a+dos

{te'ri:dou}
n зоол. корабен червей

* * *

{te'ri:dou} n зоол. корабен червей.

* * *

* * *

teredo[te´ri:dou] n (pl - dines [-dini:z], - dos [-douz]) зоол. корабен червей, дървояд.

prep на, в; до, към, за, по, при, с, след и съюза да (когато се слива с члена el приема формата al): 1) като допълнение: а) вин. падеж (без предлог на български): Ўrespeta a los sabios! уважавай мъдреците!; б) вин. падеж (с предлог на български): на, при; contestar a la pregunta отговарям на въпроса; в) дат. падеж: на, за, към; suscribirse al periódico абонирам се за вестник; 2) направление, място: на, в, за, до, към; їa dónde? накъде?; voy a la universidad отивам в университета; 3) място, близост, положение: на, до, при; a la salida на изхода; 4) разстояние: до, на; їa cuàntos kilómetros? на колко километра; 5) време, възраст: на, в, след, при; a tiempo навреме; їa qué hora? в колко часа?; 6) разпределение, последователност: в, по; dos veces al mes два пъти месечно; 7) цена, процент: на, по; їa qué precio? на каква цена?; 8) съответствие, сравнение: в, на; huele a flores мирише на цветя; 9) причина: по; a requerimiento de Ud. по Ваше искане; 10) цел, условие: за, на; їa qué te atienes? на какво разчиташ?; 11) намерение, цел, решение (а + inf, зависещ от глагол): да; enseñar a leer уча да четe; 12) начало (а + inf, зависещ от глагол): да; se puso a cantar започна да пее; 13) начин: а) по; a la española по испански; a mi gusto по мой вкус; б) (а + sust) (наречия на бълг.); a pie пеша; a la fuerza насила; в) като начало на адвербиални изрази: a oscuras на тъмно; a ciegas сляпо; a escondidas скришом; a tontas y a locas неумело; 14) средство, оръдие; a màquina на машина; a mano на ръка; 15) al + inf (деепричастие на бълг. или същ. с предлог) при; al verlo виждайки го; al entrar при влизането; 16) в елиптични изречения: а) призив, заповед, покана (a + inf и а + sust); Ўa su salud! за Ваше здраве!; Ўa las armas! на оръжие!; б) а + que: a que no sabes нима знаеш; 17) заменя: conj si: a saberlo yo lo diría ако знаех, щях да го кажа; conj con: a cuchillo с нож; prep hacia: se fue a ellos отиде към тях; prep hasta: con el agua a la cintura във вода до кръста; prep para: a beneficio de в полза на; prep por: a ruego suyo по негова молба; prep según: a la ley de Castilla според законите на Кастилия.

f 1) карти за игра; колода, тесте; 2) pl караница; безредие; jugar con dos barajas прен., разг. проявявам лицемерие.

adv 1) добре; успешно, сполучливо; 2) в добро здраве, здрав; 3) охотно, на драго сърце, с желание; 4) лесно, без проблем или притеснение; 5) достатъчно, много добре; 6) с някои причастия: bien2 criado; 7) приблизително, сигурно около; bien2 hablàbamos dos horas говорихме сигурно два часа; 8) добре (за съгласие); 9) или... или... (разпределителен съюз); no bien2 adv едвам, веднага щом; Ўqué bien2! много добре, колко хубаво! de bien2 en mejor loc adv все по-добре; bien2 de голямо количество.

f 1) лице, лик; cara de acelga (de gualda) прен., разг. бледо, зеленикаво лице; cara de aleluya (de pascua) прен., разг. щастливо лице; cara de (justo) juez прен., разг. строго лице; cara empedrada (de rallo) прен., разг. надупчено от шарка лице; 2) изглед, израз, изражение на лице; 3) външност, фасада, външен вид; 4) лицева страна (плат, монета); 5) прен., разг. дързост, нахалство; 6) прен. присъствие; 7) геом. страна на фигура; 8) повърхност; cara a cara лице в лице; de cara a с лице към; cara dura безочлив човек; a cara o cruz ези или тур€; por su bella (linda) cara прен., разг. за черните му очи; cruzarle a uno la cara залепвам плесница; el sol da de cara слънцето блести в очите; dar en cara a uno упреквам някого; hombre de dos caras разг. двуличник; andar a cara descubierta прен. действам откровено, без преструвки; cara nueva непознат, външен човек.

m 1) охлюв, черупка от охлюв; 2) анат. външно ухо; 3) спирала; пружина на часовник; 4) препускане в кръг на кон; 5) къдрица от коса; 6) pl весела народна песен в Андалусия; Ўcaracoles! interj по дяволите!; no se le da (no importa, no vale) un caracol (dos caracoles) прен. не струва пукната пара, пет пари не струва; escalera de caracol вита стълба.

a 1. adj 1) малко по-тежък; 2) малко по-голям, по-широк; 3) разг. опитен, ловък; 4) прен. засрамен, смутен; de corrido, плавно, без запъване (при четене); dos años corrido,s две поредни години; tener (tantos) años corrido,s навършвам (толкова) години; 2. m 1) навес над стопански двор; 2) романс (в Андалусия, Америка); 3) съседна част на сграда; 4) pl просрочени кредити.

1. pron rel 1) какъвто; 2) при сравнение такъв, какъвто; cual..., tal... какъвто... такъв; cuales palabras te dicen, tal corazón te ponen каквито думи ти казват, такова чувство изпитваш; cada cosa sin engaño se muestra cuales всяко нещо се показва точно такова, каквото е; 3) с опред. член който; cada cual всеки; tal cual такъв, какъвто си е; 2. adv както; pronto nos hemos de ver los dos cual deseamos скоро ще се видим ние двамата, както искахме; cual si все едно, че.

a 1. adj четвърти; 2. m 1) четвъртина; четвърт час; las dos cuarto,as partes двете четвърти; cuarto, de luna четвъртинка луна; cuarto, creciente (menguante) астр. първата (последната) четвъртинка на луната; 2) стая, помещение, жилище, квартира; cuarto, de baño баня; cuarto, de estar дневна стая; cuarto, obscuro фот. стая за проявяване на филми; 3) медна монета (= 4 мараведи); прен. пари; tener muchos cuarto,s прен. имам много пари; tener cuatro cuarto,s прен. имам пари; valer de tres al cuarto, разг. нищо не струвам; estar sin un cuarto, разг. без пукнат петак съм; 4) воен. стража, караул; 5) pl красиви, здрави части от тялото на животно (предимно кон); cuarto, delantero (trasero) предни (задни) крака на животно; dar un cuarto, al pregonero прен. разгласявам, разтръбявам тайна; írsele a uno cada cuarto, por su lado прен., разг. разпадам се на части, на нищо не приличам; no dàrsele a uno un cuarto, de una cosa разг. изобщо не ме интересува, пет пари не давам.

prep между 1) място, пространство; 2) взаимодействие между елементи; entre cuatro hombres, se comieron un cordero четиримата мъже изядоха едно агне; 3) за времетраене: tanto (entretanto) междувременно; entre lobo y can прен. ни риба, ни рак; 4) неопределеност, преход от едно към друго; 5) част от група; в състава на; 6) свързано с друг предлог: hablando para entre los dos между нас казано; 7) вътре, в себе си; tal pensaba yo entre mí така си мислех аз ( вътрешно).

f ловджийска пушка; escopeta de dos cañones, escopeta de tiro doble двуцевна пушка; escopeta de caza ловджийска пушка; a tiro de escopeta на един изстрел разстояние.

f ъгъл (на улица, маса, къща); a la vuelta de la esquina наблизо, на всяка крачка, лесно; darse uno contra (por) las esquinas прен., разг. удрям си главата в стената; de esquina на ъгъл, ъглов; doblar (torcer) la esquina прен., разг. завивам зад ъгъла; estar en esquina dos o màs personas прен., разг. не се разбираме добре, в противоречие сме; estar de esquina прен. на кръстопът съм, раздвоен съм.

m 1) огън; 2) пожар; 3) сигнален огън; 4) огън, стрелба; 5) огън, висока температура (на болен); 6) прен. дом, огнище; 7) прен. разпаленост, буйност, живост; 8) прен. огън, страст; 9) pl фойерверки; fuego fatuo блуждаещ огън, синкаво припламване над гниещи животински и растителни отпадъци; fuego graneado воен. огнен дъжд; fuego infernal адски камък; fuegos artificiales фойерверки; a fuego lento (manso) прен. на бавен огън; Ўalto el fuego! воен. спри стрелбата! apagar el fuego con aceite прен. наливам масло в огъня; atizar el fuego прен. подклаждам огъня; dar fuego прен. подавам огън (със запалка, кибрит); echar uno fuego por los ojos прен. очите му мятат огън и жупел; entre dos fuegos прен. между два огъня, две опасности; estar hecho un fuego прен. горя от гняв, страст и др.; Ўfuego! а) воен. огън! стрелба! б) възглас при пожар; huir del fuego y dar en las brasas прен., разг. от трън, та на глог; jugar con fuego прен. играя си с огъня; levantar fuego прен. разпалвам спор, дискусия; meter fuego прен. подклаждам, съживявам; pegar fuego запалвам; poner a fuego y sangre опустошавам неприятелска страна, превръщам я в руини; tocar a fuego бия камбаната за пожар; a sangre y fuego с огън и меч; por el humo se sabe dónde està el fuego няма дим без огън.

f 1) милост; 2) прелест, грация, изящество; 3) миловидност; 4) грациозност, лекота; 5) дар; 6) остроумие; 7) благоволение, благоразположение; 8) помилване; 9) име (собствено); 10) pl мит. трите грации; Ў gracias! благодаря!; caer en gracia харесвам се, допадам; conceder una gracia оказвам милост; de gracia безплатно; una triste gracia неприятно нещо; gracias a благодарение на; dar las gracias благодаря; їcuàl es su gracia? как се казвате?; no estar para gracias не ми е до шеги; caer de la gracia de uno изгубвам благоволението, изпадам в немилост; dar uno en la gracia de decir o hacer una cosa разг. непрекъснато повтарям нещо; decir uno dos gracias a otro прен., разг. казвам някому някои истини; estar en gracia имам благоволението на овластените, на могъщите; golpe de gracia смъртоносен последен удар; прен. последното нещастие, което довършва някого; Ўgracias a Dios! Слава Богу!; gracia de Dios прен. въздух, слънце, хляб.

f 1) трева; 2) паша за добитък; 3) pl растителна отрова; 4) разг. трева, дрога, марихуана; 5) година (за животно); finas hierbas подправки; mala hierba а) бурен, плевел; б) непослушно дете; hierba mala nunca muere черен гологан не се губи; ver (sentir) uno crecer la hierba разг. имам будно съзнание, бързо си давам сметка за нещата; hierba del Paraguay; hierba mate парагвайски чай, мате; pisar buena (mala) hierba прен. а) в добро (лошо) настроение съм; б) получавам се добре (зле); comer su trigo en hierba прен. изразходвам на зелено (предварително) придобивките си; de dos (tres, etc.) hierbas двугодишен (тригодишен и т. н., за животно); crecer como la mala hierba разг. израствам бързо, като бурен; en hierba неузрял; (y) otras hierbas и още много ( след изброяване).

f 1) талисман, изобразяващ юмрук; 2) свит юмрук с палец между средния пръст и показалеца; 3) прен. презрение, насмешка; dar (hacer) a alguien una higa прен. показвам някому среден пръст; no dar por una cosa dos higas прен., разг. не ми пука за нещо; no importarle a uno una cosa una higa прен., разг. изобщо не ме интересува нещо; no vale una higa разг. не струва пукнат грош.

a 1. adj близък, съседен (за улица, дом); 2. m 1) пограничен стълб, километричен камък; 2) прен. граничен камък, жалон; 3) прен. цел, мишена; mirar de hito1, en hito1, гледам втренчено; a hito1, постоянно, непрекъснато; dar en el hito1, прен. улучвам същността на проблема; mudar de hito1, прен., разг. сменям тактиката; tener la suya sobre el hito1, прен., разг. не се признавам за победен; jugar a dos hito1,s прен., разг. играя двойна игра.

1. m 1) човек; 2) мъж; 3) разг. мъж, съпруг; 2. Ўhombre! interj човече! (за изразяване на удивление); hombre de acción действен човек; човек на действието; hombre de bien честен, порядъчен човек; buen hombre добряк, добродушен човек; hombre de bigotes прен., разг. човек с характер; hombre de buenas letras начетен, учен, писател; hombre de cabeza умен, талантлив; hombre de ciencia учен; hombre de copete прен. уважаван, авторитетен човек; hombre de corazón смел, благороден, великодушен човек; hombre de días стар, в напреднала възраст; hombre de dinero (de fondos) богат; hombre de distinción изтъкнат, от знатен род или с високо положение; hombre de dos caras прен. двуличен; hombre de edad възрастен, стар (между 60 и 70 г.); hombre de fondo много способен, начетен, талантлив; hombre de hecho (de palabra) който държи на думата си; hombre de la vida airada разпуснат, разхайтен, който се мисли за голям красавец и смелчага; hombre del saco човекът с чувала (герой от приказка, с който се плашат децата); hombre de lunas (lunàtico) лунатик; hombre de mundo светски човек; hombre de nada беден, с тъмен произход; hombre de negocios делови човек; търговец; hombre de paja подставено лице, чучело; hombre de pelo en pecho прен., разг. смел, решителен; hombre de pro (de provecho) полезен човек; мъдрец, общественик; hombre de buena capa човек, който умее да се представя добре; hombre de Estado държавен деец; hombre de puños прен., разг. смел, безстрашен, с внушителна фигура; hombre de todas sillas прен. многостранно развит, който е вещ в много изкуства, области; hombre de veras сериозен човек, реалист; hombre de verdad който говори винаги истината и си е спечелил такова име; hombre hecho а) зрял мъж; б) получил образование в определена област; hombre hecho y derecho здрав, прав мъж; стабилен, разумен; hombre interior вътрешният, духовният аз на човека; hombre liso честен, искрен, простодушен; hombre menudo дребосък; hombre para poco малодушен, страхлив; hombre público обществен деец; hombre rana водолаз; Ўbuen hombre! добри човече! (обръщение към непознат); gran hombre велик, изтъкнат; pobre hombre нещастник, неумел, нерешителен, прен. горкият човек; hombre pobre беден човек, бедняк; buen hombre, pero mal sastre умен, но неумел, несръчен; como un hombre като мъж (уверено, отговорно); hacer a uno hombre прен., разг. правя някого човек; hacerse todo un hombre прен., разг. ставам зрял, истински мъж; no tener uno hombre прен. нямам си човек ( хора), няма кой да ме защитава; ser uno hombre al agua прен., разг. непоправим съм (като поведение); неизлечимо болен; ser uno mucho hombre голяма работа съм, голям мъж; ser uno otro hombre прен. станал съм друг човек, много съм се променил; hombre pobre, todo es trazas proverb беден човек, жив дявол; como un solo hombre adv като един, всички заедно.

f 1) ходене; 2) отиване; 3) прен. внезапен порив; 4) напад (фектовка); 5) лов. следа; billete de ida y vuelta жп. билет за отиване и връщане; en dos idas y venidas прен., разг. кратко, бързо; la ida del humo разг. изпари се (дано не се върне; няма да се върне).

f 1) отпечатък; impresiónes digitales (dactilares) отпечатъци на пръстите; 2) щампосване; 3) отпечатване, печат, печатане; impresión en (dos) colores цветен (двуцветен) печат; impresión de libros книгопечатане; 4) запис на звук (фотоелектрически, магнитен); impresión fotofónica фотоелектрически звукозапис; 5) прен. впечатление; мнение; hacer (dejar) buena impresión правя добро впечатление; hacer (una) impresión desfavorable правя лошо впечатление; hacer impresión una cosa прен. впечатлява дълбоко, врязва се в паметта.