-
61 tranco
m 1) голяма крачка, скок; 2) праг (на врата); 3) участък земя; 4) pl тропоска; a trancos прен., разг. бързо, набързо; en dos trancos прен., разг. на две крачки, наблизо. -
62 uno,
a 1. adj 1) един, единствен; 2) цялостен; 3) еднакъв; 4) pl няколко, немного; 5) pl приблизително, около; 2. pron indef някой, някой си; 3. m 1) единица, едно; 2) човек; cada uno, всеки; uno, a otro един друг, взаимно; uno, a uno,, uno, por uno, един по един, подред; en uno, като един, заедно; uno, tras otro един след друг, последователно; uno, y otro двамата; uno, de tantos един от многото; a uno,a едновременно, изведнъж; uno,a y no màs веднъж и не повече; andar a uno,a вървя заедно; ser (todo) uno, прен. все едно е; màs de uno, мнозина, много; uno, que otro няколко; uno,s cuantos малко, не много, няколко; para en uno, son los dos един за друг са, лика-прилика са си (двама); uno, mismo един и същ. -
63 vacío,
a 1. adj 1) пуст, празен; 2) незает; незаселен, необитаем; 3) ялов (за добитък); 4) безсъдържателен; una vana y dos vacío,as разг. бъбрица, дрънкало; 5) прен. високомерен, надменен, самомнителен, самонадеян; 6) прен. незрял, празен; 7) прен. повърхностен; 2. m 1) кухина, празнина; 2) вакантно място; 3) физ. безвъздушно пространство, вакуум; 4) празен, напразен ход; 5) прен. липса или празнота, нечие отсъствие; 6) анат. кръст; 7) високо повдигане на крака при танц; 8) пропаст, бездна; volver de vacío, прен. провалям се, не постигам успех; en vacío, напразно. -
64 vela1
f 1) бдене; en vela1 без сън; estar a la vela1 нащрек съм; 2) нощна работа; 3) ост. нощна стража, охрана; 4) свещ; 5) бдение над мъртвец; 6) pl прен., разг. сополи; no darle a uno vela1 en este entierro прен. не позволявам някому да се бърка в чужди работи; estar (ir) a la vela1 (a media vela1) разг. пиян; a dos vela1s а) прен. без пукната пара; б) прен. нищо не разбирам (с гл. estar, quedarse). -
65 vez
f 1) път; una vez màs, otra vez отново, още един път; toda vez, una vez que тъй като, щом като; de una vez на един път, изведнъж; de vez en cuando понякога, отвреме-навреме; en vez de вместо, на мястото на; tal vez може би; una que otra vez понякога; рядко; a su vez на свой ред, от своя страна; a la vez едновременно, заедно с това; a veces понякога; cada vez que винаги когато; 2) ред; 3) pl заместване; hacer las veces de замествам; 4) последно място, последен по ред; decir uno unas veces cesta, y otras ballesta прен., разг. говоря несвързано; веднъж едно, след това друго; quien da luego (primero), da dos veces proverb двойно дава, който дава навреме. -
66 viso
m 1) блясък, проблясък, отблясък; 2) подплата (на прозрачна дреха); 3) височина; 4) гладък слой; 5) прен. външен вид; a dos visos прен. с двойна цел; de viso прен. солиден, важен; al viso отстрани, косо (при оглеждане на предмети, цветове и др.); hacer viso uno прен. привличам вниманието, събуждам възхищението; hacer visos хвърлям отблясъци ( за плат). -
67 zancada
f голяма крачка, скок; en dos zancadas прен., разг. на две крачки. -
68 adosser
v.tr. (de a- et dos) облягам, опирам; adosser au mur подпрян на стената; s'adosser облягам се (с гръб); s'adosser а la barrière подпирам се на бариерата. -
69 bâbord
m. (néerl. bakboord "côté du dos") мор. лява страна на кораб ( когато се гледа към предната му част). Ќ Ant. tribord. -
70 bosser2
v.intr. (dial. bosser du dos "être courbé (sur le travail)", de bosse) разг. работя, бачкам. -
71 capilotade
f. (esp. capirotada "ragoût aux câpres") в съчет. en capilotade в плачевно състояние, разбит, на парчета; avoir le dos en capilotade имам болки в гърба. -
72 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
73 colin1
m. (altér. d'apr. Colin (dimin. de Nicolas), de cole, néerl. kool(visch) ou angl. coal(fish) "poisson-charbon", en raison de la couleur du dos) зоол. обикновена мерлуза, голяма риба от рода на треската. -
74 couché,
e adj. (de coucher) 1. покрит с гипс или каолин (за хартия); 2. легнал; couché, sur le dos легнал по гръб; 3. полегнал; blés couché,s полегнали жита; 4. couché,! легни! ( заповед към куче). Ќ Ant. debout; vertical. -
75 démanger
v.tr. (de dé- au sens d'accomplissement et manger) 1. сърбя, причинявам сърбеж; 2. прен., разг. силно желая, иска ми се много. Ќ le dos lui démange разг. сърби го гърбът ( ще яде бой). -
76 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
77 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
78 dossard
m. (de dos) спорт. парче плат с номер, което състезателите носят прикачено на фанелките си. -
79 dosse
f. (forme fém. de dos) 1. талпа; 2. дъска, която служи за подпора на траншея. -
80 dossier
m. (de dos) 1. облегалка, гръб (на стол); 2. преписка, досие; 3. папка, в която се помества преписка; 4. служебен списък на чиновник, досие. Ќ connaître le dossier de qqch. в течение съм на даден план, замисъл; dossier de presse събрани информации за дадена афера.
См. также в других словарях:
dos — [ do ] n. m. • 1080; lat. pop. dossum, class. dorsum, appliqué surtout aux animaux, et qui a éliminé tergum I ♦ 1 ♦ Partie du corps de l homme qui s étend des épaules jusqu aux reins, de chaque côté de la colonne vertébrale. Être large de dos. ⇒… … Encyclopédie Universelle
dos-nu — dos [ do ] n. m. • 1080; lat. pop. dossum, class. dorsum, appliqué surtout aux animaux, et qui a éliminé tergum I ♦ 1 ♦ Partie du corps de l homme qui s étend des épaules jusqu aux reins, de chaque côté de la colonne vertébrale. Être large de dos … Encyclopédie Universelle
Dos Pueblos High School — Ex fide fortis (Latin: From loyalty, strength) Location 7266 Alameda Ave. Goleta, CA … Wikipedia
dos — DOS. s. m. La partie de derrière de l animal, depuis le cou jusqu aux reins. Le dos d un homme, d un cheval, d un mulet, d un âne. Il étoit couché sur le dos. Dos courbé, voûté. L épine du dos. Il portoit un homme sur son dos. Il lui a mis le… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dos — (Del lat. duos, acus. de duo). 1. adj. Uno y uno. 2. segundo (ǁ ordinal). Número dos. Año dos. Apl. a los días del mes, u. t. c. s. [m6]El dos de mayo. 3. m. Signo o conjunto de signos con que se representa el número dos. 4. Carta o … Diccionario de la lengua española
DOS Plus — (erroneously also known as DOS+) is an operating system written by Digital Research, first released in 1985. It can be seen as an intermediate step between CP/M 86 and DR DOS. It is able to run programs written for either CP/M 86 or MS DOS 2.11,… … Wikipedia
Dos (band) — Dos Origin San Pedro, California, U.S. Genres Alternative rock Indie rock Punk rock Years active 1985–present Labels New Alliance Reco … Wikipedia
DOS Protected Mode Services — (DPMS) is a set of extended DOS memory management services to allow DPMS enabled DOS drivers to load and execute in extended memory and protected mode. Not being a DOS extender by itself, DPMS is a minimal set of extended DOS memory management… … Wikipedia
dos — DOS. s. m. La partie de derriere de l animal, entre les espaules & les reins. Le dos d un homme, d un cheval, d un mulet, d un asne. il estoit couché sur le dos. dos courbé, vouté. l espine du dos. il portoit un homme sur son dos. il luy a mis le … Dictionnaire de l'Académie française
Dos Navigator — Screenshot of DOS Navigator Developer(s) Stefan Tanurkov, Andrew Zabolotny, Sergey Melnik (initial release); RitLabs Initial release 1991 … Wikipedia
DOS XL — Screenshot of DOS XL Original author(s) Paul Laughton, Mark Rose, Bill Wilkinson and Mike Peters Developer(s) Optimized Systems Software … Wikipedia
