-
1 en-cours
ou encours m.inv. (de en- et cours) 1. фин. ценни книжа на предприятие, депозирани в банка, на които още не е настъпил падежа; 2. суровините, които се използват за производство и са част от складовите наличности. -
2 abrégé
m. (de abréger) 1. съкращаване; 2. съкратено изложение на статия; un abrégé de grammaire кратка граматика; un cours abrégé съкратен курс; 3. loc.adv. en abrégé в съкратен вид; с много малко думи; phrase en abrégé изречение в телеграфен стил; écrire en abrégé пиша със съкращения. Ќ Ant. amplification, en détail, en grand. -
3 arrière-cour
f. (de arrière et cour) (pl. arrière-cours) заден двор. -
4 basse-cour
f. (de basse et cour) (pl. basses-cours) 1. заден двор за отглеждане на домашни птици; 2. кокошарник; 3. домашни животни и птици. -
5 bourse2
f. (hôtel de la famille Van der Burse, а Bruges) 1. борса; bourse2 de marchandises стокова борса; bourse2 de commerce търговска (стокова) борса; cours de bourse2 борсови котировки; la Bourse a monté борсовите котировки се покачиха; 2. bourse2 de l'emploi трудова борса; bourse2 des valeurs фондова борса. -
6 change1
m. (de changer) 1. смяна, замяна, размяна, обмяна; gagner au change1, perdre au change1 печеля при размяната, губя при размяната; 2. размяна на пари (от една валута в друга); faire le change1 de francs en leva обменям франковете в левове; bureau de change1 бюро за смяна на пари, обменно бюро; 3. цена, която се иска за размяна на една валута с друга, курс; cours du change1 курсът на чуждите валути; taux de change1 fixe фиксиран обменен курс. Ќ agent de change1 борсов посредник (за валути); lettre de change1 менителница, полица; change1 или change1 complet памперс, пелена за еднократна употреба. -
7 chargé,
e adj. et n. (de charger) 1. натоварен; chargé, de paquets натоварен с пакети; 2. обременен; 3. пълен, напълнен, зареден, изпълнен; le pistolet est chargé, пистолетът е пълен; batterie chargé,e зареден акумулатор; 4. обсипан; un homme chargé, d'honneurs човек, обсипан с почести; 5. нападнат, атакуван; 6. подут, подпухнал; 7. обложен; langue chargé,e обложен език; 8. ценен; lettre chargé,e писмо с обявена стойност. Ќ chargé, d'affaires управляващ легация (или посолство); chargé, de cours временен, хоноруван преподавател (в университет); un temps chargé, облачно време; être chargé, d'ans стар съм; emploi de temps chargé, натоварено работно време; style chargé, претрупан стил; chargé, de mission служител в командировка; специален пратеник; chargé, de recherches учен, изследовател. -
8 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
9 compensation
f. (lat. compensatio, de compensare) 1. изравняване; compensation entre les gains et les pertes изравняване между печалбите и загубите; 2. заменяне; 3. обезщетение, възмездие, възнаграждение, компенсация; 4. взаимно покриване на реципрочни дългове; 5. фин. клиринг; chambre de compensation клирингова палата; accords de compensation клирингови спогодби; 6. псих. механизъм на компенсиране на психични комплекси. Ќ caisse de compensation взаимоспомагателна каса; compensation des dépens юр. разпределение на разноските между двете страни; cours de compensation уравнителен курс; horloge de compensation часовник с уравнително махало; en compensation за сметка на това. Ќ Ant. amende, peine; aggravation; déséquilibre, inégalité. -
10 consolidé,
e adj. et n. (angl. consolidated annuities, même o. que consolider) фин. гарантиран; bilan consolidé, консолидиран баланс (на предприятието-майка и на филиалите); m. pl. обществени фондове на английския държавен дълг; le cours des consolidé,s борсова котировка на тези книжа. -
11 corsaire
m. (bas lat. cursarius, de cursus "cours") 1. пиратски, корсарски кораб; 2. капитан на пиратски, корсарски кораб; 3. пират, корсар, морски разбойник. Ќ pantalon corsaire къс прилепващ по тялото панталон до под коляното. -
12 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
13 courre
v.tr. (anc. forme de courir) 1. ост., в съчет. chasse а courre лов с преследване на дивеча с хрътки; 2. (само в inf.) преследвам животно. Ќ Hom. cour, cours, court. -
14 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
15 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
16 décapiter
v.tr. (lat. méd. decapitare) 1. обезглавявам, отсичам главата; 2. отнемам най-горната, връхна част (на дърво и др.); 3. отпушвам; se décapiter 1. обезглавен съм; обезглавявам се; 2. лишавам се от най-главното, най-същественото. Ќ cours d'eau décapité par capture каптиран водоизточник. -
17 dériver2
v. (lat. derivare) I. v.tr.dir. 1. отклонявам; dériver2 un cours d'eau отклонявам водна маса; 2. грам. произлизам; 3. прен. произлизам, произтичам; II. v.tr.ind. отклонен съм от естествената си посока. -
18 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
19 exercice
m. (lat. exercitium) 1. упражняване; практикуване; 2. упражнение; exercices du corps физически упражнения; 3. упражнение на ученик; exercice de grammaire упражнение по граматика; 4. движение, ходене; 5. изпълнение на длъжност, на служебно задължение; 6. осъществяване на права; 7. воен. учение, обучение; faire l'exercice произвеждам строево обучение; 8. бюджетна, отчетна година; année d'exercice отчетна година: au cours de l'exercice 1997/98 в течение на отчетната 1997/98 година; exercice comptable, exercice fiscale финансова година; exercice budgétaire бюджетна година. Ќ en exercice на действителна служба; действащ; entrer en exercice встъпвам в длъжност; пристъпвам към изпълнение на служебните си задължения. -
20 flatter
v.tr. (du frq. °flat "plat") 1. галя, погалвам, милвам; 2. хваля, лаская, поласкавам; 3. действам приятно, наслаждавам, очаровам; 4. снизходителен съм; flatter les défauts de qqn. снизходителен съм към недостатъците на някого; 5. крия, прикривам истината; 6. благоприятствам; 7. залъгвам, утешавам, успокоявам; 8. разхубавявам; разкрасявам; cette coiffure la flatte тази прическа я разхубавява; 9. в съчет. с предл. de: давам надежда, обнадеждавам, залъгвам; se flatter лаская се, хваля се. Ќ flatter un cours d'eau отбивам течение на вода със слабо наклонени прегради. Ќ Ant. blâmer, critiquer.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
cours — [ kur ] n. m. • 1080; lat. cursus « course, cours » I ♦ 1 ♦ Écoulement continu de l eau (des fleuves, des rivières, des ruisseaux). Cours rapide, impétueux. ⇒ 2. courant. Arrêter, barrer, détourner le cours d une rivière. Descendre, remonter le… … Encyclopédie Universelle
cours — COURS. s. m. Flux, mouvement de quelque chose de liquide. Il se dit particulièrement De l eau des rivières et des ruisseaux. Cours rapide. Cours lent. Cours impétueux. Arrêter, empêcher, retarder, détourner, couper, rompre le cours. S opposer au… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cours De Morale — Une des particularités du système éducatif belge est l organisation de « cours philosophiques » obligatoires. Dans les réseaux officiels (de la Communauté française,provincial et communal), les parents et élèves majeurs ont le choix… … Wikipédia en Français
cours — Cours. s. m. Flux, mouvement de quelque chose liquide. Il se dit particulierement de l eau des rivieres & des ruisseaux. Cours rapide. cours lent. cours impetueux. arrester, empescher, retarder, destourner, couper, rompre le cours. s opposer au… … Dictionnaire de l'Académie française
Cours D'eau — Pour les articles homonymes, voir Cours. On désigne par cours d eau tout chenal superficiel ou souterrain dans lequel s écoule un flux d eau continu ou temporaire. Généralement, ce terme s applique aux chenaux naturels. On emploie plutôt le terme … Wikipédia en Français
Cours Saint-Pierre et Saint-André — les Cours Saint Pierre (à gauche) et Saint André (à droite) séparés par la place Foch. La cathédrale de Nantes s adosse au cours Saint Pierre. Situation Coordonnées … Wikipédia en Français
Cours d’eau — Cours d eau Pour les articles homonymes, voir Cours. On désigne par cours d eau tout chenal superficiel ou souterrain dans lequel s écoule un flux d eau continu ou temporaire. Généralement, ce terme s applique aux chenaux naturels. On emploie… … Wikipédia en Français
COURS CONSTITUTIONNELLES — Dans tous les pays qui se sont dotés d’une Constitution écrite – ce qui est de loin le cas le plus fréquent –, celle ci est considérée comme la norme suprême. En cas de conflit, elle doit donc prévaloir sur toute règle de valeur inférieure, quel… … Encyclopédie Universelle
Cours, Lola, cours — Données clés Titre original Lola rennt Réalisation Tom Tykwer Acteurs principaux Franka Potente Moritz Bleibtreu Pays d’origine … Wikipédia en Français
Cours-la-Ville — Pour les articles homonymes, voir Cours. Cours La Ville … Wikipédia en Français
Cours (Rhône) — Cours La Ville Pour les articles homonymes, voir Cours. Cours La Ville … Wikipédia en Français
