ant. célèbre, connu, éprouvé, fameux, familier, renommé. -
10 insuffisant,
e adj. (de in- et suffisant d'apres. le bas lat. insufficiens) 1. недостатъчен; 2. неспособен, негоден; без талант; auteur insuffisant, неталантлив автор; 3. мед. m., f. който има недостатъчност на някой орган; insuffisant, rénal човек с бъбречна недостатъчност. Ќ Ant. suffisant; abondant, excessif. -
11 intéressant,
e adj. (de intéresser) 1. интересен, занимателен; auteur intéressant, интересен автор; 2. който представлява материален интерес, носи изгода; affaire intéressant, изгодна сделка. Ќ position intéressant,e (état intéressant,) разг. бременност; prix intéressant, ниска, изгодна цена. Ќ Ant. ennuyeux, inintéressant, insignifiant. -
12 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
13 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
14 reconnu,
e adj. (de reconnaître) познат; признат; auteur reconnu, признат автор. Ќ Ant. discuté, inconnu. -
15 surfait,
e adj. (de surfaire) надценен, надценяван; auteur surfait, надценен автор.
См. также в других словарях:
auteur — [ otɶr ] n. m. • 1174 autor « celui qui est à l origine (de qqch.) »; v. 1160 auctur « écrivain »; lat. auctor « celui qui accroît, qui fonde » 1 ♦ Personne qui est la première cause (d une chose), qui est à l origine (d une chose). ⇒ cause,… … Encyclopédie Universelle
auteur — AUTEUR. s. m. Celui qui est la première cause de quelque chose. Dieu est l Auteur de la nature. Jésus Christ est l Auteur de notre salut. Dieu n est point l Auteur du péché. Les Auteurs de la sédition, de la conjuration, furent punis. On ne sait… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Auteur — (fr., spr. Ohtör), so v.w. Autor … Pierer's Universal-Lexikon
Auteur — (franz., spr. otör), Autor … Meyers Großes Konversations-Lexikon
auteur — (frz. otör), Verfasser, Urheber … Herders Conversations-Lexikon
auteur — AUTEUR: On doit «connaître des auteurs» ; inutile de savoir leur nom … Dictionnaire des idées reçues
auteur — (n.) 1962, from French, lit. author (see AUTHOR (Cf. author)) … Etymology dictionary
auteur — [ō tʉr′] n. pl. auteurs [ōtʉr′] [Fr, author] 1. the primary creator of a film, esp. the director 2. a film director with a distinctive personal style … English World dictionary
AUTEUR — s. m. Celui qui est la première cause de quelque chose. Dieu est l auteur de la nature. JÉSUS CHRIST est l auteur de notre salut. Les auteurs de la sédition, de la conjuration furent punis. On ne connaît point l auteur de cette nouvelle. Vous… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AUTEUR — n. m. Celui qui est la première cause de quelque chose. Dieu est l’auteur de la nature. JÉSUS CHRIST est l’auteur de notre salut. Les auteurs de la sédition, de la conjuration furent punis. On ne connaît point l’auteur de cette nouvelle. Vous… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
auteur — (ô teur) s. m. 1° Cause première d une chose. L auteur de toutes choses, Dieu. L auteur de cette guerre. Il est l auteur de sa fortune. L auteur d une race, d une famille. La nature, auteur de toutes choses. Une femme fut l auteur de l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
