-
1 organic
{ɔ:'gænik}
1. органичен, органически, жив, вътрешно/органически свързан, взаимнозависим
2. животински, растителен, жив
3. произведен без употреба на изкуствени торове и пестициди
4. основен, цялостен, структурен, организиран, систематичен
ORGANIC law конституция, основен закон* * *{ъ:'ganik} a 1. органичен, органически; жив; вътрешно/органич* * *органичен;* * *1. organic law конституция, основен закон 2. животински, растителен, жив 3. органичен, органически, жив, вътрешно/органически свързан, взаимнозависим 4. основен, цялостен, структурен, организиран, систематичен 5. произведен без употреба на изкуствени торове и пестициди* * *organic[ɔ:´gænik] adj 1. органичен, органически; вътрешно (органически) свързан; взаимнозависим; \organic law ам. основен закон, конструкция; \organic act ам. закон за образуване на нова територия; \organic whole органично цяло; 2. организиран; систематизиран; 3. биол., хим. от органичен произход; \organic chemistry органична химия; FONT face=Times_Deutsch◊ adv organically[ɔ:´gænikli]. -
2 public
{'pʌblik}
I. 1. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен
PUBLIC act държавен акт
PUBLIC assistance обществено подпомагане
PUBLIC baths градска/обществена баня
PUBLIC company борс. публична компания
PUBLIC debt национален дълг
PUBLIC gardens градска градина
PUBLIC health народно здраве
PUBLIC holiday официален празник
PUBLIC kitchen обществена трапезария за безработни
PUBLIC library градска/обществена библиотека
PUBLIC official/functionary/servant държавен чиновник/служител
PUBLIC ownership обществена собственост
PUBLIC relations отношения между организация/власт и частни лица, отдел за реклама/информация (в предприятие и пр.)
PUBLIC road държавно шосе
PUBLIC spirit обществено съзнание
PUBLIC spending държавни разходи за обществени нужди
in the PUBLIC eye много рекламиран, за който много се пище
2. публичен, открит, общоизвестен
to make PUBLIC правя обществено достояние, давам гласност на
(matter of) PUBLIC knowledge нещо всеизвестно/общоизвестно
to go PUBLIC ик. предлагам акциите си на борсата (за предприятие и пр.)
II. 1. публика, общество, общност
the general/great/wide PUBLIC широката публика, масите
the reading PUBLIC читателите
in PUBLIC публично, пред хората
2. разг. кръчма, хан* * *{'p^blik} a 1. публичен, обществен, общодостъпен; народен, нац(2) {'p^blik} n 1. публика; общество, общност; the general/ gr* * *общество; открит; обществен; общност; общодостъпен; прочут; публика; публичен; държавен; национален; народeн;* * *1. (matter of) public knowledge нещо всеизвестно/общоизвестно 2. i. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен 3. ii. публика, общество, общност 4. in public публично, пред хората 5. in the public eye много рекламиран, за който много се пище 6. public act държавен акт 7. public assistance обществено подпомагане 8. public baths градска/обществена баня 9. public company борс. публична компания 10. public debt национален дълг 11. public gardens градска градина 12. public health народно здраве 13. public holiday официален празник 14. public kitchen обществена трапезария за безработни 15. public library градска/обществена библиотека 16. public official/functionary/servant държавен чиновник/служител 17. public ownership обществена собственост 18. public relations отношения между организация/власт и частни лица, отдел за реклама/информация (в предприятие и пр.) 19. public road държавно шосе 20. public spending държавни разходи за обществени нужди 21. public spirit обществено съзнание 22. the general/great/wide public широката публика, масите 23. the reading public читателите 24. to go public ик. предлагам акциите си на борсата (за предприятие и пр.) 25. to make public правя обществено достояние, давам гласност на 26. публичен, открит, общоизвестен 27. разг. кръчма, хан* * *public[´pʌblik] I. adj 1. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен; \public act държавен акт; \public funds държавни средства; \public gardens градска градина; \public kitchen обществена трапезария за безработни; \public man общественик; \public official ( functionary) държавен чиновник; \public servant държавен служител; \public relations отношения между организация (власт) и частни лица; \public road държавно шосе, ост. царски път; to go \public бивам разпродаден (за компания, на фондовата борса); to be in the \public eye в центъра на общественото внимание съм; 2. публичен, открит, всеизвестен, прочут; to make \public правя обществено достояние, давам гласност на, разгласявам; • \public law международно право; FONT face=Times_Deutsch◊ adv publicly; II. n 1. публика, общество, общност; the general ( great, wide) \public широката публика, масата; the reading \public читателите; to appeal to the \public обръщам се към обществото; in \public публично, пред хората; 2. разг. кръчма, пивница, гостилница, хан.
См. также в других словарях:
act of law — The operation of fixed legal rules upon given facts or occurrences, producing consequences independent of the design or will of the parties concerned; as distinguished from act of parties. Also an act performed by judicial authority which… … Black's law dictionary
act of law — The operation of fixed legal rules upon given facts or occurrences, producing consequences independent of the design or will of the parties concerned; as distinguished from act of parties. Also an act performed by judicial authority which… … Black's law dictionary
act of law — Anything which proceeds by operation of law or under judicial authority … Ballentine's law dictionary
act — 1 n 1 a: something done by a person in accordance with his or her free will a tortious act see also actus reus b: the failure to do something that one has a legal duty to do – called also negative act; 2 a … Law dictionary
Law of Property Act receiver — (LPA receiver) England, Wales A person (not necessarily an insolvency practitioner) appointed under the Law of Property Act 1925 by a lender holding a fixed charge over property to enforce the lender s security. An LPA receiver has the powers and … Law dictionary
law of admiralty — See: maritime law Category: Small Claims Court & Lawsuits Nolo’s Plain English Law Dictionary. Gerald N. Hill, Kathleen Thompson Hill. 2009. law of admiralty … Law dictionary
act of law — a change of a person s legal rights, obligations, or liabilities (as in the acquisition of a right or exemption from a liability) arising from the legal effect of some event such as bankruptcy … Useful english dictionary
act of God — often cap A: an extraordinary natural event (as a flood or earthquake) that cannot be reasonably foreseen or prevented compare force majeure, inevitable accident, unavoidable accident ◇ It is a defense against liability for injury if the injury… … Law dictionary
law — / lȯ/ n [Old English lagu, of Scandinavian origin] 1: a rule of conduct or action prescribed or formally recognized as binding or enforced by a controlling authority: as a: a command or provision enacted by a legislature see also statute 1 b:… … Law dictionary
Act of Parliament — in the constitutional law of the UK, a Bill that has passed through all its stages and received the royal assent, thus becoming statute and law. Bills are introduced in Parliament either by a government minister or an unofficial (or private)… … Law dictionary
Law Commission — a body established by the Law Commissions Act 1965 to examine the law with a view to its systematic development and reform, including the codification of law, the elimination of anomalies, the repeal of obsolete and unnecessary enactments, and… … Law dictionary
