-
1 mismidad
f 1) филос. константност; 2) филос. константа; 3) филос. идентичност. -
2 peripatetic
{,peripə'tetik}
I. 1. книж. странствуващ
2. фил. аристотеловски, перипатетически
II. 1. n фил. PERIPATETIC последовател на Аристотел
2. пешеходец, странник, пътник, обик. шег. амбулантен търговец
3. рl сноване насам-натам* * *{,peripъ'tetik} I. a. 1. книж. странствуващ; 2. фил. арис* * *1. i. книж. странствуващ 2. ii. n фил. peripatetic последовател на Аристотел 3. пешеходец, странник, пътник, обик. шег. амбулантен търговец 4. рl сноване насам-натам 5. фил. аристотеловски, перипатетически* * *peripatetic[¸peripə´tetik] I. adj 1. филос. аристотеловски, перипатетически; 2. странстващ; FONT face=Times_Deutsch◊ adv peripatetically; II. n 1. филос. перипатетик, последовател на Аристотел; 2. (обикн. шег.) амбулантен търговец. -
3 erkenntnis
Erkénntnis f, -se 1. осъзнаване, съзнаване; разбиране; 2. познание; zur Erkenntnis kommen разбирам, идвам до убеждението (заключението).* * *die, -en 3. филос познание; 2. разбиране; осъзнаване; Erkenntnistheorie die, i/en филос теория нз познанието; -
4 demiurgo
m 1) филос. демиург (Бог); 2) филос. универсалната душа. -
5 empírico,
a 1. adj 1) филос. емпиричен; 2) базиращ се на опита; 2. m филос. емпирик. -
6 estoico,
a 1. adj 1) филос. стоически; 2) прен. силен, невъзмутим пред изпитанията; 2. m филос. стоик. -
7 Aristotelian
Aristotelian[¸æristə´ti:liən] I. adj аристотеловски; II. n филос. аристотелианец, последовател (привърженик) на аристотелизма. -
8 Benthamism
Benthamism[´benuə¸mizəm] n филос. бентамизъм, утилитаризъм. -
9 Confucianism
{kən'fju:ʃənizəm}
n конфуцианство* * *{kъn'fju:shъnizъm} n конфуцианство.* * *конфуцианство;* * *n конфуцианство* * *Confucianism[kən´fjuʃə¸nizəm] n филос. конфуцианство. -
10 Kantian
{'kæntiən}
I. фил. a кантиански
II. n кантианец, последовател на Кант* * *{'kantiъn} фил. I. а кантиански; II. п кантианец, последовате* * *1. i. фил. a кантиански 2. ii. n кантианец, последовател на Кант* * * -
11 Kantism
{'kæntizm}
n фил. кантианство* * *{'kantizm} n фил. кантианство.* * *n фил. кантианство* * *Kantism[´kænt(iən)izm] n филос. кантианство. -
12 Orphean
{ɔ:'fi:ən}
I. a поет. орфейевски, мелодичен
II. n фил. Орфик* * *{ъ:'fi:ъn} I. а поет. орфейевски, мелодичен; II. п фил. Орфик* * *1. i. a поет. орфейевски, мелодичен 2. ii. n фил. Орфик* * *Orphean[´ɔ:fiən] I. adj поет. орфеев, мелодичен, сладкопоен; II. n филос. орфик. -
13 Spinozism
Spinozism[spi´nouzizəm] n филос. спинозизъм, учението на Спиноза, че има една единствена душа и безкрайна материя, на която мисълта е продължение и атрибут, а отделните индивиди са различните ѝ проявления. -
14 Thomism
{'toumizm}
n фил. схоластическа доктрина на Тома Аквински* * *{'toumizm} n фил. схоластическа доктрина на Тома Аквински.* * *n фил. схоластическа доктрина на Тома Аквински* * *Thomism[´toumizəm] n филос. томизъм, философията на св. Тома Аквински. -
15 absolute
{'æbsɔlu:t}
1. абсолютен, пълен, безусловен, неограничен
2. грам. независим, самостоятелен
3. пол. самовластен
4. чист, неподправен, без примеси
ABSOLUTE alcohol чист спирт
5. положителен, несъмнен, безусловен
ABSOLUTE truth несъмнена истина* * *{'absъlu:t} a 1. абсолютен, пълен, безусловен; неограничен;* * *безпрекословен; aбсолютен; безусловен; пълен; необусловен;* * *1. absolute alcohol чист спирт 2. absolute truth несъмнена истина 3. абсолютен, пълен, безусловен, неограничен 4. грам. независим, самостоятелен 5. пол. самовластен 6. положителен, несъмнен, безусловен 7. чист, неподправен, без примеси* * *absolute[´æbsəlu:t] I. adj 1. абсолютен; съвършен; пълен; безусловен; върховен, самовластен; \absolute art абстрактно изкуство; \absolute pitch муз. абсолютен тон; \absolute zero физ. абсолютна нула (-273,15°С = -459,67°F); \absolute dud невъзпламенен ядрен експлозив; \absolute address местонахождение на информация в компютърната памет; 2. чист, без примеси; \absolute alcohol абсолютен алкохол - етанол; чист спирт; II. n филос. the \absolute абсолют - безкрайната, съвършената, неизменната, вечната първопричина на Вселената; юрид. decree \absolute последна фаза при отсъждане на развод. -
16 abstract
{'æbstr kt}
I. 1. отвлечен, въображаем, аб страктен (и за изкуство, литература)
2. теоретичен
II. 1. отвлечено понятие, абстракция
in the ABSTRACT само по себе си, абстрактно погледнато, на теория
to know something in the ABSTRACT имам абстрактни/теоре тични познания върху нещо
2. извлечение, кон спект, резюме
III. 1. изваждам, отделям, отнемам
2. отвличам (внимание и пр.)
3. правя извлечение резюмирам
4. фил. отделям, откъсвам, абстрахи рам
5. присвоявам, измъквам, открадвам* * *{'abstr kt} а 1. отвлечен, въображаем; абстрактен (и за изкуство) (2) n 1. отвлечено понятие, абстракция; in the abstract само по себеси {3}{ab'strakt} v 1. изваждам; отделям; отнемам: 2. отвличам* * *теоретичен; сводка; резюме; откъсвам; отделям; отвлечен; абстрактен; абстрахирам; извлечение; конспект;* * *1. i. отвлечен, въображаем, аб страктен (и за изкуство, литература) 2. ii. отвлечено понятие, абстракция 3. iii. изваждам, отделям, отнемам 4. in the abstract само по себе си, абстрактно погледнато, на теория 5. to know something in the abstract имам абстрактни/теоре тични познания върху нещо 6. извлечение, кон спект, резюме 7. отвличам (внимание и пр.) 8. правя извлечение резюмирам 9. присвоявам, измъквам, открадвам 10. теоретичен 11. фил. отделям, откъсвам, абстрахи рам* * *abstract[´æbstrækt] I. adj 1. абстрактен, отвлечен, неконкретен; \abstract art абстракционизъм; 2. теоретичен; II. n 1. абстракция, отвлечено понятие; in the \abstract абстрактно (теоретично) погледнато; на теория; 2. резюме, конспект; извлечение; съкратена версия; \abstract of title извлечение от предходни актове за собственост; III.[æb´strækt] v 1. изваждам, отнемам, отделям; 2. отвличам ( внимание); 3. резюмирам, конспектирам; правя извлечение; 4. филос. отделям (абстрахирам) мислено съществените от несъществените признаци; to \abstract a conception отделям (извличам същественото) от определено понятие; 5. крада, присвоявам; 6. хим. извличам, екстрахирам. -
17 acatalepsy
acatalepsy[ə´kætəlepsi] n филос. непостижимост, неоткриваемост; неспособност да се разбере нещо. -
18 aetiology
{iti'ɔlədʒi}
n етиология* * *{iti'ъlъji} n етиология.* * *етиология;* * *n етиология* * *aetiology[¸i:ti´ɔlədʒi] n 1. филос. етиология, учение за причинността; 2. мед. фактори, причиняващи болест; етиология. -
19 animalism
{'æniməlizm}
1. теория, отричаща духовната същност на човека
2. жизнеспособност, жизненост, буйна кръв* * *{'animъlizm} n 1. теория, отричаща духовната същност на чов* * *анимализъм;* * *1. жизнеспособност, жизненост, буйна кръв 2. теория, отричаща духовната същност на човека* * *animalism[´ænimə¸lizəm] n 1. анимализъм; 2. филос. анимализъм; 3. похотливост, сласт, сластолюбие, сладострастие, еротика, страст, чувственост. -
20 antithesis
{æn'tiθəsis}
1. антитеза
2. пълна противоположност, контраст* * *{an'tidъsis} n (pl-ses {-si:z}) 1. антитеза; 2. пълна пр* * *антитеза;* * *1. антитеза 2. пълна противоположност, контраст* * *antithesis[æn´tiuisis] n (pl - ses) 1. филос., ретор. антитеза; 2. контраст, пълна противоположност; 3. лит. антитеза, противопоставяне.
См. также в других словарях:
филос. — филос. философский Культурология. XX век. Энциклопедия. 1998 … Энциклопедия культурологии
филос. — фил. филос. философия; философский фил. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. филос. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997.… … Словарь сокращений и аббревиатур
филос. — философский … Русский орфографический словарь
филос. — философия философский; относящийся к философии философский термин философский … Словарь сокращений русского языка
мо-цзы. филос. трактат — Филос. трактат 5 3 вв. до н.э., излагающий учение школы мо цзя. Назван по фамилии основоположника этой школы Мо Ди (5 нач. 4 в. до н.э.). В библиографич. разд. Хань шу ( История дин. Хань , 1 в.). Бань Гу упоминается кн. М. ц. из 71 пяня (главы) … Китайская философия. Энциклопедический словарь.
Лефевр, П. И., сост. повторит. курс истории филос. права (СПб., 1900). — {Венгеров} … Большая биографическая энциклопедия
Генезис (филос. категория) — Генезис, философская категория, выражающая возникновение, происхождение, становление развивающегося явления. Первоначально категория Г. применялась к представлениям о происхождении природы, бытия. Этот аспект отражён уже в мифологии (которая… … Большая советская энциклопедия
Идеал (филос.) — Идеал (франц. idéal, от греч. idéa идея, первообраз), идеальный образ, определяющий способ мышления и деятельности человека или общественного класса. Формирование природы сообразно И. представляет собой специфически человеческую форму… … Большая советская энциклопедия
Функция (филос.) — Функция (от лат. functio ≈ совершение, исполнение) (философская), отношение двух (группы) объектов, в котором изменение одного из них ведёт к изменению другого. Ф. может рассматриваться с точки зрения следствий (благоприятных, неблагоприятных ≈… … Большая советская энциклопедия
Диагор (филос.) — (Diagoras) греч. философ второй половины V в. до Р. Хр., прозванный αθεος, ς. е. безбожник. Род. на о ве Милосе, но рано переселился в Афины, где сошелся с образованнейшими людьми, особенно с Демокритом. В молодости посвященный почти во все… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Душа (в филос. смысле) — см. Психология … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
