-
81 individuality
{'indi,vidju'æləti}
1. индивидуалност, личност, характер
2. фил. индивидуално/отделно съшествуване
3. ам. индивид
4. обик. р1 индивидуални особености/вкусове* * *{'indi,vidju'alъti} n 1. индивидуалност; личност, харак* * *характер; индивидуалност; личност;* * *1. ам. индивид 2. индивидуалност, личност, характер 3. обик. р1 индивидуални особености/вкусове 4. фил. индивидуално/отделно съшествуване* * *individuality[¸indi¸vidju´æliti] n 1. индивидуалност, своеобразие, самобитност, отличителност; личност, характер; 2. филос. индивидуално (отделно) съществуване; 3. ам. индивид. -
82 intellectualism
{,intə'lektjuəlizm}
n фил. интелектуализъм* * *{,intъ'lektjuъlizm} n фил. интелектуализъм.* * *n фил. интелектуализъм* * *intellectualism[¸inti´lektʃuəlizəm] n филос. интелектуализъм. -
83 intention
{in'tenʃn}
1. намерение, стремеж, цел, умисъл
done without INTENTION сторено неумишлено
honourable INTENTIONs разг. сериозни намерения (за женитба)
2. смисъл, значение
to grasp someone's INTENTION схващам мисълта на някого
3. лог. понятие, идея
4. мед.
(healing by) first INTENTION първично заздравяване
(healing by) second INTENTION вторично заздравяване (на рана, гноясала преди това)* * *{in'tenshn} n 1. намерение; стремеж; цел; умисъл; done witho* * *цел; смисъл; стремеж; умисъл; помисъл; намерение;* * *1. (healing by) first intention първично заздравяване 2. (healing by) second intention вторично заздравяване (на рана, гноясала преди това) 3. done without intention сторено неумишлено 4. honourable intentions разг. сериозни намерения (за женитба) 5. to grasp someone's intention схващам мисълта на някого 6. лог. понятие, идея 7. мед 8. намерение, стремеж, цел, умисъл 9. смисъл, значение* * *intention[in´tenʃən] n 1. намерение, стремеж, цел, умисъл, интенция; to have every \intention of (с inf) смятам, възнамерявам да; honourable \intentions разг. сериозни намерения (за брак); 2. смисъл, значение; to grasp s.o.'s \intention схващам мисълта на някого; 3. филос. понятие, идея; 4. мед.: first \intention бързо зарастване (заздравяване). -
84 intuitionalism
{,intju:'iʃənəlizm}
n фил. интуитивизъм* * *{,intju:'ishъnъlizm} n фил. интуитивизъм.* * *интуитивизъм;* * *n фил. интуитивизъм* * *intuitionalism[¸intju:´iʃənəlizəm] n филос. интуитивизъм. -
85 logistics
{lou'dʒistiks}
1. воен. тилово управление на бойните действия, материално-техническо обезпечение
2. мат. изчисление* * *{lou'jistiks} n pl с гл. в sing 1. воен. тилово управлен* * *логистика;* * *1. воен. тилово управление на бойните действия, материално-техническо обезпечение 2. мат. изчисление* * *logistics[lɔ´dʒistiks] n pl 1. воен. наука за придвижването, настаняването и снабдяването на войски; 2. филос. символна логика, логистика, логицизъм. -
86 maieutic
{mei'ju:tik}
a фил. евристичен* * *{mei'ju:tik} а фил. евристичен.* * *a фил. евристичен* * *maieutic[mei´ju:tik] adj филос. евристичен, евристически. -
87 mechanical
{mi'kænikl}
1. машинен, механичен
MECHANICAL difficulties технически трудности
MECHANICAL powers прости машини
MECHANICAL pilot автопилот
MECHANICAL transport автомобилен провоз
2. занаятчийски
3. фабричен, индустриален
4. машинален, механичен, автоматичен, несъзнателен
5. неоригинален
6. фил. механистичен
7. технически сръчен* * *{mi'kanikl} а 1. машинен; механичен; mechanical difficulties технич* * *фабричен; автоматичен; индустриален; несъзнателен;* * *1. mechanical difficulties технически трудности 2. mechanical pilot автопилот 3. mechanical powers прости машини 4. mechanical transport автомобилен провоз 5. занаятчийски 6. машинален, механичен, автоматичен, несъзнателен 7. машинен, механичен 8. неоригинален 9. технически сръчен 10. фабричен, индустриален 11. фил. механистичен* * *mechanical[mi´kænikl] adj 1. машинен; механичен, механически; \mechanical engineer машинен инженер; \mechanical skill технически умения; \mechanical drawing техническо чертане; \mechanical difficulties технически трудности; \mechanical powers основните форми на механиката; \mechanical transport автомобилен превоз; 2. занаятчийски; \mechanical arts занаяти; 3. фабричен, индустриален; 4. извършен с помощта на машина; 5. машинален, автоматичен, несъзнателен; 6. механичен, като машина; неоригинален, неспонтанен, банален; 7. хим. механичен; 8. филос. механистичен, механистически; FONT face=Times_Deutsch◊ adv mechanically. -
88 mechanist
{'mekənist}
1. mechanician
2. фил. последовател на механицизма* * *{'mekъnist} n 1. mechanician; 2. фил. последовател на механ* * *техник;* * *1. mechanician 2. фил. последовател на механицизма* * *mechanist[´mekənist] n 1. механик, техник; 2. конструктор; 3. машинист; 4. филос. механист, привърженик на механистичната теория. -
89 mechanistic
{,mekə'nistik}
a механистичен, механистически (и фил.)* * *{,mekъ'nistik} а механистичен, механистически (и фил.).* * *механистичен;* * *a механистичен, механистически (и фил.)* * *mechanistic[¸mekə´nistik] adj филос. механистичен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv mechanistically. -
90 meliorism
meliorism[´mi:liə¸rizəm] n филос. мелиоризъм; вяра, че светът може да стане по-добър с човешки усилия. -
91 meliorist
-
92 metaphysical
{,metə'fizikl}
I. 1. фил. метафизически
2. нематериален, нереален, отвлечен, прекалено тънък, неуловим, неясен
3. свръхестествен
4. лит. метафизически (за английската поезия от началото на XVII в.)
II. n метафизически поет* * *{,metъ'fizikl} I. a 1. фил. метафизически; 2. нематериал* * *безтелесен; метафизичен; нематериален; нереален;* * *1. i. фил. метафизически 2. ii. n метафизически поет 3. лит. метафизически (за английската поезия от началото на xvii в.) 4. нематериален, нереален, отвлечен, прекалено тънък, неуловим, неясен 5. свръхестествен* * *metaphysical[¸metə´fizikl] I. adj 1. филос. метафизически; 2. нематериален, безтелесен; 3. нереален, отвлечен, прекалено тънък, неуловим, неясен; свръхестествен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv metaphysically; II. n 1. поет, автор на метафизична поезия; 2. лит., ист. метафизична поезия, направление в английската литература през ХVII в.; \metaphysical wit остроумие. -
93 monad
{'mɔnæd}
1. мат., фил., биол. монада
2. хим. едновалентен елемент (атом, радикал)* * *{'mъnad} n 1. мат., фил., биол. монада; 2. хим. едновалентен ел* * *монада;* * *1. мат., фил., биол. монада 2. хим. едновалентен елемент (атом, радикал)* * *monad[´mɔnæd] n 1. филос. монада; 2. хим. едновалентен елемент (атом, радикал). -
94 monism
{'mɔnizəm}
n фил. монизъм* * *{'mъnizъm} n фил. монизъм.* * *монизъм;* * *n фил. монизъм* * *monism[´mɔnizəm] n филос. монизъм. -
95 monistic
монистичен;* * *monistic[mɔ´nistik] adj филос. монистичен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv monistically. -
96 mutualism
-
97 necessitarian
necessitarian[ni¸sesi´tɛəriən] филос. I. n детерминист; II. adj детерминистичен. -
98 necessitarianism
{ni,sesi'tεəriənizm}
n фил. детерминизъм* * *{ni,sesi'tЁъriъnizm} n фил. детерминизъм.* * *детерминизъм;* * *n фил. детерминизъм* * *necessitarianism[ni¸sesi´tɛəriə¸nizəm] n филос. детерминизъм. -
99 necessity
{ni'sesiti}
1. необходимост, нужда, неизбежност, принуда
by/from/out of NECESSITY по необходимост/принуда/принуждение
of NECESSITY по необходимост, неизбежно
to be under the NECESSITY of doing something принуден съм да направя нещо
doctrine of NECESSITY фил. детерминизъм
2. често pl нещо необходимо, потребност, предмет от първа/жизнена необходимост
3. нужда, бедност, нищета, мизерия
NECESSITY is the mother of invention нуждата учи човека* * *{ni'sesiti} n 1. необходимост, нужда; неизбежност; принуда;* * *потребност; принуждение; принуда; бедност; мизерия; наложителност; необходимост; нищета; нужда; неизбежно;* * *1. by/from/out of necessity по необходимост/принуда/принуждение 2. doctrine of necessity фил. детерминизъм 3. necessity is the mother of invention нуждата учи човека 4. of necessity по необходимост, неизбежно 5. to be under the necessity of doing something принуден съм да направя нещо 6. необходимост, нужда, неизбежност, принуда 7. нужда, бедност, нищета, мизерия 8. често pl нещо необходимо, потребност, предмет от първа/жизнена необходимост* * *necessity[ni´sesiti] n 1. необходимост, потребност, нужда; принуда, принуждение; by ( from, out of)
ecessity по необходимост, по принуда; of
ecessity по необходимост; неизбежно; to bow to
ecessity приемам (отстъпвам пред) неизбежното; to be under the
ecessity of doing s.th, to be compelled by
ecessity to do s.th принуден съм да направя нещо; to make a virtue of
ecessity приемам неизбежното и го извършвам с охота, независимо дали ми харесва или не; doctrine of
ecessity филос. детерминизъм; a case of absolute
ecessity форсмажор;
ecessity is the mother of invention нуждата учи човека; in case of
ecessity в случай на нужда; is there any
ecessity? нужно (необходимо) ли е? 2. често pl нещо необходимо, потребност, предмет от първа необходимост, жизнена необходимост; 3. нужда, бедност, нищета, мизерия; to be in dire
ecessity в крайна нужда съм. -
100 nescience
{'nesiəns}
n незнание, неведение (of)* * *{'nesiъns} n незнание, неведение (of).* * *неведение; незнание;* * *n незнание, неведение (of)* * *nescience[´nesiəns] n 1. незнание, неведение; 2. филос. агностицизъм.
См. также в других словарях:
филос. — филос. философский Культурология. XX век. Энциклопедия. 1998 … Энциклопедия культурологии
филос. — фил. филос. философия; философский фил. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. филос. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997.… … Словарь сокращений и аббревиатур
филос. — философский … Русский орфографический словарь
филос. — философия философский; относящийся к философии философский термин философский … Словарь сокращений русского языка
мо-цзы. филос. трактат — Филос. трактат 5 3 вв. до н.э., излагающий учение школы мо цзя. Назван по фамилии основоположника этой школы Мо Ди (5 нач. 4 в. до н.э.). В библиографич. разд. Хань шу ( История дин. Хань , 1 в.). Бань Гу упоминается кн. М. ц. из 71 пяня (главы) … Китайская философия. Энциклопедический словарь.
Лефевр, П. И., сост. повторит. курс истории филос. права (СПб., 1900). — {Венгеров} … Большая биографическая энциклопедия
Генезис (филос. категория) — Генезис, философская категория, выражающая возникновение, происхождение, становление развивающегося явления. Первоначально категория Г. применялась к представлениям о происхождении природы, бытия. Этот аспект отражён уже в мифологии (которая… … Большая советская энциклопедия
Идеал (филос.) — Идеал (франц. idéal, от греч. idéa идея, первообраз), идеальный образ, определяющий способ мышления и деятельности человека или общественного класса. Формирование природы сообразно И. представляет собой специфически человеческую форму… … Большая советская энциклопедия
Функция (филос.) — Функция (от лат. functio ≈ совершение, исполнение) (философская), отношение двух (группы) объектов, в котором изменение одного из них ведёт к изменению другого. Ф. может рассматриваться с точки зрения следствий (благоприятных, неблагоприятных ≈… … Большая советская энциклопедия
Диагор (филос.) — (Diagoras) греч. философ второй половины V в. до Р. Хр., прозванный αθεος, ς. е. безбожник. Род. на о ве Милосе, но рано переселился в Афины, где сошелся с образованнейшими людьми, особенно с Демокритом. В молодости посвященный почти во все… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Душа (в филос. смысле) — см. Психология … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
