-
1 crier
v. (lat. pop. °critare, contract. de quiritare "appeler les citoyens au secours") I. v.intr. 1. викам, крещя; пискам; crier au secours викам на помощ; crier а tue-tête викам с цяло гърло; 2. оплаквам се, протестирам; 3. викам силно, карам се; 4. скърцам, издавам неприятен звук; II. v.tr. 1. разгласявам, обявявам високо; crier une nouvelle разгласявам новина; 2. крещя, извиквам, изкрещявам; crier un ordre изкрещявам заповед; crier а qqn. de se taire извиквам на някого да млъкне; 3. рекламирам стока, като викам по улиците ( за амбулантен търговец). Ќ sans crier gare разг. без предупреждение; crier des meubles юр. продавам мебели на публичен търг; crier famine оплаквам се от глада; crier misère оплаквам се от мизерията. Ќ Ant. chuchoter. -
2 voler1
v. (lat. volare) I. v.intr. 1. летя, хвърча, хвръквам; voler1 а haute altitude летя на голяма височина; la balle vole vite куршумът лети бързо; 2. прен. движа се много бързо, тичам, летя; son cheval volait vite конят му се движеше много бързо; voler1 au secours de qqn. притичвам се на помощ на някого; 3. разпространявам се бързо, voler1 de bouche en bouche разпространявам се от уста на уста; 4. лит. минавам бързо, летя; le temps vole vite времето лети бързо; II. v.tr. ост. гоня, преследвам ( за граблива птица). Ќ voler1 de ses propres ailes действам самостоятелно; vouloir voler1 avant d'avoir des ailes искам да правя нещо преди да имам средствата за това; voler1 en éclats пръсвам се на парчета; разбивам се; voler1 au secours de la victoire действам само тогава, когато съм сигурен, че ще има успех, постигнат от другите. -
3 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
4 appeler
v. (lat. appellare) I. v.tr. 1. наричам, назовавам, именувам, кръщавам (с име новородено); 2. викам, повиквам; зова; appeler au secours викам за помощ; 3. удостоявам с назначение; 4. призовавам, апелирам за нещо; 5. желая, стремя се към; 6. изисквам; ce sujet appelle toute votre attention темата изисква цялото ви внимание; 7. водя след себе си, предизвиквам; le mensonge apelle le mensonge лъжата води след себе си друга лъжа; II. v. pron. s'appeler 1. наричам се, казвам се, именувам се; comment vous appelez-vous? как се казвате? 2. викам се, призовавам се. Ќ appeler en justice давам под съд; appeler qqn. en témoignage (а témoin) призовавам някого за свидетел; appeler sous les drapeaux воен. свиквам в армията. Ќ Ant. chasser, congédier, expulser, renvoyer. -
5 boîte
f. (lat. pop. °buxida, class. pyxis) 1. кутия; ковчеже; boîte aux lettres кутия за писма, пощенска кутия; boîte de secours кутия с лекарства за първа помощ; boîte de vitesses скоростна кутия; boîte en carton картонена кутия, кашон; boîte а outils купа за инструменти; boîte а ordures кошче за боклук; boîte d'allumettes кутия кибрит; boîte а musique музикална кутия; boîte crânienne черепна кутия; 2. магазин на филмова камера; 3. арго гимназия; 4. разг. място, където се работи (фирма, предприятие); 5. увеселително заведение; boîte de nuit нощно увеселително заведение. Ќ mettre qqn. en boîte разг., прен. подигравам се с някого, пращам го за зелен хайвер; boîte postale пощенска кутия на частно лице или предприятие, която се намира в сградата на пощата (съкращение в кореспонденцията В.Р.); boîte noire черна кутия на самолет; boîte de dérivation разпределителна кутия (в електрическа верига); c'est dans la boîte това е заснето на лента. -
6 délaissement
m. (de délaisser) 1. изоставяне, напускане; 2. изоставеност, занемареност, напуснатост; 3. безпомощност. Ќ Ant. aide, appui, soutien, secours. -
7 inespéré,
e adj. (de in- et espéré) неочакван, ненадеен; secours inespéré, неочаквана помощ. -
8 invoquer
v.tr. (lat. invocare) 1. викам на помощ; призовавам; invoquer le secours de qqn. искам помощта на някого; 2. прен. прибягвам към нещо; призовавам; invoquer une loi призовавам закон. -
9 non-assistance
f. (de non et assistance) юр. престъпление, простъпка, състояща се в нежелание за помощ; non-assistance а personne en danger нежелание за помощ при опасност. Ќ Ant. assistance, secours. -
10 poste2
m. (it. posto, de posta) 1. пост, стража, пункт; poste2 avancé преден пост; poste2 de commandement команден пункт; poste2 d'observation наблюдателен пункт; poste2 médical, poste2 de secours санитарен пост (пункт); poste2 de police полицейски участък; poste2 frontier граничен пост; poste2 de distribution диспечерски пункт; 2. пост, страж, часовой; relever un poste2 сменям часовой; 3. станция, пункт; poste2 d'essence бензинова станция; 4. пост, длъжност; poste2 de direction ръководен пост; 5. всяка една от операциите, вписани в счетоводна книга; 6. икон. разпределение на бюджета. Ќ poste2 de T. S. F. радиоапарат, радиоприемник; poste2 téléphonique телефонен апарат, телефон. -
11 réclamer
v. (lat. reclamare "clamer") I. v.tr. 1. настойчиво искам; 2. настоятелно моля; réclamer le secours настойчиво моля за помощ; 3. искам, изисквам; il réclame que vous veniez той иска вие да дойдете; réclamer sa part изисквам своя дял; ce travail réclame beaucoup de soin тази работа изисква много грижи; II. v.intr. 1. възразявам, протестирам; réclamer contre la servitude протестирам срещу робството; 2. застъпвам се за; réclamer en faveur de qqn. застъпвам се в полза на някого; se réclamer осланям се на някого, позовавам се на. -
12 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
13 secourisme
m. (de secours) първа помощ; спасителна служба. -
14 secouriste
m., f. (de secours) член на спасителна служба. -
15 sortie
f. (de sortir) 1. излизане, тръгване; sortie d'un personnage излизане на героя на сцена; la sortie des ouvriers тръгването от работа на работниците; 2. появяване; показване, поникване; 3. изход; врата за изход; sortie de secours авариен изход; 4. износ; droit de sortie експортно право; 5. нападка; faire une sortie contre qqn. нападам някого с думи; 6. воен. нападение; avion qui fait une sortie самолет, който извършва нападение; 7. разходка; une sortie pour prendre l'air разходка за чист въздух; être de sortie разг. имам намерение да излизам (из нощни заведения); 8. публикуване, излизане на публикация; la sortie d'un livre излизането на книга; 9. изпускане, изтичане; sortie des gaz изтичане на газове; 10. техн. операция, при която се изпълнява желаната команда (от компютър, сметачна машина и др.); 11. топла дреха; sortie de bain халат за след баня; 12. loc.prép. а la sortie de на излизане от. -
16 subvenir
v.tr.ind. (lat. subvenire "venir au secours de") помагам, идвам на помощ; задоволявам. -
17 succursale
f. (du lat. médiév. succursus "secours", de succurrere "aider, secourir") филиал, клон.
См. также в других словарях:
secours — [ s(ə)kur ] n. m. • XIIIe; succors 1080; lat. succursum, de succurrere → secourir, succursale 1 ♦ Tout ce qui sert à qqn pour sortir d une situation difficile, pressante (danger, besoin) et qui vient d un concours extérieur. ⇒ 1. aide, appui,… … Encyclopédie Universelle
secours — Secours. s. m. v. Aide, assistance dans le besoin. Grand secours. petit secours. secours considerable. foible secours. puissant secours. prompt secours. secours lent, tardif. secours necessaire. secours divin. secours humain. secours d argent.… … Dictionnaire de l'Académie française
Secours Populaire — français Pour les articles homonymes, voir SPF. Logo de Secours populaire français Contexte général Champs d action … Wikipédia en Français
Secours populaire — français Pour les articles homonymes, voir SPF. Logo de Secours populaire français Contexte général Champs d action … Wikipédia en Français
Secours catholique — Contexte général Fiche d’identité Fondateur Assemblée des Cardinaux et Archevêques de France Forme juridique Association française reconnue d utilité … Wikipédia en Français
Secours Catholique — Le Secours catholique est une association à but non lucratif créée le 5 septembre 1946 par l abbé Rodhain. Le Secours catholique est surtout attentif aux problèmes de pauvreté et d exclusion et cherche à promouvoir la justice sociale.… … Wikipédia en Français
secours — Secours, Auxilium, Subsidium, Suppetiae. Le secours d Espagne, Serum auxilium. B. Secours estranger, Auxiliares copiae. Appeler à son secours, Inuocare. Requerir aucun à son secours, Quiritare, vel Quiritari, Subsidium inuocare. Demander secours … Thresor de la langue françoyse
SECOURS SANITAIRES — L’accident est, par définition, un événement fortuit, dommageable, tant sur le plan matériel (destruction) que sur le plan humain (victime). Ce dommage peut être individuel ou collectif, quelle que soit son origine (accident du travail, accident… … Encyclopédie Universelle
Secours Islamique — Pour les articles homonymes, voir Secours islamique (homonymie). Le Secours islamique (Islamic Relief Worldwide en anglais) est une organisation non gouvernementale fondée en 1984 par des musulmans choqués par la famine en Afrique. Elle est basée … Wikipédia en Français
SECOURS ROUGE INTERNATIONAL — C’est le 29 décembre 1922 que la Société des vieux bolcheviks, lors d’une de ses sessions, lance l’idée d’une association russe «d’aide et de solidarité internationale aux combattants de la Révolution»; celle ci reçoit le nom de Secours rouge.… … Encyclopédie Universelle
Secours Rouge — « La solidarité notre arme » à Bruxelles Le Secours rouge est une association belge d extrême gauche basée à Saint Gilles à Bruxelles et qui se définit comme une association spécialisée dans le développement de la « solidarité… … Wikipédia en Français
